ПРОФ. КОНСТАНТИН СТЕФАНОВ Светлана Дяконова – Арсен

ПРОФ. КОНСТАНТИН СТЕФАНОВ

Светлана Дяконова – Арсен

Далеч от Балканите, в САЩ още през 1901 г. във връзка с отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун и спътничката й Екатерина Попстефанова – Цилка извършено от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, общественото мнение разбира характера и целите на борбата на българите в останалите под османска власт земи. Обществеността там е информирана за положението на потиснатото българско население и следи внимателно развоя на събитията. Най–пряко с тях е свързан и братът на Екатерина Цилка Константин Стефанов. Роден е в Банско на 25 април 1873г. Произхожда от рода Кундеви, по-къснно станали Попстефанови.(1)Баща му е Димитър Попниколов Попстефанов търговец от Банско, син на поп Никола Попстефанов и Мария Зайкова. Майка му е Елена Мандиева, дъщеря на Никола Мандиев също от Банско. Родителите му имат седем деца, най-известната от които е най-голямата им дъщеря Екатерина Цилка. Семейството на Константин Стефанов приема протестантството от американски мисионери през 1870 г. Според спомените на Екатерина, писани в САЩ това е станало значително по-късно, когато тя вече е ученичка в Пловдив.(2)Другите му братя и сестри са Александър, Никола, Иван и Анка Борикова. Иван и Никола завършват американската гимназия в Самоков. Александър завършва DDS Keokuk Dental Coll. в Портланд, Орегон през 1908 г.
По време на Разложко-кресненското въстание семейството преживява ужасите на кланетата на мирното населения и бягството в планианта от башибузука. През 1903 г. по време на пътуванията си с американския журналист Джон МакДоналд Константин му разказва детските си спомени.(3)
Началното си образование Константин Стефанов получава в Банско. След това постъпва в Американската гимназия в Самоков. Писмо в архивите на American Board of Commissioners of Foreign Missions (A.B.C.F.M), съхранявани в Харвардския университет се споменава Константин в този ранен период от живота му.(4) През 1889г. на шестнадесет години пристига в Америка и в течение на три години работи във ферма близо до Кентърбъри, Канектикът. От 1892г. до 1895 г. учи в Академия Monson (сега Академия Wilbraham & Monson). През 1896 г. е приет за студент в Йейлския университет. Получава бакалавърска степен през 1899г. и магистърска през 1901 г. През цялото време на следването си Константин Стефанов работи, първо като сервитьор, а после като кондуктор на нощен трамвай.(5) В интервю за „The San Francisco Call“ току що завършилият Константин казва: „Най-тежкият труд не беше в колежа. Напуснах родния си дом, когато бях на 16. Майка ми не беше съгласна да заминавам, но аз се бях запалил от амбицията да помогна на родната си страна и виждах, че образованието е първа необходимост за моя народ. Когато се дипломирах през 1899 г. все още не бях доволен от образованието си и бях твърдо решен да продължа нататък. Сега, когато получих степен и зная езика добре имам намерение да продължа в германски университет.“ За работата си като кондуктор на нощен трамвай разказва:
"Работих на така наречения „трамвай бухал“ който върви през цялата нощ, след като всички други са спрели. Аз трябваше да ходя на дежурство в полунощ и да работя до 07:30 сутринта. След денят ми в колежа се прибирах в къщи и не позволявах нищо да попречи на съня ми почти до полунощ, когато ставах, хапвах и отивах на работа. Обикновено правехме половин дузина пътувания през нощта, и съм виждал всякакви хора. На сутринта, когато свършвах работа приготвях уроците си, който частично бях завършил следобед предишния ден и бях готов за училище. Цялото си време съм отдал на работа и учение. Част от уроците съм учил и в трамвая.“ (6)
От вестника дават възторжена оценка на младия човек, като се възхищават на упоритостта му в трудните условия. „Най-красивата черта на героичното му поведение е фактът, че усилията му са били да се подготви за безкористна служба на другите; той е положил целия този труд през тези дълги години, за да може да се върне в родината си квалифициран, за да преподава на собствения си народ.“
След завръщането си в Европа учи философия в Берлинския университет. Веднага след пристигането си в Европа през 1901г. той се опитва да защити семейството си от гнева на турските власти, заради отвличането на мис Елена Стоун и сестра му. В Берлин Константин Стефанов използва всяко достъпно средство, включително пряко застъпничество на Джон Хай, държавния секретар на президента Теди Рузвелт. Неговото писмо от 1901 г. до Хай се съхранява в документите на Държавния департамент в Националния архив на САЩ.(7) В това писмо Константин Стефанов описва тежкото положение на семейството на Екатерина Цилка след нейното пленяване и моли за съдействие на Държавния Департамент на САЩ за облекчаване на положението на баща му Димитър Попстефанов в затвора в Банско, където е задържан след отвличането: “Той е арестуван, защото турските власти, притискани от легацията на САЩ, трябваше да арестуват някого” и е принуждаван да свидетелства срещу американците в ролята им в “Аферата Мис Стоун”.(8)
Още от младини той се включва в редовете на ВМОРО. През 1902 г. се завръща в България и е извикан с писмо от д-р Христо Татарчев и Христо Матов в София, където се среща с британския журналист Джон МакДоналд (9)от лондонския вестник Daily News и му е възложена от революционната организация отговорната задача да придружава из Македония кореспондента на английския вестник. През пролетта на 1903 г. Константин Стефанов е преводач на МакДоналд. Той въвежда англичанина в мрежата на революционната организация, среща го с нейни ръководни дейци, информира го компетентно за борбите на българите от неосвободените земи. МакДоналд пожелава да види и и да се запознае с въоръжени бойци. Стефанов споделя желание то му с ръководството на организацията в Банско, което дава съгласие за такава среща. Една нощ през потайни улички и дворове в градината на къщата на семейството му се строява в пълно бойно снаряжение част от местната чета. МакДоналд се среща с четниците и остава възхитен от бодрия им вид и въоръжение. В своите кореспонденции от Македония МакДоналд описва обиколките си с Константин Стефанов и неговото арестуване и хвърлянето му в затвора в Серес “по подозрение”. Кореспонденциите на МакДоналд публикувани по-късно през 1903 г. не изясняват точно как Константин е успял да излезе от турския затвор, но през следващата година, когато пристига в САЩ, изпратен от ВМОРО пред кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс на 22 март 1904 г. разказва за пребиваването си в затвора. Тогава заявява, че освобождаването му, а дори и оцеляването му се дължи на помощта на МакДоналд, който е използвал високопоставените си връзки.
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание, а още повече неговото жестоко потушаване, предизвикват широк отзвук сред обществените кръгове на европейските сили. Независимо от политиката на съответните правителства, обществеността в Европа реагира на новините от районите, вдигнали се на въоръжена борба с вековния подтисник. Многобройните кореспонденти информират за изгарянето на цели села, масовите убийства, грабежи, гонения, на които е подложено населението от страна на редовните войски, башибозука и други банди, с цел да бъде потушен и смазан бунта на българите.
Още с първите публикации в американския печат, отразяващи бойните действия, жертвите сред мирното население и трагедията на бежанците, Илинденско-Преображенското въстание предизвиква значителен отзвук. Обективни наблюдатели изнасят истината за българите. Джордж Уошбърн, директор на Робърт Колеж в Цариград, Алберт Сониксен, Федерик Мур и други допринасят американското общество да узнае за положението в Македония. С подобна задача са натоварени от ВМОРО д-р Станислав Шумков и Светозар Тонжоров(10) , които информират най-влиятелните вестници в Америка за събитията в Македония и запознават американското общество с етническия състав на тази област.(11)
Този широк отзвук на въстанието от 1903 г. сред американското общество създава предпоставки там да се създаде българо-американски обществен комитет с цел оказване на морална и материална подкрепа на пострадалото население, а също и подпомагане на продължаването на борбата на македонските българи за освобождение от османска власт.През есента на 1903 г. в САЩ е поставено началото на общи действия на българите - емигранти от Македония и американската общественост. Инициативата е поета първоначално от студенти и емигранти в САЩ, обединени в дружество “Левски”. Основан е Двойният комитет, образуван от американски политици от Филаделфия и Ню Йорк. Този комитет издава прокламацията “Вик от Македония”. Тя е под изключителното емоционално въздействие на американските мисионери работили и работещи в Македония. Едновременно с това тя е подписана от ползващи се с авторитет политици.(12) По-късно друг комитет е организиран по инициатива на ВМОРО и американския журналист Алберт Сониксен. За целта ЗП на ВМОРО изпраща в САЩ свой официален представител – Иван Радулов. На 26 декември 1903г. задграничните представители на ВМОРО Кирил Пърличев и Христо Матов изпращат писмо на разложкия войвода Иван (Йонко) Радулов с инструкции да замине за САЩ с цел събиране на средства за организацията.(13) Наред с него е изпратен и Константин Стефанов. В САЩ той се среща с д-р Шумков и Тонжоров – до тогава представители на ръководството в София. Тук се стига до конфликт, заради спор за пълномощията, (14)а според друг източник(15)поради неразбирателство между Стефанов и Шумков. В статията си “Из историята на българския емигрантски печат” Георги Тамбуев цитира Станислав Шумков според, когото Константин Стефанов е заявил, че е грък и че одобрява действията на гръцките андарти(16)Това е малко вероятно, като се има цялостната дейност на Константин Стефанов. Този конфликт по-скоро изглежда е отзвук от конфликта между ВМОК и ВМОРО. Както и самият Шумков признава, ВМОК няма авторитет в Америка. Поради тези разногласия Станислав Шумков отсъства от лидерите на новоучредения комитет.
Още на 23 март “Ню Йорк Таймс” на страница 16 съобщава за намеренията на американци и българи да създадат такъв комитет и го сравнява с Кубинската хунта, създадена преди няколко години, като неговата цел е борба с турския терор в областта.
Припомнят се също така и събитията от преди две години и половина, свързани с отвличането на мис Стоун и Катерина Цилка, подчертавайки че един от участниците Константин Стефанов е брат на госпожа Цилка. След като отбелязва пристигането на Иван Радулов в Ню Йорк като специален агент на ВМОРО от София се съобщава, че вечерта на 23 март той ще разкаже за плановете на комитета пред симпатизанти в Презвитерианската църква в Ист Ориндж, като се очакват и други оратори. Намеренията на българите от макединия са да се съберат пари за покупка на оръжие за борба с турците и на второ място за подпомагане на бежанците от Македония. Иван Радулов разказва, че от 1 500(17)македонци в САЩ около едно трета са пристигнали през последните месеци, но въпреки малкият им брой е уверен, че чрез сказки и апели ще могат да съберат средства за екипиране на 50 000 патриоти. Според него оръжията вероятно ще се закупят от Великобритания и ще се транспортират до Македония през България.
Радулов и Стефанов обясняват пред кореспондента на Ню Йорк Таймс, че борбата не е за независимост, а за елементарно гарантиране на живота, собствеността и домовете на населението на Македония, а Димитър Фурнаджиев(18)заявява, че християнското население на Македония – българи, сърби и гърци ще бъде унищожено, ако в най-скоро време не получи помощ и областта ще се върне 500 години назад.
Според тази публикация Стефанов и Фурнаджиев са изпели заедно побългарената в боен химн, популярна тогава песен “Йейлс Була”(19)

Ню Йорк Таймс от 23 март 1904 г.

Вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904г. пише за председателя на Българо-американския македонски комитет :
“Константин Стефанов е един от водещите духове на революционния комитет. Както и другите, и той е млад мъж. Завършил Йейл, Стефанов е претърпял ужасни неща в турските затвори. Срещу него никога не е било повдигнато конкретно обвинение, но е бил хвърлен в затвора като заподозрян. От ужасния затвор, в който е бил хвърлен заедно с най-деградиралите престъпници, той не е имал никаква възможност за връзка с външния свят.
Само когато случаят достига до ушите на лорд Лансдоун чрез посредничеството на комисаря МакДоналд, Стефанов е освободен след 6 месеца затворничество. Макар и това време да не изглежда дълго, условията са били така ужасяващи, че Стефанов все още не може да се възстанови от изтърпяното. Той е набит, с очи на ентусиаст и се счита за един от най-ценните членове на комитета.”(20)

Началото на българо–американския македонски съюз се поставя на 27 март 1904 г. на събрание в ресторант в Ню Йорк. Седалището му е на адрес № 230 Изток – Осемнадесета улица.
За председател е избран Константин Стефанов, ковчежник Иван Радулов и секретар Алберт Сониксен(21). В изпълнителния комитет влизат Георги Терзиев, Иван Голдрейп, д-р Георги Чакалов(22)и Уолтър Иванс.

28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс
В броя от 28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава на 3 страница за учредяването предишния ден на българо-американския македонски комитет. В статията се казва, че председателят Константин Стефанов е получил писмо от сенатор Хоар, в което се казва, че македонската петиция е подадена в сената на САЩ(23).С тази петиция се иска съдействието на Съединените щати, Англия, Франция и Италия за прилагането на предписанията на Берлинския конгрес от 1878 г., където на Македония се гарантират хуманно управление и защита от насилия. Положителното отношение на американския президент само по себе си е окуражително за македонците и е в посока на това Великобритания да поеме инициативата за ускоряване на реформите в областта.(24)
В същата статия е публикувано и възвание до американския народ, издадено от новосъздадения българо-американски македонски съюз:

“Нашата мисия в тази страна е да изложим пред американския народ истинската причина за сегашното плачевно състояние в Македония и да молим неговата морална и материална подкрепа в нашата борба за поносимо съществуване. Ние не сме тук за поощряване политическите интереси на амбициозни държавници – македонците страдаха достатъчно дълго от интригите на различни пропаганди, подстрекавани от егоистичната политика на чуждестранни сили - а само да представим македонците, които се борят за неприкосновеността на техните домове.
Дълги години молби и апели не допринесоха нищо, а в някои случаи даже послужиха за влошаване отношението на нашите потисници. Никаква надежда не е останала, освен прибягването до оръжие и до самоотбрана. Всеки борец в Македония е човек, докаран до отчаяние от безчинствата извършвани над членовете на неговото семейство или от опожаряването на покрива над главата му. Ние не можем за дълго да понасяме алчността на бирниците, корупцията на гражданските чиновници и отказа дори от най-елементарното участие в управлението. Но когато нашите домове, нашите училища и нашите черкви са обърнати на казарми за бруталната и разюздана турска войска, ние сме тласнати към безнадеждност и предпочитане ужасите с край, отколкото на ужасите без край.
Нашата кауза сега най-вече е запазване неприкосновеността на нашия дом. Ние ще продължаваме борбата за тази кауза и в нашите усилия да браним нашите майки и сестри, ние молим подкрепата на целия цивилизован свят и чистосърдечно вярваме, че имаме право на симпатиите на тази велика република, която някога беше заявила на Лайош Кошут – унгарския поет, че съдбините на човечеството са нейни. “
Дейността на Българо-Американския Македонски комитет се прекратява бързо. Както се вижда от писмото на Иван Радулов до Димитър Стефанов от 4 юли 1904 г. още в средата на годината той е останал сам в Ню Йорк и пише „Аз съм много отчаян понеже оставам самичък тук, а и съвършено без средства.”(25)
Макар и с кратка история българо-американският македонски комитет изиграва своята роля в защитата на македонските българи, останали под властта на султана, като пропагандира в САЩ, превърнали се вече в световна сила, каузата на хилядите борещи се за справедливо решаване на Македонския въпрос.

Константин Стефанов и Иван Радулов 1904г. Ню Йорк
Съгласно биографията му в Йейлския(26)университет Константин Стефанов по-късно е ръководител на Българската изложба на Изложението в Сейнт Луис през 1904 г., но не е пристигнал навреме, за да бъде вписан в каталога на тази изложба. В края на 1904 г.той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Това е първото от няколко такива назначения.

Каталог на България за участието ѝ на изложението в Сейнт Луис през 1904 г.

Бюлетин на Световното изложение в Сейнт Луиз 1906 г.
Като председател на българския емигрантски комитет участва в създаването на Закон за емиграцияна на България през 1907 г.
През 1911 г. на 8 ноември Константин Стефанов се жени за Мария Цанова. Тя е дъщеря на възрожденеца Андреа Стоянов Цанов и Тана Генчева Коларова. Нейни братя са Владимир Цанов и изтъкнатия американски философ Радослав Андреа Цанов. Констаптин Стефанов и Мария Цанова имат три деца – Аделина, Павлина и Владислав. Синът Владислав умира като дете.
Вестник “Мир” го предлага за най-добрия възможен кандидат за посланик на България в САЩ. През 1913 г. само дни след Букурещкия мирен договор Константин Стефанов изпраща писмо до свои приятели в Ню Йорк, в което защитава България от нападките на Сърбия, Гърция и Черна Гора, че тя е агресор в Междусъюзническата война.
“Обвиненията, че България е агресор в този военен конфликт, в който предишните съюзници се обърнаха срещу нея, са несправедливи и неверни.”
„Стефанов пише за Балканската война
От Асошейтет прес
Ню Йорк 6 Септември (1913)
Константин Стефанов, професор по английска литература в Софийския университет е написал писмо на приятелите си в Ню Йорк, в което защитава България от необоснованите обвинения срещу нея, че тя е агресор и че българските войски извършили серия от зверства в Югоизточна Европа. Писмото е написано през месец август, съвсем скоро след подписвенето на Букурещкия мир от София, където професор Стефанов живее. Авторът описва изолацията, в коята България е изпаднала от няколко седмици. Нейните неприятели Сърбия, Румъния, Гърция и Черна гора са направили заговор, за да направят невъзможно България да комуникира с останалия свят по време на първите месеци на конфликта, вземайки преднина от нейното неизгодно положение, те разпространяват в чужбина множество заблуждаващи, а понякога и лъжливи твърдения относно развитието на войната – всички рефлектиращи върху България. След това той очертава тайния договор, сключен през май миналата година между Турция и Гърция, с които Гърция гарантира Турция въоръжена помощ за повторна окупация на Одрин. Турция в замяна обещава подкрепата си за Гърция за изземване на Тракия. Заговорът на Сърбия, Румъния, Гърция, Черна гора и Турция срещу България е характеризиран като един от най-големите, които помни историята. Особена и бележитa фаза на тeзи съгласувани действия е разпространинието на безпочвени и лъжливи доклади, предназначени да навредят на България в очите на света, и които България в момента е безсилна да опровергае или да отрече. Продължавайки интересното представяне на българската позиция на казуса проф. Константин Стефанов пише: „Обвинението , че България е агресор във бойните действия, в които нейните бивши съюзници се обърнаха против нея са несправедливи и неверни. България направи всичко възможно, за да убеди Сърбия да изпълни уговорката на Сръбско - българския договор за освобождение на Македония, но без успех. Именно за свободата на Македония България участва в Балканската война. С армията си все още на Чаталджа и Галиполи е немислимо България да обявява война на бившите си съюзници.
Сърбия и Гърция предприемат серия от жестоки нападения върху българското население в Македония. Хиляди са арестувани, малтретирани и убити, хиляди бягат в България. След това следват гръцките нападения в Серес, Ангиста, Негрита и др. , където много български войници са убити от гръцки банди от засада. Българският пост в Ангиста устоя и в отмъщение гръцкия генерален щаб планира нападението на малкия български гарнизон в Солун. Има и още подобни схватки на границата. Какво би могла да направи България? Тя апелира към Русия, арбитър на сръбско – българския договор, но Русия отказа да действа. Тя апелира също към Великите сили, но нейния зов е игнориран. Отношенията със Сърбия и Гърция, подсилени от техните тайни договорки с Румъния и Турция бързо станаха непоносими.
Част от българските части при Одрин и Чаталджа преминаха в Македония на 30 юни. Опожаряването и унищожаването на село Злето от сърбите беше първият сериозен инцидент, който провокира войната. Един македонски войвода на име Арбеза отвръща на нападението на сърбите и на следващия ден сърбите настъпиха срещу редовната българска войска. Българските войски предприеха ответни мерки и прогониха враговете си обратно на разстояние двадесет мили.
Същия този ден боевете стават всеобщи по цялата граница. България е атакувана от Сърбия, Гърция и Черна Гора. Срещу цялата гръцка армия от 200 000 души в България има едва 30 000 души под командването на генерал Иванов. Въпреки това, на първия и втория ден на боевете, България отблъсква врагове си , нанасяйки им огромни загуби.
Поражението на сърбите и гърците е пълно, когато за ужас на българските войници идва заповед да спрат боевете и да се върнат към първоначалните си позиции. Тази заповед е фатална. Армията се подчинява с нежелание. Но Русия, която е обещала да уреди споровете между Сърбия и България иска това. Българите го направиха, но не и сърбите. Българските пратеници бяха убити от сърбите.
Тогава започвва яростна атака срещу сърбите и македонските доброволци победиха. Това бе последвано от общи боеве без някякви решителни резултати, генерал Иванов направи успешно настъпление нанасяйки големи поражения на гърците. Българите се противопоставят на сърбите и вземат 8000 сърби пленници. Българите преминават сръбската граница и завземат Княжевац, Зайчар и др. и прекъсват ж.п. линията свързваща Белград и Македония.
Точно когато България е готова да нанесе съкрушителен удар на коварните си неприятели, Румъния я атакува в гръб и окупира Северна България. По същото време Турция изпраща войски да атакува Одрин. Румъния настоява България да спре настъплението си в Сърбия. Лишена от сили, заради войната с Турция България трябва да се съгласи.
След намеса на Великите сили и след прелиминарен договор в Ниш в Букурещ се сключва мирен договор. Сега се смята, че една последваща конференция на Великите сили ще уреди окончателно всички териториални претенции на Балканските държави.
Един чужд дипломат обобщи ситуацията така: „Българската армия с брилянтните си успехи в Турция инспирира страх у Румъния , Сърбия и Гърция. Те смятат, че след някоя и друга година тя ще стане доминантна сила на Балканите и една от великите сили в Европа. От тук и заговора. Те са мотивирани да унищожат България , за да не бъдат унищожени от нея след години.
Що се отнася до жестокостите, за които България е несправедливо обвинявана, те са неизмеримо фалшиви. Светът вече е информиран за истинските извършители на тези ужасни деяния. Повече от 100 000 бежанци са избягали от Макединия в България. Стотици и хиляди са загинали от ръката на гръцки и сръбски войници Много македонски градове са изгорени от гърците, които убиват всеки българин, който им падне в ръцете.
Малко хора знаят какво стана в България наистина. Ние имаме много недостатъци, но ние сме наясно с факта, че сме онеправдани до един. Искахме да освободим Македония. Нашите съседи, завистливи заради нашата сила , правят всичко възможно, за да ни преча в желанието ни да се съберат всички българи под един покрив“.

