четвъртък, 29 май 2014 г.
събота, 17 май 2014 г.
Алберт Сониксен
Алберт Сониксен
Светлана Даконова - Арсен
Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901). След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години.
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията , но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis не може да се мисли за творчество . Според него българите, които знаят, че каузата им е справедлива са убедени , че ще спечелят, но опитният журналист смята, че ролята на пропагандата е много важна. „В това отношение гърците и сърбите са по-хитри. Македонците мислят, че тяхната кауза е права и в края на краищата тя ще спечели. Това е една самоизмама. Ще спечели оная, която добие симпатията на другите народи.“ (Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1)
Светлана Даконова - Арсен
Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901). След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години.
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията , но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis не може да се мисли за творчество . Според него българите, които знаят, че каузата им е справедлива са убедени , че ще спечелят, но опитният журналист смята, че ролята на пропагандата е много важна. „В това отношение гърците и сърбите са по-хитри. Македонците мислят, че тяхната кауза е права и в края на краищата тя ще спечели. Това е една самоизмама. Ще спечели оная, която добие симпатията на другите народи.“ (Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1)
Създаване на българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904г. Светлана Дяконова-Арсен - втора част
Председателят на Българо-американския македонски съюз Константин Стефанов е изпратен като специален делегат от ВМОРО в САЩ.(23) Той е роден в Банско на 25 април 1873г. Произхожда от рода Кундеви, по-къснно станали Попстефанови(24) . Родителите му Димитър Иванов Попстефанов - търговец и Елена Мандиева имат седем деца, най-известната от които е най-голямата им дъщеря Катерина Цилка, отвлечена от четата на Яне Сандански и Христо Чернопепев заедно с американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун . Семейството на Константин Стефанов приема протестантството от американски мисионери през 1870 г.
Началното си образование Константин Стефанов получава в родния си град. През 1880г. Константин Стефанов постъпва в Американската гимназия в Самоков. Писмо в архивите на (American Board fo Commissioners of Foreign Missions) A.B.C.F.M, съхранявани в Харвардския университет се споменава Константин в този ранен период от живота му(25) . През 1889г. на шестнадесет години Константин пристига в Америка и в течение на три години работи във ферма близо до Кентърбъри, Канектикът. От 1892г. учи в Академия Monson (сега Академия Wilbraham & Monson). През 1896 г. е приет за студент в Йейлския университет. Получава бакалавърска степен през 1899, а магистърска пак там през 1901 г. През цялото време на следването си Константин Стефанов работи като кондуктор на нощен трамвай(26) . След завръщането си в Европа учи философия в Берлинския университет.
Веднага след пристигането си в Европа през 1901г. той се опитва да защити семейството си от гнева на турските власти, заради отвличането на мис Елена Стоун и сестра му Катерина Цилка. В Берлин Константин Стефанов по време на похищението използва всяко достъпно средство, включително пряко застъпничество на Джон Хай, държавния секретар на Теди Рузвелт. Неговото писмо от 1901 г. до Хай се съхранява в документите на Държавния департамент в Националния архив на САЩ (27). В това писмо Константин Стефанов описва тежкото положение на семейството на Катерина Цилка след нейното пленяване и моли за съдействие на Държавния Департамент на САЩ за облекчаване на положението на баща му Димитър Попстефанов в затвора в Банско, където е задържан след отвличането : “Той е арестуван, защото турските власти, притискани от легацията на САЩ, трябваше да арестуват някого”(28) и е принуждаван да свидетелства срещу американците в ролята им в “Аферата Мис Стоун”.
През 1902 г. се завръща в България и е извикан с писмо от д-р Татарчев и Христо Матов в София, където се среща с британския журналист Джон МакДоналд (29) от лондонския вестник Daily News. В през пролетта на 1903 г. Константин Стефанов е преводач на МакДоналд. В своите кореспонденции от Македония МакДоналд описва обиколките си с Константин Стефанов и неговото арестуване и хвърлянето му в затвора “по подозрение”. Кореспонденциите на МакДоналд публикувани по-късно през 1903 г. не изясняват точно как е успял да излезе от турския затвор, но през следващата година той пристига в САЩ, изпратен от ВМОРО. Пред кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс на 22 март 1904 г. Константин Стефанов, разказвайки за пребиваването си в затвора, заявява, че освобождаването му се дължи единствено на помощта на МакДоналд.
В САЩ Константин Стефанов се среща с д-р Шумков и Тонжоров – до тогава представители на ръководството в София. Тук се стига до конфликт, заради спор за пълномощията(30) , а според друг източник (31) поради неразбирателство между Стефанов и Шумков. В статията си “Из историята на българския емигрантски печат” Георги Тамбуев цитира Станислав Шумков според, когото Константин Стефанов е заявил, че е грък и че одобрява действията на гръцките андарти (32). Това е малко вероятно, като се има цялостната дейност на Константин Стефанов. Този конфликт изглежда е отзвук от конфликта между ВМОК и ВМОРО. Както и самият Шумков признава, ВМОК няма авторитет в Америка. Поради тези разногласия Станислав Шумков отсъства от лидерите на новоучредения комитет.
Вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904г. пише за председателя на Българо-американския македонски комитет :
“Константин Стефанов е един от водещите духове на революционния комитет. Както и другите, и той е млад мъж. Завършил Йейл, Стефанов е претърпял ужасни неща в турските затвори. Срещу него никога не е било повдигнато конкретно обвинение, но е бил хвърлен в затвора като заподозрян. От ужасния затвор, в който е бил хвърлен заедно с най-деградиралите престъпници, той не е имал никаква възможност за връзка с външния свят.
