Светлана Дяконова – Арсен
Далеч от Балканите, в САЩ още през 1901 г. във връзка с отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун и спътничката й Екатерина Попстефанова – Цилка извършено от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, общественото мнение разбира характера и целите на борбата на българите в останалите под османска власт земи. Обществеността там е информирана за положението на потиснатото българско население и следи внимателно развоя на събитията. Най–пряко с тях е свързан и братът на Екатерина Цилка Константин Стефанов. Роден е в Банско на 25 април 1873г. Произхожда от рода Кундеви, по-къснно станали Попстефанови.(1)Баща му е Димитър Попниколов Попстефанов търговец от Банско, син на поп Никола Попстефанов и Мария Зайкова. Майка му е Елена Мандиева, дъщеря на Никола Мандиев също от Банско. Родителите му имат седем деца, най-известната от които е най-голямата им дъщеря Екатерина Цилка. Семейството на Константин Стефанов приема протестантството от американски мисионери през 1870 г. Според спомените на Екатерина, писани в САЩ това е станало значително по-късно, когато тя вече е ученичка в Пловдив.(2)Другите му братя и сестри са Александър, Никола, Иван и Анка Борикова. Иван и Никола завършват американската гимназия в Самоков. Александър завършва DDS Keokuk Dental Coll. в Портланд, Орегон през 1908 г.
По време на Разложко-кресненското въстание семейството преживява ужасите на кланетата на мирното населения и бягството в планианта от башибузука. През 1903 г. по време на пътуванията си с американския журналист Джон МакДоналд Константин му разказва детските си спомени.(3)
Началното си образование Константин Стефанов получава в Банско. След това постъпва в Американската гимназия в Самоков. Писмо в архивите на American Board of Commissioners of Foreign Missions (A.B.C.F.M), съхранявани в Харвардския университет се споменава Константин в този ранен период от живота му.(4) През 1889г. на шестнадесет години пристига в Америка и в течение на три години работи във ферма близо до Кентърбъри, Канектикът. От 1892г. до 1895 г. учи в Академия Monson (сега Академия Wilbraham & Monson). През 1896 г. е приет за студент в Йейлския университет. Получава бакалавърска степен през 1899г. и магистърска през 1901 г. През цялото време на следването си Константин Стефанов работи, първо като сервитьор, а после като кондуктор на нощен трамвай.(5) В интервю за „The San Francisco Call“ току що завършилият Константин казва: „Най-тежкият труд не беше в колежа. Напуснах родния си дом, когато бях на 16. Майка ми не беше съгласна да заминавам, но аз се бях запалил от амбицията да помогна на родната си страна и виждах, че образованието е първа необходимост за моя народ. Когато се дипломирах през 1899 г. все още не бях доволен от образованието си и бях твърдо решен да продължа нататък. Сега, когато получих степен и зная езика добре имам намерение да продължа в германски университет.“ За работата си като кондуктор на нощен трамвай разказва:
"Работих на така наречения „трамвай бухал“ който върви през цялата нощ, след като всички други са спрели. Аз трябваше да ходя на дежурство в полунощ и да работя до 07:30 сутринта. След денят ми в колежа се прибирах в къщи и не позволявах нищо да попречи на съня ми почти до полунощ, когато ставах, хапвах и отивах на работа. Обикновено правехме половин дузина пътувания през нощта, и съм виждал всякакви хора. На сутринта, когато свършвах работа приготвях уроците си, който частично бях завършил следобед предишния ден и бях готов за училище. Цялото си време съм отдал на работа и учение. Част от уроците съм учил и в трамвая.“ (6)
От вестника дават възторжена оценка на младия човек, като се възхищават на упоритостта му в трудните условия. „Най-красивата черта на героичното му поведение е фактът, че усилията му са били да се подготви за безкористна служба на другите; той е положил целия този труд през тези дълги години, за да може да се върне в родината си квалифициран, за да преподава на собствения си народ.“
След завръщането си в Европа учи философия в Берлинския университет. Веднага след пристигането си в Европа през 1901г. той се опитва да защити семейството си от гнева на турските власти, заради отвличането на мис Елена Стоун и сестра му. В Берлин Константин Стефанов използва всяко достъпно средство, включително пряко застъпничество на Джон Хай, държавния секретар на президента Теди Рузвелт. Неговото писмо от 1901 г. до Хай се съхранява в документите на Държавния департамент в Националния архив на САЩ.(7) В това писмо Константин Стефанов описва тежкото положение на семейството на Екатерина Цилка след нейното пленяване и моли за съдействие на Държавния Департамент на САЩ за облекчаване на положението на баща му Димитър Попстефанов в затвора в Банско, където е задържан след отвличането: “Той е арестуван, защото турските власти, притискани от легацията на САЩ, трябваше да арестуват някого” и е принуждаван да свидетелства срещу американците в ролята им в “Аферата Мис Стоун”.(8)
Още от младини той се включва в редовете на ВМОРО. През 1902 г. се завръща в България и е извикан с писмо от д-р Христо Татарчев и Христо Матов в София, където се среща с британския журналист Джон МакДоналд (9)от лондонския вестник Daily News и му е възложена от революционната организация отговорната задача да придружава из Македония кореспондента на английския вестник. През пролетта на 1903 г. Константин Стефанов е преводач на МакДоналд. Той въвежда англичанина в мрежата на революционната организация, среща го с нейни ръководни дейци, информира го компетентно за борбите на българите от неосвободените земи. МакДоналд пожелава да види и и да се запознае с въоръжени бойци. Стефанов споделя желание то му с ръководството на организацията в Банско, което дава съгласие за такава среща. Една нощ през потайни улички и дворове в градината на къщата на семейството му се строява в пълно бойно снаряжение част от местната чета. МакДоналд се среща с четниците и остава възхитен от бодрия им вид и въоръжение. В своите кореспонденции от Македония МакДоналд описва обиколките си с Константин Стефанов и неговото арестуване и хвърлянето му в затвора в Серес “по подозрение”. Кореспонденциите на МакДоналд публикувани по-късно през 1903 г. не изясняват точно как Константин е успял да излезе от турския затвор, но през следващата година, когато пристига в САЩ, изпратен от ВМОРО пред кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс на 22 март 1904 г. разказва за пребиваването си в затвора. Тогава заявява, че освобождаването му, а дори и оцеляването му се дължи на помощта на МакДоналд, който е използвал високопоставените си връзки.
