За името на църквата Света Троица в Банско
Светлана Дяконова - Арсен
Публикацията е част от по-голямо проучвани за църквите построени от банскалии.
Пътувайки извън пределите на Османската империя търговците от Банско се радват на относителна религиозна свобода в рамките на православната общност в Хабсбургската монархия. Във Виена търговците, поданици на султана, ползващи се от привилегиите на капитулационните договори, са членове на по-старата православна община “Свети Георги”. Православните търговци, поданици на Хабсбургската империя, са членове на общината и църквата “Света Троица”. Първоначално гръцките църкви в австрийската столица срещат големи трудности от сръбския митрополит в Карловац. Получила първа разрешение за свободно изповядване на православната вяра на територията на Хабсбургската империя , сръбската църква настоява за собственост и върху гръцките (православните) църкви и не разрешава водене на службата на гръцки език. Въпросът е уреден окончателно с концесията от 2 март 1776 г., с която Мария – Терезия отстранява от делата на гръцката църква сръбския митрополит и възлага собствеността на гръцката общност “Свети Георги”.
Император Йозеф ІІ дава на православните австрийски поданици – гърци, власи, арумъни, българи и др. през 1787 г. същите права. А след като не е приета идеята за обединение на общините на австрийските и османските поданици, императорът разрешава и построяването на църква “Света Троица” във Виена на площад „Флайшмаркт”(1) . И в столицата на Хабсбургската монархия православните търговци носят своите традиции. „Гърците“(2) почитат и празнуват Света Троица или Петдесетница, като празник на търговското съсловие. За това и едната от православните общини приема за свой патрон Света Троица.(3) Това че съставът на общината на “Света Троица” е разнороден, а не само гръцки, се доказва от факта, че църквата на „Флайшмаркт”(4) е построена със средствата на барон Сина, един от най-богатите хора във Виена през 19 в., които по произход е армън, а не грък. Друг от големите виенски меценати е барон Думба – също от армънски произход, а според Йонко Чучулаин и контрагент на банските търговци, а родът Думба е сроден с Голевия род от Банско (5) .
Сред тази православна община Вук Караджич се среща с истинските българи от Разлога – Марко Георгиевич, Пантелей Хаджистоилов и Лазар Герман, дали сведения за неговите проучвания върху българския език и фолклор. На Флайшмаркт Караджич изпраща през 1822 г. руския учен Кьопен да търси Лазар Герман, който да му обясни къде е Разлога. Твърдението на Караджич: “Този Герман, стар българин, миналата година, като беше дошъл там, не знаеше друг език освен български.”, обаче буди съмнение. При този конгломерат от етноси сред балканските търговци – независимо дали са поданици на султана или на императора – непрекъснато се осъществяват различни контакти. Като преуспял търговец дошъл от балканите Лазар Герман вероятно е знаел гръцки и турски, без които не би могъл да се занимава с търговия въобще. Освен тези езици предполагам, че има и известни познания по немски език и то писмен. С съдействието на Марко Георгиевич и Лазар Герман Вук Караджич написва „Додатък към Петербургските речници.” с убеждението, че изнесените „особити огледи Бурарског jезика” допринасят за градивното разграничаване на българския език, за да се определи неговото място в системата на славянските езици. Тази страна от дейността на банските търговци е обширно изяснена от проф. Илия Конев и Екатирина Бояджиева . Можем да предположим, че банскалии са контактували не само с с Вук Караджижч, но към тях са проявявали интерес и други учени слависти – противници и конкуренти в научните и политически занимания на последния. Сред тях е и известният словенски учен и учител на Караджич Йериней Копитар.
Лазар Теодоривич Герман е крупен търговец на памук и като коджабашия в Банско е инициатор и основен ктитор на църквата „Света Троица“ в селото. Търговските му връзки се простират във Виена, Париж, Белград, Земун, Нюрнберг. Заедно с Марко Георгиевич и Пантелей Хаджистоилов той предоставя на Вук Караджич образци от българския език и народни песни. Съпругата му е Елена Георгиева Хаджиласкова по майка Мутафчиева (* неизв. - + 1838 г.).