Само когато случаят достига до ушите на лорд Лансдоун чрез посредничеството на комисаря МакДоналд, Стефанов е освободен след 6 месеца затворничество. Макар и това време да не изглежда дълго, условията са били така ужасяващи, че Стефанов все още не може да се възстанови от изтърпяното. Той е набит, с очи на ентусиаст и се счита за един от най-ценните членове на комитета.” (33)
Съгласно биографията му в Йейлския университет Константин Стефанов по-късно е ръководител на Българската изложба на изложението в Сейнт Луис през 1904 г. , но не е пристигнал навреме, за да бъде вписан в каталога на тази изложба. В края на 1904 г.той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Това е първото от няколко такива назначения.
Вестник “Мир” го предлага за най-добрия възможен кандидат за посланик на България в САЩ. През 1913 г. само дни след Букурещкия мирен договор Константин Стефанов изпраща писмо до свои приятели в Ню Йорк, в което защитава България от нападките на Сърбия, Гърция и Черна Гора, че тя е агресор в Междусъюзническата война.
“Обвиненията, че България е агресор в този военен конфликт, в който предишните съюзници се обърнаха срещу нея, са несправедливи и неверни.”
Информацията от писмото на Константин Стефанов е разпространена от Асошейтед прес и е публикувана от няколко вестника. (34)
През 1915 година е в мисията на България в Лондон, където дава интервю на кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, че България ще остане в най-лошия случай неутрална и няма да се присъедини към Германия срещу приятелска Англия. (35)
“We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919 – Константин Стефанов (5)
След Първата световна война и подписването на Ньойския договор Константин Стефанов е в Швейцария и отново работи в защита на каузата на България. Тогава написва и издава в Берн книгите: “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom, Berne, Paul Haupt, 1918”; “The Question of Trace”, Berne, Paul Haupt, 1919; “We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919; “Why France is Helping the Turks”, Current History, Vol: 16, July, 1922. pp. 655-657. , “Macedonia and the Peace Conference”, Independence macedonienne, Nov. 1, 1919, “Macedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г. и други. (36)
През 1920 година води кореспонденция с Джордж Дейвис Херон(37) във връзка със съдбата на Македония.
Въпреки политическите и дипломатическите назначения по-голямата част от живота си проф. Константин Стефанов отдава на научна дейност. Той започва тридесетгодишната си академична кариера като лектор по английски език в историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет на 1 октомври 1906г. От 5 март 1923г. е избран за хоноруван доцент по английски език и литература в рамките на новоучредената специалност германистика. Пет години по-късно през 1928 г. в университета се създава самостоятелна специалност “английска филология”, чийто ръководител става дългогодишният преподавател доцент, а от 20 октомври 1935 г. професор Константин Стефанов. Той е основател и години наред води сам курсове по история на английския език, английска граматика и английска литература.
Константин Стефанов е член на Националното географско дружество във Вашингтон и дописен член на Централното бюро на Британските университети.
Работата на професор Константин Стефанов е разнопосочна и в голяма степен възрожденско-просветителска и едновременно с това новаторска.
Основни негови трудове са :
Англо-български речник С., Глобус, 1908, 1028, с 1064. Второ основно преработено и уголемено издание, 1929, Джобен англо-български речник. С. , Глобус, 1908, 312 с.
Второ издание 1920, 240с Трето поправено издание 1936, 262 с.
Англо-български разговорник. С. Глобус, 1908,61с.
Пълен българо-английски речник, С 1914, 902с.
Джобен способ за изучаване на английски език С., 1921, 61 с. и др. (38)
Съпруга на професор Константин Стефанов е Мария Цанова, дъщеря на възрожденеца Андреа Цанов. Нейни братя са Владимир Цанов и изтъкнатия американски философ Радослав Андреа Цанов.
Специалният пратеник на ЗП ВМОРО в САЩ е Иван (Йонко) Марков Радулов. За това че Йонко Радулов е основния, а и единствен представител - агент, както го наричат в статията на Ню Йорк Таймс от 23 март 1904 г, на ЗП на ВМОРО в САЩ, освен публикуваният тук документ свидетелства и неговото писмо от 4 юли 1904 г., където той препоръчва Алберт Сониксен на Димитър Стефанов(39) . От това писмо личи, че той е единствен представител на организацията в страната и въпреки че е оставен без средства, не може да се върне в България без изричното й разрешение. Също така от обратния адрес на това писмо става ясно, че Иван Радулов поддържа връзка със Светозар Тонжоров, което показва, че въпреки конфликтите, българите в САЩ продължават сътрудничеството си при отстояването на каузата на родината си.
Иван Радулов е роден в Банско 1876 г. в семейството на будни българи Марко и Елена Радулови . Майка му е от големия род Голеви - внучка на Лазар Герман – организатор и основен ктитор на градежа на църквата “Св. Троица” в Банско и брат на Михаил Герман – съветник на сръбския княз Милош Обренович (40).
Бащата на Иван – Марко Атанасов Радулов е имал доста земя и е бил търговец-кираджия, пътувал със стока от Солун и Сер до София, няколко пъти дори до Будапеща и Виена, опознавайки европейските нрави и свободолюбиви традиции през периода 1860-1875 г. е гледал да даде образование на децата си. Марко Радулов е държал ханове в Рилския манастир до 1914 г. и в Лъджене до 1918 г..Умира в Банско през 1938 г. почти на сто години. Имал е трима сина – Иван, Димитър и Лазар и пет дъщери – Мария, Райна, Елена, Данка и Шана.
Всички деца на Марко Радулов са получили много добро образование. Димитър учи две години в Солунската гимназиа, Лазар завършва гимназия в Горна Джумая, Райна завършва Солунската гимназия(41) , Елена също учи в Солунската девическа гимназия, а Шана завършва гимназия в Кюстендил.
Иван Радулов помага на баща си в стопанската работа в Банско, но особено влияние за ранното му свободолюбие оказва работата му в хана на баща му при Рилския манастир. През 1892г., когато е на 14 години, баща му го изпраща да учи в Американския Колеж в Самоков, където учи до 1896 г.