Информацията от писмото на Константин Стефанов е разпространена от Асошейтед прес и е публикувана от няколко вестника.(27)
През 1913-1915 години Стефанов е в мисията на България в Лондон, където дава интервю на кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, че България ще остане в най-лошия случай неутрална и няма да се присъедини към Германия срещу приятелска Англия. (28)
През 1917-1919 г. продължава да защитава България от нападките противниците ѝ като член на българската културна мисия в Берн, която съпътства официалната делегация в Париж за мирните преговори. Културната мисия се стреми да смекчи изсипващитете се над България и народа й безпочвени и лъжливи обвинения от алчните ѝ съседи и да повлияят в благоприятна посока за България на тогавашното общественото мнение в страните от Съглашението, въпреки лъжите и манипулациите. Културната мисия е създадена по инициатива на Симеон Радев и ръководена от пълномощния министър Тодор Недков. В нея влизат Йордан Иванов, Анастас Иширков, Никола Милев, Димитър Миков и Димитър Мишев.

“We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919 – Константин Стефанов

Тогава Константин Стефанов написва и издава в Берн книгите и статиите: “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom, Berne, Paul Haupt, 1918”; “The Question of Trace”, Berne, Paul Haupt, 1919; “We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919; “Why France is Helping the Turks”, Current History, Vol: 16, July, 1922. pp. 655-657., “Macedonia and the Peace Conference”, Independence macedonienne, Nov. 1, 1919, “Macedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г.(29)и други. Публикува статии в Germanoslavica (Прага), International Affairs, New Europe, English Revie, Times и др.
По това време води кореспонденция с пратеника на американския президент Удроу Уилсън Джордж Дейвис Херон(30) във връзка със съдбата на Македония в качеството си на председател на Общия съвет на Македонските дружества в Швейцария. Изпраща му няколко писма, които да бъдат преданени на Държавния департаменти и лично на президента Удроу Уилсън. В писмото си от Лозана от 12 август 1919 г. пише, че два милиона македонци чакат с тревога решаванито на македонския въпрос на мирната конференция. Напомня, че искрата на военния конфликт е била на Балканите, а съседите правят всичко възможно да станат господари на тази нещастна земя. Настоява Мирната конференция да не се поддава на интригите на балканските дипломати и да не раздели Македоня между отделните държави, както и да анулира Букурещкия договор от 1913 г. Настоява да се създаде независима държава под протектората на Великите сили, която да гарантира на всички нейни граждани без разлика от националност, език и религия равни права и да осигури политически и икономически просперитет. Така ще се сложи край на завистта и конфликтите на Балканите. Като представители на Македонскити дружества в Швейцария и САЩ поставят своите искания: 1. Македония да бъде окупирана от части на Великите сили, които не са заинтересовани в конфликта, което да сложи край на мъченичеството на населението, страдащо под чуждо иго и да се гарантира прилагането на принципите на самоопределението със средствата на плебисцит; 2. Да бъде разрешено на делегати от Македония да изложат исканията си пред Мирната конференция; 3. Да се разреши на бежанците да се върнат по домовете си и да им се осигури мирен живот. (31)Джордж Д. Херон е посредник между Константин Стефанов и американските представители на конференцията полковник Хаус и помощник държавния секретар Полк и лобира за исканията на македонските представители. За съжаление писмата му не са никак окуражаващи. В тях той информира за силната позиция на Венизелос и кралство Югославия и невъзможността САЩ на наложи мнението си за решаване на македонския въпрос. (32)
В следващите си писма до Херон Константин Стефанов изразява разочарованието си от решенията на мирната конференция. На 29 декември 1919г . вече от София прогнозира, че Балканите ще бъдат отново арена на нови катаклизми. Той вижда решението в Югославска федерация от нов тип, но е наясно, че империализма в Белград никога няма да се съгласи с такава промяна на политиката. (33)
Един от основните трудове на Константин Стефанов от този период на дейността му е “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom“, издаден в Берн през 1919 г. отнаво във връзка с борбата на македонските българи за справедливо решение на македонския въпрос. В литературното приложение на вестник “The London Times” в броя от 25 септември 1919 г. излиза рецензия на книгата. Критиката я определя като полезен и прецизен труд за политическия и национален въпрос в България и съседните страни. Книгата е снабдена с много полезни карти и е добър пример за издание на английски език в чужбина. Вестникът смята, че ако книгата е излязла преди Букурещкия мир, страната е щяла да претърпи по-малко загуби като опровергае голяма част от пропагандата на противниците ни. Според изданието тя би могла да повлияе на съдбата на Българи дори, ако беше написана и разпространена през 1918 г. (34)

Въпреки политическите и дипломатическите назначения по-голямата част от живота си проф. Константин Стефанов отдава на научна дейност. Той започва тридесетгодишната си академична кариера като лектор по английски език в историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет на 1 октомври 1906г. От 5 март 1923г. е избран за хоноруван доцент по английски език и литература в рамките на новоучредената специалност германистика. Пет години по-късно през 1928 г. в университета се създава самостоятелна специалност “английска филология”, чийто ръководител става дългогодишният преподавател доцент, а от 5 декември 1935 година професор Константин Стефанов. Той е основател и години наред води сам курсове по история на английския език, английска граматика и английска литература. На 20 октомври 1937 година напуска поради болест.
Константин Стефанов е член на Националното географско дружество във Вашингтон и дописен член на Централното бюро на Британските университети.
Работата на професор Константин Стефанов е разнопосочна и в голяма степен възрожденско-просветителска и едновременно с това новаторска.
Основни негови трудове са :
Англо-български речник С., Глобус, 1908, 1028, с 1064; Второ основно преработено и уголемено издание, 1929; Джобен англо-български речник. С. , Глобус, 1908, 312 с.; Второ издание 1920, 240с.; Трето поправено издание 1936, 262 с.; Англо-български разговорник. С. Глобус, 1908,61с.;
Пълен българо-английски речник, С 1914, 902с.; Джобен способ за изучаване на английски език С., 1921, 61 с. Други трудове на проф. Константин Стефанов са: „Кийтс (1795-1821). Певец на красотата,”, "Великият викторианец Алфред Тенисън и творчеството му" (1925), "Лорд Байрон-поетът на свободата и мировата скръб" (1929), "Песимистичният мироглед в творчеството на Томас Харди" (1933), "Критичният завой в историята на английския език-един англо български паралел" (1924), "Educational Development in Bulgaria", публикуван в изданието на Колумбийския университет "Educational yearbook of The International Institute of Teachers College" през 1924 г., "Робърт Браунинг (Robert Browning)", "English slang" (1926), „Apotheosis of Labour in Bulgarian Folk-Lore and Folk – Song, Sofia 1932 и др.
Дъщерята на Константин Стефанов Ада завършва Софийската девическа гимназия през 1931 г., а Паула – Виенската държавна музикална академия през 1936г.
Проф. Константин Стефанов умира от бронхопневмония на 30 януари 1940 г. в София. Погребан е в евангелската част на Софийските централни гробища.
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки, сред които е и Константин Стефанов. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията, но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis (35)не може да се мисли за творчество.(36)
Днес делото на Константин Стефанов е слабо познато. Приносът му за свободата на българите в Македония и за защитата на българските интереси пред Великите сили и най вече Сащ е неоценен от поколенията.

Приложения

Писмо на Консантин Стефанив до Държавия секретар на САЩ Джон Хай

Constantine Stephanove letter to John Hay
October 18, 1901
To Hon John Hay
Secretary of State
Washington, D.C.

Dear Sir,

You undoubtedly have watched and followed the news of the pitiful plight of Miss Stone. But none have followed her case closer than I, for here capture by the brigands has rendered my home destitute. Mrs. Tzilka her companion is my sister educated by the missionaries at home and graduates of Moody’s Seminary and Presbyterian Hospital (N.Y.). In May 1900 she was married to Mr. Tzilka just graduated of U.T. Seminary by the president of the institution, Dr. G. Hall and the two immediately returned home to spread the gospel and help the needy in every way possible under the supervision of the missionaries. That same Mrs. Tzilka is responded by the papers to have been murdered by the brigands soon after the traveling groups of over twenty souls were held up by the bandits.
But the worse for our family is yet to come. My father, Pope Stephanove, an old man of sixty has been seized by the Turkish authorities at home, Bansko Macedonia, and has been compelled under torture to testify against the Americans to whom he has always [been] friendly and subservient and whose home was a welcome place for them always. I already fear for his life for the Turks have no mercy, as they use no consideration and judgment. He was arrested because the Turkish authorities pressed by the U.S. Legation had to arrest somebody. My father’s arrest has left my mother and a very young sister helpless at home.
Honorable Mr. Hay, you see what I am trying to show. Since this terrible calamity has been heaped upon our family, unfortunately, through the missionaries whom the Turks and Bulgarians hate to have them among them. May I not kindly ask your aid in behalf of my dear old father to so instruct the U.S. Legation that my father if not let free should be treated kindly and looked after until future investigations shall disclose the identity of the brigands and their associates? While I am perfectly sure that Turkish government and people to be free from any complicity with the crime of Miss Stone’s captivity, yet it is self-evident that the responsibility rest with them. They realize that fact, and how many innocent Christians will suffer on that account? But I am sure a word from you to the Turkish Legation at Washington in regard [to} my father’s plight will insure his life as it has been spared until now. Are not the testimonies of he American missionaries in his behalf potent to prove his innocence?
I enclose these clip, one from the sake of my identity and the other that of my father.
That all concerned in this sad affair shall remain eternally grateful to you and the President for such a favor you well can judge.

Your obedient Servant,

C.D. Stephanove



John Hay’s letter to Spencer F. Eddy
Department of State, Washington

No. 70. October 21, 1901

Spencer F. Eddy, Esquire,
Etc.etc.etc.
Constantinople.