Още през 1827 година има данни за дейност на селска община в Банско, когато „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър К. Хаджиниколов (Сирлещов) сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Грман като коджабашия и от петима свидетели(6) . Сумата е „за селцка потреба“. Може би от тогава започва да се осъществява идеята за построяване на нова голяма църква и средствата са необхидими за първоначално закупуване на материали, като и за получаване на разрешение за строеж от султана. Шериатът предписва, че християните и евреите имат правото само да възстановяват или ремонтират старите си храмове. Селището, където е храмът трябва да не е оказало съпротива при завладяването. Условието е църквата да не се разширява и надстроява. Също така постройките не трябва да обиждат религиозното чувство на мусюлманите с вида си и размера си. Официално не е разрешено да се строят съвсем нови църкви. В по-нови и разрастнали се селища, където не е имало преди това църкви османски власти обаче са давали разрешение за строителство без много шум. В тези случаи е прилаган принципа в ислямското право - istislah, който взима предвид нуждите на човешкото благополучие в най-широкия смисъл на това. Това е чисто прагматичен подход, напомнящ принципа ratio utilitatis в римското право, който отговаря на ситуацията. За целта е трябвало да се представи молба в Цариград и да се получи ферман от там. Важно е било документът да се съхранява във селището, за да не бъдат притеснявани от местните турски власти, които дори и при налично разрешение често събаря или правят опит да съборят църквите. Тогава се стига до жалби до султана и на кадиите по места се възлага да проучат случая и да отсъдят. (7) Това е правната теория. Практиката е доста по-различна, което дава възможност на предприемчивите банскалии да получат разрешение за новата църква. Мечтата им е да построят голям храм като катедралата Свети Стефан във Виена. Това желание се подхранва от възможностите на големите търговски фамилии в селището. Материалното благосъстояние е не само възможност, но и отговорност и задължение на изцяло българското население. От всичките 9 селища в Разложко Банско е една трета от населението, доходите му са също една трета и плаща такъв дял от данъците. По време на започването на строежа на църквата селището има около 950 домакинства, от които 105 са висша категория данъкоплатци, 640 – средна и само 210 – нисша .(8)
От историята на построяването на църквата “Света Троица” в Банско знаем, че тя не е строена върху останките на стар храм. Банскалии си служат с хитрост, за да получат разрешение за нейното строителство, като заравят църковна утвар, а после я “намират” пред свидетели на мястото, където искат да се издига храмът, а и природата била благосклонна – преданието разказва, че през нощта преди да дойдат турски чиновници завалял сняг и скрил следите от скорошното копаене. Това се случило през пролетта на 1832 г., но борбата и усилията на родолюбивите и христолюбиви бански търговци за получаване на разрешение и построяваен на църквата започват много по-рано. Асен Икономов в своя доклад по случай 150 годишнината на църквата дава данни за собствениците на земята, на която е построен храма. Това били имоти на поп Петър Н. Бенин и на Герман, както и няколко по дребни собственици. Земята е дарена от Лазар Герман и Петър Бенин, а на останалите е платена. Така бил оформен триъгълен парцел с площ три декара. Според разказите на стари банскалии, молбата разрешение за строителство на храма е изпратена чрез пашата в Солун. Той бил благосклонен към раята, която го поздравила и донесла богати дарове във връзка с раждането на дългоочаквания син. Това предание е подобно на други такива в цялата страна и не отговаря във всичко на тогавашната законова практика, но показва как чрез хитрости и използване на корупцията на османската администрация са заобикаляни забранителнити санкции. Инициаторите на строежа на новата църква в Банско заедно с Лазар Герман са Георги К. Сирлещов, Тодор Марков Хаджитодоров, Димитър Молеров, Лазар Даскарев, Терзи Никола, поп Филип, Михаил Хадживълчев и др. Необходимото време за получаване на разрешението за строеж на църква е около една година.