ИСТОРИЧЕСКИ РЪКОПИСНИ И СТАРОПЕЧАТНИ КНИГИ ОТ 16 – 19 ВЕК В БАНСКО По следите на домашната библиотеката на рода Герман СВЕТЛАНА ДЯКОНОВА – АРСЕН Ползата от историята Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Паисий Хилендарски Банско се свързва с родоначалника на българското Възраждане и първи наш историограф отец Паисий като негово родно място. Творчество му и изследователската му дейност протича в Светогорските манастири и древните им библиотеки, както и в книгохранилища в Сремски Карловци и други европейски градове, но първоначалните си познания за славната история на народа ни той е придобил още в младежките си години в средата на банските търговци, записвали в официални документи на Дунавската монархия, че произхождат от „Кралство България“ . По времето, когато в историческите и енциклопедични западноевропейски трудове България се споменава само като „старото разрушено царство” и българския народ като „стар” народ, който вече не съществува , тези търговци са били с ясно национално самосъзнание още в самото начало на Възраждането. В своята История Паисий пише: „Аз видях по много книги и истории написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории; в Немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите, накратко за царете, а за светците никак не писал. Бил латинин, не почитал българските и сръбските светци, които просияли после, когато латините се отделили от гърците. Но и за сръбските светци пише лошо и скрива, а за българските никак не се споменава. Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах — това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно — написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.......... в Изограф и там намерих още много сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос. ” Тук ще се спрем на няколко исторически произведения, които са се намирали в зората на нашето Възраждане в самото селище Банско, някои от които писани още преди рождението на Паисий Хилендарски. Можем да посочим много примери за интереса на банскалии към книгите. Известни са даренията от хаджи Никола Сирлещов и съпругата му Радулка, от сина му Костадин Хаджиниколов и съпругата му Теодора на руски богослужебни книги на старата църква „Успение на Пресвета Богородица”. Ктиторската дейност на хаджи Вълчо в Хилендар е косвено свързана и с библиотеката на манастира. През периода 1756-1757 г. той наново построява разрушеното южно крило на манастира Хилендар, където се намира килията на брат му Паисий, възстановява и изографисва със свои средства и разрушения параклис „Свети Стефан” и го посвещава на българския светец „Свети Йоан Рилски”. Интересно е да се отбележи, че югоизточната част на манастира е изгоряла при пожар през 1722 г. и точно там се е намирала в непригодни помещения богатата библиотека на манастира , така тясно свързана с историческите дирения на Паисий. В края на живота си Лаврентий, другият брат на Паисий, е библиотекар на манастира Хилендар, където поддържа връзка както с книжовници от Европа, така и с младия поп Стойко Владиславов, бъдещия Софроний Врачански . Наред с европейските манифактурни стоки богатите търговци на памук донасят с керваните в домовете си книги както от пътуванията до Европа, така и от поклонническите пътешествия до Света Гора и Йерусалим. Пример за съдържанието на домашните им библиотеки са две книги от личната библиотека на Михаил Герман, закупена от сръбското правителство от вдовицата на дипломата на княз Милош. Това са номоканон (пергамент), съдържащ и стар вариант на „Летопис на сръбските царе“ и още една по-нова книга, писана на хартия, съдържаща богослужебни текстове, а също и история на Сърбия. По-старата книга е била притежание на поклонник в Света Гора и на Божи гроб, купена за 4 гроша от йеромонах Алексий, игумен на манастира Валявче през 1760 г. В по-новата има интересни приписки за чума през 7063 (1555) г., комета през 7064 (1556), отбелязана е смъртта на Сюлейман Великолепни при град Сегед през 7075 (1566) г. Следващите записи са относно руско-турската война през 7175 (1676-1681) г. и накрая (на запазените страници) посещението на руския цар Петър I през 1692 г. във Виена. „Дойде Петър цар московски цесару Леаполду у Беч. Ту се видоше 2 цара“ . Навярно тези книги са семейно притежание на фамилията Герман. Герман (Голеви) са стар търговски род от Банско. Свързани са както с българското Възраждане, така и с историята на Сърбия. От този род са информаторите на Вук Караджич за написването на неговия Додатък за българския език. По майчина линия от рода произхожда Неофит Рилски. Както личи от приписките в разглежданите книги, те са писани от свидетели на събитията. Цар Петър „дойде“ във Виена, където е присъствал и този, който е направил записа. Най-късната приписка е около 1717 г. Търговците са записвали важни исторически събития, на които са били свидетели самите те или са ги научавали при пътуванията си в Европа. В „История славеноболгарская“ Паисий Хилендарски наред с разказите за историята на българите сочи и някои особености от живота и положението на сърбите, живеещи в Турско и Немско, показващи добро познаване на съвремената му политическа и икономическа обстановка както в Османската империя, така и в Европа. Тези познания са придобити не само от книгите, но и от пътуванията му. По-старата книга е български превод на Сръбския родослов. Паисий много широко е използвал за източник на своята история сръбските средновековни летописи, познати в няколко редакции и преписи. Боню Ангелов посочва няколко от тях в книгата „История Славяноболгарска. Никифоров препис”: Карловецки, Загребски, Паисиев, Връхобрезнички, Константинов, Софийски, Студенички и цитира част от Карловецкия. Не е известно кой препис или редакция е ползвал нашия пръв историограф, но е интересно да разгледаме особеностите на този, който е бил притежание на търговската фамилия Герман. Както казахме вече, това е българска редакция на средновековната сръбска история. Още в началото на превода наблюдаваме различията с някои от другите сръбските варианти. Летописът от Банско започва: „Лето пиъс Царемь Србскiмъ. Въ лето 6240 (733) отступи Рымъ от православiа, са прочими западними странами; Въ лето 6360(852) написашесе наша словеса Кириломъ Философомъ учителямъ Езыка блъгарскаго, при цари Михаиле и матери его Деодори: иже утвърдише кланяти се светымъ iконамъ”. Началото ни посочва недвусмислено, че Кирил Философ е създател на нашите букви, т.е. българските букви, като учител на българския език. Този текст съвпада буквално с публикувания от Вукоманович през 1859 г. текст . Тъй като Вукуманович не съобщава къде се намира публикуваният от него ръкопис, възможно е той да е ползвал в публикацията си именно книгата от библиотеката на Михаил Герман, но и други източници. В други редакции на родослова Кирил Философ е наречен „учител славянски“. Така е в текста на Габаревския летопис, а също и на съхранявания в Дерптския университет, Хилендарския , както и в Карловачкия родослови. При издаването на Летописа Григорович прави бележки с допълнения от други ръкописи. Първото допълнение е от Бечкия летопис, съхраняван във Виенската Императорска библиотека и също посочва Константин Кирил Философ като български учител: “През 6360 [852] година бяха начертани нашите словеса от Кирил Философ, учител на българския език при цар Михаил и неговата майка Теодора, които утвърдили поклонението пред светите икони“ . В старата сръбска история се засягат и други важни за християнството събития - схизмата между Изтока и Запада и иконоборството, вълнували векове наред православните по нашите земи. По-нататък родословът на сръбските крале продължава с обявяването на Стефан Неманя за сръбски княз и е почти идентичен с публикувания от Вукоманович, но ръкописът от Банско не е пълен. За сравнение: самият Паисий в изложението си няколко пъти подчертава, че Кирил и Методий изнамерили буквите преди всичко за българския народ, но въпреки това озаглавява своя разказ „О учителях словенских...“, като по този начин подчертава общославянския ѝ характер на кое във връзка с идеята си за славянското единство. Съдбата на тези две книги от библиотеката на Михаил Герман не ни е известна; смята се, че са унищожени от пожар при бомбардировките на Белград през време на Втората световна война, за което обаче няма точно потвърждение. Интересът на банскалии към историята можем да видим и в още три разказа, свързани със съдбата на народа ни. Във в. Време (I, бр. 35/16. IV. 1866, стр. 1-2) възрожденецът Стефан Захариев публикува три разказа от българската история. Два от тях препечатва П.Р. Славейков във в. Гайда (III, бр. 8/15, IV. 1866, с. 125-127) . Разказите и уводните бележки са препечатани от акад. Боню Ангелов като приложение № 8 към книгата му „Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Никифоров препис.” „Аз съм ги взел, пише г. Захариев от един разложский священик, поп Никола , а той ги е преписал в младостта си, когато бил учител в Банско, от един стар ръкопис, който ся намирал у някоий си хилендарский калугер, духовник Аверкия. По нещастие речений поп Никола не ги преписал със същия язик, с който са били изложени в ръкописа, но уже за по-добре ги превел на сегашния говорим язик, и за това може да ся е развалил в нещо разумът на подлиника”. Редакторът на вестника също изразява съжаление, че не са предадени в автентичен вид трите разказа от историята на България и не може да се определят от кое време са. Първият разказ е за началото на църковната йерархия по българските земи, още от Кубратово време, когато българските владетели зачитали епископите на завареното християнско население. „Българските царе още от Кубратово время, когато владеели в Панония, Илирик и в Горна Мизия/Сърбия/, които превзели Сингинден при съединението на реките Сава и Дунав, подновили развалената му крепост и го наименували Белиград. В този град тогава живеели архиепископите на покорените от българите покръстени далматинци, хървати, сърби и някои българе, които се преселили тамо, за да избегнат язичеството, което в България силом налагали. Те имали всичките черковни книги, написани с други букви, които после изхвърлили, като си изнамерили кирилските букви. Българските царе, ако и да били язичници, но по някои условия търпели християнската вяра и признавали священноначалниците им, които потвърждавали с царски писма”. Този разказ е категорично отхвърлен от Илия Тодоров: „Повече от очевидно е, че този „исторически разказ“ няма нищо общо с историческата истина, а е чисто и просто отзвук на романтичната българска историография от 60-те години на XIX в.“ В подкрепа на тази теза не са посочени никакви аргументи, а откъсът е използван за илюстрация на недобросъвестността на Стефан Захариев при публикуването на материали от нашата история. Земите на Запад са добре познати на банските търговци и кираджии. Те пътували и търгували с тях, имали представители, комисионери и съдружници сред тамошното население. Понякога ги свързвало и родство. Познавали както пътищата, така и местните църкви. При пътуванията си на Запад банскалии са построили и изографисали със свои средства не е една църква в Сърбия и Западна Македония и са поддържали трайни връзки с местни търговски фамилии – сръбски, гръцки и армънски - не едно поколение. Затова интересът към общата история сред младата българска буржоазия е обясним, дори и да не е „издържан” от научната гледна точка на нашето съвремие. Публикацията във вестник „Время“ продължава: „В един откъс от сръбско-български ръкопис ся намира забележени следующите събития за Велико Търново. „В 1376-то лето султан Мурат 1-вий , като завладял българската столица Вел. Търново и Преслав, до Силистра и Варна, с околните градища, българският цар Иван Шишман ся преселил в Средец, дето вардил българските предели до Златица, Траянови врата и Момина Клисура. Тогава султан Мурат турел за управител на Търново и на другите градища някой мавританский цар, на имя Абухаяд Кадус, който, като бил изгонен от Гранада, прибегнал в Бурса при султана с едина си син Ел Мансура, и дъщеря си Зурайда. Султанът, като познавал достойнствата на Ел Мансура, назначил го началник на турската войска в търновската област”. Тези деца на Абухаяд били родени от жена-християнка (италианка). Самият Абухаят бил прогонен от друг свой син Ибна Азура от Гранада, който извършил преврат срещу баща си. Младият Ел Мансур участвал в завземането на Одрин, за които заслуги получил високия си пост в Търново. Преписаният в Банско разказ засяга гражданската война в Гранада между представители на династията на Насридите. По-нататък ръкописът разказва за опит на българите да отвоюват обратно столицата си. Този опит те направили с помощта на сръбския владетел княз Лазар, който решил да помогне на цар Иван Шишман срещу турците. Изпратил му на помощ 3000 конници и 2000 пешаци сърби под предводителството на Милан Топлица, които се обединили с войската на българския войвода Велко Спаруша. През 1385-то лето нападнали Търново, откъм старата крепост Никюп, и успели да вземат града, но турците в последствие ги отблъснали. Сръбският войвода Милан Топлица успял дори да стигне до двореца, където се намирали управителят и дъщеря му и можел да я зароби, но се отказал, защото вече били претърпели много загуби, а и българският войвода Велко Спаруша бил загинал. „Управителят Абухаяд Кадуса, като мислил, че в това нападение имали съучастие и останалите в Търново български боляри, изсякал ги до един, а българския патриарх Софрония с няколко духовни лица обковал в железа и ги изпратил в Едрене, откъдето после, с посредничеството на речената Зурайда, която била отхранена от майка си Елеонора в западната догма и тайно била християнка, ся освободили. Откакто си развалили българската войска при Самоков, гдето загина юнашки и цар Иван Шишман, откато на Косово поле измряха всички сръбски воеводи и княз Лазар в 1389-то лято, българете не посегнаха вече да освободят Търново, догдето ся подчиниха съвсем под турската власт. От тогава Белград, Смедерево, Ново бърдо и прочи. Останаха под духовното управление на ипекския патриарх. А търновските патриарси ся ограничиха само в България да управляват черквдите на подчинените българи.” В действителност съдържанието на този „ръкопис“ е част от романа на Йован Стерия-Попович „Боj на Косову или Милан Топлица и Зораjда“. От своя страна Попович е взаимствал сюжета на своя роман от „Гонзало де Кордоба или възвръщането на Гранада“ на Жан-Пиер Клари де Флориан . Той смесва испанската история с героични събития от историята на Сърбия и Балканите. Героят му Милан Топлица е реална историческа личност от края на 14. в. На този факт обръща внимание Илия Тодоров, за да уличи Стефан Захариев за мистификация не само на текста на летописа на поп Методи Драгинов . Приликата на ръкописа от Банско е забелязал първо сръбският историк Никола Радойчич в рецензията за книгата на Боню Ангелов. Радойчич отбелязва, че авторът Йован Стерия-Попович – голям любител на България е влязъл в българската история по един удивителен начин . Й. Стерия-Попович (1806 – 1856) е сръбски книжовник, пръв сръбски драматург. Драмите му са предимно на романтично-историческа тематика. Една от тях - „Лахан“ - е на тема от българската история. През 1825 г. той написва поемата „Слезы имиже Болгарiа нещастiе лета 1374 сбrвшееся оплакивает“: „О, пустое Терново! всех болгарских наших до селе бо славою веліеи украшен. Окрестными предели богатством укреплен, От запада и востоку возносился еси ныне, Шишман, с Турками сокрушил ти перси. Плачете днес вси твари, холми и дубравы, плачете дрва и горы, все селныя травы, ................. Паде моя красота, утеха и слава, угасися бо ныне Болгарска держава, паде моя красота, паде солнце сіяйно, паде моя надежда, сила и светило. Докле аз нещастна с детми буду выши? Призри на ме бедную, избави ми чада, избави нас от сего врага ядовита... ............................... Ныне турак жестоко мене угнетает, чада моя яко волк овцы разхищает, яко воду земную кров их проливает, мечем, ножем, стрелами везде умерщвляет, похищает державы, оскверняет деви, попаляет огнем все, пленив гради, ниви...