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание, а още повече неговото жестоко потушаване, предизвикват широк отзвук сред обществените кръгове на европейските сили. Независимо от политиката на съответните правителства, обществеността в Европа реагира на новините от районите, вдигнали се на въоръжена борба с вековния подтисник. Многобройните кореспонденти информират за изгарянето на цели села, масовите убийства, грабежи, гонения, на които е подложено населението от страна на редовните войски, башибозука и други банди, с цел да бъде потушен и смазан бунта на българите.
Още с първите публикации в американския печат, отразяващи бойните действия, жертвите сред мирното население и трагедията на бежанците, Илинденско-Преображенското въстание предизвиква значителен отзвук. Обективни наблюдатели изнасят истината за българите. Джордж Уошбърн, директор на Робърт Колеж в Цариград, Алберт Сониксен, Федерик Мур и други допринасят американското общество да узнае за положението в Македония. С подобна задача са натоварени от ВМОРО д-р Станислав Шумков и Светозар Тонжоров(10) , които информират най-влиятелните вестници в Америка за събитията в Македония и запознават американското общество с етническия състав на тази област.(11)
Този широк отзвук на въстанието от 1903 г. сред американското общество създава предпоставки там да се създаде българо-американски обществен комитет с цел оказване на морална и материална подкрепа на пострадалото население, а също и подпомагане на продължаването на борбата на македонските българи за освобождение от османска власт.През есента на 1903 г. в САЩ е поставено началото на общи действия на българите - емигранти от Македония и американската общественост. Инициативата е поета първоначално от студенти и емигранти в САЩ, обединени в дружество “Левски”. Основан е Двойният комитет, образуван от американски политици от Филаделфия и Ню Йорк. Този комитет издава прокламацията “Вик от Македония”. Тя е под изключителното емоционално въздействие на американските мисионери работили и работещи в Македония. Едновременно с това тя е подписана от ползващи се с авторитет политици.(12) По-късно друг комитет е организиран по инициатива на ВМОРО и американския журналист Алберт Сониксен. За целта ЗП на ВМОРО изпраща в САЩ свой официален представител – Иван Радулов. На 26 декември 1903г. задграничните представители на ВМОРО Кирил Пърличев и Христо Матов изпращат писмо на разложкия войвода Иван (Йонко) Радулов с инструкции да замине за САЩ с цел събиране на средства за организацията.(13) Наред с него е изпратен и Константин Стефанов. В САЩ той се среща с д-р Шумков и Тонжоров – до тогава представители на ръководството в София. Тук се стига до конфликт, заради спор за пълномощията, (14)а според друг източник(15)поради неразбирателство между Стефанов и Шумков. В статията си “Из историята на българския емигрантски печат” Георги Тамбуев цитира Станислав Шумков според, когото Константин Стефанов е заявил, че е грък и че одобрява действията на гръцките андарти(16)Това е малко вероятно, като се има цялостната дейност на Константин Стефанов. Този конфликт по-скоро изглежда е отзвук от конфликта между ВМОК и ВМОРО. Както и самият Шумков признава, ВМОК няма авторитет в Америка. Поради тези разногласия Станислав Шумков отсъства от лидерите на новоучредения комитет.
Още на 23 март “Ню Йорк Таймс” на страница 16 съобщава за намеренията на американци и българи да създадат такъв комитет и го сравнява с Кубинската хунта, създадена преди няколко години, като неговата цел е борба с турския терор в областта.