Необходимите документи за издаване на ферман за възстановяване или изграждане на нов християнски храм са: 1. Молба от населението на даденото селище; 2. Изложение на Цариградската патриаршия до султана; 3. Илям – решение на местния съд; 4. Фетва на кадията. Едно от най-характерните явления в корумпираната феодална администрация на Османската империя е ходатайството. Молбата на християнското населени заедно с останалите документи е трябвало да бъде представена с такова „ходатайство“. Най-често българите са били принудени да се обръщат към Цариградската патриаршия или към „Българската цариградска община“ . (9)По това време банскалии имат щастието да получат много силна подкрепа и помощ в самия Цариград за постигане на целта, защото в османската столица през тези години пребивава Марко Георгиевич Везьов. Той е участник в многобройните сръбски делегации, които водят преговори с Високата порта за автономия на Сърбия. Марко Георгиевич е дипломат с много контакти и авторитет разполагащ с големи парични средства. Самият той е доказал привързаността си към българската кауза и като сътрудник на Вук Караджич в изследванията на българския език и като дарител на училището в Банско в по-късни години. Може да е съвпадинеи, но по това време в Цариград са и Неофит Рилски и духовникът Харалампий от Рилската обител за ферман за изграждане на голямата църква в манастира, а Марко Георгиевич е ангажиран и с тяхната мисия Той е в пряк контакт с най-изтъкнатите и влиятелни българи в столицата на империята – княз Стефан Богориди и Стоян Чалъков. (10)
Въпреки полученото разрешение за строеж от Цариград банскалии са имали трудности и с турците от Мехомия, които протестирали, че прозорецът над олтара бил насочен към тях с цел да се наблядава турското селище. За да спечели благосклонността на тези турци селската община отново. Йонко Чучулаин разказва: „прибягнали до хитрост, с коята се учудвали после всички добросъвестни хора и ето как: подали заявление до мехомийската джамия , че я завещават по нейно покровителство и ще плащат ней на джамията /всяка година по 25 гроша т.е. като имот вакъв на джамията и така е следвало всяка година този данък и са чували от всякакви интриги да се сгради черквата, но след Освобождението на България те /турците/ не бяха търсили вече този данък; в 1900-1901 г. потърсиха ги за 25 години и с лихвата заедно 680 гроша – така аз като кмет платих ги на веднаж на секретара им Сабри ефенди и даде ми разписказа тях.“ (11)
На Георги Сирлещов е поверено събирането на средствата от енориашите. Негово дело е списъкът с дарители „Тефтер на Приложницы живи и умрели при строежа на църквата „Света троица” 1833-1834 г.” Списъкът съдържа имената на всички бански фамилии, пожертвали средства за построяването на църквата. Изписани са имената на членовете на семействата, както и имената на починали сродници, в чията памет също са внасяни пари за строежа на храма. За съжаление част от листовете са повредени и трудно се разчитат, въпреки това препис направен от краеведа Георги Ушев с част от разчетените имена е издаден от благодарните потомци. Във връзка със събиренето на средставта за строеж на църквата и по-нататъшните събития трябва да отбележим, че османската власт се интересува от материалното осигуряване на необходимите пари, като това не бива да пречи на събирането на данъците от подвластното население и средствата трябва да се набират по доброволен начин. Ферманите за строеж на църкви съдържат категорично условие , че при принудително събиране на средства нарушителите ще бъдат наказани. Както и се случва с инициатора на строежа на храма Лазар Герман, арестуван може би и по тази причина.(12)
Строителството е поверено на уста Димитър Лазаров Доюв, голям майстор, който е построил църква в Белград и конструирал иконостаси в три църкви в Кипър. Плановете са донесени най-вероятно от Северна Италия отново от банските търговци. (13)
Тъй като стара църква на това място не е съществувала, инициаторите на чело с Лазар Герман са относително свободни в избора на патрона ѝ. Въпреки че липсват документални свидетелства, бихме могли да предположим, че изборът на името е повлиян от близостта на Лазар Герман с общината и църквата “Света Троица” на „Алт Флайшмаркт” във Виена, където той взима активно участие в търговията и обществения живот. Като инициатор за строителството и основен ктитор може би е предпочел да посветят новата църква на “Света Троица”. Още повече, че и други дарители освен Лазар Герман – също търговци във Виена - са били свързани с тази общност. Банскалията със свободен дух, видял във Виена постиженията на цивилизована Европа, не случайно е искал да построи в Банско голяма и красива църква, подобно на храмовете строени в свободните християнски държави. А стремежите му в никакъв случай не кореспондират със стереотипи от вида на “закъснялото развитие на българина”, “късно приобщаване към модерна Европа” и т.н. Лазар Теодорович Герман посвещава последните години от живота си на строежа на църквата “Света Троица” в Банско, влага в него цялото си имущество и накрая загубва живота си в името на това дело.
