Светлана Дяконова - Арсен
С поражението на османските войски край Виена през 1683 г. започва и упадъкът на Османската империя. След още няколко войни през 1699 г. е сключен мирният договор в Карловац, представляващ първата голяма подялба на османски владения в Европа. Упадъкът е вследствие на дълбоката вътрешна криза, като вътрешните и външните фактори се преплитат, предизвиквайки промени в обществения и стопанския живот на феодалната империя. Като цяло икономиката на Османска Турция се характеризира със засилена феодална експлоатация на селското население и с дребно стоково производство в градовете. Това е времето на икономическия възход на Банско, когато се формира и израства богато търговско съсловие. Родът Герман (Голеви) е един от най-старите и най-известни родове през 18 и 19 в. Много от представителите му играят важна роля в политическия живот на Балканите. По време на Второто сръбско въстание и управлението на княз Милош редица представители на фамилията Герман и техни сродници от Банско развиват в Сърбия обществено-политическа дейност. Възлагат им се дипломатически мисии, свързани с борбата на Сърбия за отхвърляне на турската власт. В сръбската историческа литература оценката за тях е различна. Някои автори признават заслугите им и това че са българи, но други или изобщо пропускат тяхната роля, или ги обявяват за представители на друга народност. Дори в български издания като „История на Сърбия“ на Кръстьо Манчев (1999 г.) ролята на българите изобщо не се споменава. Фамилията Герман – според популярни сръбски публикации – е „Српска породица, грко-цинцарског порекла“, т.е. сръбска фамилия от гръко-цинцарски произход, а тази фамилия се е самоопределила още преди 200 години като „прави бугари от Разлога“, както ги нарича и сръбският книжовник Вук Караджич. В съвместното издание на Архив Србиjе, Главное архивное управление города Москвы и Государственный архив Российской Федерации, в което са публикувани много писма и документи на участниците в преговорите между Руската империя и Високата порта, е отдадено дължимото на ролята на Михаил Герман в историята на сръбския народ за получаване на автономия от Османската империя и е подчертан българският му произход. За съжаление сега пък руските изследователи са допуснали грешка, като са определили, че Разложко (Банско), откъдето е родом М. Герман, е на територията на съвременна Македония, т.е. БЮРМ. Подробно родословно дърво на рода Голеви е съставила г-жа Маргарита Асенова Голева (Икономова). Екатерина Бояджиева в труда си „Банско през Възраждането“ задълбочено проучва и описва родословието на рода Герман и свързаните с тях Везьови, Хаджитодорови, Молерови и др. от Банско. Подробности за взаимоотношенията на Михаил Герман и други банскалии със сръбския просветител Вук Караджич представя проф. Илия Конев в монографията си „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, но по темата интерес проявява още проф. Иван Шишманов в подготвяния, но непубликуван труд „Вук Караджич и българите"(1)
Най-старите сведения за рода са свързани с преданието за 1. Герман – Гола войвода. Името му се свързва със защитата на Момина крепост, а легендата слива съпротива от времето на османското нашествие и охраната на прохода и търговските пътища. От „Песен староразложка“, която и днес се пее в Банско, научаваме , че Герман е млад войвода, който имал само едно внуче(2)1.1.Никола.
„Па си е зачул и разбрал Гола вода, млад войвода,
Но той дружина не траси, а едно фнуче имаше
Само си него заведе, той юнак беше от Банско“(3)
Гола войвода бил известен юнак, за когото има песен и в с. Обидим, Неврокопско, но спомен за произхода на прозвището му няма .(4)
1.1. Никола Германович е роден около 1730 г. и е бил търговец на памук в Средна и Западна Европа. Имал пет деца – синове 1.1.1.Теодор (*1755 -+1825) и 1.1.2. Михаил (*1760 – +неизв.) и дъщери 1.1.3. Елена Сирлещова (*1765-+ неизв.), 1.1.4. Екатерина Бенина(*1768- +неизв.) и 1.1.5. Пелагия Везьова (*1770-+неизв.). Името на съпругата му не се помни. Синовете Теодор и Михаил също се занимават с търговия на памук и монети, за което научаваме от писма и търговска документация, съхранявани в Музеен комплекс – Банско, БИА НБКМ (фонд „Лазар Герман“), ДА - Благоевград и частни лица в Банско и София.
За настоящето изложение интерес представлява следващото поколение от рода Герман, повечето от представителите на което оставят следи в историята не само на България, но и на Сърбия и Румъния. Също така следва да се отбележи, че в проучването на това поколение са включени и потомците на рода по женска линия поради изключително силната връзка между тях и взаимното влияние, което си оказват едни на други и сътрудничеството помежду им в разностранната им обществена дейност. Тази особеност се дължи и на факта, че повечето от представителите на фамилията Бенини, от която произхожда бащата на Неофит Рилски, са се изселили в Драмско и Серско във връзка с търговията си и средата на Неофит Рилски е почти изцяло тази на рода на майка му.
1.1.1.Теодор Никола Герман има четирима сина: 1.1.1.1. Михаил (*1775 – +9 септември 1840), 1.1.1.2. Константин (*1780 - + неизв.), 1.1.1.3 Йован (*1782 – +1854) и 1.1.1.4. Лазар (*1790-+1837). Михаил е агент на сръбския княз Милош. Константин става едър земевладелец в Трансилвания и получава благородническа титла, Йован е банкер във Виена и Белград и собственик на първия сръбски кораб „Княз Михаил“, а Лазар Герман е крупен търговец на памук и като коджабашия в Банско е инициатор и основен ктитор на църквата „Света Троица“ в селото.