Sir:

I enclose herewith for your information a copy of a letter from Mr. Constantine Demeter Stephanove, brother of Mrs. Tzilka, a fellow-captive of Miss Stone’s in which he requests the Department to use its good offices to obtain the release of father, Pope Stephanove, from ill treatment at the hands of the Turkish authorities at Bansko, Macedonia.
Mr. Stephanove states that his father has been compelled under torture to testify against American, to whom he has always had welcome in his home.
You will do what you can, in a kindly friendly way, to relive the position of Mr. Stephanove, senior.

I am Sir,

Your obedient servant

Константин Стефанов при дипломирането му в Йейл.

Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г

Ню Йорк таймс – 28 април 1904 г.

Писмо на проф. Константин Стефанов до американската преса в защита на българската кауза във Втората балканска война – 11 септември 1913 г. The Lowell Sun

“Madcedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г – The Times, Aug. 16 th, 1919, p. 6

Литература:


Банско Книжовен център – Живот и дело на проф. Константин Стефанов – Гочо Чакалов
Живот, отдаден на науката и хората 110 години от рождението на проф. Константин Стефанов – Пиринско дело 1983г. – Йордан Ушев
Проф. Константин Стефанов – в. Обзор бр. 70-72, 1936 г.
Интернет сайт на г-н Ричард Кохран
Документи за македоно-одринското национално освободително движение от архива на Димитър Стефанов – Константин Пандев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
Артър Смит, Спомени от Македония
Национално освободителното движение на македонските и българи 1878-1944, Македонски научен институт – София 1997
Алберт Сониксен, Изповедта на един македонски четник, трето преработено и допълнено издание , С. 1983
Зверствата при потушаването на Илинденско-преображенското въстание, Сборник от публикации в Американския печат, съставители Йордан Николов, Никола Б. Вапцаров
Първа евангелска църква в България, основана 1868 година в Банско, Борис Кожухаров, С. 1998
История на Българската емиграция в Северна Америка, Веселин Трайков, Университетско издателства “Св. Климент Охридски”С.1993
САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г., доц. Трендафил Митев, Македонски преглед , 1998 , бр. 2
Вътрешна Македоно-одринска революционна организация, войводи и ръководители (1893-1934) Биографично-библиографски справочник, Борис Й. Николов, С. 2001
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ , Канада и Австралия , Веселин Трайков, Трендафил Митев , София, Македонски институт 1995
36 години във ВМРО спомени на Кирил Пърличев, съставител и редактор Кирил Пърличев , Веда – МЖ , С. 1999
Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”
Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г
Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г
Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С
Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие” 1983 г. кн. 5
Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009
Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII
The San Francisco Call, Monday July 8 1901
Band of Patriots preparing for War – New York World March, 26, 1904
Macedonian Student Goes Through Yale By Running A Trolley Car – 1902
The Miss Stone Affair author, Teresa Carpenter. 2004. Publisher: Simon & Schuster Adult Publishing Group
Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918
The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
The Times, August 16 the 1919, p. 6
George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978
Bulgarian and the Russian Revolution, Albert Sonnichsen, Oct.14, 1917. The Ogden Examiner.


1 От този род е Добробосанският и Щипски владика Серафим, бил преди това игумен на Рилския манастир под името Серпион, а също и брат му Йеротей, написал Рилската летопис. По-подробно за владиката Серафим и йеромонах Йеротей виж Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009, стр. 237-247.
2 Спомените на Екатерина Цилка са публикувани на : http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5c.htm
3 Richard Cochran , http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5b.htm
4 Информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г. Ричард е потомоък на брата на Константин Стефанов – Иван, установил се в САЩ.
5Trolley conductor graduates from Yale, The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
6 Пак там
7 Информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm . 14.01.2009 г.
8 Писмо на Константин Стефанов до Джон Хай, 18 октомври 1901г. Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
9 МакДоналд, Джон, политически кореспондент на английския вестник “Дейли нюз”; сътрудничил и на американския вестник “Ню Йорк таймс”, член на Балканския комитет, основан в Лондон.
10 Светозар Иванов Тонджоров е вторият българин завършил Харвард. Той е син на Иван Алексиев Тонжоров – първият евангелски пастор в Банско и внук на свещеника Тонжоров, посечен е в Батак през 1876 г.
11 За възгледите на тези българи относно етническия състав и положението на подтиснатото население можем да съдим от книгата на Станислав Шумков и Георги Чакалов “The Macedonian Problem and it’s Proper Solution”, Philadelfia, 1904, излязла и на български език през 2005, София ИК “Орбел”, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване.
12 Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г., стр. 129
13 Светлана Дяконова, Създаване на Българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г. В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913) стр. 357
14 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка., стр. 14 http://web.orbitel.bg/classica/Macedonia/vardar.htm,( 15.09.2009 г.)
15Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”. Стр. 244.
16Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие”1983 г., бр. 5, стр.54
17Списъците на имиграционните власти в САЩ на “българи, сърби и черногорци” нарастват от 204 души през 1900 г. на 6.500 през 1903 г. , 4.500 – 1904 г., над 5.800 през 1905 г. Едва през 1920 г. се води статистика отделно за българи. George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978 pp. 212-216
18Димитър Фурнаджиев през 1907-1911 г. протестантски пастор в Пловдив.
19 Yele’s ‘Boola” song, 1901 Allan M. Hirsh,
20 Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г.” Дружина патриоти се подготвят за война. Македонски бунтовници, изпратени тук от Български революционен комитет, провеждат тайна среща в Ню Йорк” . Превод Мира Стефанова.
21 Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901). След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. В едно негово писмо от 6 януари 1927 г. разкрива факта, че френското правителство, което по това време има голямо влияние в САЩ, като научава за този доклад, осуетява постъпките му преб Белия дом за намеса на Америка в полза на Македония.(М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония бр. 112, 1927 г. стр. 2) Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години. Още за А. Сониксен – Володя Милачков, Огнян Добрев, Алберт Сониксен за Хр. Ботев, Д. Груев и национално-освободителното движение на Българите от Македония, сп. Исторически архив, год. I, кн. 2, октомври 1997- януари 1998, стр. 2-11.
22 Д-р Георги Чакалов, роден в Самоков през 1867 г. . Учи в Американския колеж в града, усвоява печатарството. През 1887 г. заминава за САЩ, за да учи медицина. Записва Бриджстоунския колеж за стари езици и работи нощем като словослагател във филаделфийския ежедневник “Филаделфия инкуайърър”, за да се издържа. Спечелва една от четирите стипендии в Пенсилванския университет и следва медицина. Той е същият Чакалов, който е преводач и гид на Алеко, описан от него в “До Чикаго и назад”. Препоръчан за личен лекар на богатия хотелиер Хардинг има шанс да се запознае с Тиодор Рузвелт, което е от полза при връчването на петицията в Държавния департамент на САЩ. Работи като лекар в родината си. Умира през 1960 г. По неиздадените спомени на Георги Чакалов – Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 39-43
23 Станислав Шумков и д-р Георги Чакалов правят няколко посещения в Държавния департамент на САЩ и са приети от президента Теди Рузвелт и държавния секретар Хай, на когото връчват петицията и спечелват симпатии за борбата на българите в Македония. Получават уверения за морална подкрепа на исканията за изпълнение на чл. 23 от Берлинския конгрес. Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918, стр. 327.
24 Пак там.
25 Пандев, К. Документи за македоно-одринското национално освободително движени от архива на Димитър Стефанов – Исторически преглед, 1982, № 6, с.112-113.
26 Bulletin of Yale University , Obituary record of graduates of Yale University deceased during the year 1939-1940 , series 37, January 1941, number 1, p. 91-92
27Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War
28Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г. – “ No entente with Germany”
29The Times, August 16 th, 1919, p. 6
30 Джордж Дейвис Херон (1862-1925). Пастор на Конгрешанската църква, христиансоциалист, неговите радикални възгледи са изразени в книгата му, “Камбанен звън за Евангелието (1892). По време на Първата световна война работи за мира като пратеник на президента Удроу Уилсън.
31Писмо на Константин Стефанов да Г.Д. Херон от 12.08.1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, document X., Hoover War Library.
32 Писма на Г.Д. Херон до Константин Стефанов от 26 и 29 август 1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, document XVII; document XXII , Hoover War Library. Копие от документите любезно са предоставени от проф. Ричард Кохран
33 Писмо на Константин Стефанов до Г.Д. Херон от София от 29.12.1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, Hoover War Liblary , document XVII; document XXIII
34 Hооver Institution, Mdcedonia, Hoover War Liblary, document XXXI-A
35Горко на победените
36 М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 112, стр. 2

РОДОСЛОВНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА РОДА ГЕРМАН (ГОЛЕВИ) ОТ БАНСКО - ПРИНОС КЪМ БИОГРАФИЯТА НА НЕОФИТ РИЛСКИ Светлана Дяконова - Арсен

РОДОСЛОВНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА РОДА ГЕРМАН (ГОЛЕВИ) ОТ БАНСКО - ПРИНОС КЪМ БИОГРАФИЯТА НА НЕОФИТ РИЛСКИ
Светлана Дяконова - Арсен