Припомнят се също така и събитията от преди две години и половина, свързани с отвличането на мис Стоун и Катерина Цилка, подчертавайки че един от участниците Константин Стефанов е брат на госпожа Цилка. След като отбелязва пристигането на Иван Радулов в Ню Йорк като специален агент на ВМОРО от София се съобщава, че вечерта на 23 март той ще разкаже за плановете на комитета пред симпатизанти в Презвитерианската църква в Ист Ориндж, като се очакват и други оратори. Намеренията на българите от макединия са да се съберат пари за покупка на оръжие за борба с турците и на второ място за подпомагане на бежанците от Македония. Иван Радулов разказва, че от 1 500(17)македонци в САЩ около едно трета са пристигнали през последните месеци, но въпреки малкият им брой е уверен, че чрез сказки и апели ще могат да съберат средства за екипиране на 50 000 патриоти. Според него оръжията вероятно ще се закупят от Великобритания и ще се транспортират до Македония през България.
Радулов и Стефанов обясняват пред кореспондента на Ню Йорк Таймс, че борбата не е за независимост, а за елементарно гарантиране на живота, собствеността и домовете на населението на Македония, а Димитър Фурнаджиев(18)заявява, че християнското население на Македония – българи, сърби и гърци ще бъде унищожено, ако в най-скоро време не получи помощ и областта ще се върне 500 години назад.
Според тази публикация Стефанов и Фурнаджиев са изпели заедно побългарената в боен химн, популярна тогава песен “Йейлс Була”(19)
Вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904г. пише за председателя на Българо-американския македонски комитет :
“Константин Стефанов е един от водещите духове на революционния комитет. Както и другите, и той е млад мъж. Завършил Йейл, Стефанов е претърпял ужасни неща в турските затвори. Срещу него никога не е било повдигнато конкретно обвинение, но е бил хвърлен в затвора като заподозрян. От ужасния затвор, в който е бил хвърлен заедно с най-деградиралите престъпници, той не е имал никаква възможност за връзка с външния свят.
Само когато случаят достига до ушите на лорд Лансдоун чрез посредничеството на комисаря МакДоналд, Стефанов е освободен след 6 месеца затворничество. Макар и това време да не изглежда дълго, условията са били така ужасяващи, че Стефанов все още не може да се възстанови от изтърпяното. Той е набит, с очи на ентусиаст и се счита за един от най-ценните членове на комитета.”(20)
Началото на българо–американския македонски съюз се поставя на 27 март 1904 г. на събрание в ресторант в Ню Йорк. Седалището му е на адрес № 230 Изток – Осемнадесета улица.
За председател е избран Константин Стефанов, ковчежник Иван Радулов и секретар Алберт Сониксен(21). В изпълнителния комитет влизат Георги Терзиев, Иван Голдрейп, д-р Георги Чакалов(22)и Уолтър Иванс.
В броя от 28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава на 3 страница за учредяването предишния ден на българо-американския македонски комитет. В статията се казва, че председателят Константин Стефанов е получил писмо от сенатор Хоар, в което се казва, че македонската петиция е подадена в сената на САЩ(23).С тази петиция се иска съдействието на Съединените щати, Англия, Франция и Италия за прилагането на предписанията на Берлинския конгрес от 1878 г., където на Македония се гарантират хуманно управление и защита от насилия. Положителното отношение на американския президент само по себе си е окуражително за македонците и е в посока на това Великобритания да поеме инициативата за ускоряване на реформите в областта.(24)
В същата статия е публикувано и възвание до американския народ, издадено от новосъздадения българо-американски македонски съюз:
“Нашата мисия в тази страна е да изложим пред американския народ истинската причина за сегашното плачевно състояние в Македония и да молим неговата морална и материална подкрепа в нашата борба за поносимо съществуване. Ние не сме тук за поощряване политическите интереси на амбициозни държавници – македонците страдаха достатъчно дълго от интригите на различни пропаганди, подстрекавани от егоистичната политика на чуждестранни сили - а само да представим македонците, които се борят за неприкосновеността на техните домове.
Дълги години молби и апели не допринесоха нищо, а в някои случаи даже послужиха за влошаване отношението на нашите потисници. Никаква надежда не е останала, освен прибягването до оръжие и до самоотбрана. Всеки борец в Македония е човек, докаран до отчаяние от безчинствата извършвани над членовете на неговото семейство или от опожаряването на покрива над главата му. Ние не можем за дълго да понасяме алчността на бирниците, корупцията на гражданските чиновници и отказа дори от най-елементарното участие в управлението. Но когато нашите домове, нашите училища и нашите черкви са обърнати на казарми за бруталната и разюздана турска войска, ние сме тласнати към безнадеждност и предпочитане ужасите с край, отколкото на ужасите без край.
Нашата кауза сега най-вече е запазване неприкосновеността на нашия дом. Ние ще продължаваме борбата за тази кауза и в нашите усилия да браним нашите майки и сестри, ние молим подкрепата на целия цивилизован свят и чистосърдечно вярваме, че имаме право на симпатиите на тази велика република, която някога беше заявила на Лайош Кошут – унгарския поет, че съдбините на човечеството са нейни. “
Дейността на Българо-Американския Македонски комитет се прекратява бързо. Както се вижда от писмото на Иван Радулов до Димитър Стефанов от 4 юли 1904 г. още в средата на годината той е останал сам в Ню Йорк и пише „Аз съм много отчаян понеже оставам самичък тук, а и съвършено без средства.”(25)
Макар и с кратка история българо-американският македонски комитет изиграва своята роля в защитата на македонските българи, останали под властта на султана, като пропагандира в САЩ, превърнали се вече в световна сила, каузата на хилядите борещи се за справедливо решаване на Македонския въпрос.