1.1.1.1. Михаил Теодорович Герман е един от най-изтъкнатите представители на сръбския обществено–политически живот по време на второто сръбско въстание и първото управление на Милош Обренович. Вук Караджич пише биографията му, но тя е клеветническа поради това, че двамата са политически врагове. В книгата си „Милош Обренович и неговото време“ сръбският историк Владимир Стоянчевич го описва така: „Герман е предан, най-важен и неуморен сътрудник на Милош. Обективно погледнато, той е направил много за Сърбия и Милоша. Изпълнявал е дипломатически мисии в Цариград, информирал е Милош за бунта на Караджорджевата опозиция извън Сърбия, запознал Милош с работата и намеренията на гръцките хетеристи в Бесарабия и Молдавия. Всичко това било свързано пряко или косвено с Русия, с нейната политика спрямо Милошева Сърбия. Главно на основата на Германовата информация Милош изградил своето отношение към Русия.“ И по-нататък допълва: „Истината е тази, че без съдействието на Димитър Давидович, Яков Живанович, Михаил Герман, Димитър Мустаков, Панта хаджи Стоило и други малко познати или днес анонимни сътрудници, агенти, куриери и пр. Милош не би могъл да постигне в периода до 1829 г. това, което постигна.“(5)През 1815 г. Герман се среща в Земун с Петър Молер и Матея Ненадович и ги убеждава, че Сърбия трябва да потърси закрила от Русия, като за целта те осъществят директна връзка с Външното министерство и императора. Не е известно много за началото на връзката в Михаил Герман с руското консулство в Букурещ, но на 15 февруари 1816 г. той получава пълномощно, с което му се дава пълна власт да представлява целокупния сръбски народ и да застъпва неговите интереси пред „его Императорскаго Величества всероссjискаго“. Пълномощното е подписано от двамата сръбски старейшини Матея Ненадович и Петър Молер и от Милош Обренович .(6)Оттук нататък до края на живота си през 1840 г. Михаил Герман е ангажиран с каузата на освобождението на Сърбия, като е един от най-влиятелните хора на Балканите. Приет е от двама руски императори – Александър I и Николай I; след Гръцката завера султанът отказва да води преговори с Русия, докато Герман не напусне столицата, а Метерних проявява интерес към личността му и получава много добри отзиви за него .(7)
1.1.1.2. Константин Теодорович Герман е съдружник в банкерската къща „Братя Герман“. Говорейки за живота и дейността на този представител на фамилията Герман, трябва да споменем интересен момент от живота на търговците от османските земи, включително и българите: голямата печалба, която натрупват от активната си търговска дейност, влагат в покупка на земевладения на територията на Австрия и Унгария. Това от своя страна им дава възможност да претендират за благороднически привилегии и за място сред феодалната йерархия. Така потомците на търговците на памук, вълна и сахтиян стават барони. Има данни за 90 души, получили благороднически привилегии по този начин. Това води до бързата асимилация на тази прослойка .(8)Австрийска благородническа титла получава и Константин Герман – през 1821 г.(9) ,и синовете му без един – Димитър, се сливат с унгарската аристокрация и губят връзка с родината.
1.1.1.3 Йован Теодорович Герман е банкер и предприемач, успоредно с това през 1840 г. е представител на Обренович в Османската столица . (10)През 20-те години на 19 в. е открита първата българска банкерска къща „Братя Герман“. В нея съдружници са Йован Герман, брат му Костадин Теодорович Герман и Никола Михайлов Герман – техен братовчед. Банката има клонове във Виена, Букурещ, Дубровник и Венеция. Йован Герман е банкер на сръбския княз Милош, както и на неговото семейство и това на брат му Йеврем. Банката „Братя Герман“ отпуска заеми на големи сръбски търговци по настояване на Милош, за да укрепне икономиката на младото княжество .(11)На 12 февруари 1834 г. е обявена сватбата на Йован Герман с племеницата на княза Симка. Съобщено е, че двете близначки Симка и Елена Йеврем Обренович, родени на 24 април 1818 г., ще се омъжат за Йован Герман – голям търговец от Белград, собственик на търговска къща „Братя Герман“, и за г-н Константина Хайду(12) , пивовар от Земун(13) . „В неделя на 18 февруари се извършило бракосъчетание на госпожшчи Елка и Симка в църквата в Белград по православния закон. Двете сестри, както знаем близначки, са дошли заедно, всяка със своите сватове в църквата. Самият митрополит е венчал двете невести, първо госпожа Елка, която първа се е родила, а след нея и госпожа Симка.“(14) Кум на Йован и Симка е Алекса Симич .(15)