С поражението на османските войски край Виена през 1683 г. започва и упадъкът на Османската империя. След още няколко войни през 1699 г. е сключен мирният договор в Карловац, представляващ първата голяма подялба на османски владения в Европа. Упадъкът е вследствие на дълбоката вътрешна криза, като вътрешните и външните фактори се преплитат, предизвиквайки промени в обществения и стопанския живот на феодалната империя. Като цяло икономиката на Османска Турция се характеризира със засилена феодална експлоатация на селското население и с дребно стоково производство в градовете. Това е времето на икономическия възход на Банско, когато се формира и израства богато търговско съсловие. Родът Герман (Голеви) е един от най-старите и най-известни родове през 18 и 19 в. Много от представителите му играят важна роля в политическия живот на Балканите. По време на Второто сръбско въстание и управлението на княз Милош редица представители на фамилията Герман и техни сродници от Банско развиват в Сърбия обществено-политическа дейност. Възлагат им се дипломатически мисии, свързани с борбата на Сърбия за отхвърляне на турската власт. В сръбската историческа литература оценката за тях е различна. Някои автори признават заслугите им и това че са българи, но други или изобщо пропускат тяхната роля, или ги обявяват за представители на друга народност. Дори в български издания като „История на Сърбия“ на Кръстьо Манчев (1999 г.) ролята на българите изобщо не се споменава. Фамилията Герман – според популярни сръбски публикации – е „Српска породица, грко-цинцарског порекла“, т.е. сръбска фамилия от гръко-цинцарски произход, а тази фамилия се е самоопределила още преди 200 години като „прави бугари от Разлога“, както ги нарича и сръбският книжовник Вук Караджич. В съвместното издание на Архив Србиjе, Главное архивное управление города Москвы и Государственный архив Российской Федерации, в което са публикувани много писма и документи на участниците в преговорите между Руската империя и Високата порта, е отдадено дължимото на ролята на Михаил Герман в историята на сръбския народ за получаване на автономия от Османската империя и е подчертан българският му произход. За съжаление сега пък руските изследователи са допуснали грешка, като са определили, че Разложко (Банско), откъдето е родом М. Герман, е на територията на съвременна Македония, т.е. БЮРМ. Подробно родословно дърво на рода Голеви е съставила г-жа Маргарита Асенова Голева (Икономова). Екатерина Бояджиева в труда си „Банско през Възраждането“ задълбочено проучва и описва родословието на рода Герман и свързаните с тях Везьови, Хаджитодорови, Молерови и др. от Банско. Подробности за взаимоотношенията на Михаил Герман и други банскалии със сръбския просветител Вук Караджич представя проф. Илия Конев в монографията си „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, но по темата интерес проявява още проф. Иван Шишманов в подготвяния, но непубликуван труд „Вук Караджич и българите"(1)
Най-старите сведения за рода са свързани с преданието за 1. Герман – Гола войвода. Името му се свързва със защитата на Момина крепост, а легендата слива съпротива от времето на османското нашествие и охраната на прохода и търговските пътища. От „Песен староразложка“, която и днес се пее в Банско, научаваме , че Герман е млад войвода, който имал само едно внуче(2)1.1.Никола.
„Па си е зачул и разбрал Гола вода, млад войвода,
Но той дружина не траси, а едно фнуче имаше
Само си него заведе, той юнак беше от Банско“(3)
Гола войвода бил известен юнак, за когото има песен и в с. Обидим, Неврокопско, но спомен за произхода на прозвището му няма .(4)
1.1. Никола Германович е роден около 1730 г. и е бил търговец на памук в Средна и Западна Европа. Имал пет деца – синове 1.1.1.Теодор (*1755 -+1825) и 1.1.2. Михаил (*1760 – +неизв.) и дъщери 1.1.3. Елена Сирлещова (*1765-+ неизв.), 1.1.4. Екатерина Бенина(*1768- +неизв.) и 1.1.5. Пелагия Везьова (*1770-+неизв.). Името на съпругата му не се помни. Синовете Теодор и Михаил също се занимават с търговия на памук и монети, за което научаваме от писма и търговска документация, съхранявани в Музеен комплекс – Банско, БИА НБКМ (фонд „Лазар Герман“), ДА - Благоевград и частни лица в Банско и София.
За настоящето изложение интерес представлява следващото поколение от рода Герман, повечето от представителите на което оставят следи в историята не само на България, но и на Сърбия и Румъния. Също така следва да се отбележи, че в проучването на това поколение са включени и потомците на рода по женска линия поради изключително силната връзка между тях и взаимното влияние, което си оказват едни на други и сътрудничеството помежду им в разностранната им обществена дейност. Тази особеност се дължи и на факта, че повечето от представителите на фамилията Бенини, от която произхожда бащата на Неофит Рилски, са се изселили в Драмско и Серско във връзка с търговията си и средата на Неофит Рилски е почти изцяло тази на рода на майка му.
1.1.1.Теодор Никола Герман има четирима сина: 1.1.1.1. Михаил (*1775 – +9 септември 1840), 1.1.1.2. Константин (*1780 - + неизв.), 1.1.1.3 Йован (*1782 – +1854) и 1.1.1.4. Лазар (*1790-+1837). Михаил е агент на сръбския княз Милош. Константин става едър земевладелец в Трансилвания и получава благородническа титла, Йован е банкер във Виена и Белград и собственик на първия сръбски кораб „Княз Михаил“, а Лазар Герман е крупен търговец на памук и като коджабашия в Банско е инициатор и основен ктитор на църквата „Света Троица“ в селото.
1.1.1.1. Михаил Теодорович Герман е един от най-изтъкнатите представители на сръбския обществено–политически живот по време на второто сръбско въстание и първото управление на Милош Обренович. Вук Караджич пише биографията му, но тя е клеветническа поради това, че двамата са политически врагове. В книгата си „Милош Обренович и неговото време“ сръбският историк Владимир Стоянчевич го описва така: „Герман е предан, най-важен и неуморен сътрудник на Милош. Обективно погледнато, той е направил много за Сърбия и Милоша. Изпълнявал е дипломатически мисии в Цариград, информирал е Милош за бунта на Караджорджевата опозиция извън Сърбия, запознал Милош с работата и намеренията на гръцките хетеристи в Бесарабия и Молдавия. Всичко това било свързано пряко или косвено с Русия, с нейната политика спрямо Милошева Сърбия. Главно на основата на Германовата информация Милош изградил своето отношение към Русия.“ И по-нататък допълва: „Истината е тази, че без съдействието на Димитър Давидович, Яков Живанович, Михаил Герман, Димитър Мустаков, Панта хаджи Стоило и други малко познати или днес анонимни сътрудници, агенти, куриери и пр. Милош не би могъл да постигне в периода до 1829 г. това, което постигна.“(5)През 1815 г. Герман се среща в Земун с Петър Молер и Матея Ненадович и ги убеждава, че Сърбия трябва да потърси закрила от Русия, като за целта те осъществят директна връзка с Външното министерство и императора. Не е известно много за началото на връзката в Михаил Герман с руското консулство в Букурещ, но на 15 февруари 1816 г. той получава пълномощно, с което му се дава пълна власт да представлява целокупния сръбски народ и да застъпва неговите интереси пред „его Императорскаго Величества всероссjискаго“. Пълномощното е подписано от двамата сръбски старейшини Матея Ненадович и Петър Молер и от Милош Обренович .(6)Оттук нататък до края на живота си през 1840 г. Михаил Герман е ангажиран с каузата на освобождението на Сърбия, като е един от най-влиятелните хора на Балканите. Приет е от двама руски императори – Александър I и Николай I; след Гръцката завера султанът отказва да води преговори с Русия, докато Герман не напусне столицата, а Метерних проявява интерес към личността му и получава много добри отзиви за него .(7)
1.1.1.2. Константин Теодорович Герман е съдружник в банкерската къща „Братя Герман“. Говорейки за живота и дейността на този представител на фамилията Герман, трябва да споменем интересен момент от живота на търговците от османските земи, включително и българите: голямата печалба, която натрупват от активната си търговска дейност, влагат в покупка на земевладения на територията на Австрия и Унгария. Това от своя страна им дава възможност да претендират за благороднически привилегии и за място сред феодалната йерархия. Така потомците на търговците на памук, вълна и сахтиян стават барони. Има данни за 90 души, получили благороднически привилегии по този начин. Това води до бързата асимилация на тази прослойка .(8)Австрийска благородническа титла получава и Константин Герман – през 1821 г.(9) ,и синовете му без един – Димитър, се сливат с унгарската аристокрация и губят връзка с родината.
1.1.1.3 Йован Теодорович Герман е банкер и предприемач, успоредно с това през 1840 г. е представител на Обренович в Османската столица . (10)През 20-те години на 19 в. е открита първата българска банкерска къща „Братя Герман“. В нея съдружници са Йован Герман, брат му Костадин Теодорович Герман и Никола Михайлов Герман – техен братовчед. Банката има клонове във Виена, Букурещ, Дубровник и Венеция. Йован Герман е банкер на сръбския княз Милош, както и на неговото семейство и това на брат му Йеврем. Банката „Братя Герман“ отпуска заеми на големи сръбски търговци по настояване на Милош, за да укрепне икономиката на младото княжество .(11)На 12 февруари 1834 г. е обявена сватбата на Йован Герман с племеницата на княза Симка. Съобщено е, че двете близначки Симка и Елена Йеврем Обренович, родени на 24 април 1818 г., ще се омъжат за Йован Герман – голям търговец от Белград, собственик на търговска къща „Братя Герман“, и за г-н Константина Хайду(12) , пивовар от Земун(13) . „В неделя на 18 февруари се извършило бракосъчетание на госпожшчи Елка и Симка в църквата в Белград по православния закон. Двете сестри, както знаем близначки, са дошли заедно, всяка със своите сватове в църквата. Самият митрополит е венчал двете невести, първо госпожа Елка, която първа се е родила, а след нея и госпожа Симка.“(14) Кум на Йован и Симка е Алекса Симич .(15)
Едно от големите предприятия на фирмата „Братя Герман“, в която участват Никола Михайлов Герман и Йован Теодорович Герман, е построяването на кораб. Този кораб е първият голям плавателен съд, плавал под сръбски флаг. Започнат е през януари 1840 г. в Бърза Паланка от майстори, доведени от Цариград, и е завършен и тържествено пуснат на вода на 10 април 1842 г. Корабът е „бриг“ – с водоизместимост 15 000 Царски кила или 300 000 оки. Могъл е да се използва за търговски и военни цели. Имало е място за 18 топа. Бригът е кръстен „Княз Михаил“. Първото му плаване е до Галац. Вестник „Новине Србске“ приветства построяването на сръбски кораб, което ще даде тласък и свобода на търговията не само на търговска къща „Братя Герман“, но и на сръбската търговия изобщо .(16) . Значението за сръбската икономика, а и за прогреса на земите по Долния Дунав на това предприятие може да се разбере, ако се съпостави времето на построяването на брига „Княз Михаил“ с времето, когато започва корабоплаването по река Дунав Австро-Унгария. Първото дунавско параходно акционерно дружество е основано на 13 март 1829 г. Първият параход „Франц I“ е построен в Лондон и пуснат на вода през 1830 г. Той изминава разстоянието от Виена до Пеща – 300 км. за 14 часа. Едва през 1834 г. е пуснат в постоянен рейс по Долния Дунав параходът „Арго“ . (17)Братя Герман поставят началото на сръбското корабоплаване по река Дунав само десет години след Дунавската монархия. Стопанската активност на фирмата „Братя Герман” във Влашко се изявява и в други посоки. През пролетта на 1847 г. те искат разрешение да внесат в страната през Гюргево 200 оки зърно за посев. Като взема предвид необходимостта от подобряване на местното земеделие, Вистерията разрешава вноса без мито .(18)
Йован Герман не прекъсва отношенията със съотечествениците и роднините си от Банско. Името му се среща в кореспонденцията на търговците на памук и в писмата на Неофит Рилски. В писмо до Неофит Рилски се съобщава за него при пътуването му заедно с братовчед му Георги Арсениевич Сирлещов и леля му баба Елена Сирлещова (Герман) до Зимнич през Букурещ през декември 1838 г. (19) Познанството му с учениците на Неофит Рилски е свързано с съдействието, което им оказва в Белград като сънародник и високопоставен сръбски служител - окръжен началник на Белград .(20)
1.1.2. Михаил Никола Герман има двама сина: 1.1.2.1. Иван и 1.1.2.2. Никола (*1795 - +неизв). Никола също е едър търговец. Съдружник е в „Търговска къща Братя Герман” заедно с братовчедите си Йован и Костадин. Осъществява крупни сделки със сол и зърно по р. Дунав. В резултат на предварителни преговори между Милош Обренович и Александър Гика през 1835 г. е подписан договор за доставка на сол от Влашко за Сърбия в размер на 30 000 000 оки за двете години 1836 и 1837. Доставките се извършват регулярно от 1 март до 3 октомври. По 4 милиона от Олтенец, Гюргево и Зимнич; 1,5 от Бекет, един милион от Калафат и половин от Чернец, като освен това през октомври не бива да се превозват повече от 2 милиона. Доставките започват веднага от резерви. Плащането се извършва с предплата по 25 000 дуката. Румънските власти носят отговорност за щети от забавяне, тъй като имат задължението да предприемат всички мерки за най-добра организация, включително построяването към пристанищата на съответните складове, за да се товари денонощно. Сърбия получава монополно право за износ на сол на десния бряг на Дунав. В тази сделка основна роля играе единият от съдружниците в търговската и банкерска къща „Братя Герман“ – Никола Михайлович Герман. На 14 януари 1836 г. подписи под този договор поставят той, Миша Анастасиевич и Стоян Симич . (21)Изпълнението му започва след три дни на 17 януари. Почти веднага количествата по този договор са завишени с още 10 000 000 оки. Извършват се ремонти и ново строителство на складовете и пристанищата, където се съхранява и товари солта. Дейно участие в оптимизирането на транспорта на сол за Сърбия взима Никола Герман . (22)През 1836 г. са експортирани за Сърбия общо 22 071 918 оки. Никола Герман ръководи кантората в Букурещ, а Миша Атанасович се занимава с делата в Турция. Откриват кантори в Русе и в Свищов, където работи Марко Хаджистоилов. Срещу подкуп от 300 000 оки за видинския паша си осигуряват неговата подкрепа . (23 През 1839 г. сключват седемгодишна концесия с Влашкото княжество за 16 милиона оки годишно или общо 112 милиона оки. Въпреки трудности с транспорта (Пещенският Лойд отказва да товари сол на шлеповете си, защото ги разяжда), начинанието успява .(24)
Няколко години по-късно, през 1843 г. Никола Герман прави предложение на влашките власти за организиране на товарни транспорти по река Дунав за превоз на стоки с кораби от Турно Северин до Браила и обратно, при което навлото да се намали с 20 на сто. Молбата му е изпратена за решаване в административния съвет. Размахът на този проект на Никола Герман говори за деловитостта му и за големия размах на стопанската му дейност. Той е свързан и със собствения кораб на „Братя Герман“, построен и пуснат на вода предишната година.
Следва да разгледаме и поколението на трите дъщери на Никола Герман – Елена, Екатерина и Пелагия. Те се омъжват също в големи търговски фамилии от Банско. Елена се омъжва за Арсений Хаджиниколов Сирлещов, Екатерина – за поп Петър Никола Бенин, а Пелагия – за Георги Теодорович Везьов.
1.1.3. Елена и Арсений Сирлещов имат двама сина 1.1.3.1. Теодор Арсениевич и 1.1.3.2. Георги Арсениевич и една дъщеря 1.1.3.3. Теодора. Братя Арсениевич са родени през 80-те или 90-те години на 18 в., като Теодор е по-възрастният. Георги е в близки приятелски отношения с Неофит Рилски и го посещава в училището в Габрово; в писма споделят различни семейни и обществени проблеми.
1.1.4. Екатерина и поп Петър Никола Бенин имат двама сина и две дъщери: 1.1.4.1. Неофит Рилски с мирско име Никола Поппетров Бенин (*1793-+1881), 1.1.4.2. Георги, 1.1.4.3. Ана и 1.1.4.4. София, омъжена за уста Велян Огнев.
1.1.5. Пелагия и Георги Теодорович Везьов имат двама сина – 1.1.5.1. Марко (*1790 – +1860) и 1.1.5.2. Глигор. Марко е може би в най-близки отношения с Неофит Рилски. Във връзка с проучване на неговата дейност са новите моменти от биографията на Неофит Рилски, които се разглеждат тук.
Той е сред активните съратници на княз Милош Обренович в стремежите му към автономия на сръбското княжество и установяване на наследствена монархия. Често се бърка с чичо му Марко Теодорович Везьов, издал през 1792 г. в Белград буквар 32 години преди „Рибния буквар„ на д-р Петър Берон. Данни за детството му и образованието му няма. Както синовете на повечето търговци на памук и монети от Банско, той напуска рано родното си място и пътува в Средна и Западна Европа. Занимава се с търговия. През 1811-1812 г. неговото име е записано в търговски тефтер, воден от Георги Димитров Хаджистоилов . (25)Във връзка с тази търговия са и връзките му с дейците на сръбското национално-освободително движение. Не е известно какво образование е получил, но е знаел руски, сръбски, турски, гръцки, италиански, френски и немски. В едно сведение, публикувано от братя Молерови, „се е изучил негде в Европа“ . (26) Въпреки че служи на каузата за освобождение на Сърбия, Марко Георгиевич остава български патриот. По свидетелство на Вук Караджич пред учителя си по френски банскалията е твърдял, че българския народ е по-велик и знатен от сръбския ,(27) израз, който ни напомня за творбата на великия съотечественик на Марко Георгиевич от Банско отец Паисий Хилендарски, написана шестдесет години преди това. Можем само да гадаем дали той е бил запознат с нея. Марко Георгиевич е общителен, учтив, роден дипломат. Няма данни да се е замесвал в сплетни и заговори. Заслужил е доверието както на княза, така и на дипломатическите и деловите среди в Русия, Австрия, Румъния и в Цариград. Това му дава възможност да изпълнява задълженията си и да допринесе много за каузата на Сърбия. Едновременно с това е ангажиран и с проблемите на новобългарското образование. Тази негова дискретност може би е причината, че до сега не е изяснена неговата голяма роля в създаването на Габровскито училище и събирането на материали за издаването на Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на Вук Караджич. Първите данни неговата дипломатическа дейност са от 1821 г., когато след неуспеха на Гръцката завера връзката между Русия и Сърбия се прекъсва и Милош го изпраща във Виена да я възстанови чрез руското посолството там. Работи с посланика Головкин и консула в Сибиу Пинии. Освен с дипломатическа дейност Марко Георгиевич се занимава и с книжовна, което го сближава още повече с братовчед му. Началото ѝ може да бъде отнесено към 1813-1815 г., т.е. вече 200 години тя остава непозната за изследователите. Тя включва дългогодишно сътрудничество с Вук Караджич, свързано с проучването и представянето пред филологическата общност в Европа по това време на „новооткрития“ български език, събиране и превод на народни песни, съставяне и подготовка за издаване на популярен сборник – Забавник – за 1834 г. В писмо до Неофит Рилски той споделя намеренията си:
„Мисле, ако будамъ живъ, за 1834 да состава еденъ Забавникъ на бугарскиа езикъ, и на тоя моя си языкъ що го знамъ, та ако ми позволеа да го щампамъ въ Белградъ и сосъ црквены словета, въ Забавнико ће стои: прво, календаръ съ месечныте и погодните время разны Епохи; владеющий планетъ, родословие Знаменитыхъ Европейскихъ цареи; Султановата титула; обичаи отъ всичките родов духовенства; разны анегдоты с францускаго; нравоучитлна замечанія и изречениія; некоя и друга история с францускаго мисле Ксеркса и термопилъ Диодора Скилитскаго, нещо Географическо и другия таковыя любопиныя работи.“ (28)
От краткия преглед на част от родословието на рода Герман можем да получим много ярка картина на семейната и родовата среда на патриарха на новобългарското образование и предпоставките за началото на неговата книжовна дейност.
Ще се спра на няколко момента от биографията на Неофит Рилски, пряко свързани със семейната и родовата среда. И ще започна с един любопитен факт, който не би трябвало да се пренебрегва. Той е свързан с проучванията на рода по женска линия. От кореспонденцията на братовчедите му Теодор и Георги Арсениевичи Сирлещови научаваме, че тяхната обща баба, чието име за съжаление не е известно, е била грамотна и е водила кореспонденция с част от внуците си. В писмо от 1809 г. от Виена Теодор Арсениевич пише „На гжа майка покланяюсъ и приехъ книжицата... Такочеръ и на нашата баба сиречъ... приехъ книжица“ . (29) Както се вижда, в средата, от която произхожда Неофит Рилски, образованието е било нещо обичайно дори и за жените. Бихме предположили, че щом баба му и леля му Елена са били грамотни и майка му презвитера Катерина също е била. Можем само да съжаляваме, че в кореспонденцията на самия Неофит Рилски не се е запазило писмо на тази жена, родена около 1720 г. Но това е обяснимо – той е един от по-младите й внуци, а най-старите писма, запазени от кореспонденцията на Неофит Рилски, са от 1832 г.