“ Преписи от нея са били познати у нас и един от тях вдъхновява Неофит Бозвели да съчини подобни стихотворения, както и да състави в същия дух диалога си „Мати Болгария“ . Тази поема на Стерия-Попович е имала огромно значение за патриотичното възпитание на българите, за повдигането на националното съзнание у нас. Тя оказва влияние и на П.Р. Славейков в неговото творчество . Корицата и първата страница на „Боj на Косову или Милан Топлица и Зораjда“ на Йован Стерия-Попович. Издадена от Матица Сербска през 1828 г. в Пеща. Изображения на Иван Косачич и Милан Топлица. Милан Топлица е сръбски воин, загинал на Косово поле през 1396 г. Побратим е на Милош Обилич и на Иван Косачич. Те са герои на редица народни песни и легенди. Разказът за интересуващите ни събития е уводът на историята в романа и е предаден от самата Зорайда, която разказва: „Мурат приими Кадиксу учтиво, особити обрадуе се видети Еминиане, кой е храброст и до неговы ушию допрла. Мурат и с Алморадима (кои су Алмозором пришли) соедини нарече Алмозора войводом, и, пошто от ний клетву прийми, и овде отечество взырати, вручи Кадиксу подуправление Бугарску, кою е мало прие задобило.“ По нататък разказът продължава : „Мурат неспокойний дух на всакой е старани кавге тражио, у ту време собере войску, и упути се на Сребску землю. Управител Сербий Кнез Лазар ово видети , таки позови свое поданике, прибири войску к великой Морави, и не марети много за Муратове претне пошле некога Димитрия воеводу, и великог сердара Милана Топлицу на границу Бугарску, и овий силний поред все обране Турске отму град Заркиву . Димитрие остане на граници, а Топлица продере у утробу Бугарске.“ Петко Славейков, публикувайки „ръкописа“, също не обръща внимание на сходството му с произведението на Стерия-Попович, въпреки че е запознат много добре с творчеството му. Като се абстрахираме от обвиненията в мистификация към възрожденеца Стефан Захариев, ще се опитаме да проследим историята на този „сръбско-български ръкопис“. Ще започнем с източника от Банско. Даскал Никола Попфилипов съвсем незаслужено е слабо позната личност от нашето Възраждане. Роден е около 1820 г. в Банско. Учи при баща си поп Филип, в Рилския манастир и в Мелник. Учителства в редица села и градове в българските земи – Свищов, Перущица, Бобошево, Банско, Калофер, Долен и др. Въвежда в училищата, където преподава, взаимоучителната метода и заменя църковните книги с буквар. В непрекъсната връзка е с Неофит Рилски, който е чичо на съпругата му. Застъпва идеята за единен общ български език и правопис. Брат му Михаил Попфилипович също е учител и книжовник; негов ръкопис се съхранява в НБКМ. Още преди пристигането на протестанските мисионери в Банско, Никола Попфилипов проповядва т.нар. домашно протестантство. Бил е много строг и праволинеен. След дълго учителстване става свещеник в София. В Банско е било пословично известно, че протестантите не лъжат . Как тогава да си обясним произхода на този „ръкопис“, предоставен от него на Стефан Захариев. Ако разгледаме по-подробно издадената в Пеща през 1828 г. книга „Бој на Косову или Милан Топлица и Зораида“ на Јован Стерија-Поповић ще намерим списък на закупилите я читатели. В Сърбия и Австрия по това време се намират редица представители на фамилията Герман. Михаил Т. Герман – агент на княз Милош в Цариград, Петербург и Букурещ, Марко Георгиевич – представител на княза в Цариград и Виена, съдебен и митнически служител в Белград и Карловац, брат му Йован Теодорович, братовчед им Никола Михайлович, третият брат Константин Теодорович Герман – крупни търговци и банкери във Виена, Белград и Букурещ, собственици на търговска къща „Братя Герман“ и притежатели на първия сръбски кораб, плавал по Долния Дунав и в Черно море. Занимаващите се с търговия други техни роднини непрекъснато пътуват от Банско до Белград, Виена, Пеща и Букурещ и поддържат връзка с тях. В постоянна кореспонденция, включваща и поръчки за книги, с тях е братовчед им Неофит Рилски. Имено представители на тази фамилия са купили три бройки от книгата на Попович. Това са братята „Благородни господа Константин Константинович Германи нотар в Пеща и Александър (Шандор) Константинович Германи от Беч“. Поради липсата на печатни книги в българските земи банскалии не са се отучили да преписват за себе си и близките си текстове от религиозни и светски книги. Пример за това е дипломатът Марко Георгиевич – първоизточникът на Вук Караджич за неговия Додатък и за познанията му за българския език, който е преписвал и превеждал различни текстове и материали: западен вариант на „Физиолог“, сръбски народни песни, стари ръкописи от Рилския манастир с идеята да издаде Забавник на български език за 1834 г. Можем да предположим с голяма вероятност, че екземпляр от книгата на Стерия-Попович или част от нея е бил преписан от банскалия и така „ръкописът“ е попаднал у даскал Никола Попфилипов. Какво общо има хилендарският монах Аверкий не е ясно. Други книги на Й. Стерия-Попович, купени от банскалии, са „Покондирена тиква – весело позорище в 3 действия от „Високоблаг. Г. Пантелеймон Хаджистоило Княжески совитник у Београд – 5 кн.“ и „Живот и витешка воевања славног кнеза епирскога Ђорћа Кастриота Скендербега“, издадена в Будим през 1828 г., купена от : „Благ. и родолюбивый Г. Константин Константинович от Герман из Беча, член Србског книжовног друшства у Пещи и Бл. Г. Александр Константинович од Герман с.к.т. заклетий нотар.“ Ще добавим още една връзка на фамилията Герман с автора на книгата „Бой на Косово поле“. Йован Стерия-Попович е роден в град Вршац в Банат на днешната граница на Сърбия и Румъния. През 1821 г. Константин Теодорович Герман получава унгарска благородническа титла. Семейството му има имение на север от Вршачките планини в Банат в непосредствена близост до град Вршац. Александър Константинович живее там със семейството си и е връстник на Стерия-Попович. С брат му Константин са членове на Сръбското книжовно дружество в Пеща и може да се предполага личното им познанство с първия сръбски драматург. Третият разказ, публикуван от Стефан Захариев, се отнася за една много болезнена тема в българската истори по време на турското владичество. Става дума за отношенията на българските православни християни с Цариградската патриаршия. „В 1485-то лято при царуването на султан Баязита II цариградският патриарх Нифон II гледаше на България със устрелни очи и мислеше с какъв способ да убори българското духовенство и да присвои патрияршията му. За това, като подканяше много пъти българските боляри и първенци да унищожат патрияршията си по причина, че патриархът им , като бил ограничен в кръга на България, нямал сили да защитава правдините им и проч., и като не намираше никак уговор с българете, Нифон проводи в Търново 10-12 души гърци, които бяха изтънчени в лукавствата. Те, като найдоха там няколко своемислени человеци, хванаха да плетат примки връз патриарха ни, и по няколко врема после явиха ся една силна партия, дето биде нужда да стане събор, за да ся разглада работата. За това в 1495-то лято през Великите пости, в неделя православия, събраха ся духовни и мирски първенци и осъдиха проводените и тамошни гърци; обаче не можаха да ги изкоренат от Търново, че бяха се задомили тамо.” След като нито Нифон, нито следващият патриарх Дионисии ІІІ не успяват да всеят раздор сред търновските българи, новият цариградски патриарх Максим се явява пред султана и клевети българите: ”в твоята славна държава има народ много свиреп и непобедим. Този народ неверен, макар и да е покорен сега на царството ти, обаче мисли скоро да въстане въз даржавата ти, както ми пише негова карабаш и аз да повдигна гърците християни.” Цариградският патриарх представил на Баязид II фалшиво писмо от българския патриарх Партение, с което уж е подстрекавал и българите, и гърците. След тази клевета турците изпращат голяма войска в Тракия, но там не намират разбунтувало се българско население. „В същото време султан Баязид проводи везирът си с 400000 войници в Македония през Устово и Драма в Родопа до Босна и това ся продължава много время, и после стана мир. Обаче, по умирението на тия страни и връщането на силната потера, с царска заповед българското духовенство и българските първенци ся събраха в Търново и призоваха от Охрид великия архиепископ кир Исая, и го поставиха патриарх на българския престол в Търново , а средецкия митрополит възкачиха на Охридската архиепископия”. Според Илия Тодоров: „Художествено претворена легенда е и третият „исторически разказ“, основан на популярния през XVIII и XIX в. мотив за клеветата на гръцкия патриарх по адрес на българския народ. Както и предходните два разказа, този разказ също е съвършено чужд – както по форма, така и по съдържание па Българската летописна традиция. Той се основава очевидно на някаква легенда, която обаче е била подложена на допълнителна литературна обработка от Ст. Захариев“. За съжаление произходът на тази част от ръкописа от Банско не е установена. Ще добавим заглавията на още някои книги от библиотеките на представители на рода Герман. След смъртта на Михаил Герман Министерството (Попечителство) на просветата на Сърбия закупува от вдовицата му на доста ниската цена от 200 дуката библиотеката на дипломата. Тя наброява 312 книги на руски и немски език и карти. Попечителството „намира, че същите книги заслужават“ цената, защото ги няма в Сърбия, а от тях има нужда. На 17 декември 1846 г. всички формалности по продажбата са извършени и библиотеката е изпратена в Белград. Сбирката става основа на новосъздадената национална библиотека на младата сръбска държава. За съжаление каталогът ѝ не е запазен. Една от книгите навярно е „Историја Сербије“ на Сима Милутиновић – Саралија, издадена в Лайпциг през 1837 г. Сред спомоществователите са записани от Букурещ „високородни г-н Михаил Герман, княжески сръбски съветник и кавалер на Султански орден, г-жа Мария Герман и г-жа Елена Герман“, „високоблагородни г-н Никола Герман, главен ћумрукћија в Белград“, “Георги Герман – ревизор“, „благораден г-н Марко Х.Стоило – чиновник княжески“. Същите спомоществователи са записани и в книгата на Христодул Костович Сичан-Николов „Месяцослов или календар Вечний“, издадена през 1840 г. в Букурещ. От свое и от името на сина си Димитър „Почтен. г. Никола Герман, търговец и жител на Белград“ е купил редица книги: „Писма Доситея Обрадовича“, първа и втора част, издадена през 1833 г. в Белград, както и неговите „Собрани съчинения“, шеста част, „Мала српска граматика“ на Дж. Данчич, издадена в Букурещ през 1850 г. През 1845 г. във Виена като спомоществовател на книгата на Вук Караджич „II книга стари юнашки песме“ е записана и госпожица (фрајла) Мария Н. Германи. Същата книга е купена и от госпожа Матица (Мария) М. Думба – родена Германи и госпожа Ксанти (или Сандра) В. Спиро, родена Германи. Йован Герман купува за себе си и сина си Йеврем книгата на Сима Милотинович – Саралия „История на Сърбия“, „Етика и философия морална“ на Доситей Обрадович, издадена в Крагуевац през 1834 г., „Собраниiе разныхъ нравоучителныхъ вещей в ползу и увеселение“ на Доситей Обрадович, издадена в Белград през 1835г. През 1826 г. споменатият по-горе Александър Константинович Герман се дипломира като юрист и се записва като „абсолвент юрист“ сред спомоществователите на книгата „Макровиотика“ на Йован Стеич, издадена през същата година във Виена. Както отбелязахме по-горе, „Бл. и родолюбивый Г. Константiнъ Константиновићъ одъ Германъ из Беча, член Србскогъ книжевногъ друштва у Пешти и Бл. Г. Александеръ Константинович одъ Германъ с.к.т.заклетый нотаръ“ са купили книгата „Живот и витежни воевания славног кнеза епирског Дж. Кастриоти Скендербег“, издадена в Буда в края на 20-те години на 19. в. Константин е член на сръбското книжовно дружество. Константин и Александър Герман притежават още книгата „Макровиотика или Наука о продуженiю Живота човеческог“ на Христ. Вилх. Хуфеланд, издадена през 1828 г. Марко Георгиевич е купил книгата „Писма Доситея Обрадовича II ч“, издадена през 1833 г. в Белград. Фамилията Герман е свързана пряко и с отпечатването на редица български книги. В началото на 1826 г. княжеският агент Михаил Герман получава сумата от 24 000 гроша, за да купи типография в Петербург и 12 000 гроша за транспорт. Въпреки че на Сърбия все още е забранено да има своя печатница, той веднага я набавя от Виена и я оставя на съхранение при базерджанбаши Алекси Симич. Използването ѝ става възможно едва след 1830 г. Според разпоредбите на Хатишерифа от 1830 г. „Сърбите имат право да издават в своята земя печатни книги, да имат болници за своите болни и училища, за да възпитават своите деца.“ През 1834 г. печатницата е преместена временно в Крагуевац . В нея със съдействието на Михаил Герман се печатат помагалата за габровското училище. След неговото застъпничество сръбският княз Милош издава заповед всички български книги да се печатат с предимство и безплатно. За това свидетелства кореспонденцията на Христодул Костович с Неофит Рилски. На 15 февруари 1835 г. той му пише : „ И да знаеш ако не беше, не знам дали щеше да бъде някоя работа, излезнох с него пред господарат и казаму моншу Герман защо това момче е проводено от Мустакови да щампосува книги и чека от септември не може да добие ред, того ради молиме ваша светлост дозволити да напечатится. Господаро се обеща колкуто книги се щампосват за Габровското школьо бадихва........“. Михаил Герман подкрепя и с пари Христодул Костович в неговата мисия. Според писмо на самия Христодул му дал 25 жълтици; братя Мустакови във връзка със забавянето на печата на учебниците пишат на Неофит Рилски за заслугите му и, че е дал на Костович преди да тръгне от Букурещ 25 жълтици. В годините 1833-1839 в Крагуевац и Белград се печат около 20 български книги. Екземпляри на много от тях стават притежание на представители на рода Герман и техни сродници. Интересът им е засвидетелстван най-вече в кореспонденцията им с Неофит Рилски. Може би най-близка връзка между сродниците от Германовия род се наблюдава между Неофит Рилски и Марго Георгиевич Везьов . Навярно тя се дължи и на общите им интереси към образованието и българската литература и култура въобще. Марко Георгиевич събира стари ръкописи и народни песни. Прави преводи и преписи на „Физиолог“ – западна редакция, непозната по нашите земи. Съпричастен е с книжовната дейност на братовчед си Неофит Рилски и споделя плановете си с него. Проучването на издаваните през 19. в. книги е много полезен източник за родовите изследвания. Записаните имена на спомоществователи и „пренумеранти“ дават информация за професионалните занимания, образованието и местопребиваването на редица наши възрожденски дейци, учители, книжовници и търговци.