Строителите на храма първо издигнали висок зид, за да не се вижда какво става зад него, защото още от началото нямат намерение да се съобразят с рамките на позволеното строителство. Те преместват колчетата, които очертават първоначално разрешената площ. Ктиторите на църквата не се разминават с проблемите, които са обичайни за такова строителство. Естествено има възражения от мюсюлманите в областта. Въпреки че в селото няма турци и помаци, размерът на сградата я прави видна от далеч и османските власти правят опит да я съборят като неотговаряща на разрешението за строителство. Банскалии успяват да я защитят като показват полумесеца издялан на ключовия камък на централния вход и убеждават турските чиновници, че храмът е построен и за двете вероизповедания. Поне това разказва преданието, а първенците на селището начело с Лазар Герман отнова проявяват своята дипломатичност, както и плащат много грошове за подкупи и подаръци на съдебните и административни власти.
Новата църква е трикорабна псевдобазилика с размери 44 метра дължина, 22 метра широка, 20 метра висока, а застроената площ е 1200 кв. м. Асен Икономов продължава своя разказ: „Стените на църквата в основата си са дебели 1,10 м. ъглите, входните сводести врати и прозирците са зидани от големи гранитни блокове от местността „Ръжавица", където и сега има останки от тях. Външната страна на стените е изградена отбели мраморни камъни, грижливо оградени с по четири червени тухлички, а отвътре с гранитен камък. А хоросанът е бял, гладък и удивително твърд и изглежда пресен сякаш съхнал преди няколко дни. Стените завършват с каменен корниз, красиво изработен.
Олтарът външно представлява половината от 18-ъгълна призма. Изработен от гранитни блокове, висок 10 метра и също завършва с красив каменен корниз. На олтара има правоъгълен прозорец, а над него - овален такъв.
Покривът на църквата е двустранен, с чупки над олтара артиката. Направен е от дебели мурови греди, сключен по такъв начин, че един виден архитект ми заяви „На мен като архитект този начин на конструиране на покриви не ми е познат. Покривът беше с турски керемиди правени на ръка.........................................
Църквата има три сводообразни врати: главна, лява и дясна. Всички врати са двукрилни. Направени са от масивни мурови талпи и са богато обковани с желязо. Отвътре се затварят с дебели сюрмета. Централният вход е по-голям от страничните и може да се заключна. Над свода релефно е изработен кръст, а от двете му страни турския полумесец със звезда..............
Таванът на църквта е обшит с ламперия. Над църквата той е висок и сводообразен и представлява звездно небе, а над параклисите е плосък и по-нисък. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колини, които символизират дванайсетте Христови ученици. Колоните са от цели мурови трупи, обвити спираловидно с дебели въжа, напоени обилно с катран. Върху тях е нанесена грубата, после и фината мазилка. На втората дясна колона е владишкия трон......... На четвъртата лява колона е прикрепен амвонът.