За да разберем по-добре семейната среда, ще отбележим още един факт за рода Герман. Ще се спрем на един щрих от историята на младата сръбска държава, свързан с Михаил Герман. След неговата смърт Министерството (Попечителство) на просветата на Сърбия закупува от вдовицата на доста ниска цена от 200 дуката библиотеката на дипломата. Тя наброява 312 книги на руски и немски език и карти. Попечителството „намира, че същите книги заслужават“ цената, защото ги няма в Сърбия, а от тях има нужда. На 17 декември 1846 г. всички формалности по продажбата са извършени и библиотеката е изпратена в Белград. За съжаление каталогът на тази библиотека не е запазен . (30) Една от книгите в тази библиотека навярно е „Историја Сербије“ на Сима Милутиновић – Саралија, издадена в Лайпциг през 1837 г. Сред спомоществователите са записани от Букурещ „високородни г-н Михаил Герман, княжески сръбски съветник и кавалер на Султански орден, г-жа Мария Герман и г-жа Елена Герман“, „високоблагородни г-н Никола Герман, главен ћумрукћија в Белград“, “Георги Герман – ревизор“, „благороден г-н Марко Х.Стоило – чиновник княжески“. Същите спомоществователи са записани и в книгата на Христодул Костович Сичан-Николов „Месяцослов или календар Вечний“, издадена през 1840 г. в Букурещ. Но други две книги от тази библиотека представляват интерес за настоящото проучване. Това са номоканон (пергамент), съдържащ и доста стар вариант на Летопис на сръбските царе, и една по-нова книга, писана на хартия, съдържаща богослужебни текстове, а също и история на Сърбия. По-старата книга е била притежание на поклонник в Света Гора и на Божи гроб, купена за 4 гроша от йеромонах Алексий игумен на манастира Валявче през 1760 г. В по-новата има интересни приписки за чума през 1555 г., комета през 1556 г., отбелязана е смъртта на Сюлейман Великолепни при град Сегед през 1566 г. Следващите записи се отнасят за руско-турската война през 1676-1681 г. и накрая (на запазените страници) е отразено посещението на руския цар Петър I през 1692 г. във Виена. „Дойде Петър цар московски цесару Леаполду у Беч. Ту се видоше 2 цара“ . (31)Навярно тези книги са семейно притежание на фамилията Герман, а както личи от приписките, те са писани от свидетели на събитията. Цар Петър „дойде“ във Виена, където е присъствал и банският търговец, направил записа. Най-късният запис е около 1717 г. Наличието на такава стара частна библиотека у рода Герман характеризира средата, от която произлиза Неофит Рилски, обусловила интереса му към книжовна дейност.
Както отбелязахме по-горе, най-близък на Неофит Рилски е братовчед му Марко Георгиевич Везьов, който продължава дипломатическата си дейност и по време на руско-турската война, завършила с Одринския мирен договор от 1829 г. Той участва в преговорите за новия хатишериф през 1829-1830 г. за изселването на турците от сръбските земи, предава посланията на Милош на руския посланик и на представителите на Високата порта. Остава в Цариград и подготвя пристигането на седмата депутация, като урежда средствата за нейното пребиваване с цариградския банкер Никола Стерие, издава полици, които да се осребрят в Сърбия . (32) Марко Георгиевич участва във всички конференции до 5 октомври 1833 г. и в постигането на окончателната редакция на новия хатишериф. По това време е и посещението на Неофит Рилски в Цариград. За този период интерес представлява шифрираното му писмо до Неофит Рилски от Цариград от 6 февруари. То съдържа неясни сведения за първото пътуване на Неофит Рилски до Цариград. Известно е, че група цариградски български първенци изпращат писмо до игумена на манастира с искане в Цариград да бъдат изпратени Неофит Рилски и още един монах, за добро за България дело. От това искане не става ясно какво е то. Според някои устни сведения пловдивският и копрившенски чорбаджия Стоян Чалъков Големи получил предложение от великия везир да посочи образовани българи за високи длъжности в Цариградската патриаршия.(33) Според „Автобиографията на отца свещеноинок хаджи Агапий“: „дх. Харалампиа ученикъ дедо Йосифовъ идоха за Цариградъ сосъ даскалъ Неофита заради ферманъ да издадат за гулемата церкова да се прави“. (34) В биографията на Неофит Рилски, писана от неговия ученик Паисий, се казва, че Неофит е ходил в края на 1832 г. в Цариград по въпроса на някаква манастирска разправия и писмото от 6 февруари свидетелства за някакъв конфликт. В цитираното писмо Марко Георгиевич дава съвети на Неофит Рилски как той и съмишлениците му да защитават позицията. Разшифрованият текст на писмото гласи:
„В Цариград 6 февруари 1833
Любезний братовчеде Кир Неофите
От как сте от тува излезли немам от тук никакво ......... писмо само поздравлението чрез Василачовото писмо що приех, из което и видех кае текло до тоя и защо сте пратили оногова тамо. Будући до днесчя походи си чорбаджи Стоян(35) та веле да ти попиша това писмице. Надам се защо изправно ће ти се достави. Истия чорбаджи Стоян казуваше ми защо са тува писували Самоковская чини ми се да е изгорел манастире ви се само црквата се кортолисала и казуваше защо е това истина. Та ако да е истина не мога се начуде ка ли се е случило тая работа. Дали е случай или за инат от оне противния тараф некои нарочито това учинил та че се чека дорде си дойде Василача от тамо да си извести ка ли е там работа. А надам се ти да си ми по Василача писал за сичко. Се ме е страх да не е Василчо тамо сос неговите напрасности валехвалениета и непостоянства нещо между вас разбъркал и оглобил, че му се от тува тога попустиха дизчинето та за това ме е страх , ама надам се да се сте така владали касателно него кату щото препоръчах сиреч политично и дипломатичиско, а тога за да земе работата конец за оногова, да видите вие него тамо требуваше да се попусти на Василача да не изгуби ревността, а я да секах можеше да му се предел положи, кату що си вещ, ама това бе за тога понуждно . По него е надежно благовремие седни да ми напишеш за сичко обстоятелно. Ако бог даде та не се е случила тая несреча за манастире и турили ста се работите в ред гледайте колко можете сичките единодушно да сте у любов и согласие ; т[в]рдо единство да се стараете да пребива между вас, да явите пред людето защо оне беше из между вас скандал и камен претикания иначе той че остане под оправдание , а вие ке земете на себе сички порок ке бидете обличени и презрени от своето, от които и я един, а я знам тува главните люде каков са разположени спротив [в]ас ако не бихте се показали достойни секо примера що ви показувам та мош и на твоите единомисленници да им кажеш що ти писувам. Чувайте се да не будете в поругание пред Свето; сега от вас зависи да се покажете пред людето достойни вашего чина, ако се згоди, което не верувам, да доходи некой по пя от вас за тува, било за каква ще друга работа, а око би то за каранки за гоненки, немой ти да ходиш вече нека друг дойде, стига за тебе толкова така да чиниш. Надам се де ми си писал отколко сте пари излезли и кому колко е определено и дадено. В Дупница, да наместите човека зрела умна паметна и смислена, и с турците да уме да огажда и скромно да се влада. Отворете си очите сосем хубаво за да не изгубите от свето секо уважение и най последното на вас презрение. Доста ви поучително рекох, защото аз знам от ванка как мисли Свето за вас та дай Бог да ме послушате. Даже и по противу вашите противомисленици да сте скромни и снисходителни, ако сте калуджери и за вас е нуждно да употребовате по некаде кату що рекох политика и дипломатика. За това доста е толкова.“ (36)