Търговците и храма
За името на църквата Света Троица в Банско

Светлана Дяконова - Арсен

Публикацията е част от по-голямо проучвани за църквите построени от банскалии.

Пътувайки извън пределите на Османската империя търговците от Банско се радват на относителна религиозна свобода в рамките на православната общност в Хабсбургската монархия. Във Виена търговците, поданици на султана, ползващи се от привилегиите на капитулационните договори, са членове на по-старата православна община “Свети Георги”. Православните търговци, поданици на Хабсбургската империя, са членове на общината и църквата “Света Троица”. Първоначално гръцките църкви в австрийската столица срещат големи трудности от сръбския митрополит в Карловац. Получила първа разрешение за свободно изповядване на православната вяра на територията на Хабсбургската империя , сръбската църква настоява за собственост и върху гръцките (православните) църкви и не разрешава водене на службата на гръцки език. Въпросът е уреден окончателно с концесията от 2 март 1776 г., с която Мария – Терезия отстранява от делата на гръцката църква сръбския митрополит и възлага собствеността на гръцката общност “Свети Георги”.

Църквата “Свети Георги” във Виена.
Император Йозеф ІІ дава на православните австрийски поданици – гърци, власи, арумъни, българи и др. през 1787 г. същите права. А след като не е приета идеята за обединение на общините на австрийските и османските поданици, императорът разрешава и построяването на църква “Света Троица” във Виена на площад „Флайшмаркт”(1) . И в столицата на Хабсбургската монархия православните търговци носят своите традиции. „Гърците“(2) почитат и празнуват Света Троица или Петдесетница, като празник на търговското съсловие. За това и едната от православните общини приема за свой патрон Света Троица.(3) Това че съставът на общината на “Света Троица” е разнороден, а не само гръцки, се доказва от факта, че църквата на „Флайшмаркт”(4) е построена със средствата на барон Сина, един от най-богатите хора във Виена през 19 в., които по произход е армън, а не грък. Друг от големите виенски меценати е барон Думба – също от армънски произход, а според Йонко Чучулаин и контрагент на банските търговци, а родът Думба е сроден с Голевия род от Банско (5) .

Църквата Света Троица във Виена.
Сред тази православна община Вук Караджич се среща с истинските българи от Разлога – Марко Георгиевич, Пантелей Хаджистоилов и Лазар Герман, дали сведения за неговите проучвания върху българския език и фолклор. На Флайшмаркт Караджич изпраща през 1822 г. руския учен Кьопен да търси Лазар Герман, който да му обясни къде е Разлога. Твърдението на Караджич: “Този Герман, стар българин, миналата година, като беше дошъл там, не знаеше друг език освен български.”, обаче буди съмнение. При този конгломерат от етноси сред балканските търговци – независимо дали са поданици на султана или на императора – непрекъснато се осъществяват различни контакти. Като преуспял търговец дошъл от балканите Лазар Герман вероятно е знаел гръцки и турски, без които не би могъл да се занимава с търговия въобще. Освен тези езици предполагам, че има и известни познания по немски език и то писмен. С съдействието на Марко Георгиевич и Лазар Герман Вук Караджич написва „Додатък към Петербургските речници.” с убеждението, че изнесените „особити огледи Бурарског jезика” допринасят за градивното разграничаване на българския език, за да се определи неговото място в системата на славянските езици. Тази страна от дейността на банските търговци е обширно изяснена от проф. Илия Конев и Екатирина Бояджиева . Можем да предположим, че банскалии са контактували не само с с Вук Караджижч, но към тях са проявявали интерес и други учени слависти – противници и конкуренти в научните и политически занимания на последния. Сред тях е и известният словенски учен и учител на Караджич Йериней Копитар.

Лазар Теодоривич Герман е крупен търговец на памук и като коджабашия в Банско е инициатор и основен ктитор на църквата „Света Троица“ в селото. Търговските му връзки се простират във Виена, Париж, Белград, Земун, Нюрнберг. Заедно с Марко Георгиевич и Пантелей Хаджистоилов той предоставя на Вук Караджич образци от българския език и народни песни. Съпругата му е Елена Георгиева Хаджиласкова по майка Мутафчиева (* неизв. - + 1838 г.).

Разписка от 1827 г. за заем от общината на с. Банско, подписано от коджабашията Лазар Герман.
Още през 1827 година има данни за дейност на селска община в Банско, когато „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър К. Хаджиниколов (Сирлещов) сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Грман като коджабашия и от петима свидетели(6) . Сумата е „за селцка потреба“. Може би от тогава започва да се осъществява идеята за построяване на нова голяма църква и средствата са необхидими за първоначално закупуване на материали, като и за получаване на разрешение за строеж от султана. Шериатът предписва, че християните и евреите имат правото само да възстановяват или ремонтират старите си храмове. Селището, където е храмът трябва да не е оказало съпротива при завладяването. Условието е църквата да не се разширява и надстроява. Също така постройките не трябва да обиждат религиозното чувство на мусюлманите с вида си и размера си. Официално не е разрешено да се строят съвсем нови църкви. В по-нови и разрастнали се селища, където не е имало преди това църкви османски власти обаче са давали разрешение за строителство без много шум. В тези случаи е прилаган принципа в ислямското право - istislah, който взима предвид нуждите на човешкото благополучие в най-широкия смисъл на това. Това е чисто прагматичен подход, напомнящ принципа ratio utilitatis в римското право, който отговаря на ситуацията. За целта е трябвало да се представи молба в Цариград и да се получи ферман от там. Важно е било документът да се съхранява във селището, за да не бъдат притеснявани от местните турски власти, които дори и при налично разрешение често събаря или правят опит да съборят църквите. Тогава се стига до жалби до султана и на кадиите по места се възлага да проучат случая и да отсъдят. (7) Това е правната теория. Практиката е доста по-различна, което дава възможност на предприемчивите банскалии да получат разрешение за новата църква. Мечтата им е да построят голям храм като катедралата Свети Стефан във Виена. Това желание се подхранва от възможностите на големите търговски фамилии в селището. Материалното благосъстояние е не само възможност, но и отговорност и задължение на изцяло българското население. От всичките 9 селища в Разложко Банско е една трета от населението, доходите му са също една трета и плаща такъв дял от данъците. По време на започването на строежа на църквата селището има около 950 домакинства, от които 105 са висша категория данъкоплатци, 640 – средна и само 210 – нисша .(8)
От историята на построяването на църквата “Света Троица” в Банско знаем, че тя не е строена върху останките на стар храм. Банскалии си служат с хитрост, за да получат разрешение за нейното строителство, като заравят църковна утвар, а после я “намират” пред свидетели на мястото, където искат да се издига храмът, а и природата била благосклонна – преданието разказва, че през нощта преди да дойдат турски чиновници завалял сняг и скрил следите от скорошното копаене. Това се случило през пролетта на 1832 г., но борбата и усилията на родолюбивите и христолюбиви бански търговци за получаване на разрешение и построяваен на църквата започват много по-рано. Асен Икономов в своя доклад по случай 150 годишнината на църквата дава данни за собствениците на земята, на която е построен храма. Това били имоти на поп Петър Н. Бенин и на Герман, както и няколко по дребни собственици. Земята е дарена от Лазар Герман и Петър Бенин, а на останалите е платена. Така бил оформен триъгълен парцел с площ три декара. Според разказите на стари банскалии, молбата разрешение за строителство на храма е изпратена чрез пашата в Солун. Той бил благосклонен към раята, която го поздравила и донесла богати дарове във връзка с раждането на дългоочаквания син. Това предание е подобно на други такива в цялата страна и не отговаря във всичко на тогавашната законова практика, но показва как чрез хитрости и използване на корупцията на османската администрация са заобикаляни забранителнити санкции. Инициаторите на строежа на новата църква в Банско заедно с Лазар Герман са Георги К. Сирлещов, Тодор Марков Хаджитодоров, Димитър Молеров, Лазар Даскарев, Терзи Никола, поп Филип, Михаил Хадживълчев и др. Необходимото време за получаване на разрешението за строеж на църква е около една година.Необходимите документи за издаване на ферман за възстановяване или изграждане на нов християнски храм са: 1. Молба от населението на даденото селище; 2. Изложение на Цариградската патриаршия до султана; 3. Илям – решение на местния съд; 4. Фетва на кадията. Едно от най-характерните явления в корумпираната феодална администрация на Османската империя е ходатайството. Молбата на християнското населени заедно с останалите документи е трябвало да бъде представена с такова „ходатайство“. Най-често българите са били принудени да се обръщат към Цариградската патриаршия или към „Българската цариградска община“ . (9)По това време банскалии имат щастието да получат много силна подкрепа и помощ в самия Цариград за постигане на целта, защото в османската столица през тези години пребивава Марко Георгиевич Везьов. Той е участник в многобройните сръбски делегации, които водят преговори с Високата порта за автономия на Сърбия. Марко Георгиевич е дипломат с много контакти и авторитет разполагащ с големи парични средства. Самият той е доказал привързаността си към българската кауза и като сътрудник на Вук Караджич в изследванията на българския език и като дарител на училището в Банско в по-късни години. Може да е съвпадинеи, но по това време в Цариград са и Неофит Рилски и духовникът Харалампий от Рилската обител за ферман за изграждане на голямата църква в манастира, а Марко Георгиевич е ангажиран и с тяхната мисия Той е в пряк контакт с най-изтъкнатите и влиятелни българи в столицата на империята – княз Стефан Богориди и Стоян Чалъков. (10)
Въпреки полученото разрешение за строеж от Цариград банскалии са имали трудности и с турците от Мехомия, които протестирали, че прозорецът над олтара бил насочен към тях с цел да се наблядава турското селище. За да спечели благосклонността на тези турци селската община отново. Йонко Чучулаин разказва: „прибягнали до хитрост, с коята се учудвали после всички добросъвестни хора и ето как: подали заявление до мехомийската джамия , че я завещават по нейно покровителство и ще плащат ней на джамията /всяка година по 25 гроша т.е. като имот вакъв на джамията и така е следвало всяка година този данък и са чували от всякакви интриги да се сгради черквата, но след Освобождението на България те /турците/ не бяха търсили вече този данък; в 1900-1901 г. потърсиха ги за 25 години и с лихвата заедно 680 гроша – така аз като кмет платих ги на веднаж на секретара им Сабри ефенди и даде ми разписказа тях.“ (11)
На Георги Сирлещов е поверено събирането на средствата от енориашите. Негово дело е списъкът с дарители „Тефтер на Приложницы живи и умрели при строежа на църквата „Света троица” 1833-1834 г.” Списъкът съдържа имената на всички бански фамилии, пожертвали средства за построяването на църквата. Изписани са имената на членовете на семействата, както и имената на починали сродници, в чията памет също са внасяни пари за строежа на храма. За съжаление част от листовете са повредени и трудно се разчитат, въпреки това препис направен от краеведа Георги Ушев с част от разчетените имена е издаден от благодарните потомци. Във връзка със събиренето на средставта за строеж на църквата и по-нататъшните събития трябва да отбележим, че османската власт се интересува от материалното осигуряване на необходимите пари, като това не бива да пречи на събирането на данъците от подвластното население и средствата трябва да се набират по доброволен начин. Ферманите за строеж на църкви съдържат категорично условие , че при принудително събиране на средства нарушителите ще бъдат наказани. Както и се случва с инициатора на строежа на храма Лазар Герман, арестуван може би и по тази причина.(12)
Строителството е поверено на уста Димитър Лазаров Доюв, голям майстор, който е построил църква в Белград и конструирал иконостаси в три църкви в Кипър. Плановете са донесени най-вероятно от Северна Италия отново от банските търговци. (13)