Завръщайки се в Банско през лятото на 1896 г., той е посветен от Гоце Делчев в дейността на ВМРО и е включен в местния комитет на Мингьо Тодев. Имайки връзки в Самоков той по препоръка на Гоце Делчев се връща там и започва работа в печатницата на колежа, като използва възможностите за печатане на позиви и листовки за разпространение в поробените от турците части на България. Това продължава три години, като все повече се включва в нелегалната дейност за освобождение на българите живеещи под турска власт в областта Македония.
Къщата на Марко Радулов, която се намира в горната част на Банско, тогава е граничела само с градини и ливади и е била предоставена за временни спирки на четници. Там са отсядали Яне Сандански, Христо Чернопеев и други. Тези връзки и знанието на Иван Радулов на английски език довеждат до включването му от Яне Сандански в отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун на 3 септември 1901 г. по пътя от Банско за Горна Джумая. Така той се намира се в групата, придружаваща мис Стоун при пленяването й. На 7 септември пристига в Самоков и съобщава за отвличането на мисионерката на американците в Самоков. Това научаваме от писмо от американския мисионер в Самоков Беърд със сведения за пленяването на мис Стоун и Катерина Цилка – 7 септември (25 август) 1901 г. “…….На 7 септември, точно след залез пристигнаха двама от нашите ученици от Банско . Те били заедно с мис Стоун, когато разбойниците пленили групата.” Двамата ученици са Иван Радулов и Петър Ушев. (42) След изтичане на първият месец от отвличането по заръка на Сандански Иван Радулов отива в Солун и София, за да следи развитието на въпроса с откупа, както и във връзка с друга революционна дейност на организацията.
Радулов, Ушев и Радойков Снимка ДА Блатоевград
По време на Илинденско-Преображенското въстание Иван Радулов от юли до септември е ръководител в Разложкия край. В архива на Иван Михайлов Бележков (Попфилипов)(43) са запазени две телеграми изпратени му от Йонко Радулов от Самоков - едната от 7 юли 1903 г. в Лъжене, а другата от 14 септември в Баня, отнасящи се за изпращане на коне, вероятно необходими на въстаниците.
„Телеграма за господин Ив. Бележков в Лъжене. Подадена от Самоков на 7 юли 1903 г. Лъжене - Иван Бележков, Прати колкото коне имате там веднага. Радулов.” На гърба на телеграмата е черновата на отговора. „Самоков, ученика Радулов не чакайте коне. Нямаме. Не чакайте от нас такива.” (44)
Свидетел е на кланета от 27 септември 1903 г. в Разложко. След разгрома (45) на въстанието той заедно с няколко четници се укриват в Лъджене (България), където баща му има хан-хотел, но към края на годината се връща в Банско, където го заварва решението на ВМОРО от 26 декември 1903 г. да замине за Америка за пропагандиране каузата на българите в Македония и събиране на средства за въоръжаване на ново въстание. Като разложки началник той е инструктиран да предаде делата на “Ушев дорде дойде друг, наверно Карев(46) – Крушовски началник”.
След пристигането си в Ню Йорк Иван Радулов, като представител на ЗП на ВМОРО, в края на март 1904 г. взима участие в учредяването на Българо-американския македонски комитет. За него вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904 г. пише:
“Може би най-забележителната фигура между патриотите е Иван Радулов, тих, замислен 28-годишен мъж. Той изглежда значително по-възрастен. Видял е неща, които издълбават бръчки по лицата. Радулов е боец, чист и простодушен. Трудно е да го накараш да се открие. Попитайте го дали е участвал в борбата. “О, в известна степен – да”, отговаря той с широка усмивка. Радулов е бил свидетел на Разложкото клане от 27 септември миналата година, когато турците заклаха и малтретираха над хиляда жени и деца.
Избягал, предрешен като жена
Предрешен като жена, заедно със своя братовчедка, чийто съпруг и деца са били убити пред очите й, избягват в Балкана и се присъединяват към една от четническите групи, които обикалят мрачните планински проходи и нападат турските потисници, когато се разкрие възможност.
Не е необичайно за жените да нарамят пушка като част от тези неорганизирани групи. Г-н Радулов споделя, че тези жени са отчаяни бойци. Те не се страхуват от смъртта. Единственото им желание е да отмъстят за ужасните страдания , причинени от турската войска.
Турците са се научили от дълъг опит да уважават тези групи и рядко се осмеляват да предизвикат съдбата, като ги пресрещат на тяхна територия по набраздените планински склонове на Балкана. Частите, сформирани от турците за военни кампании срещу бунтовниците, са ужасяващите башибузук – нередовна армия – която, по кръвожадността и жестокостта си надминават дори и войниците от редовната турска армия.
Разбира се, македонците нямат артилерия. ..........................
Когато са притиснати, патриотите хвърлят бомбите си в средата на редиците на врага, и, макар че и самите те загиват, убиват и няколко от враговете си.
Нуждаят се от оръжия и амуниции
Г-н Радулов твърди, че Македония може да организира армия от 50 000 сражаващи се патриоти тази есен, болшинството от които са добри стрелци. Всичко, от които се нуждае комитетът, са средства за оръжия и амуниции. След като се снабдят с тях, няма да им е трудно да ги прекарат контрабандно в Македония през България.”
(47)
В продължение на повече от година Иван Радулов работи за събиране на средства и за разясняване тежката съдба на българите, останали извън пределите на свободна България под турска власт. Самият той изпитва неволите на емигрантския живот, но остава верен на каузата и въпреки трудностите търси връзка и указания от ЗП на ВМОРО в България. Когато препоръчва журналиста Алберт Сониксен на другарите си в България и Македония, той отново допринася за популяризирането на каузата на македонските българи в Америка. (48)
В следващите години Иван Радулов работи като ватман по трамваите в Ню Хавен и Масачузец. През 1910 г. (49) се връща за няколко месеца в България, но неговия роден край е все още под турско робство. Неговият по-малък брат Димитър е преследван от турците и затова на връщане в Америка го взима със себе си. След убийството на баща му Никола и брат му Цветко Проданичини с него заминава за Америка и по-малкият брат на Йонко Вапцаров Георги – тогава четиринадесет годишен, за когото Радулов се грижи. (50)
През 1918 г. Иван Радулов се жени за ирландка и има син Карл – починал през 1966 г. До смъртта си през 1942 г. той поддържа кореспонденция с родните си в България.(51)
Писмо от Иван Радулов до Димитър Стефанов от Ню Йорк с дата 4 юли 1904 г.