От това писмо личи явната заинтересованост на Марко Георгиевич за състоянието и обстановката в Рилския манастир и може би за назначаването на наместника на самоковския митрополит в Дупница. А може би и за назначаването на българин но висок пост в Цариградската патриаршия. Със самочуствие на дългогодишен дипломат дава съвети на братовчед си как да отстоява позициите си пред „Свето“ и пред „главните люде“ в Цариград. Както се вижда, разшифроването на писмото не е достатъчно за изясняване на този непроучен момент от биографията на Неофит Рилски. Сведенията и по-точно намеците в него следва да се свържат с известното за пожара на Рилски манастир на 13 януари 1833 г. и с допълнително проучване на дейността на цариградските българи в частност на Стоян Чалъков. Това писмо би могло да хвърли допълнителна светлина върху ранните години на църковната борба като цяло и по-конкретно в Самоков.
Това писмо не е единственото шифровано сред кореспонденцията на Неофит Рилски. Странно е, че разбираемите части от някои писма, в които има и шифрован текст, са публикувани в различни издания, но никъде не се споменава за шифъра. Единствено през 1918 г. Михаил Арнаудов публикува писмо от архива на братя Хадживълчови . (37)В него има общо дванадесет думи тайнопис, с който е предадено съобщение на Пантелеймон Хаджистоилов. Михаил Арнаудов уточнява, че са написани “с някакъв особен шрифт, в който са употребени редом с българските, и гръцки букви, и непознати знаци” . Сред тези непознати знаци има букви от старонемския, т.н. готически шрифт. Различават се S, R, E, A, C – всички те отговарящи на съвсем други звуци; Б е изписано на български със значение на В и обратното – В е Б, буквата Ж е употребена вместо звука Н, И е изписано с омега или W. Не съвпада нито с тайното писмо на Неофит Рилски , (38) нито с известните сръбски тайнописи ,(39)но е използвано широко в средите на банскалии. Със същия тайнопис са изписани и страница и половина от цитираното тук писмо на Марко Георгиевич до Неофит Рилски от 6 февруари 1833 г., изпратено от Цариград до Рилски манастир и от 6 юли 1837 г. от Букурещ. (40)Тайнописът е разчетен благодарение на едно изречение от друго писмо на Марко Георгиевич до братовчед му, където Неофит Рилски е записал разшифрования текст. С помощта на няколкото известни букви, както и вече разпознатата готическо „а“ и „р“ постепенно по-голямата част от известните на автора писма бяха разчетени. До момента имам трудности с разчитането на едно писмо на Михаил Герман, тъй като почеркът му е много нечетлив, а и шифърът е използван по по-особен начин, въпреки че знаците са същите.
Марко Георгиевич Везьов е патриот на своето отечество и изиграва важна роля в историята на новобългарското образование, която е справедливо да му бъде призната. (41)Изследователите на просветителското дело на Неофит Рилски многократно си задават въпроса как патриархът на новобългарското образование се свързва с одеските и букурещките българи – Априлов, Палаузов, братя Мустакови – радетели за създаване на българското училище в Габрово и въвеждането на ланкастърската система в обучението. Иван Шишманов пише: „Липсват днес документи, от които би могло да се съди защо Иларион (42) избира именно Неофита за тая цел. Беше ли му посочен той от някого отвън?“ (43) Иван Снегаров смята, че намира отговора на този въпрос в гръцката преписка на Неофит Рилски: “От нея се вижда, че не митрополит Иларион по свой начин е избрал Неофита, а отвън му бил посочен“ Известно е, че, след като прочита съчинението на Юрий Венелин, Васил Априлов решава да отвори българско училище в Габрово. Той привлича за тази своя идея Николай Ст. Палаузов и се обръщат към букурещките българи братя Мустакови, хаджи Бакалоглу, Теодосия Йовчев – всички габровци. Братя Мустакови оказват натиск върху владиката и той се съгласява с това начинание. Това се случва още през лятото на 1832 г. В писмо на Мустакови до Иларион от 28 ноември 1833 г. те го уведомяват, че са узнали от свой приятел, че в Казанлък имало един таксидот на име Неофит, който знаел славянски и гръцки. Те искат от митрополита да го изпрати на техни разноски да се запознае с новият метод на обучение и да преведе таблиците . (44) Снегаров неправилно предполага, че този приятел е Петър Родев. Доказателство за това намираме отново в преписката на Марко Георгиевич с братовчед му. Съдържанието на писмото до митрополита съответства на писмото на Марко Георгиевич от 8 октомври 1833 г. от Букурещ, където той пише на Неофит изрично, че: „д у м а х с некой тувашни Бугари, Мустаковци, да ви пиша да дойдете тува, за сега да ви се определи прилична плата от истите люде, па да се опитате да преведете нещо на простия Бугарски язик, да се даде да се щампа.....“ докато се уреди школата в Габрово и той бъде назначен за главен учител на български („разумевай Словенски“) и гръцки език, „защо за сега по-добър от тебе като що искат в Бугарско за тази работа нема […] Речените Мустаковци рекоха им да ви пиша за тая работа да знаете и да гледате да дойдете. На това Учреждение сиреч за школата в Гр. Габрово която ће е обща за сичките Бугарски деца из кой предел не били они. Има в Одеса родолюбци Бугари, които ће подържат с пари това заведение […] На това писмо да ми се отговорите и да изложите сичкито твое мнение о Том и ваш учин предложение за платата ви, колко за сега, куту туку дойдете в Букурещ“ . (45)Тук е необходимо да отворим скоби и да подчертаем, че самият Неофит Рилски не е бил безучастен в това начинание. Според Румяна Радкова в свое писмо, досега неоткрито, но за чието съдържание може да се съди от цитирания тук отговор на Марко Георгиевич, той моли братовчед си да му се намери някакво занимание близко до книжовните му интереси: „тамо ми писуваше да помисла и за тебе, та за това кату дойдох тува сирич в Букурешт, заедно с браточедо господине Михаил думахме с некои тувашни бугари“ . (46) Текстът на писмото на Марко Георгиевич, засягащо преподаването в бъдещето училище и превода на необходимите книги на български език, е много близък до писмото на Васил Априлов до букурещките българи от 16 август: „да почне школіо-то Словенски, Болгарски езикъ по начин на Ланкастер, което е нов лесен начин на начало-то на ученіе-то, Алилодактики називаеміи, по него яко скоро учетъ деца-та, и не този езикъ да учат Граматика, Свещн., Исторія, Аритметика и писмо“. Понеже все още няма учител, който да е подготвен, епитропите трябва да намерят от даскалите в България, „който е ближен и прокопсан“, и да го изпратят в Букурещ да усвои в тамошно училище „редатъ на алилодактики“ за един – два месеца. „Днесъ пращаме на Господин Мустаков оглавление или пример от тоя нов начин на учението да го преведат на български доде да се намери даскал; пращам им ощи и други нужни книги, за да се преведат малко по малко, каквото ви ги бележим долу“ .(47)Както виждаме по-горе, докато все още се урежда въпроса с митрополита, Марко Геориевич съветва братовчед си да започне „без медление“ да превежда „полезни четива“, които да се напечатат след пристигането му в Букурещ; по този начин да се представи добре пред Мустакови и да потвърди правилността на препоръката на Марко Георгиевич. Неофит Рилски превежда Свещенний краткий катехизис, напечатан през 1835 г. в Крагуевац. На 21 декември 1833 г. Марко Георгиевич му съобщава вече и условията, при които ще живее в Букурещ Неофит Рилски: „две хиляди гр тувашно течение че ти се даде годична плата. Кроме това ще имаш и обиталище“. Да се заеме с предложената му работа е в интерес и на Неофит Рилски, но, въпреки че иска това занимание, той знае нуждите на манастира и споделя с братовчед си опасенията, че няма да бъде освободен лесно от длъжността таксидиот в Казанлък. Марко Георгиевич го успокоява, „че му се найде начино да се пише на вашите кешише с начин да ти се благопроизволно позволея да останеш тева за обща народна полза“ . (48) Съветва го да замине преди да получи разрешението. Със своя авторитет пише до Рилския манастир с ходатайство за освобождаването на Неофит Рилски от задълженията му, като подчертава голямата общонародна полза на начинанието, но получава отказ; по-късно пише на братовчед си с голяма неприязън за манастирската управа: „нели са тия одпадници и издайници, отрекли си от сичко и од родители и од род“ .(49)Писмата на Марко Георгиевич по безспорен начин доказват, че именно той , а не търновският митрополит Иларион Критски, е открил и изпратил в Букурещ Неофит Рилски, за да изучава взаимоучителната метода. Инициативата е на сръбските дипломати и български патриоти от Банско – Марко Георгиевич и Михаил Герман, които по молба на самия Неофит му намират по-подходящо занимание от това на таксидиот в Казанлък. Те са тези, които го предлагат на братя Мустакови, които пък по това време търсят подходящата личност за учител в Габровското училище. Впоследствие Иларион урежда практически нещата по заминаването и обучението на Неофит Рилски в Букурещ, след като е научил за него от попечителите .(50)За съжаление не е изяснено откога датират връзките между банскалии и габровци и на каква основа са били, но е ясно, че Марко е приятелят, предложил рилския монах за пръв учител в габровското училище; той е най-добре запознат с неговите способности и с научните му планове и интереси. Везьов проявява голяма прозорливост и оценява факта, че Неофит Рилски е най-подходящият да се заеме с организирането на новобългарското образование .(51) Съществува още един неизяснен момент във връзка с обучението на Неофит Рилски в Букурещ: не е известно в кое училище е станало това. Иван Шишманов оспорва твърдението на Васил Априлов, че това е станало във влашко училище, защото по това време рилският монах все още не е знаел румънски език, и предполага, че това е станало в гръцко училище . (52) Малко повече информация за училището получаваме отново от кореспонденцията на двамата банскалии: директор на училището е бил някой си господин Тома, личен познат на Михаил Герман, който лично е уредил обучението на братовчед си там, тъй като към момента, когато Неофит Рилски пристига в Карантината във Влашко, този въпрос все още не е бил уреден от братя Мустакови. В писмо от Букурещ от 23 февруари 1834 г. до Неофит в Карантината четем: “Писмата ти тува до Господина Митрополита […] не са ги изпратили. За това и днесћа писува от тува Господин наш браточед (53)на директору Тома, който му е знаком, а господа Мустаковци за това писмо да те изпърво изпрати да може Господин Митрополита да предупреди, дорде ти излезнеш от Лазарето, […] за тува да пойдеш, без да се бавиш“ . (54) За съжаление в достъпните на автора публикации на списъци на преподаватели и директори на Бейската академия, която е най-вероятното място за обучението на Неофит Рилски в Букурещ, не се открива директор с името г-н Тома.
Както виждаме от изложените нови факти за живота и дейността на Неофит Рилски, дори и за толкова изучавана историческа личност може да се открият нови сведения. За това помагат и родовите изследвания. Пример за необходимостта от такъв подход е информацията, получена от личните писма и лични връзки на членовете на рода Герман