Съгласно биографията му в Йейлския(26)университет Константин Стефанов по-късно е ръководител на Българската изложба на Изложението в Сейнт Луис през 1904 г., но не е пристигнал навреме, за да бъде вписан в каталога на тази изложба. В края на 1904 г.той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Това е първото от няколко такива назначения.
Бюлетин на Световното изложение в Сейнт Луиз 1906 г.
Като председател на българския емигрантски комитет участва в създаването на Закон за емиграцияна на България през 1907 г.
През 1911 г. на 8 ноември Константин Стефанов се жени за Мария Цанова. Тя е дъщеря на възрожденеца Андреа Стоянов Цанов и Тана Генчева Коларова. Нейни братя са Владимир Цанов и изтъкнатия американски философ Радослав Андреа Цанов. Констаптин Стефанов и Мария Цанова имат три деца – Аделина, Павлина и Владислав. Синът Владислав умира като дете.
Вестник “Мир” го предлага за най-добрия възможен кандидат за посланик на България в САЩ. През 1913 г. само дни след Букурещкия мирен договор Константин Стефанов изпраща писмо до свои приятели в Ню Йорк, в което защитава България от нападките на Сърбия, Гърция и Черна Гора, че тя е агресор в Междусъюзническата война.
“Обвиненията, че България е агресор в този военен конфликт, в който предишните съюзници се обърнаха срещу нея, са несправедливи и неверни.”
„Стефанов пише за Балканската война
От Асошейтет прес
Ню Йорк 6 Септември (1913)
Константин Стефанов, професор по английска литература в Софийския университет е написал писмо на приятелите си в Ню Йорк, в което защитава България от необоснованите обвинения срещу нея, че тя е агресор и че българските войски извършили серия от зверства в Югоизточна Европа. Писмото е написано през месец август, съвсем скоро след подписвенето на Букурещкия мир от София, където професор Стефанов живее. Авторът описва изолацията, в коята България е изпаднала от няколко седмици. Нейните неприятели Сърбия, Румъния, Гърция и Черна гора са направили заговор, за да направят невъзможно България да комуникира с останалия свят по време на първите месеци на конфликта, вземайки преднина от нейното неизгодно положение, те разпространяват в чужбина множество заблуждаващи, а понякога и лъжливи твърдения относно развитието на войната – всички рефлектиращи върху България. След това той очертава тайния договор, сключен през май миналата година между Турция и Гърция, с които Гърция гарантира Турция въоръжена помощ за повторна окупация на Одрин. Турция в замяна обещава подкрепата си за Гърция за изземване на Тракия. Заговорът на Сърбия, Румъния, Гърция, Черна гора и Турция срещу България е характеризиран като един от най-големите, които помни историята. Особена и бележитa фаза на тeзи съгласувани действия е разпространинието на безпочвени и лъжливи доклади, предназначени да навредят на България в очите на света, и които България в момента е безсилна да опровергае или да отрече. Продължавайки интересното представяне на българската позиция на казуса проф. Константин Стефанов пише: „Обвинението , че България е агресор във бойните действия, в които нейните бивши съюзници се обърнаха против нея са несправедливи и неверни. България направи всичко възможно, за да убеди Сърбия да изпълни уговорката на Сръбско - българския договор за освобождение на Македония, но без успех. Именно за свободата на Македония България участва в Балканската война. С армията си все още на Чаталджа и Галиполи е немислимо България да обявява война на бившите си съюзници.
Сърбия и Гърция предприемат серия от жестоки нападения върху българското население в Македония. Хиляди са арестувани, малтретирани и убити, хиляди бягат в България. След това следват гръцките нападения в Серес, Ангиста, Негрита и др. , където много български войници са убити от гръцки банди от засада. Българският пост в Ангиста устоя и в отмъщение гръцкия генерален щаб планира нападението на малкия български гарнизон в Солун. Има и още подобни схватки на границата. Какво би могла да направи България? Тя апелира към Русия, арбитър на сръбско – българския договор, но Русия отказа да действа. Тя апелира също към Великите сили, но нейния зов е игнориран. Отношенията със Сърбия и Гърция, подсилени от техните тайни договорки с Румъния и Турция бързо станаха непоносими.
Част от българските части при Одрин и Чаталджа преминаха в Македония на 30 юни. Опожаряването и унищожаването на село Злето от сърбите беше първият сериозен инцидент, който провокира войната. Един македонски войвода на име Арбеза отвръща на нападението на сърбите и на следващия ден сърбите настъпиха срещу редовната българска войска. Българските войски предприеха ответни мерки и прогониха враговете си обратно на разстояние двадесет мили.