Част от страница от списъка на дарителите за строежа на църквата „Света Троица“ в Банско
Тъй като стара църква на това място не е съществувала, инициаторите на чело с Лазар Герман са относително свободни в избора на патрона ѝ. Въпреки че липсват документални свидетелства, бихме могли да предположим, че изборът на името е повлиян от близостта на Лазар Герман с общината и църквата “Света Троица” на „Алт Флайшмаркт” във Виена, където той взима активно участие в търговията и обществения живот. Като инициатор за строителството и основен ктитор може би е предпочел да посветят новата църква на “Света Троица”. Още повече, че и други дарители освен Лазар Герман – също търговци във Виена - са били свързани с тази общност. Банскалията със свободен дух, видял във Виена постиженията на цивилизована Европа, не случайно е искал да построи в Банско голяма и красива църква, подобно на храмовете строени в свободните християнски държави. А стремежите му в никакъв случай не кореспондират със стереотипи от вида на “закъснялото развитие на българина”, “късно приобщаване към модерна Европа” и т.н. Лазар Теодорович Герман посвещава последните години от живота си на строежа на църквата “Света Троица” в Банско, влага в него цялото си имущество и накрая загубва живота си в името на това дело.
Строителите на храма първо издигнали висок зид, за да не се вижда какво става зад него, защото още от началото нямат намерение да се съобразят с рамките на позволеното строителство. Те преместват колчетата, които очертават първоначално разрешената площ. Ктиторите на църквата не се разминават с проблемите, които са обичайни за такова строителство. Естествено има възражения от мюсюлманите в областта. Въпреки че в селото няма турци и помаци, размерът на сградата я прави видна от далеч и османските власти правят опит да я съборят като неотговаряща на разрешението за строителство. Банскалии успяват да я защитят като показват полумесеца издялан на ключовия камък на централния вход и убеждават турските чиновници, че храмът е построен и за двете вероизповедания. Поне това разказва преданието, а първенците на селището начело с Лазар Герман отнова проявяват своята дипломатичност, както и плащат много грошове за подкупи и подаръци на съдебните и административни власти.
Новата църква е трикорабна псевдобазилика с размери 44 метра дължина, 22 метра широка, 20 метра висока, а застроената площ е 1200 кв. м. Асен Икономов продължава своя разказ: „Стените на църквата в основата си са дебели 1,10 м. ъглите, входните сводести врати и прозирците са зидани от големи гранитни блокове от местността „Ръжавица", където и сега има останки от тях. Външната страна на стените е изградена отбели мраморни камъни, грижливо оградени с по четири червени тухлички, а отвътре с гранитен камък. А хоросанът е бял, гладък и удивително твърд и изглежда пресен сякаш съхнал преди няколко дни. Стените завършват с каменен корниз, красиво изработен.
Олтарът външно представлява половината от 18-ъгълна призма. Изработен от гранитни блокове, висок 10 метра и също завършва с красив каменен корниз. На олтара има правоъгълен прозорец, а над него - овален такъв.
Покривът на църквата е двустранен, с чупки над олтара артиката. Направен е от дебели мурови греди, сключен по такъв начин, че един виден архитект ми заяви „На мен като архитект този начин на конструиране на покриви не ми е познат. Покривът беше с турски керемиди правени на ръка.........................................
Църквата има три сводообразни врати: главна, лява и дясна. Всички врати са двукрилни. Направени са от масивни мурови талпи и са богато обковани с желязо. Отвътре се затварят с дебели сюрмета. Централният вход е по-голям от страничните и може да се заключна. Над свода релефно е изработен кръст, а от двете му страни турския полумесец със звезда..............
Таванът на църквта е обшит с ламперия. Над църквата той е висок и сводообразен и представлява звездно небе, а над параклисите е плосък и по-нисък. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колини, които символизират дванайсетте Христови ученици. Колоните са от цели мурови трупи, обвити спираловидно с дебели въжа, напоени обилно с катран. Върху тях е нанесена грубата, после и фината мазилка. На втората дясна колона е владишкия трон......... На четвъртата лява колона е прикрепен амвонът.
Четири мурови греди свързват двата реда колони, които отделят църквата от параклисите. От звезния таван на дебели синджири са окачени полилейте и кандилата.“ (14)Църквата „Св.Троица“ в Банско впечатлява посетителите си не само с величавата си постройка и прекрасния си двор, но най вече с великолепието на вътрешното оформление на централния кораб и параклисите. Те са дело на едни от най-изтъкнатите творци на изобразителното и приложно изкуство през Възраждането в България. „Целият иконостас е много майсторски конструиран на етажи от мурово дърво. А иконите мърху целия иконостас, който от далече поразява погледа с необикновените цветове и форма са дело на банскалията Димитър Тома х. Икономович – Молера, син на родоначалнока на банската иконописна школа Тома Вишанов...........
Друга четка на художник с голяма дарба е превърнала дървения таван в звездно небе. Тя е изписала пъстри гирлянди по колоните, сводовете и под иконите и всички други украси, дърворезбата над олтара и голямото разпятие. Тази жизнерадостна палитра е била на уста Велян Огнев от с. Лазарополе – Дебърско.(15)
Църквата „Света Троица“ свързва съдбата на самобитният майстор от Дебърско с Банско. Учил в Западна и Средна Европа занаят, работил в църкви в цяла България, Уста Велян Огнев Дарков от Лазарополе идва по молба на познати бански търговци да оформи вътрешното пространство на църквата заедно с двамата си синове Ангел и Трайчо, помощника Христо Христов Гълъбов и неговия син Наум. Синът на уста Велян Трайчо загива трагично, падайки от скелето и това кара майсторът да остане да живее в Банско близо до неговия гроб. Жени се повторно, купува голяма къща и я изписва с прекрасни сцени от далечни страни. Това негово творение наред украсата на църквата стават завинаги част от съкровищницата на възрожденското ни изкуство.Според най-нови проучвания родът на Велян Огнев е Дарков от Лазарополе, а не Христов, както е посочено от проф. Асен Василиев в Български Възрожденски майстори, С 1965. Велян Огнев и братята му са дарители на икони за църквата „Св.Георги“ в Лазарополе, рисувани от Димитър Молеров и ктиторският надпис ясно сочи „кир Вельо и братию его Дамян и Георги, Огневи синове, Даркови 1849“ (16)
Но да се върнем в далечните времена на нашите предци. Под ръководството на Лазар Герман строителството продължава и се извършва доста бързо, но се сблъсква с липсата на средства. Той като коджабашия налага на всеки жител повинности за строежа. Когато средствата свършват Дедо Лазко влага всичките си собствени пари, но населението изнемогва от тежките ангарии и открито негодува.(17)На края Лазар Герман поискал заем от неврокопския бей Мехмед, известен с прозвището Алтън бей, с когото имал добри търговски отношения. Авторитетът на богат търговец направил възможен този заем от турчина, но изплащането му не било по силите на Лазар Герман. По времето на строежа на църквата големите сделки с памук и огромните кервани от десетина – петнадесет години били вече минало. Просъществувалата почти два века търговия с кожи, вълна и най вече памук не можела вече да се осъществява поради променилите се икономически и политически условия, а мощните търговски къщи на банскалии във Виена и Пеща вече били закрити.
След получаването на заема строежът продължил, но Лазар Герман е арестуван за дълга си към бея първоначално в неврокопския, а после и в серския затвор. Според преданията за строежа на банската църква, инициаторът на нейното построяване – коджабашията на Банско Лазар Герман не доживял завършването и освещаването й през 1835 г. и умрял в затвора за дълговете, които направил или в Неврокоп или в Сер. Писмени документи опровергават тази дата. За някои събития от последните години от живота му научаваме от самия него. На 23 септември 1838 г. Лазар Герман пише писмо на братовчед си Неофит Рилски. Писмото е написано в Рилския манастир и е изпратено в Копривщица, където Неофит е учител по това врема. Първото, което научаваме е, че “Язе ходихъ до Самоковъ да се вида с’господина”. Лазар Герман е ходил в Самоков да се срещне с владиката вероятно във връзка с делата на църквата и училището. “Ядовете” му вече са започнали и той иска да ги сподели с братовчед си, когато доведе сина си и братовото дете на Неофит Рилски, за да се учат при него. Става въпрос за дълга на Лазар Герман към Мехмед бей от Неврокоп, парите, от който са вложени в строежа на църквата и той не може да върне. Още от 1829 година Неофит Рилски знае, че братовчед му има „големи гайлета и главоболия от селски попечения” Наред с образованието на сина си и на племенника си Лазар Герман се интересува “….баре за даскало Захарiа чирако ви совершенъ ли е кату за насъ, та ако ойдиса каде пролетъ да го земеме….” . И не се осланя само на мнението на владиката, а търси и одобрението на Неофит Рилски за Захарий Круша като учител. За съжаление не успява да назначи учителя в Банско. От същото писмо научаваме за преминалата още една чумна епидемия в Банско и за смъртта на съпругата на Лазар Герман Елена . Странно звучи оплакването му, че го ”накаровая па да се жене” и неговото нежелание, но послеписът дава обяснение на това предложение. Написан е от братовчеда на Лазар Герман и на Неофит Рилски – Георги Арсениевич Сирлещов и гласи:
(P.S.) “аз же Г. Арсен. смирено кланяюся. виште та му найдете некоя прилична вдувичка от тадева, че нека та дексова от дома защо носея клашници и претеници.”