Едно от големите предприятия на фирмата „Братя Герман“, в която участват Никола Михайлов Герман и Йован Теодорович Герман, е построяването на кораб. Този кораб е първият голям плавателен съд, плавал под сръбски флаг. Започнат е през януари 1840 г. в Бърза Паланка от майстори, доведени от Цариград, и е завършен и тържествено пуснат на вода на 10 април 1842 г. Корабът е „бриг“ – с водоизместимост 15 000 Царски кила или 300 000 оки. Могъл е да се използва за търговски и военни цели. Имало е място за 18 топа. Бригът е кръстен „Княз Михаил“. Първото му плаване е до Галац. Вестник „Новине Србске“ приветства построяването на сръбски кораб, което ще даде тласък и свобода на търговията не само на търговска къща „Братя Герман“, но и на сръбската търговия изобщо .(16) . Значението за сръбската икономика, а и за прогреса на земите по Долния Дунав на това предприятие може да се разбере, ако се съпостави времето на построяването на брига „Княз Михаил“ с времето, когато започва корабоплаването по река Дунав Австро-Унгария. Първото дунавско параходно акционерно дружество е основано на 13 март 1829 г. Първият параход „Франц I“ е построен в Лондон и пуснат на вода през 1830 г. Той изминава разстоянието от Виена до Пеща – 300 км. за 14 часа. Едва през 1834 г. е пуснат в постоянен рейс по Долния Дунав параходът „Арго“ . (17)Братя Герман поставят началото на сръбското корабоплаване по река Дунав само десет години след Дунавската монархия. Стопанската активност на фирмата „Братя Герман” във Влашко се изявява и в други посоки. През пролетта на 1847 г. те искат разрешение да внесат в страната през Гюргево 200 оки зърно за посев. Като взема предвид необходимостта от подобряване на местното земеделие, Вистерията разрешава вноса без мито .(18)
Йован Герман не прекъсва отношенията със съотечествениците и роднините си от Банско. Името му се среща в кореспонденцията на търговците на памук и в писмата на Неофит Рилски. В писмо до Неофит Рилски се съобщава за него при пътуването му заедно с братовчед му Георги Арсениевич Сирлещов и леля му баба Елена Сирлещова (Герман) до Зимнич през Букурещ през декември 1838 г. (19) Познанството му с учениците на Неофит Рилски е свързано с съдействието, което им оказва в Белград като сънародник и високопоставен сръбски служител - окръжен началник на Белград .(20)
1.1.2. Михаил Никола Герман има двама сина: 1.1.2.1. Иван и 1.1.2.2. Никола (*1795 - +неизв). Никола също е едър търговец. Съдружник е в „Търговска къща Братя Герман” заедно с братовчедите си Йован и Костадин. Осъществява крупни сделки със сол и зърно по р. Дунав. В резултат на предварителни преговори между Милош Обренович и Александър Гика през 1835 г. е подписан договор за доставка на сол от Влашко за Сърбия в размер на 30 000 000 оки за двете години 1836 и 1837. Доставките се извършват регулярно от 1 март до 3 октомври. По 4 милиона от Олтенец, Гюргево и Зимнич; 1,5 от Бекет, един милион от Калафат и половин от Чернец, като освен това през октомври не бива да се превозват повече от 2 милиона. Доставките започват веднага от резерви. Плащането се извършва с предплата по 25 000 дуката. Румънските власти носят отговорност за щети от забавяне, тъй като имат задължението да предприемат всички мерки за най-добра организация, включително построяването към пристанищата на съответните складове, за да се товари денонощно. Сърбия получава монополно право за износ на сол на десния бряг на Дунав. В тази сделка основна роля играе единият от съдружниците в търговската и банкерска къща „Братя Герман“ – Никола Михайлович Герман. На 14 януари 1836 г. подписи под този договор поставят той, Миша Анастасиевич и Стоян Симич . (21)Изпълнението му започва след три дни на 17 януари. Почти веднага количествата по този договор са завишени с още 10 000 000 оки. Извършват се ремонти и ново строителство на складовете и пристанищата, където се съхранява и товари солта. Дейно участие в оптимизирането на транспорта на сол за Сърбия взима Никола Герман . (22)През 1836 г. са експортирани за Сърбия общо 22 071 918 оки. Никола Герман ръководи кантората в Букурещ, а Миша Атанасович се занимава с делата в Турция. Откриват кантори в Русе и в Свищов, където работи Марко Хаджистоилов. Срещу подкуп от 300 000 оки за видинския паша си осигуряват неговата подкрепа . (23 През 1839 г. сключват седемгодишна концесия с Влашкото княжество за 16 милиона оки годишно или общо 112 милиона оки. Въпреки трудности с транспорта (Пещенският Лойд отказва да товари сол на шлеповете си, защото ги разяжда), начинанието успява .(24)
Няколко години по-късно, през 1843 г. Никола Герман прави предложение на влашките власти за организиране на товарни транспорти по река Дунав за превоз на стоки с кораби от Турно Северин до Браила и обратно, при което навлото да се намали с 20 на сто. Молбата му е изпратена за решаване в административния съвет. Размахът на този проект на Никола Герман говори за деловитостта му и за големия размах на стопанската му дейност. Той е свързан и със собствения кораб на „Братя Герман“, построен и пуснат на вода предишната година.
Следва да разгледаме и поколението на трите дъщери на Никола Герман – Елена, Екатерина и Пелагия. Те се омъжват също в големи търговски фамилии от Банско. Елена се омъжва за Арсений Хаджиниколов Сирлещов, Екатерина – за поп Петър Никола Бенин, а Пелагия – за Георги Теодорович Везьов.
1.1.3. Елена и Арсений Сирлещов имат двама сина 1.1.3.1. Теодор Арсениевич и 1.1.3.2. Георги Арсениевич и една дъщеря 1.1.3.3. Теодора. Братя Арсениевич са родени през 80-те или 90-те години на 18 в., като Теодор е по-възрастният. Георги е в близки приятелски отношения с Неофит Рилски и го посещава в училището в Габрово; в писма споделят различни семейни и обществени проблеми.