Бележки
1. НА БАН, ф 11 К
2. В Банско „внук” се отнася също и за племенник.
3. Молерови К. и Д., Народописни материали от Разложко. В: СбНУ, св. XLVIII, 1954 с. 80.
4.Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането – събития и личности.,с. 119.
5. Стоjанчевић, Вл. Милош Обреновић и његова доба. Београд 1966, с. 371,372,392 – цитирано по Екатерина Бояджиева, Банско – неугасващи имена от Възраждането., София, с. 53.
6. Вукашин Петровић, Др. Ник. Петровић, Граћа за истори ју Краљевина србије време прве владе кнеза милоша Обреновића, Б 1884, с. 149.
7. Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането – събития и личности., С 2009, с. 129.
8. Марта Бур, Търговци от Балканите в Буда и Пеща през 17-18 в., Изследвания в чест на проф. Веселин Трайков, Studia Balcanica 24, БАН, С 2003 с. 325.
9. Йован Попович, О цинцарима, Београд 1898 с. 267.
10. Мита Петровић ,Финансије и Установе обновљене Србије 1, с. 648.
11. Екатерина Бояджиева, Банско неугасващи имена от Възраждането, с. 65-67.
12. Константин Хайду произхожда от Мелнишката фамилия Хаджиконстантинови, чиито няколко поколения са търговски партньори на банските търговци в търговията им с памук и пари. Виж : БИА НБКМ, ф. 653, а.е. 6, Писмо от Тодор Никола Герман до кир Арсен хаджи Никола в Банцко – 26 март 1794 г. Рехово; Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike, 1959.
13. Новине Србске, бр. 7 от 17 февруари 1834 г. с. 1.
14 Новине Србске, бр. 8 от 24 февруари 1834 г. с. 1.
15. Повече за Алекса Симич в НАДЕЖДА КАТАНИЋ, Учешће браће Стојана и Алексе Симића y културним прегнућима XIX века, http://www.heritage.gov.rs/Download/Saopstenja/Saopstenje%20XIV%201982/Saopstenje_XIV_1982_Ucesce_brace_Stojana_i_Alekse_Simica_u_kulturnim_pregnucima_XIX_veka.pdf
16. „Новине Србске“ 11.07.1842 г. с. 2.
17. Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в., с. 131-132.
18. Трайков В., Жечев Н., Българската емиграция в Румъния 14в. – 1818 г. и участието ѝ в стопанския, обществено-политическия и културен живот но румънския народ., С., 1986, с. 193.
19 Иван Шишманов, Неофит Рилски, Нови студии из областта на българското Възраждание, І, Сборник на БАН, кн. ХХІ, София, 1926 г. с. 199.
20. Новине Србске, бр. 19 от 13 май 1839 г., с.1-2.
21. Дину Джуреску, Об экспорте соли из Румынских государств на Балканский полуостров при феодализме. В: Revue des Еtudes sud-est europeennes, tome I, 1963, No 3-4, Bucarest, p. 458-459.
22. Марта Бур-Марковска, Балканите и унгарският пазар през 18 в. С., 1977.
23. Гласник Дружства Српске Словесности, бр. 71, 1890 г., М.Бан, Живот мајора Миши Атанасиjевича, с. 273.
24. Пак там, с. 278.
25. Този тефтер се съхранява в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ – сигнатура Cod. Slavo 45
26. Цитирано по: Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането, събития и личности, С., 2009, с. 180.
27. Стояновић Л., Живот и рад Вука Караџића, Београд-Земун, 1924, с. 268, цитирано по: Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането, събития и личности, С 2009, с. 175.
28. ЦДА, ф. 1281, оп. 2, а.е. 1240.
29. НБКМ БИА, ф. 653, а.е. 13 - Писмо от Теодор Арсениевич от 1809 г. от Виена. Същото е публикувано частично от Васил Кънчов.
30. Д-р Мираш Кићовић, Историја Нарадне Библиотеке у Београд, Б., 1960, с. 36-38; Д-р Љубомир Дурковић-Jакшић, Историја Српских Библиотико 1801-1850, 1963, с. 85.
31. Гласник Дружства Српске Словесности 1 1847 , Древности србски, 1. Стане србског нородног музеума, Б. Книги – стр. 162-170
32. Мита Петровић, Финансије и Установе обновљене Србије 1, стр.635
33. Кой кой е сред българите 15-19 в. С 2000, стр. 291
34. Спростронов Е, СбНУ кн. XVIII, 1901, Материали по исторорията на Рилския манастир ,стр.193
35. Стоян Чалъков
36. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л.1.
37. Писмото се съхранява у наследниците на Лазар Д. Хадживълчев в София.
38. Иван Шишманов, Нови студии из областта на българското Възраждане, С., 1926, с. 185.
39. Гласник 11, Белград, 1859, Ћ. Даничић, Тайна буквица у старимъ рукуписима.
40. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л.1 и 2.
41 Михаил Арнаудов загатва връзката на Неофит Рилски с братовчедите му Михаил Герман и Марко Георгиевич в: Априлов, живот, дейност, съвременници (1789-1847), С., 1935, с. 123.
42. Търновският митрополит по това време.
43. Иван Шишманов, Нови студии из областта на българското Възраждане, С., 1926, с.157.
44. Иван Снегаров, Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него), С., 1951, с. 10.
45. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л. 3.
46. Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С., 1983, с. 37-38; Румяна Радкова, Още за родното място на Н. Рилски и за следването му в Букурещ., Ипр, 1972, кн. 6, с. 105.
47. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л. 5.
48. Пак там.
49. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1241, л. 1-2; Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С., 1983, с. 54.
50. Румяна Радкова, Още за родното място на Н. Рилски и за следването му в Букурещ., Ипр. 1972, кн. 6, с. 106.
51. Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С., 1983, с. 39.
52 Иван Снегаров , Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него), С., 1951, с. 12.
53 Михаил Герман.
54 ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1241, л. 3.