НБКМ БИА – ф. 794, а.е. 5, л.19(6)
В писмото до Иван Радулов Кирил Пърличев и Христо Матов пишат, че той ще бъде съпровождан от един доктор, който познава добре Америка, ако се съди по публикацията във вестник Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904 г. това трябва да е д-р Яколов.:
“Д-р Яколов, член на българските запасняци, е друг силен член на комитета. Той се е сражавал във въстаническите чети няколко години и сега чувства, както и останалите патриоти, че е настъпил моментът за организирани действия срещу турците.”
В литературата съществува и друго мнение, че този “доктор” е Георги Чакалов. (52)
Като официален говорител, членът на ВМОРО д-р Яколов, както и протестантските пастори Н. Попов и В.Фурнаджиев обикалят българите емигранти в САЩ и усилията на комитета се увенчават с финансов успех. Събрани са към средата на 1904 г. само в Ню Йорк и Бостън 2000 долара. (53)
Д-р Станислав Шумков и Георги Чакалов в книгата си дават данни за още по-големи суми, събрани от американския народ.
“За чест на американския народ трябва да се обяви, че хиляди долари бяха изпратени в отговор на този “зов” и бездомните скиталци от Македония получиха много голяма помощ.” (54)
Българите - представители на ВМОРО в Ню Йорк, успяват със същата решимост, с която са се сражавали с оръжие, да продължат борбата за освобождение на Македония от турското потисничество и да завладеят сърцата на американските си приятели и поддръжници. Тези млади хора предизвикват възхищението на американската преса. На американската общественост са представени образовани млади хора, изоставили професиите си и кариерите си, за да се отдадат изцяло на борбата за освобождение на Отечеството си.
“Нито един от тях не е възрастен. Повечето от тях за завършили американски колежи – мъже, които биха заели високи постове в професиите си, за които са били обучавани, но те са били свидетели на кланетата на сънародниците си, на опожаряването на домовете им с всички отблъскващи ужаси на турската жестокост и са отдали живота си на спасяването на Македония.” (55)
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията , но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis (56) не може да се мисли за творчество .(57) Според него българите, които знаят, че каузата им е справедлива са убедени , че ще спечелят, но опитният журналист смята, че ролята на пропагандата е много важна. „В това отношение гърците и сърбите са по-хитри. Македонците мислят, че тяхната кауза е права и в края на краищата тя ще спечели. Това е една самоизмама. Ще спечели оная, която добие симпатията на другите народи.“ (58) В тази насока са усилията на приятеля на македонските българи, участвайки дейно в Българо-Американския Македонски комитет.
Дейността на Българо-Американския Македонски комитет се прекратява бързо. Както се вижда от писмото на Иван Радулов до Димитър Стефанов от 4 юли 1904 г. още в средата на годината той е останал сам в Ню Йорк и пише „Аз съм много отчаян понеже оставам самичък тук, а и съвършено без средства.” В по късната кореспонденция на Димитър Стефанов със САЩ се потвърждава, че Задграничното представителство на ВМОРО няма пълномощници „в този край за събиране на пари, и че издаванете разписки с лика на Борис Сарафов са фалшиви.”
Макар и с кратка история българо-американският македонски комитет изиграва своята роля в защитата на македонските българи, останали под властта на султана, като пропагандира в САЩ, превърнали се вече в световна сила, каузата на хилядите борещи се за справедливо решаване на Македонския въпрос.
Приложения
Писмо на Консантин Стефанив до Държавия секретар на САЩ Джон Хай
Constantine Stephanove letter to John Hay
October 18, 1901
To Hon John Hay
Secretary of State
Washington, D.C.
Dear Sir,
You undoubtedly have watched and followed the news of the pitiful plight of Miss Stone. But none have followed her case closer than I, for here capture by the brigands has rendered my home destitute. Mrs. Tzilka her companion is my sister educated by the missionaries at home and graduates of Moody’s Seminary and Presbyterian Hospital (N.Y.). In May 1900 she was married to Mr. Tzilka just graduated of U.T. Seminary by the president of the institution, Dr. G. Hall and the two immediately returned home to spread the gospel and help the needy in every way possible under the supervision of the missionaries. That same Mrs. Tzilka is responded by the papers to have been murdered by the brigands soon after the traveling groups of over twenty souls were held up by the bandits.
But the worse for our family is yet to come. My father, Pope Stephanove, an old man of sixty has been seized by the Turkish authorities at home, Bansko Macedonia, and has been compelled under torture to testify against the Americans to whom he has always [been] friendly and subservient and whose home was a welcome place for them always. I already fear for his life for the Turks have no mercy, as they use no consideration and judgment. He was arrested because the Turkish authorities pressed by the U.S. Legation had to arrest somebody. My father’s arrest has left my mother and a very young sister helpless at home.
Honorable Mr. Hay, you see what I am trying to show. Since this terrible calamity has been heaped upon our family, unfortunately, through the missionaries whom the Turks and Bulgarians hate to have them among them. May I not kindly ask your aid in behalf of my dear old father to so instruct the U.S. Legation that my father if not let free should be treated kindly and looked after until future investigations shall disclose the identity of the brigands and their associates? While I am perfectly sure that Turkish government and people to be free from any complicity with the crime of Miss Stone’s captivity, yet it is self-evident that the responsibility rest with them. They realize that fact, and how many innocent Christians will suffer on that account? But I am sure a word from you to the Turkish Legation at Washington in regard [to} my father’s plight will insure his life as it has been spared until now. Are not the testimonies of he American missionaries in his behalf potent to prove his innocence?