Същия този ден боевете стават всеобщи по цялата граница. България е атакувана от Сърбия, Гърция и Черна Гора. Срещу цялата гръцка армия от 200 000 души в България има едва 30 000 души под командването на генерал Иванов. Въпреки това, на първия и втория ден на боевете, България отблъсква врагове си , нанасяйки им огромни загуби.
Поражението на сърбите и гърците е пълно, когато за ужас на българските войници идва заповед да спрат боевете и да се върнат към първоначалните си позиции. Тази заповед е фатална. Армията се подчинява с нежелание. Но Русия, която е обещала да уреди споровете между Сърбия и България иска това. Българите го направиха, но не и сърбите. Българските пратеници бяха убити от сърбите.
Тогава започвва яростна атака срещу сърбите и македонските доброволци победиха. Това бе последвано от общи боеве без някякви решителни резултати, генерал Иванов направи успешно настъпление нанасяйки големи поражения на гърците. Българите се противопоставят на сърбите и вземат 8000 сърби пленници. Българите преминават сръбската граница и завземат Княжевац, Зайчар и др. и прекъсват ж.п. линията свързваща Белград и Македония.
Точно когато България е готова да нанесе съкрушителен удар на коварните си неприятели, Румъния я атакува в гръб и окупира Северна България. По същото време Турция изпраща войски да атакува Одрин. Румъния настоява България да спре настъплението си в Сърбия. Лишена от сили, заради войната с Турция България трябва да се съгласи.
След намеса на Великите сили и след прелиминарен договор в Ниш в Букурещ се сключва мирен договор. Сега се смята, че една последваща конференция на Великите сили ще уреди окончателно всички териториални претенции на Балканските държави.
Един чужд дипломат обобщи ситуацията така: „Българската армия с брилянтните си успехи в Турция инспирира страх у Румъния , Сърбия и Гърция. Те смятат, че след някоя и друга година тя ще стане доминантна сила на Балканите и една от великите сили в Европа. От тук и заговора. Те са мотивирани да унищожат България , за да не бъдат унищожени от нея след години.
Що се отнася до жестокостите, за които България е несправедливо обвинявана, те са неизмеримо фалшиви. Светът вече е информиран за истинските извършители на тези ужасни деяния. Повече от 100 000 бежанци са избягали от Макединия в България. Стотици и хиляди са загинали от ръката на гръцки и сръбски войници Много македонски градове са изгорени от гърците, които убиват всеки българин, който им падне в ръцете.
Малко хора знаят какво стана в България наистина. Ние имаме много недостатъци, но ние сме наясно с факта, че сме онеправдани до един. Искахме да освободим Македония. Нашите съседи, завистливи заради нашата сила , правят всичко възможно, за да ни преча в желанието ни да се съберат всички българи под един покрив“.
Информацията от писмото на Константин Стефанов е разпространена от Асошейтед прес и е публикувана от няколко вестника.(27)
През 1913-1915 години Стефанов е в мисията на България в Лондон, където дава интервю на кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, че България ще остане в най-лошия случай неутрална и няма да се присъедини към Германия срещу приятелска Англия. (28)
През 1917-1919 г. продължава да защитава България от нападките противниците ѝ като член на българската културна мисия в Берн, която съпътства официалната делегация в Париж за мирните преговори. Културната мисия се стреми да смекчи изсипващитете се над България и народа й безпочвени и лъжливи обвинения от алчните ѝ съседи и да повлияят в благоприятна посока за България на тогавашното общественото мнение в страните от Съглашението, въпреки лъжите и манипулациите. Културната мисия е създадена по инициатива на Симеон Радев и ръководена от пълномощния министър Тодор Недков. В нея влизат Йордан Иванов, Анастас Иширков, Никола Милев, Димитър Миков и Димитър Мишев.
Тогава Константин Стефанов написва и издава в Берн книгите и статиите: “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom, Berne, Paul Haupt, 1918”; “The Question of Trace”, Berne, Paul Haupt, 1919; “We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919; “Why France is Helping the Turks”, Current History, Vol: 16, July, 1922. pp. 655-657., “Macedonia and the Peace Conference”, Independence macedonienne, Nov. 1, 1919, “Macedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г.(29)и други. Публикува статии в Germanoslavica (Прага), International Affairs, New Europe, English Revie, Times и др.