1.1.4. Екатерина и поп Петър Никола Бенин имат двама сина и две дъщери: 1.1.4.1. Неофит Рилски с мирско име Никола Поппетров Бенин (*1793-+1881), 1.1.4.2. Георги, 1.1.4.3. Ана и 1.1.4.4. София, омъжена за уста Велян Огнев.
1.1.5. Пелагия и Георги Теодорович Везьов имат двама сина – 1.1.5.1. Марко (*1790 – +1860) и 1.1.5.2. Глигор. Марко е може би в най-близки отношения с Неофит Рилски. Във връзка с проучване на неговата дейност са новите моменти от биографията на Неофит Рилски, които се разглеждат тук.
Той е сред активните съратници на княз Милош Обренович в стремежите му към автономия на сръбското княжество и установяване на наследствена монархия. Често се бърка с чичо му Марко Теодорович Везьов, издал през 1792 г. в Белград буквар 32 години преди „Рибния буквар„ на д-р Петър Берон. Данни за детството му и образованието му няма. Както синовете на повечето търговци на памук и монети от Банско, той напуска рано родното си място и пътува в Средна и Западна Европа. Занимава се с търговия. През 1811-1812 г. неговото име е записано в търговски тефтер, воден от Георги Димитров Хаджистоилов . (25)Във връзка с тази търговия са и връзките му с дейците на сръбското национално-освободително движение. Не е известно какво образование е получил, но е знаел руски, сръбски, турски, гръцки, италиански, френски и немски. В едно сведение, публикувано от братя Молерови, „се е изучил негде в Европа“ . (26) Въпреки че служи на каузата за освобождение на Сърбия, Марко Георгиевич остава български патриот. По свидетелство на Вук Караджич пред учителя си по френски банскалията е твърдял, че българския народ е по-велик и знатен от сръбския ,(27) израз, който ни напомня за творбата на великия съотечественик на Марко Георгиевич от Банско отец Паисий Хилендарски, написана шестдесет години преди това. Можем само да гадаем дали той е бил запознат с нея. Марко Георгиевич е общителен, учтив, роден дипломат. Няма данни да се е замесвал в сплетни и заговори. Заслужил е доверието както на княза, така и на дипломатическите и деловите среди в Русия, Австрия, Румъния и в Цариград. Това му дава възможност да изпълнява задълженията си и да допринесе много за каузата на Сърбия. Едновременно с това е ангажиран и с проблемите на новобългарското образование. Тази негова дискретност може би е причината, че до сега не е изяснена неговата голяма роля в създаването на Габровскито училище и събирането на материали за издаването на Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на Вук Караджич. Първите данни неговата дипломатическа дейност са от 1821 г., когато след неуспеха на Гръцката завера връзката между Русия и Сърбия се прекъсва и Милош го изпраща във Виена да я възстанови чрез руското посолството там. Работи с посланика Головкин и консула в Сибиу Пинии. Освен с дипломатическа дейност Марко Георгиевич се занимава и с книжовна, което го сближава още повече с братовчед му. Началото ѝ може да бъде отнесено към 1813-1815 г., т.е. вече 200 години тя остава непозната за изследователите. Тя включва дългогодишно сътрудничество с Вук Караджич, свързано с проучването и представянето пред филологическата общност в Европа по това време на „новооткрития“ български език, събиране и превод на народни песни, съставяне и подготовка за издаване на популярен сборник – Забавник – за 1834 г. В писмо до Неофит Рилски той споделя намеренията си:
„Мисле, ако будамъ живъ, за 1834 да состава еденъ Забавникъ на бугарскиа езикъ, и на тоя моя си языкъ що го знамъ, та ако ми позволеа да го щампамъ въ Белградъ и сосъ црквены словета, въ Забавнико ће стои: прво, календаръ съ месечныте и погодните время разны Епохи; владеющий планетъ, родословие Знаменитыхъ Европейскихъ цареи; Султановата титула; обичаи отъ всичките родов духовенства; разны анегдоты с францускаго; нравоучитлна замечанія и изречениія; некоя и друга история с францускаго мисле Ксеркса и термопилъ Диодора Скилитскаго, нещо Географическо и другия таковыя любопиныя работи.“ (28)
От краткия преглед на част от родословието на рода Герман можем да получим много ярка картина на семейната и родовата среда на патриарха на новобългарското образование и предпоставките за началото на неговата книжовна дейност.
Ще се спра на няколко момента от биографията на Неофит Рилски, пряко свързани със семейната и родовата среда. И ще започна с един любопитен факт, който не би трябвало да се пренебрегва. Той е свързан с проучванията на рода по женска линия. От кореспонденцията на братовчедите му Теодор и Георги Арсениевичи Сирлещови научаваме, че тяхната обща баба, чието име за съжаление не е известно, е била грамотна и е водила кореспонденция с част от внуците си. В писмо от 1809 г. от Виена Теодор Арсениевич пише „На гжа майка покланяюсъ и приехъ книжицата... Такочеръ и на нашата баба сиречъ... приехъ книжица“ . (29) Както се вижда, в средата, от която произхожда Неофит Рилски, образованието е било нещо обичайно дори и за жените. Бихме предположили, че щом баба му и леля му Елена са били грамотни и майка му презвитера Катерина също е била. Можем само да съжаляваме, че в кореспонденцията на самия Неофит Рилски не се е запазило писмо на тази жена, родена около 1720 г. Но това е обяснимо – той е един от по-младите й внуци, а най-старите писма, запазени от кореспонденцията на Неофит Рилски, са от 1832 г.