I enclose these clip, one from the sake of my identity and the other that of my father.
That all concerned in this sad affair shall remain eternally grateful to you and the President for such a favor you well can judge.
Your obedient Servant,
C.D. Stephanove
John Hay’s letter to Spencer F. Eddy
Department of State, Washington
No. 70. October 21, 1901
Spencer F. Eddy, Esquire,
Etc.etc.etc.
Constantinople.
Sir:
I enclose herewith for your information a copy of a letter from Mr. Constantine Demeter Stephanove, brother of Mrs. Tzilka, a fellow-captive of Miss Stone’s in which he requests the Department to use its good offices to obtain the release of father, Pope Stephanove, from ill treatment at the hands of the Turkish authorities at Bansko, Macedonia.
Mr. Stephanove states that his father has been compelled under torture to testify against American, to whom he has always had welcome in his home.
You will do what you can, in a kindly friendly way, to relive the position of Mr. Stephanove, senior.
I am Sir,
Your obedient servant
Иван Радулов с братята си Лазар и Димитър и баща им Марко по време на краткото му завръщане в Банско през 1910 г.(7)
Константин Стефанов при дипломирането му в Йейл.(8)
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г. (9)
Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War. (10)
“Madcedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г – The Times, Aug. 16 th, 1919, p. 6 (11)
23 Ню Йорк Таймс, 23 март 2904 г.
24 От този род е Добробосанският и Щипски владика Серафим, бил преди това игумен на Рилския манастир под името Серпион, а също и брат му Йеротей, написал Рилската летопис. По-подробно за владиката Серафим и йеромонах Йеротей виж. Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009, стр. 237-247.
25 информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
26 Trolley conductor graduates from Yale, The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
27 информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm . 14.01.2009 г. Г-н Ричард Кохран е внук на брата на Константин Попстефанов – Иван.
28 Писмо на Константин Стефанов до Джон Хай, 18 октомври 1901г. Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
29 Макдоналд, Джон, политически кореспондент на английския вестник “Дейли нюз”; сътрудничил и на американския вестник “Ню Йорк таймс”, член на Балканския комитет, основан в Лондон.
30 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка.
31 Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”. Стр. 244.
32 Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие”1983 г., бр. 5, стр.54
33 Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г.” Дружина патриоти се подготвят за война. Македонски бунтовници, изпратени тук от Български революционен комитет, провеждат тайна среща в Ню Йорк” . Превод Мира Стефанова.
34 Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War
35 Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г. – “ No entente with Germani”
36 The Times, August 16 thq 1919, p. 6
37 Джордж Дейвис Херон (1862-1925). Пастор на Конгрешанската църква, христиансоциалист, неговите радикални възгледи са изразени в книгата му, “Камбанен звън за Евангелието (1892). По време на Първата световна война работи за мира като пратеник на президента Удроу Уилсън.
38 Други трудове на проф. Константин Стефанов: „Кийтс(1795-1821). Певец на красотата,”, „Критичски завой в историята на английския език – един англо-български паралел. ‘Educational Developments in Bulgaria’ in Education yearbook of The International Institute of Teachers College, Columbia University, 1924 , „Apotheosis of Labour in Bulgarian Folk-Lore and Folk – Song, Sofia 1932.
39 Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
40 За рода Голеви (Герман) виж по-подробно Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009
41 Илия Галчев, Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София 2005, стр. 326
42 Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С, стр. 186-187.
43 Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село Годлево. Син е на книжовника Михаил Попфилипов. В 1887 година завършва Солунската българска мъжка гимназия и една година е учител в родното си село. Учителства в Банско, Мехомия и Неврокоп. През 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия. В Неврокоп е член на околийския революционен комитет. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене. В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 - 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в село Годлево през 1944 година.
44 НБКМ БИА, Ф. 784, а.е. 15, л .1
45 Американските читатели са добре запознати с последиците от разгрома. Те за информирани за случващото се във всички засегнати райони. За въстаническите действия и кланетата в Мехомия съобщава The San Francisco Callq saturday, October 3, 1903 в Tturks and Insurgents Battle in Mountains and Inhabitants of Mehomia Perish in Massacre.
46 Никола Карев (1877-1905), роден е в град Крушево, днес Република Македония.През 1900 г. завършва гимназия в Битоля и се включва в редовете на ВМОРО, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 г. е учител. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903 г.), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. Но през 1905 г. отново навлиза с чета във Вардарска Македония. Войводата пада убит при едно сражение край кратовското село Райчани, днес Република Македония
47 Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904г . Превод Мира Стефанова.
48 Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2. Писмо (№15) на Иван Радулов до Димитър Стефанов.
49 Иван Радулов се връща за кратко в Родината си през 1910 г., а не през 1905 г., както предполага Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка.
50 Спомени на Йордана Николова Радулова (Проданичина), съпруга на Лазар Марков Радулов, публикувани в „Никола Вапцаров – Спомени за поета и революционера по случай 70 години от рождението му” София 1979, стр. 21.
51 Сведенията за живота на Иван (Йонко) Радулов са любезно предоставени на 18.01.2009 г. от племенника му проф. др. Румен Д. Божков, сестрин син на Йонко Радулов. Същите той е получил от майка си Щана и вуйчо си Митар (Димитър) (сестра и брат на Иван Радулов)
52 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка; Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка т. 1, стр. 42.
53 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
54 Станислав Шумков, Георги Чакалов, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване, Орбел 2005 С.стр. 109.
55 Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904г . Превод Мира Стефанова.
56 Горко на победените
57 М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 112, стр. 2
58 Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1
Литература:
Банско Книжовен център – Живот и дело на проф. Константин Стефанов – Гочо Чакалов
Живот, отдаден на науката и хората 110 години от рождението на проф. Константин Стефанов – Пиринско дело 1983г. – Йордан Ушев
Проф. Константин Стефанов – в. Обзор бр. 70-72, 1936 г.