По това време води кореспонденция с пратеника на американския президент Удроу Уилсън Джордж Дейвис Херон(30) във връзка със съдбата на Македония в качеството си на председател на Общия съвет на Македонските дружества в Швейцария. Изпраща му няколко писма, които да бъдат преданени на Държавния департаменти и лично на президента Удроу Уилсън. В писмото си от Лозана от 12 август 1919 г. пише, че два милиона македонци чакат с тревога решаванито на македонския въпрос на мирната конференция. Напомня, че искрата на военния конфликт е била на Балканите, а съседите правят всичко възможно да станат господари на тази нещастна земя. Настоява Мирната конференция да не се поддава на интригите на балканските дипломати и да не раздели Македоня между отделните държави, както и да анулира Букурещкия договор от 1913 г. Настоява да се създаде независима държава под протектората на Великите сили, която да гарантира на всички нейни граждани без разлика от националност, език и религия равни права и да осигури политически и икономически просперитет. Така ще се сложи край на завистта и конфликтите на Балканите. Като представители на Македонскити дружества в Швейцария и САЩ поставят своите искания: 1. Македония да бъде окупирана от части на Великите сили, които не са заинтересовани в конфликта, което да сложи край на мъченичеството на населението, страдащо под чуждо иго и да се гарантира прилагането на принципите на самоопределението със средствата на плебисцит; 2. Да бъде разрешено на делегати от Македония да изложат исканията си пред Мирната конференция; 3. Да се разреши на бежанците да се върнат по домовете си и да им се осигури мирен живот. (31)Джордж Д. Херон е посредник между Константин Стефанов и американските представители на конференцията полковник Хаус и помощник държавния секретар Полк и лобира за исканията на македонските представители. За съжаление писмата му не са никак окуражаващи. В тях той информира за силната позиция на Венизелос и кралство Югославия и невъзможността САЩ на наложи мнението си за решаване на македонския въпрос. (32)
В следващите си писма до Херон Константин Стефанов изразява разочарованието си от решенията на мирната конференция. На 29 декември 1919г . вече от София прогнозира, че Балканите ще бъдат отново арена на нови катаклизми. Той вижда решението в Югославска федерация от нов тип, но е наясно, че империализма в Белград никога няма да се съгласи с такава промяна на политиката. (33)
Един от основните трудове на Константин Стефанов от този период на дейността му е “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom“, издаден в Берн през 1919 г. отнаво във връзка с борбата на македонските българи за справедливо решение на македонския въпрос. В литературното приложение на вестник “The London Times” в броя от 25 септември 1919 г. излиза рецензия на книгата. Критиката я определя като полезен и прецизен труд за политическия и национален въпрос в България и съседните страни. Книгата е снабдена с много полезни карти и е добър пример за издание на английски език в чужбина. Вестникът смята, че ако книгата е излязла преди Букурещкия мир, страната е щяла да претърпи по-малко загуби като опровергае голяма част от пропагандата на противниците ни. Според изданието тя би могла да повлияе на съдбата на Българи дори, ако беше написана и разпространена през 1918 г. (34)
Константин Стефанов е член на Националното географско дружество във Вашингтон и дописен член на Централното бюро на Британските университети.
Работата на професор Константин Стефанов е разнопосочна и в голяма степен възрожденско-просветителска и едновременно с това новаторска.
Основни негови трудове са :
Англо-български речник С., Глобус, 1908, 1028, с 1064; Второ основно преработено и уголемено издание, 1929; Джобен англо-български речник. С. , Глобус, 1908, 312 с.; Второ издание 1920, 240с.; Трето поправено издание 1936, 262 с.; Англо-български разговорник. С. Глобус, 1908,61с.;
Пълен българо-английски речник, С 1914, 902с.; Джобен способ за изучаване на английски език С., 1921, 61 с. Други трудове на проф. Константин Стефанов са: „Кийтс (1795-1821). Певец на красотата,”, "Великият викторианец Алфред Тенисън и творчеството му" (1925), "Лорд Байрон-поетът на свободата и мировата скръб" (1929), "Песимистичният мироглед в творчеството на Томас Харди" (1933), "Критичният завой в историята на английския език-един англо български паралел" (1924), "Educational Development in Bulgaria", публикуван в изданието на Колумбийския университет "Educational yearbook of The International Institute of Teachers College" през 1924 г., "Робърт Браунинг (Robert Browning)", "English slang" (1926), „Apotheosis of Labour in Bulgarian Folk-Lore and Folk – Song, Sofia 1932 и др.
Дъщерята на Константин Стефанов Ада завършва Софийската девическа гимназия през 1931 г., а Паула – Виенската държавна музикална академия през 1936г.
Проф. Константин Стефанов умира от бронхопневмония на 30 януари 1940 г. в София. Погребан е в евангелската част на Софийските централни гробища.
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки, сред които е и Константин Стефанов. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията, но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis (35)не може да се мисли за творчество.(36)
Днес делото на Константин Стефанов е слабо познато. Приносът му за свободата на българите в Македония и за защитата на българските интереси пред Великите сили и най вече Сащ е неоценен от поколенията.
Приложения
Писмо на Консантин Стефанив до Държавия секретар на САЩ Джон Хай
Constantine Stephanove letter to John Hay
October 18, 1901
To Hon John Hay
Secretary of State
Washington, D.C.
Dear Sir,
You undoubtedly have watched and followed the news of the pitiful plight of Miss Stone. But none have followed her case closer than I, for here capture by the brigands has rendered my home destitute. Mrs. Tzilka her companion is my sister educated by the missionaries at home and graduates of Moody’s Seminary and Presbyterian Hospital (N.Y.). In May 1900 she was married to Mr. Tzilka just graduated of U.T. Seminary by the president of the institution, Dr. G. Hall and the two immediately returned home to spread the gospel and help the needy in every way possible under the supervision of the missionaries. That same Mrs. Tzilka is responded by the papers to have been murdered by the brigands soon after the traveling groups of over twenty souls were held up by the bandits.