Четири мурови греди свързват двата реда колони, които отделят църквата от параклисите. От звезния таван на дебели синджири са окачени полилейте и кандилата.“ (14)Църквата „Св.Троица“ в Банско впечатлява посетителите си не само с величавата си постройка и прекрасния си двор, но най вече с великолепието на вътрешното оформление на централния кораб и параклисите. Те са дело на едни от най-изтъкнатите творци на изобразителното и приложно изкуство през Възраждането в България. „Целият иконостас е много майсторски конструиран на етажи от мурово дърво. А иконите мърху целия иконостас, който от далече поразява погледа с необикновените цветове и форма са дело на банскалията Димитър Тома х. Икономович – Молера, син на родоначалнока на банската иконописна школа Тома Вишанов...........
Друга четка на художник с голяма дарба е превърнала дървения таван в звездно небе. Тя е изписала пъстри гирлянди по колоните, сводовете и под иконите и всички други украси, дърворезбата над олтара и голямото разпятие. Тази жизнерадостна палитра е била на уста Велян Огнев от с. Лазарополе – Дебърско.(15)
Църквата „Света Троица“ свързва съдбата на самобитният майстор от Дебърско с Банско. Учил в Западна и Средна Европа занаят, работил в църкви в цяла България, Уста Велян Огнев Дарков от Лазарополе идва по молба на познати бански търговци да оформи вътрешното пространство на църквата заедно с двамата си синове Ангел и Трайчо, помощника Христо Христов Гълъбов и неговия син Наум. Синът на уста Велян Трайчо загива трагично, падайки от скелето и това кара майсторът да остане да живее в Банско близо до неговия гроб. Жени се повторно, купува голяма къща и я изписва с прекрасни сцени от далечни страни. Това негово творение наред украсата на църквата стават завинаги част от съкровищницата на възрожденското ни изкуство.Според най-нови проучвания родът на Велян Огнев е Дарков от Лазарополе, а не Христов, както е посочено от проф. Асен Василиев в Български Възрожденски майстори, С 1965. Велян Огнев и братята му са дарители на икони за църквата „Св.Георги“ в Лазарополе, рисувани от Димитър Молеров и ктиторският надпис ясно сочи „кир Вельо и братию его Дамян и Георги, Огневи синове, Даркови 1849“ (16)
Но да се върнем в далечните времена на нашите предци. Под ръководството на Лазар Герман строителството продължава и се извършва доста бързо, но се сблъсква с липсата на средства. Той като коджабашия налага на всеки жител повинности за строежа. Когато средствата свършват Дедо Лазко влага всичките си собствени пари, но населението изнемогва от тежките ангарии и открито негодува.(17)На края Лазар Герман поискал заем от неврокопския бей Мехмед, известен с прозвището Алтън бей, с когото имал добри търговски отношения. Авторитетът на богат търговец направил възможен този заем от турчина, но изплащането му не било по силите на Лазар Герман. По времето на строежа на църквата големите сделки с памук и огромните кервани от десетина – петнадесет години били вече минало. Просъществувалата почти два века търговия с кожи, вълна и най вече памук не можела вече да се осъществява поради променилите се икономически и политически условия, а мощните търговски къщи на банскалии във Виена и Пеща вече били закрити.