Интернет сайт на г-н Ричард Кохран
Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
Артър Смит, Спомени от Македония
Национално освободителното движение на македонските и българи 1878-1944, Македонски научен институт – София 1997
Алберт Сониксен, Изповедта на един македонски четник, трето преработено и допълнено издание , С. 1983
Зверствата при потушаването на Илинденско-преображенското въстание, Сборник от публикации в Американския печат, съставители Йордан Николов, Никола Б. Вапцаров
Първа евангелска църква в България, основана 1868 година в Банско , Борис Кожухаров, С. 1998
История на Българската емиграция в Северна Америка, Веселин Трайков, Университетско издателства “Св. Климент Охридски”С.1993
САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г. , доц. Трендафил Митев, Македонски преглед , 1998 , бр. 2
Вътрешна Македоно-одринска революционна организация, войводи и ръководители (1893-1934) Биографично-библиографски справочник, Борис Й. Николов, С. 2001
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ , Канада и Австралия , Веселин Трайков, Трендафил Митев , София Македонски институт 1995
36 години във ВМРО спомени на Кирил Пърличев, съставител и редактор Кирил Пърличев , Веда – МЖ , С. 1999
Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”
Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г
Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г
Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С
Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие” 1983 г. кн. 5
Илия Галчев, Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София 2005
Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1
Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII
The San Francisco Call, Monday July 8 1901
Band of Patriots preparing for War – New York World March, 26, 1904
Macedonian Student Goes Through Yale By Running A Trolley Car – 1902
The Miss Stone Affair author, Teresa Carpenter. 2004. Publisher: Simon & Schuster Adult Publishing Group
Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918
The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
The Times, August 16 the 1919, p. 6
George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978
Bulgarian and the Russian Revolution, Albert Sonnichsen, Oct.14, 1917q The Ogden Examiner.
Началното си образование Константин Стефанов получава в родния си град. През 1880г. Константин Стефанов постъпва в Американската гимназия в Самоков. Писмо в архивите на (American Board fo Commissioners of Foreign Missions) A.B.C.F.M, съхранявани в Харвардския университет се споменава Константин в този ранен период от живота му(25) . През 1889г. на шестнадесет години Константин пристига в Америка и в течение на три години работи във ферма близо до Кентърбъри, Канектикът. От 1892г. учи в Академия Monson (сега Академия Wilbraham & Monson). През 1896 г. е приет за студент в Йейлския университет. Получава бакалавърска степен през 1899, а магистърска пак там през 1901 г. През цялото време на следването си Константин Стефанов работи като кондуктор на нощен трамвай(26) . След завръщането си в Европа учи философия в Берлинския университет.
Веднага след пристигането си в Европа през 1901г. той се опитва да защити семейството си от гнева на турските власти, заради отвличането на мис Елена Стоун и сестра му Катерина Цилка. В Берлин Константин Стефанов по време на похищението използва всяко достъпно средство, включително пряко застъпничество на Джон Хай, държавния секретар на Теди Рузвелт. Неговото писмо от 1901 г. до Хай се съхранява в документите на Държавния департамент в Националния архив на САЩ (27). В това писмо Константин Стефанов описва тежкото положение на семейството на Катерина Цилка след нейното пленяване и моли за съдействие на Държавния Департамент на САЩ за облекчаване на положението на баща му Димитър Попстефанов в затвора в Банско, където е задържан след отвличането : “Той е арестуван, защото турските власти, притискани от легацията на САЩ, трябваше да арестуват някого”(28) и е принуждаван да свидетелства срещу американците в ролята им в “Аферата Мис Стоун”.
През 1902 г. се завръща в България и е извикан с писмо от д-р Татарчев и Христо Матов в София, където се среща с британския журналист Джон МакДоналд (29) от лондонския вестник Daily News. В през пролетта на 1903 г. Константин Стефанов е преводач на МакДоналд. В своите кореспонденции от Македония МакДоналд описва обиколките си с Константин Стефанов и неговото арестуване и хвърлянето му в затвора “по подозрение”. Кореспонденциите на МакДоналд публикувани по-късно през 1903 г. не изясняват точно как е успял да излезе от турския затвор, но през следващата година той пристига в САЩ, изпратен от ВМОРО. Пред кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс на 22 март 1904 г. Константин Стефанов, разказвайки за пребиваването си в затвора, заявява, че освобождаването му се дължи единствено на помощта на МакДоналд.
В САЩ Константин Стефанов се среща с д-р Шумков и Тонжоров – до тогава представители на ръководството в София. Тук се стига до конфликт, заради спор за пълномощията(30) , а според друг източник (31) поради неразбирателство между Стефанов и Шумков. В статията си “Из историята на българския емигрантски печат” Георги Тамбуев цитира Станислав Шумков според, когото Константин Стефанов е заявил, че е грък и че одобрява действията на гръцките андарти (32). Това е малко вероятно, като се има цялостната дейност на Константин Стефанов. Този конфликт изглежда е отзвук от конфликта между ВМОК и ВМОРО. Както и самият Шумков признава, ВМОК няма авторитет в Америка. Поради тези разногласия Станислав Шумков отсъства от лидерите на новоучредения комитет.
Вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904г. пише за председателя на Българо-американския македонски комитет :
“Константин Стефанов е един от водещите духове на революционния комитет. Както и другите, и той е млад мъж. Завършил Йейл, Стефанов е претърпял ужасни неща в турските затвори. Срещу него никога не е било повдигнато конкретно обвинение, но е бил хвърлен в затвора като заподозрян. От ужасния затвор, в който е бил хвърлен заедно с най-деградиралите престъпници, той не е имал никаква възможност за връзка с външния свят.