Както отбелязахме по-горе, най-близък на Неофит Рилски е братовчед му Марко Георгиевич Везьов, който продължава дипломатическата си дейност и по време на руско-турската война, завършила с Одринския мирен договор от 1829 г. Той участва в преговорите за новия хатишериф през 1829-1830 г. за изселването на турците от сръбските земи, предава посланията на Милош на руския посланик и на представителите на Високата порта. Остава в Цариград и подготвя пристигането на седмата депутация, като урежда средствата за нейното пребиваване с цариградския банкер Никола Стерие, издава полици, които да се осребрят в Сърбия . (32) Марко Георгиевич участва във всички конференции до 5 октомври 1833 г. и в постигането на окончателната редакция на новия хатишериф. По това време е и посещението на Неофит Рилски в Цариград. За този период интерес представлява шифрираното му писмо до Неофит Рилски от Цариград от 6 февруари. То съдържа неясни сведения за първото пътуване на Неофит Рилски до Цариград. Известно е, че група цариградски български първенци изпращат писмо до игумена на манастира с искане в Цариград да бъдат изпратени Неофит Рилски и още един монах, за добро за България дело. От това искане не става ясно какво е то. Според някои устни сведения пловдивският и копрившенски чорбаджия Стоян Чалъков Големи получил предложение от великия везир да посочи образовани българи за високи длъжности в Цариградската патриаршия.(33) Според „Автобиографията на отца свещеноинок хаджи Агапий“: „дх. Харалампиа ученикъ дедо Йосифовъ идоха за Цариградъ сосъ даскалъ Неофита заради ферманъ да издадат за гулемата церкова да се прави“. (34) В биографията на Неофит Рилски, писана от неговия ученик Паисий, се казва, че Неофит е ходил в края на 1832 г. в Цариград по въпроса на някаква манастирска разправия и писмото от 6 февруари свидетелства за някакъв конфликт. В цитираното писмо Марко Георгиевич дава съвети на Неофит Рилски как той и съмишлениците му да защитават позицията. Разшифрованият текст на писмото гласи:
„В Цариград 6 февруари 1833
Любезний братовчеде Кир Неофите
От как сте от тува излезли немам от тук никакво ......... писмо само поздравлението чрез Василачовото писмо що приех, из което и видех кае текло до тоя и защо сте пратили оногова тамо. Будући до днесчя походи си чорбаджи Стоян(35) та веле да ти попиша това писмице. Надам се защо изправно ће ти се достави. Истия чорбаджи Стоян казуваше ми защо са тува писували Самоковская чини ми се да е изгорел манастире ви се само црквата се кортолисала и казуваше защо е това истина. Та ако да е истина не мога се начуде ка ли се е случило тая работа. Дали е случай или за инат от оне противния тараф некои нарочито това учинил та че се чека дорде си дойде Василача от тамо да си извести ка ли е там работа. А надам се ти да си ми по Василача писал за сичко. Се ме е страх да не е Василчо тамо сос неговите напрасности валехвалениета и непостоянства нещо между вас разбъркал и оглобил, че му се от тува тога попустиха дизчинето та за това ме е страх , ама надам се да се сте така владали касателно него кату щото препоръчах сиреч политично и дипломатичиско, а тога за да земе работата конец за оногова, да видите вие него тамо требуваше да се попусти на Василача да не изгуби ревността, а я да секах можеше да му се предел положи, кату що си вещ, ама това бе за тога понуждно . По него е надежно благовремие седни да ми напишеш за сичко обстоятелно. Ако бог даде та не се е случила тая несреча за манастире и турили ста се работите в ред гледайте колко можете сичките единодушно да сте у любов и согласие ; т[в]рдо единство да се стараете да пребива между вас, да явите пред людето защо оне беше из между вас скандал и камен претикания иначе той че остане под оправдание , а вие ке земете на себе сички порок ке бидете обличени и презрени от своето, от които и я един, а я знам тува главните люде каков са разположени спротив [в]ас ако не бихте се показали достойни секо примера що ви показувам та мош и на твоите единомисленници да им кажеш що ти писувам. Чувайте се да не будете в поругание пред Свето; сега от вас зависи да се покажете пред людето достойни вашего чина, ако се згоди, което не верувам, да доходи некой по пя от вас за тува, било за каква ще друга работа, а око би то за каранки за гоненки, немой ти да ходиш вече нека друг дойде, стига за тебе толкова така да чиниш. Надам се де ми си писал отколко сте пари излезли и кому колко е определено и дадено. В Дупница, да наместите човека зрела умна паметна и смислена, и с турците да уме да огажда и скромно да се влада. Отворете си очите сосем хубаво за да не изгубите от свето секо уважение и най последното на вас презрение. Доста ви поучително рекох, защото аз знам от ванка как мисли Свето за вас та дай Бог да ме послушате. Даже и по противу вашите противомисленици да сте скромни и снисходителни, ако сте калуджери и за вас е нуждно да употребовате по некаде кату що рекох политика и дипломатика. За това доста е толкова.“ (36)