След получаването на заема строежът продължил, но Лазар Герман е арестуван за дълга си към бея първоначално в неврокопския, а после и в серския затвор. Според преданията за строежа на банската църква, инициаторът на нейното построяване – коджабашията на Банско Лазар Герман не доживял завършването и освещаването й през 1835 г. и умрял в затвора за дълговете, които направил или в Неврокоп или в Сер. Писмени документи опровергават тази дата. За някои събития от последните години от живота му научаваме от самия него. На 23 септември 1838 г. Лазар Герман пише писмо на братовчед си Неофит Рилски. Писмото е написано в Рилския манастир и е изпратено в Копривщица, където Неофит е учител по това врема. Първото, което научаваме е, че “Язе ходихъ до Самоковъ да се вида с’господина”. Лазар Герман е ходил в Самоков да се срещне с владиката вероятно във връзка с делата на църквата и училището. “Ядовете” му вече са започнали и той иска да ги сподели с братовчед си, когато доведе сина си и братовото дете на Неофит Рилски, за да се учат при него. Става въпрос за дълга на Лазар Герман към Мехмед бей от Неврокоп, парите, от който са вложени в строежа на църквата и той не може да върне. Още от 1829 година Неофит Рилски знае, че братовчед му има „големи гайлета и главоболия от селски попечения” Наред с образованието на сина си и на племенника си Лазар Герман се интересува “….баре за даскало Захарiа чирако ви совершенъ ли е кату за насъ, та ако ойдиса каде пролетъ да го земеме….” . И не се осланя само на мнението на владиката, а търси и одобрението на Неофит Рилски за Захарий Круша като учител. За съжаление не успява да назначи учителя в Банско. От същото писмо научаваме за преминалата още една чумна епидемия в Банско и за смъртта на съпругата на Лазар Герман Елена . Странно звучи оплакването му, че го ”накаровая па да се жене” и неговото нежелание, но послеписът дава обяснение на това предложение. Написан е от братовчеда на Лазар Герман и на Неофит Рилски – Георги Арсениевич Сирлещов и гласи:
(P.S.) “аз же Г. Арсен. смирено кланяюся. виште та му найдете некоя прилична вдувичка от тадева, че нека та дексова от дома защо носея клашници и претеници.”
В преносен смисъл изразът означава, че се замисля нещо лошо срещу Дедо Лазко. От тези две изречения се разбира, че близките на Лазар Герман са загрижени за него, заради неприятностите, които има с градежа на църквата и дълговете. Искат да го отдалечат от Банско, като го оженят в Пловдив или Копривщица. Георги Арсениевич (Сирлещов) предупреждава Неофит Рилски за кроежите на зложелателите на Дедо Лазко, но за съжаление не може да ги предотврати. Близките на Лазар Герман не могат да го опазят от неприятности и той умира в затвора в Неврокоп или в Сер. Както казахме по-горе причина за ареста е оплаквания от населението, че средствата и работата влагана в строежа на църквата не са били доброволни, както се изисквало от османското законодателство. От горецитираното писмо става ясно, че Лазар Герман проявява интерес към учителя Захари Круша да стане даскал в Банско и води преговори с него за заемане на тази длъжност, но на 10 декември 1838 г. даскалът се оплаква на Неофит Рилски, че „От към кир Ласка еще ответ немам“, което ни насочва към времето кога е арестуван и загинал Лазар Герман. Според свидетелството на Йонко Чучулаин, който е притежавал разписките за заема взет от Алтън бей, тези разписки са били подписани и подпечатани с печатите не само на Лазар Герман, а с тези на редица други бански първенци. Разписките са унищожени пре- 1893 при обиск в дома на Иван Чучулаин. Наличието на поръчители на този заем говори, че той не е еднолично решение на коджабашията и зад него са застанали първенците. Липсата на сведения да е пострадал някой друг изтъкнат банскалия , поръчителствал за заема по-скоро говори, че основната причина за ареста и гибелта на Лазар Герман е нарушаването на изискването на турските власти за доброволност при изграждане на църквата и възникналото недоволство сред населението от големите разходи и труд вложени в строежа.