Факсимиле на последното писмо на Лазар Герман от 23 септември 1838 г. с послеписа на Георги Арсениевич. Оригиналът се съхранява във фонда на Неофит Рилски в НА на БАН.
В преносен смисъл изразът означава, че се замисля нещо лошо срещу Дедо Лазко. От тези две изречения се разбира, че близките на Лазар Герман са загрижени за него, заради неприятностите, които има с градежа на църквата и дълговете. Искат да го отдалечат от Банско, като го оженят в Пловдив или Копривщица. Георги Арсениевич (Сирлещов) предупреждава Неофит Рилски за кроежите на зложелателите на Дедо Лазко, но за съжаление не може да ги предотврати. Близките на Лазар Герман не могат да го опазят от неприятности и той умира в затвора в Неврокоп или в Сер. Както казахме по-горе причина за ареста е оплаквания от населението, че средствата и работата влагана в строежа на църквата не са били доброволни, както се изисквало от османското законодателство. От горецитираното писмо става ясно, че Лазар Герман проявява интерес към учителя Захари Круша да стане даскал в Банско и води преговори с него за заемане на тази длъжност, но на 10 декември 1838 г. даскалът се оплаква на Неофит Рилски, че „От към кир Ласка еще ответ немам“, което ни насочва към времето кога е арестуван и загинал Лазар Герман. Според свидетелството на Йонко Чучулаин, който е притежавал разписките за заема взет от Алтън бей, тези разписки са били подписани и подпечатани с печатите не само на Лазар Герман, а с тези на редица други бански първенци. Разписките са унищожени пре- 1893 при обиск в дома на Иван Чучулаин. Наличието на поръчители на този заем говори, че той не е еднолично решение на коджабашията и зад него са застанали първенците. Липсата на сведения да е пострадал някой друг изтъкнат банскалия , поръчителствал за заема по-скоро говори, че основната причина за ареста и гибелта на Лазар Герман е нарушаването на изискването на турските власти за доброволност при изграждане на църквата и възникналото недоволство сред населението от големите разходи и труд вложени в строежа.
Известни са и противниците му като коджабашия на Банско. Имената им намираме в Историята на Йонко Чучулаин:
„Имало е противници на дедо Ласко Голев за съграждането на черквата, това са били следните съселяни: Георге Хаджиов водител и последователи Георге и Атанас х. Рускови, Георге Кочуков, Никола Кожарев, Никола Гечков и др. Те предателствували пред турците, че изменяват мерката за постраяването на черквата и пр.” (18)
Редица банскалии продължават делото на Дедо Ласко и със средства подкрепят строежа и изписването на църквата. Още един търговец дава цялото си сътояние за храма. Това е Тодор Марков Хаджитодоров, който също задлъжнява и се разорява, за да даде своя принос в благородното дело. Много икони от иконостаса са поръчани и дарени на църквата от жителите на селището. Никола и Тодор Рошкови през 1841 г. даряват икона на Свети Йоан Кръстител, Никола Дундов през 1840 г. - икона на Свети Николай Чудотворец, Никола Д. Рошков през 1844 г. – „Преображение Господне“. Иконата на Свети Димитър е дарена през 1841 г. от Димитър Илия Мустакин, а иконота на Свети Георги през 1839 г. – от Георги Обецан и Георги Глушков. „Възкресение Лазарево“ е за спасение на душата на Лазар Радонов, а Свети Теодор Тирон на Тодор Кошоев и Тодор Петака. Иконата на Св. Мина е изографисана и дарена от зографа Димитър Хаджиикономофич (Молеров).

Печатът на Лазар Герман.

Семейството на Иван Голев - внук на Лазар Герман.

Гробът на Иван Голев, убит 1912 г. от турците.

1)Foundation of tke Hellenic World, Greek Migration to Europe (15 c. – 19 c.) http://www.ime.gr/projects/migration/15-19/
2) Т.е. православните търговци, идващи от Балканите.
3)Д-р Д.Ј.Поповић, О цинцарима, Београд 1998 стр. 75
4)В превод „пазар за месо”. Този площад се намира на мястото на пазара за месо на унгарските търговци от Гиьор.
5)Йонко Чучулаин, История на Банско – ДА Благоевград ЕП 88; Фамилията Думба е от цинцарски произход. Произхожда от село Власти в Македония днешна Гърция. Двамата братя Стерио и Михаил са едри търговци на памук във Виена. Синовете им стават едри индустриалци и меценати в Австрия, а един от внуците Константин Теодор е дипломат. Съпруга на Михаил Думба е Мария М. Герман от рода Герман – Дъщеря на Михаил Никола Герман от Банско. През 1845 г. във Виена като спомоществователи на книгата на Вук Караджич „II книга стари юнашки песме“ са записани госпожа Матица (Мария) М. Думба – родена Германи и госпожа Ксанти (или Сандра) В. Спиро, родена Германи.
6)НБКМБИА, ф. 653, а.е.4
7)Михаел Кил, Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, стр. 141-149 .
8)Григор Бойков , Съдбата на Разложката котловина в условията на османската власт( 16-19в.), В Разлог История, традиции, памет, Благоевград 2009 г., стр. 73.
9)Жана Пенчева, Български православни храмове през Възраждането, С 2015, стр. 44
Пак там, стр. 45-46
(10)Спростронов Е, СбНУ кн. XVIII, 1901, стр.193; Светлана Дяконова – Арсен, Родословните проучвания на рода Герман (Голеви) от Банско - принос към биографията на Неофит Рилски, Сп. Родознание, кн.1-2, 2015
(11)Иванъ Димитровъ Чучулаин, Приносъ или кратко описание по историята на поселването на гр. Банско писано на 1927 година, Мединформ София 2016.
(12)Жана Пенчева, Български православни храмове през Възраждането, С 2015, стр. 49.
(13)Асен Икономов, Бисери на възрожденските архитектурни паметници в Банско. Доклад по случай честването на 150 годишнината на църквата “ Света Троица“, 135 години кула камбанария, 120 години часовник на кулата. 1985 г. 5.08.1985г. Банско.
(14)Пак там.
(15)Пак там.
(16)Викторија Поповска-Коробар, За иконостасот на црквата Свети Ѓорги во Лазарополе, Patrimonium.MK VI, no. 11, 2013 стр. 246 .
(17)Стоилов, А.П. , Документи и бележки от миналото на българите в Македония, С, СбБАН, кн. IX 1908, стр. 7.
(18)Кратко описание по заселването на Банско, събрано от предания на стари хора – събрал Иван Д. Чучулаин 1928 г. – Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88

НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА РОДА ГЕРМАН (ГОЛЕВИ) ОТ БАНСКО ОТ КРАЯ НА 17. В.
СВЕТЛАНА ДЯКОНОВА - АРСЕН
В тъмните години на робството проблясват пламъчета от старите съхранени книги. В тях откриваме по трошица от миналото на рода ни. Един от най-известните и ярки родове в Банско е Герман (Голеви). Името си дължи на Герман – Гола войвода – една легендарна личност възпят във фолклора на Банско и Разложко. Най-старите сведения за рода до сега са свързани с преданието за Герман – Гола войвода. Името му се свързва с защитата на Момина крепост, а легендата слива съпротива от времето на османското нашествие и охраната на прохода и търговските пътища. От „Песен староразложка“, която и днес се пее в Банско научаваме, че Герман е млад войвода, който имал само едно внуче Никола.
„Па си е зачул и разбрал Гола вода, млад войвода,
Но той дружина не траси, а едно фнуче имаше
Само си него заведе, той юнак беше от Банско“
Гола войвода бил известен юнак, за когото има песен и в с. Обидим, Неврокопско, но спомен за произхода на прозвището му до сега нямаше.
Потвърждението за съществуването на тази легендарна личност и подробна информация за произхода и семейството намираме в приписка от края на 17. в. на задната подвързана корица в часослов, който сега се съхранява в ЦИАМ в София. Мястото, където е намерена приписката, обяснява защо до сега е убягнала на изследователите. Там е записано от ръката на монах от Банско: „Теофил в светото кръщение – Теодор от Разлога, от селото наречено Банско. Родители: баща Даде, майка Цвета, братя Вельо, Герман, Вишан, Тоде; сестри – Милица …, Стояна, Кама.“ Приписката е публикувана в: Боряна Христова, Даринка Караджова, Елена Узунова, Бележки на българските книжовници – 14. -18. в.в., т.2, С 2002, стр. 68 и 168.
За сина на Герман не ни е известно нищо за сега, но най-вероятно се е казвал Теодор – кръстен на брата монах от уважение към сана му. Това предположение се потвърждава и от името на един от синовете на внучето Никола – крупния търговец от Банско Теодор Германович – баща на Михаил, и Лазар Герман.
Един от братята на Герман е Вишан. Това подсказва вероятно родство и произход от Голевия род и на Хаджипопови и Молерови, тъй като техният родоначалник е йерей Вишан Вишанин, чиито година на раждане и активна дейност не противоречат на това предположение и той много вероятно е внук на записания в приписката брат Вишан.

1. Даде Голев (* около 1640)

1.1.Вельо

1.2. Герман (* около 1697)

1.3. Вишан

1.4. Тоде

1.5. Теофил (Теодор)




Даде Голев is your 9th great grandfather.