Това писмо не е единственото шифровано сред кореспонденцията на Неофит Рилски. Странно е, че разбираемите части от някои писма, в които има и шифрован текст, са публикувани в различни издания, но никъде не се споменава за шифъра. Единствено през 1918 г. Михаил Арнаудов публикува писмо от архива на братя Хадживълчови . (37)В него има общо дванадесет думи тайнопис, с който е предадено съобщение на Пантелеймон Хаджистоилов. Михаил Арнаудов уточнява, че са написани “с някакъв особен шрифт, в който са употребени редом с българските, и гръцки букви, и непознати знаци” . Сред тези непознати знаци има букви от старонемския, т.н. готически шрифт. Различават се S, R, E, A, C – всички те отговарящи на съвсем други звуци; Б е изписано на български със значение на В и обратното – В е Б, буквата Ж е употребена вместо звука Н, И е изписано с омега или W. Не съвпада нито с тайното писмо на Неофит Рилски , (38) нито с известните сръбски тайнописи ,(39)но е използвано широко в средите на банскалии. Със същия тайнопис са изписани и страница и половина от цитираното тук писмо на Марко Георгиевич до Неофит Рилски от 6 февруари 1833 г., изпратено от Цариград до Рилски манастир и от 6 юли 1837 г. от Букурещ. (40)Тайнописът е разчетен благодарение на едно изречение от друго писмо на Марко Георгиевич до братовчед му, където Неофит Рилски е записал разшифрования текст. С помощта на няколкото известни букви, както и вече разпознатата готическо „а“ и „р“ постепенно по-голямата част от известните на автора писма бяха разчетени. До момента имам трудности с разчитането на едно писмо на Михаил Герман, тъй като почеркът му е много нечетлив, а и шифърът е използван по по-особен начин, въпреки че знаците са същите.
Марко Георгиевич Везьов е патриот на своето отечество и изиграва важна роля в историята на новобългарското образование, която е справедливо да му бъде призната. (41)Изследователите на просветителското дело на Неофит Рилски многократно си задават въпроса как патриархът на новобългарското образование се свързва с одеските и букурещките българи – Априлов, Палаузов, братя Мустакови – радетели за създаване на българското училище в Габрово и въвеждането на ланкастърската система в обучението. Иван Шишманов пише: „Липсват днес документи, от които би могло да се съди защо Иларион (42) избира именно Неофита за тая цел. Беше ли му посочен той от някого отвън?“ (43) Иван Снегаров смята, че намира отговора на този въпрос в гръцката преписка на Неофит Рилски: “От нея се вижда, че не митрополит Иларион по свой начин е избрал Неофита, а отвън му бил посочен“ Известно е, че, след като прочита съчинението на Юрий Венелин, Васил Априлов решава да отвори българско училище в Габрово. Той привлича за тази своя идея Николай Ст. Палаузов и се обръщат към букурещките българи братя Мустакови, хаджи Бакалоглу, Теодосия Йовчев – всички габровци. Братя Мустакови оказват натиск върху владиката и той се съгласява с това начинание. Това се случва още през лятото на 1832 г. В писмо на Мустакови до Иларион от 28 ноември 1833 г. те го уведомяват, че са узнали от свой приятел, че в Казанлък имало един таксидот на име Неофит, който знаел славянски и гръцки. Те искат от митрополита да го изпрати на техни разноски да се запознае с новият метод на обучение и да преведе таблиците . (44) Снегаров неправилно предполага, че този приятел е Петър Родев. Доказателство за това намираме отново в преписката на Марко Георгиевич с братовчед му. Съдържанието на писмото до митрополита съответства на писмото на Марко Георгиевич от 8 октомври 1833 г. от Букурещ, където той пише на Неофит изрично, че: „д у м а х с некой тувашни Бугари, Мустаковци, да ви пиша да дойдете тува, за сега да ви се определи прилична плата от истите люде, па да се опитате да преведете нещо на простия Бугарски язик, да се даде да се щампа.....“ докато се уреди школата в Габрово и той бъде назначен за главен учител на български („разумевай Словенски“) и гръцки език, „защо за сега по-добър от тебе като що искат в Бугарско за тази работа нема […] Речените Мустаковци рекоха им да ви пиша за тая работа да знаете и да гледате да дойдете. На това Учреждение сиреч за школата в Гр. Габрово която ће е обща за сичките Бугарски деца из кой предел не били они. Има в Одеса родолюбци Бугари, които ће подържат с пари това заведение […] На това писмо да ми се отговорите и да изложите сичкито твое мнение о Том и ваш учин предложение за платата ви, колко за сега, куту туку дойдете в Букурещ“ . (45)Тук е необходимо да отворим скоби и да подчертаем, че самият Неофит Рилски не е бил безучастен в това начинание. Според Румяна Радкова в свое писмо, досега неоткрито, но за чието съдържание може да се съди от цитирания тук отговор на Марко Георгиевич, той моли братовчед си да му се намери някакво занимание близко до книжовните му интереси: „тамо ми писуваше да помисла и за тебе, та за това кату дойдох тува сирич в Букурешт, заедно с браточедо господине Михаил думахме с некои тувашни бугари“ . (46) Текстът на писмото на Марко Георгиевич, засягащо преподаването в бъдещето училище и превода на необходимите книги на български език, е много близък до писмото на Васил Априлов до букурещките българи от 16 август: „да почне школіо-то Словенски, Болгарски езикъ по начин на Ланкастер, което е нов лесен начин на начало-то на ученіе-то, Алилодактики називаеміи, по него яко скоро учетъ деца-та, и не този езикъ да учат Граматика, Свещн., Исторія, Аритметика и писмо“. Понеже все още няма учител, който да е подготвен, епитропите трябва да намерят от даскалите в България, „който е ближен и прокопсан“, и да го изпратят в Букурещ да усвои в тамошно училище „редатъ на алилодактики“ за един – два месеца. „Днесъ пращаме на Господин Мустаков оглавление или пример от тоя нов начин на учението да го преведат на български доде да се намери даскал; пращам им ощи и други нужни книги, за да се преведат малко по малко, каквото ви ги бележим долу“ .