Само когато случаят достига до ушите на лорд Лансдоун чрез посредничеството на комисаря МакДоналд, Стефанов е освободен след 6 месеца затворничество. Макар и това време да не изглежда дълго, условията са били така ужасяващи, че Стефанов все още не може да се възстанови от изтърпяното. Той е набит, с очи на ентусиаст и се счита за един от най-ценните членове на комитета.” (33)
Съгласно биографията му в Йейлския университет Константин Стефанов по-късно е ръководител на Българската изложба на изложението в Сейнт Луис през 1904 г. , но не е пристигнал навреме, за да бъде вписан в каталога на тази изложба. В края на 1904 г.той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Това е първото от няколко такива назначения.
Вестник “Мир” го предлага за най-добрия възможен кандидат за посланик на България в САЩ. През 1913 г. само дни след Букурещкия мирен договор Константин Стефанов изпраща писмо до свои приятели в Ню Йорк, в което защитава България от нападките на Сърбия, Гърция и Черна Гора, че тя е агресор в Междусъюзническата война.
“Обвиненията, че България е агресор в този военен конфликт, в който предишните съюзници се обърнаха срещу нея, са несправедливи и неверни.”
Информацията от писмото на Константин Стефанов е разпространена от Асошейтед прес и е публикувана от няколко вестника. (34)
През 1915 година е в мисията на България в Лондон, където дава интервю на кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, че България ще остане в най-лошия случай неутрална и няма да се присъедини към Германия срещу приятелска Англия. (35)
След Първата световна война и подписването на Ньойския договор Константин Стефанов е в Швейцария и отново работи в защита на каузата на България. Тогава написва и издава в Берн книгите: “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom, Berne, Paul Haupt, 1918”; “The Question of Trace”, Berne, Paul Haupt, 1919; “We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919; “Why France is Helping the Turks”, Current History, Vol: 16, July, 1922. pp. 655-657. , “Macedonia and the Peace Conference”, Independence macedonienne, Nov. 1, 1919, “Macedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г. и други. (36)
През 1920 година води кореспонденция с Джордж Дейвис Херон(37) във връзка със съдбата на Македония.
Въпреки политическите и дипломатическите назначения по-голямата част от живота си проф. Константин Стефанов отдава на научна дейност. Той започва тридесетгодишната си академична кариера като лектор по английски език в историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет на 1 октомври 1906г. От 5 март 1923г. е избран за хоноруван доцент по английски език и литература в рамките на новоучредената специалност германистика. Пет години по-късно през 1928 г. в университета се създава самостоятелна специалност “английска филология”, чийто ръководител става дългогодишният преподавател доцент, а от 20 октомври 1935 г. професор Константин Стефанов. Той е основател и години наред води сам курсове по история на английския език, английска граматика и английска литература.
Константин Стефанов е член на Националното географско дружество във Вашингтон и дописен член на Централното бюро на Британските университети.
Работата на професор Константин Стефанов е разнопосочна и в голяма степен възрожденско-просветителска и едновременно с това новаторска.
Основни негови трудове са :
Англо-български речник С., Глобус, 1908, 1028, с 1064. Второ основно преработено и уголемено издание, 1929, Джобен англо-български речник. С. , Глобус, 1908, 312 с.
Второ издание 1920, 240с Трето поправено издание 1936, 262 с.
Англо-български разговорник. С. Глобус, 1908,61с.
Пълен българо-английски речник, С 1914, 902с.
Джобен способ за изучаване на английски език С., 1921, 61 с. и др. (38)
Съпруга на професор Константин Стефанов е Мария Цанова, дъщеря на възрожденеца Андреа Цанов. Нейни братя са Владимир Цанов и изтъкнатия американски философ Радослав Андреа Цанов.
Специалният пратеник на ЗП ВМОРО в САЩ е Иван (Йонко) Марков Радулов. За това че Йонко Радулов е основния, а и единствен представител - агент, както го наричат в статията на Ню Йорк Таймс от 23 март 1904 г, на ЗП на ВМОРО в САЩ, освен публикуваният тук документ свидетелства и неговото писмо от 4 юли 1904 г., където той препоръчва Алберт Сониксен на Димитър Стефанов(39) . От това писмо личи, че той е единствен представител на организацията в страната и въпреки че е оставен без средства, не може да се върне в България без изричното й разрешение. Също така от обратния адрес на това писмо става ясно, че Иван Радулов поддържа връзка със Светозар Тонжоров, което показва, че въпреки конфликтите, българите в САЩ продължават сътрудничеството си при отстояването на каузата на родината си.
Иван Радулов е роден в Банско 1876 г. в семейството на будни българи Марко и Елена Радулови . Майка му е от големия род Голеви - внучка на Лазар Герман – организатор и основен ктитор на градежа на църквата “Св. Троица” в Банско и брат на Михаил Герман – съветник на сръбския княз Милош Обренович (40).
Бащата на Иван – Марко Атанасов Радулов е имал доста земя и е бил търговец-кираджия, пътувал със стока от Солун и Сер до София, няколко пъти дори до Будапеща и Виена, опознавайки европейските нрави и свободолюбиви традиции през периода 1860-1875 г. е гледал да даде образование на децата си. Марко Радулов е държал ханове в Рилския манастир до 1914 г. и в Лъджене до 1918 г..Умира в Банско през 1938 г. почти на сто години. Имал е трима сина – Иван, Димитър и Лазар и пет дъщери – Мария, Райна, Елена, Данка и Шана.
Всички деца на Марко Радулов са получили много добро образование. Димитър учи две години в Солунската гимназиа, Лазар завършва гимназия в Горна Джумая, Райна завършва Солунската гимназия(41) , Елена също учи в Солунската девическа гимназия, а Шана завършва гимназия в Кюстендил.
Иван Радулов помага на баща си в стопанската работа в Банско, но особено влияние за ранното му свободолюбие оказва работата му в хана на баща му при Рилския манастир. През 1892г., когато е на 14 години, баща му го изпраща да учи в Американския Колеж в Самоков, където учи до 1896 г.