You


→

Мария Иванова Дяконова
your mother

→

Иван Михайлов Иванов (Сирлещов)
her father

→

Мария Михайлова Сирлещова
his mother

→

Михаил (Минко) Хадживълчев
her father

→

Александра Лазарова Хадживълчева
his mother

→

Лазар Тодоров Германович
her father

→

Теодор Никола -
his father

→

Никола Голев
his father

→

Тодор Герман Голев
his father

→

Герман Гола Войвода
his father

→

Даде Голев
his father

ПРОФ. КОНСТАНТИН СТЕФАНОВ Светлана Дяконова – Арсен

ПРОФ. КОНСТАНТИН СТЕФАНОВ

Светлана Дяконова – Арсен

Далеч от Балканите, в САЩ още през 1901 г. във връзка с отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун и спътничката й Екатерина Попстефанова – Цилка извършено от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, общественото мнение разбира характера и целите на борбата на българите в останалите под османска власт земи. Обществеността там е информирана за положението на потиснатото българско население и следи внимателно развоя на събитията. Най–пряко с тях е свързан и братът на Екатерина Цилка Константин Стефанов. Роден е в Банско на 25 април 1873г. Произхожда от рода Кундеви, по-къснно станали Попстефанови.(1)Баща му е Димитър Попниколов Попстефанов търговец от Банско, син на поп Никола Попстефанов и Мария Зайкова. Майка му е Елена Мандиева, дъщеря на Никола Мандиев също от Банско. Родителите му имат седем деца, най-известната от които е най-голямата им дъщеря Екатерина Цилка. Семейството на Константин Стефанов приема протестантството от американски мисионери през 1870 г. Според спомените на Екатерина, писани в САЩ това е станало значително по-късно, когато тя вече е ученичка в Пловдив.(2)Другите му братя и сестри са Александър, Никола, Иван и Анка Борикова. Иван и Никола завършват американската гимназия в Самоков. Александър завършва DDS Keokuk Dental Coll. в Портланд, Орегон през 1908 г.
По време на Разложко-кресненското въстание семейството преживява ужасите на кланетата на мирното населения и бягството в планианта от башибузука. През 1903 г. по време на пътуванията си с американския журналист Джон МакДоналд Константин му разказва детските си спомени.(3)
Началното си образование Константин Стефанов получава в Банско. След това постъпва в Американската гимназия в Самоков. Писмо в архивите на American Board of Commissioners of Foreign Missions (A.B.C.F.M), съхранявани в Харвардския университет се споменава Константин в този ранен период от живота му.(4) През 1889г. на шестнадесет години пристига в Америка и в течение на три години работи във ферма близо до Кентърбъри, Канектикът. От 1892г. до 1895 г. учи в Академия Monson (сега Академия Wilbraham & Monson). През 1896 г. е приет за студент в Йейлския университет. Получава бакалавърска степен през 1899г. и магистърска през 1901 г. През цялото време на следването си Константин Стефанов работи, първо като сервитьор, а после като кондуктор на нощен трамвай.(5) В интервю за „The San Francisco Call“ току що завършилият Константин казва: „Най-тежкият труд не беше в колежа. Напуснах родния си дом, когато бях на 16. Майка ми не беше съгласна да заминавам, но аз се бях запалил от амбицията да помогна на родната си страна и виждах, че образованието е първа необходимост за моя народ. Когато се дипломирах през 1899 г. все още не бях доволен от образованието си и бях твърдо решен да продължа нататък. Сега, когато получих степен и зная езика добре имам намерение да продължа в германски университет.“ За работата си като кондуктор на нощен трамвай разказва:
"Работих на така наречения „трамвай бухал“ който върви през цялата нощ, след като всички други са спрели. Аз трябваше да ходя на дежурство в полунощ и да работя до 07:30 сутринта. След денят ми в колежа се прибирах в къщи и не позволявах нищо да попречи на съня ми почти до полунощ, когато ставах, хапвах и отивах на работа. Обикновено правехме половин дузина пътувания през нощта, и съм виждал всякакви хора. На сутринта, когато свършвах работа приготвях уроците си, който частично бях завършил следобед предишния ден и бях готов за училище. Цялото си време съм отдал на работа и учение. Част от уроците съм учил и в трамвая.“ (6)
От вестника дават възторжена оценка на младия човек, като се възхищават на упоритостта му в трудните условия. „Най-красивата черта на героичното му поведение е фактът, че усилията му са били да се подготви за безкористна служба на другите; той е положил целия този труд през тези дълги години, за да може да се върне в родината си квалифициран, за да преподава на собствения си народ.“
След завръщането си в Европа учи философия в Берлинския университет. Веднага след пристигането си в Европа през 1901г. той се опитва да защити семейството си от гнева на турските власти, заради отвличането на мис Елена Стоун и сестра му. В Берлин Константин Стефанов използва всяко достъпно средство, включително пряко застъпничество на Джон Хай, държавния секретар на президента Теди Рузвелт. Неговото писмо от 1901 г. до Хай се съхранява в документите на Държавния департамент в Националния архив на САЩ.(7) В това писмо Константин Стефанов описва тежкото положение на семейството на Екатерина Цилка след нейното пленяване и моли за съдействие на Държавния Департамент на САЩ за облекчаване на положението на баща му Димитър Попстефанов в затвора в Банско, където е задържан след отвличането: “Той е арестуван, защото турските власти, притискани от легацията на САЩ, трябваше да арестуват някого” и е принуждаван да свидетелства срещу американците в ролята им в “Аферата Мис Стоун”.(8)
Още от младини той се включва в редовете на ВМОРО. През 1902 г. се завръща в България и е извикан с писмо от д-р Христо Татарчев и Христо Матов в София, където се среща с британския журналист Джон МакДоналд (9)от лондонския вестник Daily News и му е възложена от революционната организация отговорната задача да придружава из Македония кореспондента на английския вестник. През пролетта на 1903 г. Константин Стефанов е преводач на МакДоналд. Той въвежда англичанина в мрежата на революционната организация, среща го с нейни ръководни дейци, информира го компетентно за борбите на българите от неосвободените земи. МакДоналд пожелава да види и и да се запознае с въоръжени бойци. Стефанов споделя желание то му с ръководството на организацията в Банско, което дава съгласие за такава среща. Една нощ през потайни улички и дворове в градината на къщата на семейството му се строява в пълно бойно снаряжение част от местната чета. МакДоналд се среща с четниците и остава възхитен от бодрия им вид и въоръжение. В своите кореспонденции от Македония МакДоналд описва обиколките си с Константин Стефанов и неговото арестуване и хвърлянето му в затвора в Серес “по подозрение”. Кореспонденциите на МакДоналд публикувани по-късно през 1903 г. не изясняват точно как Константин е успял да излезе от турския затвор, но през следващата година, когато пристига в САЩ, изпратен от ВМОРО пред кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс на 22 март 1904 г. разказва за пребиваването си в затвора. Тогава заявява, че освобождаването му, а дори и оцеляването му се дължи на помощта на МакДоналд, който е използвал високопоставените си връзки.
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание, а още повече неговото жестоко потушаване, предизвикват широк отзвук сред обществените кръгове на европейските сили. Независимо от политиката на съответните правителства, обществеността в Европа реагира на новините от районите, вдигнали се на въоръжена борба с вековния подтисник. Многобройните кореспонденти информират за изгарянето на цели села, масовите убийства, грабежи, гонения, на които е подложено населението от страна на редовните войски, башибозука и други банди, с цел да бъде потушен и смазан бунта на българите.
Още с първите публикации в американския печат, отразяващи бойните действия, жертвите сред мирното население и трагедията на бежанците, Илинденско-Преображенското въстание предизвиква значителен отзвук. Обективни наблюдатели изнасят истината за българите. Джордж Уошбърн, директор на Робърт Колеж в Цариград, Алберт Сониксен, Федерик Мур и други допринасят американското общество да узнае за положението в Македония. С подобна задача са натоварени от ВМОРО д-р Станислав Шумков и Светозар Тонжоров(10) , които информират най-влиятелните вестници в Америка за събитията в Македония и запознават американското общество с етническия състав на тази област.(11)
Този широк отзвук на въстанието от 1903 г. сред американското общество създава предпоставки там да се създаде българо-американски обществен комитет с цел оказване на морална и материална подкрепа на пострадалото население, а също и подпомагане на продължаването на борбата на македонските българи за освобождение от османска власт.През есента на 1903 г. в САЩ е поставено началото на общи действия на българите - емигранти от Македония и американската общественост. Инициативата е поета първоначално от студенти и емигранти в САЩ, обединени в дружество “Левски”. Основан е Двойният комитет, образуван от американски политици от Филаделфия и Ню Йорк. Този комитет издава прокламацията “Вик от Македония”. Тя е под изключителното емоционално въздействие на американските мисионери работили и работещи в Македония. Едновременно с това тя е подписана от ползващи се с авторитет политици.(12) По-късно друг комитет е организиран по инициатива на ВМОРО и американския журналист Алберт Сониксен. За целта ЗП на ВМОРО изпраща в САЩ свой официален представител – Иван Радулов. На 26 декември 1903г. задграничните представители на ВМОРО Кирил Пърличев и Христо Матов изпращат писмо на разложкия войвода Иван (Йонко) Радулов с инструкции да замине за САЩ с цел събиране на средства за организацията.(13) Наред с него е изпратен и Константин Стефанов. В САЩ той се среща с д-р Шумков и Тонжоров – до тогава представители на ръководството в София. Тук се стига до конфликт, заради спор за пълномощията, (14)а според друг източник(15)поради неразбирателство между Стефанов и Шумков. В статията си “Из историята на българския емигрантски печат” Георги Тамбуев цитира Станислав Шумков според, когото Константин Стефанов е заявил, че е грък и че одобрява действията на гръцките андарти(16)Това е малко вероятно, като се има цялостната дейност на Константин Стефанов. Този конфликт по-скоро изглежда е отзвук от конфликта между ВМОК и ВМОРО. Както и самият Шумков признава, ВМОК няма авторитет в Америка. Поради тези разногласия Станислав Шумков отсъства от лидерите на новоучредения комитет.
Още на 23 март “Ню Йорк Таймс” на страница 16 съобщава за намеренията на американци и българи да създадат такъв комитет и го сравнява с Кубинската хунта, създадена преди няколко години, като неговата цел е борба с турския терор в областта.
Припомнят се също така и събитията от преди две години и половина, свързани с отвличането на мис Стоун и Катерина Цилка, подчертавайки че един от участниците Константин Стефанов е брат на госпожа Цилка. След като отбелязва пристигането на Иван Радулов в Ню Йорк като специален агент на ВМОРО от София се съобщава, че вечерта на 23 март той ще разкаже за плановете на комитета пред симпатизанти в Презвитерианската църква в Ист Ориндж, като се очакват и други оратори. Намеренията на българите от макединия са да се съберат пари за покупка на оръжие за борба с турците и на второ място за подпомагане на бежанците от Македония. Иван Радулов разказва, че от 1 500(17)македонци в САЩ около едно трета са пристигнали през последните месеци, но въпреки малкият им брой е уверен, че чрез сказки и апели ще могат да съберат средства за екипиране на 50 000 патриоти. Според него оръжията вероятно ще се закупят от Великобритания и ще се транспортират до Македония през България.
Радулов и Стефанов обясняват пред кореспондента на Ню Йорк Таймс, че борбата не е за независимост, а за елементарно гарантиране на живота, собствеността и домовете на населението на Македония, а Димитър Фурнаджиев(18)заявява, че християнското население на Македония – българи, сърби и гърци ще бъде унищожено, ако в най-скоро време не получи помощ и областта ще се върне 500 години назад.
Според тази публикация Стефанов и Фурнаджиев са изпели заедно побългарената в боен химн, популярна тогава песен “Йейлс Була”(19)

Ню Йорк Таймс от 23 март 1904 г.

Вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904г. пише за председателя на Българо-американския македонски комитет :
“Константин Стефанов е един от водещите духове на революционния комитет. Както и другите, и той е млад мъж. Завършил Йейл, Стефанов е претърпял ужасни неща в турските затвори. Срещу него никога не е било повдигнато конкретно обвинение, но е бил хвърлен в затвора като заподозрян. От ужасния затвор, в който е бил хвърлен заедно с най-деградиралите престъпници, той не е имал никаква възможност за връзка с външния свят.
Само когато случаят достига до ушите на лорд Лансдоун чрез посредничеството на комисаря МакДоналд, Стефанов е освободен след 6 месеца затворничество. Макар и това време да не изглежда дълго, условията са били така ужасяващи, че Стефанов все още не може да се възстанови от изтърпяното. Той е набит, с очи на ентусиаст и се счита за един от най-ценните членове на комитета.”(20)

Началото на българо–американския македонски съюз се поставя на 27 март 1904 г. на събрание в ресторант в Ню Йорк. Седалището му е на адрес № 230 Изток – Осемнадесета улица.
За председател е избран Константин Стефанов, ковчежник Иван Радулов и секретар Алберт Сониксен(21). В изпълнителния комитет влизат Георги Терзиев, Иван Голдрейп, д-р Георги Чакалов(22)и Уолтър Иванс.

28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс
В броя от 28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава на 3 страница за учредяването предишния ден на българо-американския македонски комитет. В статията се казва, че председателят Константин Стефанов е получил писмо от сенатор Хоар, в което се казва, че македонската петиция е подадена в сената на САЩ(23).С тази петиция се иска съдействието на Съединените щати, Англия, Франция и Италия за прилагането на предписанията на Берлинския конгрес от 1878 г., където на Македония се гарантират хуманно управление и защита от насилия. Положителното отношение на американския президент само по себе си е окуражително за македонците и е в посока на това Великобритания да поеме инициативата за ускоряване на реформите в областта.(24)
В същата статия е публикувано и възвание до американския народ, издадено от новосъздадения българо-американски македонски съюз:

“Нашата мисия в тази страна е да изложим пред американския народ истинската причина за сегашното плачевно състояние в Македония и да молим неговата морална и материална подкрепа в нашата борба за поносимо съществуване. Ние не сме тук за поощряване политическите интереси на амбициозни държавници – македонците страдаха достатъчно дълго от интригите на различни пропаганди, подстрекавани от егоистичната политика на чуждестранни сили - а само да представим македонците, които се борят за неприкосновеността на техните домове.
Дълги години молби и апели не допринесоха нищо, а в някои случаи даже послужиха за влошаване отношението на нашите потисници. Никаква надежда не е останала, освен прибягването до оръжие и до самоотбрана. Всеки борец в Македония е човек, докаран до отчаяние от безчинствата извършвани над членовете на неговото семейство или от опожаряването на покрива над главата му. Ние не можем за дълго да понасяме алчността на бирниците, корупцията на гражданските чиновници и отказа дори от най-елементарното участие в управлението. Но когато нашите домове, нашите училища и нашите черкви са обърнати на казарми за бруталната и разюздана турска войска, ние сме тласнати към безнадеждност и предпочитане ужасите с край, отколкото на ужасите без край.
Нашата кауза сега най-вече е запазване неприкосновеността на нашия дом. Ние ще продължаваме борбата за тази кауза и в нашите усилия да браним нашите майки и сестри, ние молим подкрепата на целия цивилизован свят и чистосърдечно вярваме, че имаме право на симпатиите на тази велика република, която някога беше заявила на Лайош Кошут – унгарския поет, че съдбините на човечеството са нейни. “
Дейността на Българо-Американския Македонски комитет се прекратява бързо. Както се вижда от писмото на Иван Радулов до Димитър Стефанов от 4 юли 1904 г. още в средата на годината той е останал сам в Ню Йорк и пише „Аз съм много отчаян понеже оставам самичък тук, а и съвършено без средства.”(25)
Макар и с кратка история българо-американският македонски комитет изиграва своята роля в защитата на македонските българи, останали под властта на султана, като пропагандира в САЩ, превърнали се вече в световна сила, каузата на хилядите борещи се за справедливо решаване на Македонския въпрос.