(47)Както виждаме по-горе, докато все още се урежда въпроса с митрополита, Марко Геориевич съветва братовчед си да започне „без медление“ да превежда „полезни четива“, които да се напечатат след пристигането му в Букурещ; по този начин да се представи добре пред Мустакови и да потвърди правилността на препоръката на Марко Георгиевич. Неофит Рилски превежда Свещенний краткий катехизис, напечатан през 1835 г. в Крагуевац. На 21 декември 1833 г. Марко Георгиевич му съобщава вече и условията, при които ще живее в Букурещ Неофит Рилски: „две хиляди гр тувашно течение че ти се даде годична плата. Кроме това ще имаш и обиталище“. Да се заеме с предложената му работа е в интерес и на Неофит Рилски, но, въпреки че иска това занимание, той знае нуждите на манастира и споделя с братовчед си опасенията, че няма да бъде освободен лесно от длъжността таксидиот в Казанлък. Марко Георгиевич го успокоява, „че му се найде начино да се пише на вашите кешише с начин да ти се благопроизволно позволея да останеш тева за обща народна полза“ . (48) Съветва го да замине преди да получи разрешението. Със своя авторитет пише до Рилския манастир с ходатайство за освобождаването на Неофит Рилски от задълженията му, като подчертава голямата общонародна полза на начинанието, но получава отказ; по-късно пише на братовчед си с голяма неприязън за манастирската управа: „нели са тия одпадници и издайници, отрекли си от сичко и од родители и од род“ .(49)Писмата на Марко Георгиевич по безспорен начин доказват, че именно той , а не търновският митрополит Иларион Критски, е открил и изпратил в Букурещ Неофит Рилски, за да изучава взаимоучителната метода. Инициативата е на сръбските дипломати и български патриоти от Банско – Марко Георгиевич и Михаил Герман, които по молба на самия Неофит му намират по-подходящо занимание от това на таксидиот в Казанлък. Те са тези, които го предлагат на братя Мустакови, които пък по това време търсят подходящата личност за учител в Габровското училище. Впоследствие Иларион урежда практически нещата по заминаването и обучението на Неофит Рилски в Букурещ, след като е научил за него от попечителите .(50)За съжаление не е изяснено откога датират връзките между банскалии и габровци и на каква основа са били, но е ясно, че Марко е приятелят, предложил рилския монах за пръв учител в габровското училище; той е най-добре запознат с неговите способности и с научните му планове и интереси. Везьов проявява голяма прозорливост и оценява факта, че Неофит Рилски е най-подходящият да се заеме с организирането на новобългарското образование .(51) Съществува още един неизяснен момент във връзка с обучението на Неофит Рилски в Букурещ: не е известно в кое училище е станало това. Иван Шишманов оспорва твърдението на Васил Априлов, че това е станало във влашко училище, защото по това време рилският монах все още не е знаел румънски език, и предполага, че това е станало в гръцко училище . (52) Малко повече информация за училището получаваме отново от кореспонденцията на двамата банскалии: директор на училището е бил някой си господин Тома, личен познат на Михаил Герман, който лично е уредил обучението на братовчед си там, тъй като към момента, когато Неофит Рилски пристига в Карантината във Влашко, този въпрос все още не е бил уреден от братя Мустакови. В писмо от Букурещ от 23 февруари 1834 г. до Неофит в Карантината четем: “Писмата ти тува до Господина Митрополита […] не са ги изпратили. За това и днесћа писува от тува Господин наш браточед (53)на директору Тома, който му е знаком, а господа Мустаковци за това писмо да те изпърво изпрати да може Господин Митрополита да предупреди, дорде ти излезнеш от Лазарето, […] за тува да пойдеш, без да се бавиш“ . (54) За съжаление в достъпните на автора публикации на списъци на преподаватели и директори на Бейската академия, която е най-вероятното място за обучението на Неофит Рилски в Букурещ, не се открива директор с името г-н Тома.
Както виждаме от изложените нови факти за живота и дейността на Неофит Рилски, дори и за толкова изучавана историческа личност може да се открият нови сведения. За това помагат и родовите изследвания. Пример за необходимостта от такъв подход е информацията, получена от личните писма и лични връзки на членовете на рода Герман
Бележки
1. НА БАН, ф 11 К
2. В Банско „внук” се отнася също и за племенник.
3. Молерови К. и Д., Народописни материали от Разложко. В: СбНУ, св. XLVIII, 1954 с. 80.
4.Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането – събития и личности.,с. 119.
5. Стоjанчевић, Вл. Милош Обреновић и његова доба. Београд 1966, с. 371,372,392 – цитирано по Екатерина Бояджиева, Банско – неугасващи имена от Възраждането., София, с. 53.
6. Вукашин Петровић, Др. Ник. Петровић, Граћа за истори ју Краљевина србије време прве владе кнеза милоша Обреновића, Б 1884, с. 149.
7. Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането – събития и личности., С 2009, с. 129.
8. Марта Бур, Търговци от Балканите в Буда и Пеща през 17-18 в., Изследвания в чест на проф. Веселин Трайков, Studia Balcanica 24, БАН, С 2003 с. 325.
9. Йован Попович, О цинцарима, Београд 1898 с. 267.
10. Мита Петровић ,Финансије и Установе обновљене Србије 1, с. 648.
11. Екатерина Бояджиева, Банско неугасващи имена от Възраждането, с. 65-67.
12. Константин Хайду произхожда от Мелнишката фамилия Хаджиконстантинови, чиито няколко поколения са търговски партньори на банските търговци в търговията им с памук и пари. Виж : БИА НБКМ, ф. 653, а.е. 6, Писмо от Тодор Никола Герман до кир Арсен хаджи Никола в Банцко – 26 март 1794 г. Рехово; Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike, 1959.
13. Новине Србске, бр. 7 от 17 февруари 1834 г. с. 1.
14 Новине Србске, бр. 8 от 24 февруари 1834 г. с. 1.
15. Повече за Алекса Симич в НАДЕЖДА КАТАНИЋ, Учешће браће Стојана и Алексе Симића y културним прегнућима XIX века, http://www.heritage.gov.rs/Download/Saopstenja/Saopstenje%20XIV%201982/Saopstenje_XIV_1982_Ucesce_brace_Stojana_i_Alekse_Simica_u_kulturnim_pregnucima_XIX_veka.pdf
16. „Новине Србске“ 11.07.1842 г. с. 2.
17. Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в., с. 131-132.
18. Трайков В., Жечев Н., Българската емиграция в Румъния 14в. – 1818 г. и участието ѝ в стопанския, обществено-политическия и културен живот но румънския народ., С., 1986, с. 193.
19 Иван Шишманов, Неофит Рилски, Нови студии из областта на българското Възраждание, І, Сборник на БАН, кн. ХХІ, София, 1926 г. с. 199.
20. Новине Србске, бр. 19 от 13 май 1839 г., с.1-2.
21. Дину Джуреску, Об экспорте соли из Румынских государств на Балканский полуостров при феодализме. В: Revue des Еtudes sud-est europeennes, tome I, 1963, No 3-4, Bucarest, p. 458-459.
22. Марта Бур-Марковска, Балканите и унгарският пазар през 18 в. С., 1977.
23. Гласник Дружства Српске Словесности, бр. 71, 1890 г., М.Бан, Живот мајора Миши Атанасиjевича, с. 273.
24. Пак там, с. 278.
25. Този тефтер се съхранява в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ – сигнатура Cod. Slavo 45
26. Цитирано по: Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането, събития и личности, С., 2009, с. 180.
27. Стояновић Л., Живот и рад Вука Караџића, Београд-Земун, 1924, с. 268, цитирано по: Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането, събития и личности, С 2009, с. 175.
28. ЦДА, ф. 1281, оп. 2, а.е. 1240.
29. НБКМ БИА, ф. 653, а.е. 13 - Писмо от Теодор Арсениевич от 1809 г. от Виена. Същото е публикувано частично от Васил Кънчов.
30. Д-р Мираш Кићовић, Историја Нарадне Библиотеке у Београд, Б., 1960, с. 36-38; Д-р Љубомир Дурковић-Jакшић, Историја Српских Библиотико 1801-1850, 1963, с. 85.
31. Гласник Дружства Српске Словесности 1 1847 , Древности србски, 1. Стане србског нородног музеума, Б. Книги – стр. 162-170
32. Мита Петровић, Финансије и Установе обновљене Србије 1, стр.635
33. Кой кой е сред българите 15-19 в. С 2000, стр. 291
34. Спростронов Е, СбНУ кн. XVIII, 1901, Материали по исторорията на Рилския манастир ,стр.193
35. Стоян Чалъков
36. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л.1.
37. Писмото се съхранява у наследниците на Лазар Д. Хадживълчев в София.
38. Иван Шишманов, Нови студии из областта на българското Възраждане, С., 1926, с. 185.
39. Гласник 11, Белград, 1859, Ћ. Даничић, Тайна буквица у старимъ рукуписима.
40. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л.1 и 2.
41 Михаил Арнаудов загатва връзката на Неофит Рилски с братовчедите му Михаил Герман и Марко Георгиевич в: Априлов, живот, дейност, съвременници (1789-1847), С., 1935, с. 123.
42. Търновският митрополит по това време.
43. Иван Шишманов, Нови студии из областта на българското Възраждане, С., 1926, с.157.
44. Иван Снегаров, Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него), С., 1951, с. 10.
45. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л. 3.
46. Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С., 1983, с. 37-38; Румяна Радкова, Още за родното място на Н. Рилски и за следването му в Букурещ., Ипр, 1972, кн. 6, с. 105.
47. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1240, л. 5.
48. Пак там.
49. ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1241, л. 1-2; Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С., 1983, с. 54.
50. Румяна Радкова, Още за родното място на Н. Рилски и за следването му в Букурещ., Ипр. 1972, кн. 6, с. 106.
51. Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С., 1983, с. 39.
52 Иван Снегаров , Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него), С., 1951, с. 12.
53 Михаил Герман.
54 ЦДА, ф. 1281, оп. 3, а.е. 1241, л. 3.