But the worse for our family is yet to come. My father, Pope Stephanove, an old man of sixty has been seized by the Turkish authorities at home, Bansko Macedonia, and has been compelled under torture to testify against the Americans to whom he has always [been] friendly and subservient and whose home was a welcome place for them always. I already fear for his life for the Turks have no mercy, as they use no consideration and judgment. He was arrested because the Turkish authorities pressed by the U.S. Legation had to arrest somebody. My father’s arrest has left my mother and a very young sister helpless at home.
Honorable Mr. Hay, you see what I am trying to show. Since this terrible calamity has been heaped upon our family, unfortunately, through the missionaries whom the Turks and Bulgarians hate to have them among them. May I not kindly ask your aid in behalf of my dear old father to so instruct the U.S. Legation that my father if not let free should be treated kindly and looked after until future investigations shall disclose the identity of the brigands and their associates? While I am perfectly sure that Turkish government and people to be free from any complicity with the crime of Miss Stone’s captivity, yet it is self-evident that the responsibility rest with them. They realize that fact, and how many innocent Christians will suffer on that account? But I am sure a word from you to the Turkish Legation at Washington in regard [to} my father’s plight will insure his life as it has been spared until now. Are not the testimonies of he American missionaries in his behalf potent to prove his innocence?
I enclose these clip, one from the sake of my identity and the other that of my father.
That all concerned in this sad affair shall remain eternally grateful to you and the President for such a favor you well can judge.
Your obedient Servant,
C.D. Stephanove
John Hay’s letter to Spencer F. Eddy
Department of State, Washington
No. 70. October 21, 1901
Spencer F. Eddy, Esquire,
Etc.etc.etc.
Constantinople.
Sir:
I enclose herewith for your information a copy of a letter from Mr. Constantine Demeter Stephanove, brother of Mrs. Tzilka, a fellow-captive of Miss Stone’s in which he requests the Department to use its good offices to obtain the release of father, Pope Stephanove, from ill treatment at the hands of the Turkish authorities at Bansko, Macedonia.
Mr. Stephanove states that his father has been compelled under torture to testify against American, to whom he has always had welcome in his home.
You will do what you can, in a kindly friendly way, to relive the position of Mr. Stephanove, senior.
I am Sir,
Your obedient servant
Константин Стефанов при дипломирането му в Йейл.
Литература:
Банско Книжовен център – Живот и дело на проф. Константин Стефанов – Гочо Чакалов
Живот, отдаден на науката и хората 110 години от рождението на проф. Константин Стефанов – Пиринско дело 1983г. – Йордан Ушев
Проф. Константин Стефанов – в. Обзор бр. 70-72, 1936 г.
Интернет сайт на г-н Ричард Кохран
Документи за македоно-одринското национално освободително движение от архива на Димитър Стефанов – Константин Пандев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
Артър Смит, Спомени от Македония
Национално освободителното движение на македонските и българи 1878-1944, Македонски научен институт – София 1997
Алберт Сониксен, Изповедта на един македонски четник, трето преработено и допълнено издание , С. 1983
Зверствата при потушаването на Илинденско-преображенското въстание, Сборник от публикации в Американския печат, съставители Йордан Николов, Никола Б. Вапцаров
Първа евангелска църква в България, основана 1868 година в Банско, Борис Кожухаров, С. 1998
История на Българската емиграция в Северна Америка, Веселин Трайков, Университетско издателства “Св. Климент Охридски”С.1993
САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г., доц. Трендафил Митев, Македонски преглед , 1998 , бр. 2
Вътрешна Македоно-одринска революционна организация, войводи и ръководители (1893-1934) Биографично-библиографски справочник, Борис Й. Николов, С. 2001
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ , Канада и Австралия , Веселин Трайков, Трендафил Митев , София, Македонски институт 1995
36 години във ВМРО спомени на Кирил Пърличев, съставител и редактор Кирил Пърличев , Веда – МЖ , С. 1999
Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”
Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г
Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г
Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С
Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие” 1983 г. кн. 5
Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009
Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII
The San Francisco Call, Monday July 8 1901
Band of Patriots preparing for War – New York World March, 26, 1904
Macedonian Student Goes Through Yale By Running A Trolley Car – 1902
The Miss Stone Affair author, Teresa Carpenter. 2004. Publisher: Simon & Schuster Adult Publishing Group
Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918
The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
The Times, August 16 the 1919, p. 6
George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978
Bulgarian and the Russian Revolution, Albert Sonnichsen, Oct.14, 1917. The Ogden Examiner.
1 От този род е Добробосанският и Щипски владика Серафим, бил преди това игумен на Рилския манастир под името Серпион, а също и брат му Йеротей, написал Рилската летопис. По-подробно за владиката Серафим и йеромонах Йеротей виж Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009, стр. 237-247.
2 Спомените на Екатерина Цилка са публикувани на : http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5c.htm
3 Richard Cochran , http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5b.htm
4 Информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г. Ричард е потомоък на брата на Константин Стефанов – Иван, установил се в САЩ.
5Trolley conductor graduates from Yale, The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
6 Пак там
7 Информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm . 14.01.2009 г.