Константин Стефанов и Иван Радулов 1904г. Ню Йорк
Съгласно биографията му в Йейлския(26)университет Константин Стефанов по-късно е ръководител на Българската изложба на Изложението в Сейнт Луис през 1904 г., но не е пристигнал навреме, за да бъде вписан в каталога на тази изложба. В края на 1904 г.той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Това е първото от няколко такива назначения.

Каталог на България за участието ѝ на изложението в Сейнт Луис през 1904 г.

Бюлетин на Световното изложение в Сейнт Луиз 1906 г.
Като председател на българския емигрантски комитет участва в създаването на Закон за емиграцияна на България през 1907 г.
През 1911 г. на 8 ноември Константин Стефанов се жени за Мария Цанова. Тя е дъщеря на възрожденеца Андреа Стоянов Цанов и Тана Генчева Коларова. Нейни братя са Владимир Цанов и изтъкнатия американски философ Радослав Андреа Цанов. Констаптин Стефанов и Мария Цанова имат три деца – Аделина, Павлина и Владислав. Синът Владислав умира като дете.
Вестник “Мир” го предлага за най-добрия възможен кандидат за посланик на България в САЩ. През 1913 г. само дни след Букурещкия мирен договор Константин Стефанов изпраща писмо до свои приятели в Ню Йорк, в което защитава България от нападките на Сърбия, Гърция и Черна Гора, че тя е агресор в Междусъюзническата война.
“Обвиненията, че България е агресор в този военен конфликт, в който предишните съюзници се обърнаха срещу нея, са несправедливи и неверни.”
„Стефанов пише за Балканската война
От Асошейтет прес
Ню Йорк 6 Септември (1913)
Константин Стефанов, професор по английска литература в Софийския университет е написал писмо на приятелите си в Ню Йорк, в което защитава България от необоснованите обвинения срещу нея, че тя е агресор и че българските войски извършили серия от зверства в Югоизточна Европа. Писмото е написано през месец август, съвсем скоро след подписвенето на Букурещкия мир от София, където професор Стефанов живее. Авторът описва изолацията, в коята България е изпаднала от няколко седмици. Нейните неприятели Сърбия, Румъния, Гърция и Черна гора са направили заговор, за да направят невъзможно България да комуникира с останалия свят по време на първите месеци на конфликта, вземайки преднина от нейното неизгодно положение, те разпространяват в чужбина множество заблуждаващи, а понякога и лъжливи твърдения относно развитието на войната – всички рефлектиращи върху България. След това той очертава тайния договор, сключен през май миналата година между Турция и Гърция, с които Гърция гарантира Турция въоръжена помощ за повторна окупация на Одрин. Турция в замяна обещава подкрепата си за Гърция за изземване на Тракия. Заговорът на Сърбия, Румъния, Гърция, Черна гора и Турция срещу България е характеризиран като един от най-големите, които помни историята. Особена и бележитa фаза на тeзи съгласувани действия е разпространинието на безпочвени и лъжливи доклади, предназначени да навредят на България в очите на света, и които България в момента е безсилна да опровергае или да отрече. Продължавайки интересното представяне на българската позиция на казуса проф. Константин Стефанов пише: „Обвинението , че България е агресор във бойните действия, в които нейните бивши съюзници се обърнаха против нея са несправедливи и неверни. България направи всичко възможно, за да убеди Сърбия да изпълни уговорката на Сръбско - българския договор за освобождение на Македония, но без успех. Именно за свободата на Македония България участва в Балканската война. С армията си все още на Чаталджа и Галиполи е немислимо България да обявява война на бившите си съюзници.
Сърбия и Гърция предприемат серия от жестоки нападения върху българското население в Македония. Хиляди са арестувани, малтретирани и убити, хиляди бягат в България. След това следват гръцките нападения в Серес, Ангиста, Негрита и др. , където много български войници са убити от гръцки банди от засада. Българският пост в Ангиста устоя и в отмъщение гръцкия генерален щаб планира нападението на малкия български гарнизон в Солун. Има и още подобни схватки на границата. Какво би могла да направи България? Тя апелира към Русия, арбитър на сръбско – българския договор, но Русия отказа да действа. Тя апелира също към Великите сили, но нейния зов е игнориран. Отношенията със Сърбия и Гърция, подсилени от техните тайни договорки с Румъния и Турция бързо станаха непоносими.
Част от българските части при Одрин и Чаталджа преминаха в Македония на 30 юни. Опожаряването и унищожаването на село Злето от сърбите беше първият сериозен инцидент, който провокира войната. Един македонски войвода на име Арбеза отвръща на нападението на сърбите и на следващия ден сърбите настъпиха срещу редовната българска войска. Българските войски предприеха ответни мерки и прогониха враговете си обратно на разстояние двадесет мили.
Същия този ден боевете стават всеобщи по цялата граница. България е атакувана от Сърбия, Гърция и Черна Гора. Срещу цялата гръцка армия от 200 000 души в България има едва 30 000 души под командването на генерал Иванов. Въпреки това, на първия и втория ден на боевете, България отблъсква врагове си , нанасяйки им огромни загуби.
Поражението на сърбите и гърците е пълно, когато за ужас на българските войници идва заповед да спрат боевете и да се върнат към първоначалните си позиции. Тази заповед е фатална. Армията се подчинява с нежелание. Но Русия, която е обещала да уреди споровете между Сърбия и България иска това. Българите го направиха, но не и сърбите. Българските пратеници бяха убити от сърбите.
Тогава започвва яростна атака срещу сърбите и македонските доброволци победиха. Това бе последвано от общи боеве без някякви решителни резултати, генерал Иванов направи успешно настъпление нанасяйки големи поражения на гърците. Българите се противопоставят на сърбите и вземат 8000 сърби пленници. Българите преминават сръбската граница и завземат Княжевац, Зайчар и др. и прекъсват ж.п. линията свързваща Белград и Македония.
Точно когато България е готова да нанесе съкрушителен удар на коварните си неприятели, Румъния я атакува в гръб и окупира Северна България. По същото време Турция изпраща войски да атакува Одрин. Румъния настоява България да спре настъплението си в Сърбия. Лишена от сили, заради войната с Турция България трябва да се съгласи.
След намеса на Великите сили и след прелиминарен договор в Ниш в Букурещ се сключва мирен договор. Сега се смята, че една последваща конференция на Великите сили ще уреди окончателно всички териториални претенции на Балканските държави.
Един чужд дипломат обобщи ситуацията така: „Българската армия с брилянтните си успехи в Турция инспирира страх у Румъния , Сърбия и Гърция. Те смятат, че след някоя и друга година тя ще стане доминантна сила на Балканите и една от великите сили в Европа. От тук и заговора. Те са мотивирани да унищожат България , за да не бъдат унищожени от нея след години.
Що се отнася до жестокостите, за които България е несправедливо обвинявана, те са неизмеримо фалшиви. Светът вече е информиран за истинските извършители на тези ужасни деяния. Повече от 100 000 бежанци са избягали от Макединия в България. Стотици и хиляди са загинали от ръката на гръцки и сръбски войници Много македонски градове са изгорени от гърците, които убиват всеки българин, който им падне в ръцете.
Малко хора знаят какво стана в България наистина. Ние имаме много недостатъци, но ние сме наясно с факта, че сме онеправдани до един. Искахме да освободим Македония. Нашите съседи, завистливи заради нашата сила , правят всичко възможно, за да ни преча в желанието ни да се съберат всички българи под един покрив“.

Информацията от писмото на Константин Стефанов е разпространена от Асошейтед прес и е публикувана от няколко вестника.(27)
През 1913-1915 години Стефанов е в мисията на България в Лондон, където дава интервю на кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, че България ще остане в най-лошия случай неутрална и няма да се присъедини към Германия срещу приятелска Англия. (28)
През 1917-1919 г. продължава да защитава България от нападките противниците ѝ като член на българската културна мисия в Берн, която съпътства официалната делегация в Париж за мирните преговори. Културната мисия се стреми да смекчи изсипващитете се над България и народа й безпочвени и лъжливи обвинения от алчните ѝ съседи и да повлияят в благоприятна посока за България на тогавашното общественото мнение в страните от Съглашението, въпреки лъжите и манипулациите. Културната мисия е създадена по инициатива на Симеон Радев и ръководена от пълномощния министър Тодор Недков. В нея влизат Йордан Иванов, Анастас Иширков, Никола Милев, Димитър Миков и Димитър Мишев.

“We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919 – Константин Стефанов

Тогава Константин Стефанов написва и издава в Берн книгите и статиите: “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom, Berne, Paul Haupt, 1918”; “The Question of Trace”, Berne, Paul Haupt, 1919; “We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919; “Why France is Helping the Turks”, Current History, Vol: 16, July, 1922. pp. 655-657., “Macedonia and the Peace Conference”, Independence macedonienne, Nov. 1, 1919, “Macedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г.(29)и други. Публикува статии в Germanoslavica (Прага), International Affairs, New Europe, English Revie, Times и др.
По това време води кореспонденция с пратеника на американския президент Удроу Уилсън Джордж Дейвис Херон(30) във връзка със съдбата на Македония в качеството си на председател на Общия съвет на Македонските дружества в Швейцария. Изпраща му няколко писма, които да бъдат преданени на Държавния департаменти и лично на президента Удроу Уилсън. В писмото си от Лозана от 12 август 1919 г. пише, че два милиона македонци чакат с тревога решаванито на македонския въпрос на мирната конференция. Напомня, че искрата на военния конфликт е била на Балканите, а съседите правят всичко възможно да станат господари на тази нещастна земя. Настоява Мирната конференция да не се поддава на интригите на балканските дипломати и да не раздели Македоня между отделните държави, както и да анулира Букурещкия договор от 1913 г. Настоява да се създаде независима държава под протектората на Великите сили, която да гарантира на всички нейни граждани без разлика от националност, език и религия равни права и да осигури политически и икономически просперитет. Така ще се сложи край на завистта и конфликтите на Балканите. Като представители на Македонскити дружества в Швейцария и САЩ поставят своите искания: 1. Македония да бъде окупирана от части на Великите сили, които не са заинтересовани в конфликта, което да сложи край на мъченичеството на населението, страдащо под чуждо иго и да се гарантира прилагането на принципите на самоопределението със средствата на плебисцит; 2. Да бъде разрешено на делегати от Македония да изложат исканията си пред Мирната конференция; 3. Да се разреши на бежанците да се върнат по домовете си и да им се осигури мирен живот. (31)Джордж Д. Херон е посредник между Константин Стефанов и американските представители на конференцията полковник Хаус и помощник държавния секретар Полк и лобира за исканията на македонските представители. За съжаление писмата му не са никак окуражаващи. В тях той информира за силната позиция на Венизелос и кралство Югославия и невъзможността САЩ на наложи мнението си за решаване на македонския въпрос. (32)
В следващите си писма до Херон Константин Стефанов изразява разочарованието си от решенията на мирната конференция. На 29 декември 1919г . вече от София прогнозира, че Балканите ще бъдат отново арена на нови катаклизми. Той вижда решението в Югославска федерация от нов тип, но е наясно, че империализма в Белград никога няма да се съгласи с такава промяна на политиката. (33)
Един от основните трудове на Константин Стефанов от този период на дейността му е “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom“, издаден в Берн през 1919 г. отнаво във връзка с борбата на македонските българи за справедливо решение на македонския въпрос. В литературното приложение на вестник “The London Times” в броя от 25 септември 1919 г. излиза рецензия на книгата. Критиката я определя като полезен и прецизен труд за политическия и национален въпрос в България и съседните страни. Книгата е снабдена с много полезни карти и е добър пример за издание на английски език в чужбина. Вестникът смята, че ако книгата е излязла преди Букурещкия мир, страната е щяла да претърпи по-малко загуби като опровергае голяма част от пропагандата на противниците ни. Според изданието тя би могла да повлияе на съдбата на Българи дори, ако беше написана и разпространена през 1918 г. (34)

Въпреки политическите и дипломатическите назначения по-голямата част от живота си проф. Константин Стефанов отдава на научна дейност. Той започва тридесетгодишната си академична кариера като лектор по английски език в историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет на 1 октомври 1906г. От 5 март 1923г. е избран за хоноруван доцент по английски език и литература в рамките на новоучредената специалност германистика. Пет години по-късно през 1928 г. в университета се създава самостоятелна специалност “английска филология”, чийто ръководител става дългогодишният преподавател доцент, а от 5 декември 1935 година професор Константин Стефанов. Той е основател и години наред води сам курсове по история на английския език, английска граматика и английска литература. На 20 октомври 1937 година напуска поради болест.
Константин Стефанов е член на Националното географско дружество във Вашингтон и дописен член на Централното бюро на Британските университети.
Работата на професор Константин Стефанов е разнопосочна и в голяма степен възрожденско-просветителска и едновременно с това новаторска.
Основни негови трудове са :
Англо-български речник С., Глобус, 1908, 1028, с 1064; Второ основно преработено и уголемено издание, 1929; Джобен англо-български речник. С. , Глобус, 1908, 312 с.; Второ издание 1920, 240с.; Трето поправено издание 1936, 262 с.; Англо-български разговорник. С. Глобус, 1908,61с.;
Пълен българо-английски речник, С 1914, 902с.; Джобен способ за изучаване на английски език С., 1921, 61 с. Други трудове на проф. Константин Стефанов са: „Кийтс (1795-1821). Певец на красотата,”, "Великият викторианец Алфред Тенисън и творчеството му" (1925), "Лорд Байрон-поетът на свободата и мировата скръб" (1929), "Песимистичният мироглед в творчеството на Томас Харди" (1933), "Критичният завой в историята на английския език-един англо български паралел" (1924), "Educational Development in Bulgaria", публикуван в изданието на Колумбийския университет "Educational yearbook of The International Institute of Teachers College" през 1924 г., "Робърт Браунинг (Robert Browning)", "English slang" (1926), „Apotheosis of Labour in Bulgarian Folk-Lore and Folk – Song, Sofia 1932 и др.
Дъщерята на Константин Стефанов Ада завършва Софийската девическа гимназия през 1931 г., а Паула – Виенската държавна музикална академия през 1936г.
Проф. Константин Стефанов умира от бронхопневмония на 30 януари 1940 г. в София. Погребан е в евангелската част на Софийските централни гробища.
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки, сред които е и Константин Стефанов. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията, но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis (35)не може да се мисли за творчество.(36)
Днес делото на Константин Стефанов е слабо познато. Приносът му за свободата на българите в Македония и за защитата на българските интереси пред Великите сили и най вече Сащ е неоценен от поколенията.