Известни са и противниците му като коджабашия на Банско. Имената им намираме в Историята на Йонко Чучулаин:
„Имало е противници на дедо Ласко Голев за съграждането на черквата, това са били следните съселяни: Георге Хаджиов водител и последователи Георге и Атанас х. Рускови, Георге Кочуков, Никола Кожарев, Никола Гечков и др. Те предателствували пред турците, че изменяват мерката за постраяването на черквата и пр.” (18)
Редица банскалии продължават делото на Дедо Ласко и със средства подкрепят строежа и изписването на църквата. Още един търговец дава цялото си сътояние за храма. Това е Тодор Марков Хаджитодоров, който също задлъжнява и се разорява, за да даде своя принос в благородното дело. Много икони от иконостаса са поръчани и дарени на църквата от жителите на селището. Никола и Тодор Рошкови през 1841 г. даряват икона на Свети Йоан Кръстител, Никола Дундов през 1840 г. - икона на Свети Николай Чудотворец, Никола Д. Рошков през 1844 г. – „Преображение Господне“. Иконата на Свети Димитър е дарена през 1841 г. от Димитър Илия Мустакин, а иконота на Свети Георги през 1839 г. – от Георги Обецан и Георги Глушков. „Възкресение Лазарево“ е за спасение на душата на Лазар Радонов, а Свети Теодор Тирон на Тодор Кошоев и Тодор Петака. Иконата на Св. Мина е изографисана и дарена от зографа Димитър Хаджиикономофич (Молеров).
1)Foundation of tke Hellenic World, Greek Migration to Europe (15 c. – 19 c.) http://www.ime.gr/projects/migration/15-19/
2) Т.е. православните търговци, идващи от Балканите.
3)Д-р Д.Ј.Поповић, О цинцарима, Београд 1998 стр. 75
4)В превод „пазар за месо”. Този площад се намира на мястото на пазара за месо на унгарските търговци от Гиьор.
5)Йонко Чучулаин, История на Банско – ДА Благоевград ЕП 88; Фамилията Думба е от цинцарски произход. Произхожда от село Власти в Македония днешна Гърция. Двамата братя Стерио и Михаил са едри търговци на памук във Виена. Синовете им стават едри индустриалци и меценати в Австрия, а един от внуците Константин Теодор е дипломат. Съпруга на Михаил Думба е Мария М. Герман от рода Герман – Дъщеря на Михаил Никола Герман от Банско. През 1845 г. във Виена като спомоществователи на книгата на Вук Караджич „II книга стари юнашки песме“ са записани госпожа Матица (Мария) М. Думба – родена Германи и госпожа Ксанти (или Сандра) В. Спиро, родена Германи.
6)НБКМБИА, ф. 653, а.е.4
7)Михаел Кил, Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, стр. 141-149 .
8)Григор Бойков , Съдбата на Разложката котловина в условията на османската власт( 16-19в.), В Разлог История, традиции, памет, Благоевград 2009 г., стр. 73.
9)Жана Пенчева, Български православни храмове през Възраждането, С 2015, стр. 44
Пак там, стр. 45-46
(10)Спростронов Е, СбНУ кн. XVIII, 1901, стр.193; Светлана Дяконова – Арсен, Родословните проучвания на рода Герман (Голеви) от Банско - принос към биографията на Неофит Рилски, Сп. Родознание, кн.1-2, 2015
(11)Иванъ Димитровъ Чучулаин, Приносъ или кратко описание по историята на поселването на гр. Банско писано на 1927 година, Мединформ София 2016.
(12)Жана Пенчева, Български православни храмове през Възраждането, С 2015, стр. 49.
(13)Асен Икономов, Бисери на възрожденските архитектурни паметници в Банско. Доклад по случай честването на 150 годишнината на църквата “ Света Троица“, 135 години кула камбанария, 120 години часовник на кулата. 1985 г. 5.08.1985г. Банско.
(14)Пак там.
(15)Пак там.
(16)Викторија Поповска-Коробар, За иконостасот на црквата Свети Ѓорги во Лазарополе, Patrimonium.MK VI, no. 11, 2013 стр. 246 .
(17)Стоилов, А.П. , Документи и бележки от миналото на българите в Македония, С, СбБАН, кн. IX 1908, стр. 7.
(18)Кратко описание по заселването на Банско, събрано от предания на стари хора – събрал Иван Д. Чучулаин 1928 г. – Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88