8 Писмо на Константин Стефанов до Джон Хай, 18 октомври 1901г. Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
9 МакДоналд, Джон, политически кореспондент на английския вестник “Дейли нюз”; сътрудничил и на американския вестник “Ню Йорк таймс”, член на Балканския комитет, основан в Лондон.
10 Светозар Иванов Тонджоров е вторият българин завършил Харвард. Той е син на Иван Алексиев Тонжоров – първият евангелски пастор в Банско и внук на свещеника Тонжоров, посечен е в Батак през 1876 г.
11 За възгледите на тези българи относно етническия състав и положението на подтиснатото население можем да съдим от книгата на Станислав Шумков и Георги Чакалов “The Macedonian Problem and it’s Proper Solution”, Philadelfia, 1904, излязла и на български език през 2005, София ИК “Орбел”, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване.
12 Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г., стр. 129
13 Светлана Дяконова, Създаване на Българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г. В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913) стр. 357
14 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка., стр. 14 http://web.orbitel.bg/classica/Macedonia/vardar.htm,( 15.09.2009 г.)
15Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”. Стр. 244.
16Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие”1983 г., бр. 5, стр.54
17Списъците на имиграционните власти в САЩ на “българи, сърби и черногорци” нарастват от 204 души през 1900 г. на 6.500 през 1903 г. , 4.500 – 1904 г., над 5.800 през 1905 г. Едва през 1920 г. се води статистика отделно за българи. George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978 pp. 212-216
18Димитър Фурнаджиев през 1907-1911 г. протестантски пастор в Пловдив.
19 Yele’s ‘Boola” song, 1901 Allan M. Hirsh,
20 Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г.” Дружина патриоти се подготвят за война. Македонски бунтовници, изпратени тук от Български революционен комитет, провеждат тайна среща в Ню Йорк” . Превод Мира Стефанова.
21 Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901). След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. В едно негово писмо от 6 януари 1927 г. разкрива факта, че френското правителство, което по това време има голямо влияние в САЩ, като научава за този доклад, осуетява постъпките му преб Белия дом за намеса на Америка в полза на Македония.(М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония бр. 112, 1927 г. стр. 2) Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години. Още за А. Сониксен – Володя Милачков, Огнян Добрев, Алберт Сониксен за Хр. Ботев, Д. Груев и национално-освободителното движение на Българите от Македония, сп. Исторически архив, год. I, кн. 2, октомври 1997- януари 1998, стр. 2-11.
22 Д-р Георги Чакалов, роден в Самоков през 1867 г. . Учи в Американския колеж в града, усвоява печатарството. През 1887 г. заминава за САЩ, за да учи медицина. Записва Бриджстоунския колеж за стари езици и работи нощем като словослагател във филаделфийския ежедневник “Филаделфия инкуайърър”, за да се издържа. Спечелва една от четирите стипендии в Пенсилванския университет и следва медицина. Той е същият Чакалов, който е преводач и гид на Алеко, описан от него в “До Чикаго и назад”. Препоръчан за личен лекар на богатия хотелиер Хардинг има шанс да се запознае с Тиодор Рузвелт, което е от полза при връчването на петицията в Държавния департамент на САЩ. Работи като лекар в родината си. Умира през 1960 г. По неиздадените спомени на Георги Чакалов – Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 39-43
23 Станислав Шумков и д-р Георги Чакалов правят няколко посещения в Държавния департамент на САЩ и са приети от президента Теди Рузвелт и държавния секретар Хай, на когото връчват петицията и спечелват симпатии за борбата на българите в Македония. Получават уверения за морална подкрепа на исканията за изпълнение на чл. 23 от Берлинския конгрес. Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918, стр. 327.
24 Пак там.
25 Пандев, К. Документи за македоно-одринското национално освободително движени от архива на Димитър Стефанов – Исторически преглед, 1982, № 6, с.112-113.
26 Bulletin of Yale University , Obituary record of graduates of Yale University deceased during the year 1939-1940 , series 37, January 1941, number 1, p. 91-92
27Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War
28Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г. – “ No entente with Germany”
29The Times, August 16 th, 1919, p. 6
30 Джордж Дейвис Херон (1862-1925). Пастор на Конгрешанската църква, христиансоциалист, неговите радикални възгледи са изразени в книгата му, “Камбанен звън за Евангелието (1892). По време на Първата световна война работи за мира като пратеник на президента Удроу Уилсън.
31Писмо на Константин Стефанов да Г.Д. Херон от 12.08.1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, document X., Hoover War Library.
32 Писма на Г.Д. Херон до Константин Стефанов от 26 и 29 август 1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, document XVII; document XXII , Hoover War Library. Копие от документите любезно са предоставени от проф. Ричард Кохран
33 Писмо на Константин Стефанов до Г.Д. Херон от София от 29.12.1919 г. Hооver Institution, Mdcedonia, Hoover War Liblary , document XVII; document XXIII
34 Hооver Institution, Mdcedonia, Hoover War Liblary, document XXXI-A
35Горко на победените
36 М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 112, стр. 2