Приложения

Писмо на Консантин Стефанив до Държавия секретар на САЩ Джон Хай

Constantine Stephanove letter to John Hay
October 18, 1901
To Hon John Hay
Secretary of State
Washington, D.C.

Dear Sir,

You undoubtedly have watched and followed the news of the pitiful plight of Miss Stone. But none have followed her case closer than I, for here capture by the brigands has rendered my home destitute. Mrs. Tzilka her companion is my sister educated by the missionaries at home and graduates of Moody’s Seminary and Presbyterian Hospital (N.Y.). In May 1900 she was married to Mr. Tzilka just graduated of U.T. Seminary by the president of the institution, Dr. G. Hall and the two immediately returned home to spread the gospel and help the needy in every way possible under the supervision of the missionaries. That same Mrs. Tzilka is responded by the papers to have been murdered by the brigands soon after the traveling groups of over twenty souls were held up by the bandits.
But the worse for our family is yet to come. My father, Pope Stephanove, an old man of sixty has been seized by the Turkish authorities at home, Bansko Macedonia, and has been compelled under torture to testify against the Americans to whom he has always [been] friendly and subservient and whose home was a welcome place for them always. I already fear for his life for the Turks have no mercy, as they use no consideration and judgment. He was arrested because the Turkish authorities pressed by the U.S. Legation had to arrest somebody. My father’s arrest has left my mother and a very young sister helpless at home.
Honorable Mr. Hay, you see what I am trying to show. Since this terrible calamity has been heaped upon our family, unfortunately, through the missionaries whom the Turks and Bulgarians hate to have them among them. May I not kindly ask your aid in behalf of my dear old father to so instruct the U.S. Legation that my father if not let free should be treated kindly and looked after until future investigations shall disclose the identity of the brigands and their associates? While I am perfectly sure that Turkish government and people to be free from any complicity with the crime of Miss Stone’s captivity, yet it is self-evident that the responsibility rest with them. They realize that fact, and how many innocent Christians will suffer on that account? But I am sure a word from you to the Turkish Legation at Washington in regard [to} my father’s plight will insure his life as it has been spared until now. Are not the testimonies of he American missionaries in his behalf potent to prove his innocence?
I enclose these clip, one from the sake of my identity and the other that of my father.
That all concerned in this sad affair shall remain eternally grateful to you and the President for such a favor you well can judge.

Your obedient Servant,

C.D. Stephanove



John Hay’s letter to Spencer F. Eddy
Department of State, Washington

No. 70. October 21, 1901

Spencer F. Eddy, Esquire,
Etc.etc.etc.
Constantinople.

Sir:

I enclose herewith for your information a copy of a letter from Mr. Constantine Demeter Stephanove, brother of Mrs. Tzilka, a fellow-captive of Miss Stone’s in which he requests the Department to use its good offices to obtain the release of father, Pope Stephanove, from ill treatment at the hands of the Turkish authorities at Bansko, Macedonia.
Mr. Stephanove states that his father has been compelled under torture to testify against American, to whom he has always had welcome in his home.
You will do what you can, in a kindly friendly way, to relive the position of Mr. Stephanove, senior.

I am Sir,

Your obedient servant

Константин Стефанов при дипломирането му в Йейл.

Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г

Ню Йорк таймс – 28 април 1904 г.

Писмо на проф. Константин Стефанов до американската преса в защита на българската кауза във Втората балканска война – 11 септември 1913 г. The Lowell Sun

“Madcedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г – The Times, Aug. 16 th, 1919, p. 6

Литература:


Банско Книжовен център – Живот и дело на проф. Константин Стефанов – Гочо Чакалов
Живот, отдаден на науката и хората 110 години от рождението на проф. Константин Стефанов – Пиринско дело 1983г. – Йордан Ушев
Проф. Константин Стефанов – в. Обзор бр. 70-72, 1936 г.
Интернет сайт на г-н Ричард Кохран
Документи за македоно-одринското национално освободително движение от архива на Димитър Стефанов – Константин Пандев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
Артър Смит, Спомени от Македония
Национално освободителното движение на македонските и българи 1878-1944, Македонски научен институт – София 1997
Алберт Сониксен, Изповедта на един македонски четник, трето преработено и допълнено издание , С. 1983
Зверствата при потушаването на Илинденско-преображенското въстание, Сборник от публикации в Американския печат, съставители Йордан Николов, Никола Б. Вапцаров
Първа евангелска църква в България, основана 1868 година в Банско, Борис Кожухаров, С. 1998
История на Българската емиграция в Северна Америка, Веселин Трайков, Университетско издателства “Св. Климент Охридски”С.1993
САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г., доц. Трендафил Митев, Македонски преглед , 1998 , бр. 2
Вътрешна Македоно-одринска революционна организация, войводи и ръководители (1893-1934) Биографично-библиографски справочник, Борис Й. Николов, С. 2001
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ , Канада и Австралия , Веселин Трайков, Трендафил Митев , София, Македонски институт 1995
36 години във ВМРО спомени на Кирил Пърличев, съставител и редактор Кирил Пърличев , Веда – МЖ , С. 1999
Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”
Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г
Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г
Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С
Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие” 1983 г. кн. 5
Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009
Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII
The San Francisco Call, Monday July 8 1901
Band of Patriots preparing for War – New York World March, 26, 1904
Macedonian Student Goes Through Yale By Running A Trolley Car – 1902
The Miss Stone Affair author, Teresa Carpenter. 2004. Publisher: Simon & Schuster Adult Publishing Group
Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918
The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
The Times, August 16 the 1919, p. 6
George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978
Bulgarian and the Russian Revolution, Albert Sonnichsen, Oct.14, 1917. The Ogden Examiner.


1 От този род е Добробосанският и Щипски владика Серафим, бил преди това игумен на Рилския манастир под името Серпион, а също и брат му Йеротей, написал Рилската летопис. По-подробно за владиката Серафим и йеромонах Йеротей виж Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009, стр. 237-247.
2 Спомените на Екатерина Цилка са публикувани на : http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5c.htm
3 Richard Cochran , http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5b.htm
4 Информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г. Ричард е потомоък на брата на Константин Стефанов – Иван, установил се в САЩ.
5Trolley conductor graduates from Yale, The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
6 Пак там
7 Информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm . 14.01.2009 г.
8 Писмо на Константин Стефанов до Джон Хай, 18 октомври 1901г. Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
9 МакДоналд, Джон, политически кореспондент на английския вестник “Дейли нюз”; сътрудничил и на американския вестник “Ню Йорк таймс”, член на Балканския комитет, основан в Лондон.
10 Светозар Иванов Тонджоров е вторият българин завършил Харвард. Той е син на Иван Алексиев Тонжоров – първият евангелски пастор в Банско и внук на свещеника Тонжоров, посечен е в Батак през 1876 г.
11 За възгледите на тези българи относно етническия състав и положението на подтиснатото население можем да съдим от книгата на Станислав Шумков и Георги Чакалов “The Macedonian Problem and it’s Proper Solution”, Philadelfia, 1904, излязла и на български език през 2005, София ИК “Орбел”, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване.
12 Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г., стр. 129
13 Светлана Дяконова, Създаване на Българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г. В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913) стр. 357
14 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка., стр. 14 http://web.orbitel.bg/classica/Macedonia/vardar.htm,( 15.09.2009 г.)
15Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”. Стр. 244.
16Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие”1983 г., бр. 5, стр.54
17Списъците на имиграционните власти в САЩ на “българи, сърби и черногорци” нарастват от 204 души през 1900 г. на 6.500 през 1903 г. , 4.500 – 1904 г., над 5.800 през 1905 г. Едва през 1920 г. се води статистика отделно за българи. George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978 pp. 212-216
18Димитър Фурнаджиев през 1907-1911 г. протестантски пастор в Пловдив.
19 Yele’s ‘Boola” song, 1901 Allan M. Hirsh,
20 Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г.” Дружина патриоти се подготвят за война. Македонски бунтовници, изпратени тук от Български революционен комитет, провеждат тайна среща в Ню Йорк” . Превод Мира Стефанова.
21 Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901). След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. В едно негово писмо от 6 януари 1927 г. разкрива факта, че френското правителство, което по това време има голямо влияние в САЩ, като научава за този доклад, осуетява постъпките му преб Белия дом за намеса на Америка в полза на Македония.(М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония бр. 112, 1927 г. стр. 2) Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години. Още за А. Сониксен – Володя Милачков, Огнян Добрев, Алберт Сониксен за Хр. Ботев, Д. Груев и национално-освободителното движение на Българите от Македония, сп. Исторически архив, год. I, кн. 2, октомври 1997- януари 1998, стр. 2-11.
22 Д-р Георги Чакалов, роден в Самоков през 1867 г. . Учи в Американския колеж в града, усвоява печатарството. През 1887 г. заминава за САЩ, за да учи медицина. Записва Бриджстоунския колеж за стари езици и работи нощем като словослагател във филаделфийския ежедневник “Филаделфия инкуайърър”, за да се издържа. Спечелва една от четирите стипендии в Пенсилванския университет и следва медицина. Той е същият Чакалов, който е преводач и гид на Алеко, описан от него в “До Чикаго и назад”. Препоръчан за личен лекар на богатия хотелиер Хардинг има шанс да се запознае с Тиодор Рузвелт, което е от полза при връчването на петицията в Държавния департамент на САЩ. Работи като лекар в родината си. Умира през 1960 г. По неиздадените спомени на Георги Чакалов – Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 39-43
23 Станислав Шумков и д-р Георги Чакалов правят няколко посещения в Държавния департамент на САЩ и са приети от президента Теди Рузвелт и държавния секретар Хай, на когото връчват петицията и спечелват симпатии за борбата на българите в Македония. Получават уверения за морална подкрепа на исканията за изпълнение на чл. 23 от Берлинския конгрес. Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918, стр. 327.
24 Пак там.
25 Пандев, К. Документи за македоно-одринското национално освободително движени от архива на Димитър Стефанов – Исторически преглед, 1982, № 6, с.112-113.
26 Bulletin of Yale University , Obituary record of graduates of Yale University deceased during the year 1939-1940 , series 37, January 1941, number 1, p. 91-92
27Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War
28Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г. – “ No entente with Germany”
29The Times, August 16 th, 1919, p. 6
30 Джордж Дейвис Херон (1862-1925). Пастор на Конгрешанската църква, христиансоциалист, неговите радикални възгледи са изразени в книгата му, “Камбанен звън за Евангелието (1892). По време на Първата световна война работи за мира като пратеник на президента Удроу Уилсън.
31Писмо на Константин Стефанов да Г.Д. Херон от 12.08.1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, document X., Hoover War Library.
32 Писма на Г.Д. Херон до Константин Стефанов от 26 и 29 август 1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, document XVII; document XXII , Hoover War Library. Копие от документите любезно са предоставени от проф. Ричард Кохран
33 Писмо на Константин Стефанов до Г.Д. Херон от София от 29.12.1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, Hoover War Liblary , document XVII; document XXIII
34 Hооver Institution, Mdcedonia, Hoover War Liblary, document XXXI-A
35Горко на победените
36 М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 112, стр. 2