Завръщайки се в Банско през лятото на 1896 г., той е посветен от Гоце Делчев в дейността на ВМРО и е включен в местния комитет на Мингьо Тодев. Имайки връзки в Самоков той по препоръка на Гоце Делчев се връща там и започва работа в печатницата на колежа, като използва възможностите за печатане на позиви и листовки за разпространение в поробените от турците части на България. Това продължава три години, като все повече се включва в нелегалната дейност за освобождение на българите живеещи под турска власт в областта Македония.
Къщата на Марко Радулов, която се намира в горната част на Банско, тогава е граничела само с градини и ливади и е била предоставена за временни спирки на четници. Там са отсядали Яне Сандански, Христо Чернопеев и други. Тези връзки и знанието на Иван Радулов на английски език довеждат до включването му от Яне Сандански в отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун на 3 септември 1901 г. по пътя от Банско за Горна Джумая. Така той се намира се в групата, придружаваща мис Стоун при пленяването й. На 7 септември пристига в Самоков и съобщава за отвличането на мисионерката на американците в Самоков. Това научаваме от писмо от американския мисионер в Самоков Беърд със сведения за пленяването на мис Стоун и Катерина Цилка – 7 септември (25 август) 1901 г. “…….На 7 септември, точно след залез пристигнаха двама от нашите ученици от Банско . Те били заедно с мис Стоун, когато разбойниците пленили групата.” Двамата ученици са Иван Радулов и Петър Ушев. (42) След изтичане на първият месец от отвличането по заръка на Сандански Иван Радулов отива в Солун и София, за да следи развитието на въпроса с откупа, както и във връзка с друга революционна дейност на организацията.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Иван Радулов от юли до септември е ръководител в Разложкия край. В архива на Иван Михайлов Бележков (Попфилипов)(43) са запазени две телеграми изпратени му от Йонко Радулов от Самоков - едната от 7 юли 1903 г. в Лъжене, а другата от 14 септември в Баня, отнасящи се за изпращане на коне, вероятно необходими на въстаниците.
„Телеграма за господин Ив. Бележков в Лъжене. Подадена от Самоков на 7 юли 1903 г. Лъжене - Иван Бележков, Прати колкото коне имате там веднага. Радулов.” На гърба на телеграмата е черновата на отговора. „Самоков, ученика Радулов не чакайте коне. Нямаме. Не чакайте от нас такива.” (44)
Свидетел е на кланета от 27 септември 1903 г. в Разложко. След разгрома (45) на въстанието той заедно с няколко четници се укриват в Лъджене (България), където баща му има хан-хотел, но към края на годината се връща в Банско, където го заварва решението на ВМОРО от 26 декември 1903 г. да замине за Америка за пропагандиране каузата на българите в Македония и събиране на средства за въоръжаване на ново въстание. Като разложки началник той е инструктиран да предаде делата на “Ушев дорде дойде друг, наверно Карев(46) – Крушовски началник”.
След пристигането си в Ню Йорк Иван Радулов, като представител на ЗП на ВМОРО, в края на март 1904 г. взима участие в учредяването на Българо-американския македонски комитет. За него вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904 г. пише:
“Може би най-забележителната фигура между патриотите е Иван Радулов, тих, замислен 28-годишен мъж. Той изглежда значително по-възрастен. Видял е неща, които издълбават бръчки по лицата. Радулов е боец, чист и простодушен. Трудно е да го накараш да се открие. Попитайте го дали е участвал в борбата. “О, в известна степен – да”, отговаря той с широка усмивка. Радулов е бил свидетел на Разложкото клане от 27 септември миналата година, когато турците заклаха и малтретираха над хиляда жени и деца.
Избягал, предрешен като жена
Предрешен като жена, заедно със своя братовчедка, чийто съпруг и деца са били убити пред очите й, избягват в Балкана и се присъединяват към една от четническите групи, които обикалят мрачните планински проходи и нападат турските потисници, когато се разкрие възможност.
Не е необичайно за жените да нарамят пушка като част от тези неорганизирани групи. Г-н Радулов споделя, че тези жени са отчаяни бойци. Те не се страхуват от смъртта. Единственото им желание е да отмъстят за ужасните страдания , причинени от турската войска.
Турците са се научили от дълъг опит да уважават тези групи и рядко се осмеляват да предизвикат съдбата, като ги пресрещат на тяхна територия по набраздените планински склонове на Балкана. Частите, сформирани от турците за военни кампании срещу бунтовниците, са ужасяващите башибузук – нередовна армия – която, по кръвожадността и жестокостта си надминават дори и войниците от редовната турска армия.
Разбира се, македонците нямат артилерия. ..........................
Когато са притиснати, патриотите хвърлят бомбите си в средата на редиците на врага, и, макар че и самите те загиват, убиват и няколко от враговете си.
Нуждаят се от оръжия и амуниции
Г-н Радулов твърди, че Македония може да организира армия от 50 000 сражаващи се патриоти тази есен, болшинството от които са добри стрелци. Всичко, от които се нуждае комитетът, са средства за оръжия и амуниции. След като се снабдят с тях, няма да им е трудно да ги прекарат контрабандно в Македония през България.”
(47)
В продължение на повече от година Иван Радулов работи за събиране на средства и за разясняване тежката съдба на българите, останали извън пределите на свободна България под турска власт. Самият той изпитва неволите на емигрантския живот, но остава верен на каузата и въпреки трудностите търси връзка и указания от ЗП на ВМОРО в България. Когато препоръчва журналиста Алберт Сониксен на другарите си в България и Македония, той отново допринася за популяризирането на каузата на македонските българи в Америка. (48)
В следващите години Иван Радулов работи като ватман по трамваите в Ню Хавен и Масачузец. През 1910 г. (49) се връща за няколко месеца в България, но неговия роден край е все още под турско робство. Неговият по-малък брат Димитър е преследван от турците и затова на връщане в Америка го взима със себе си. След убийството на баща му Никола и брат му Цветко Проданичини с него заминава за Америка и по-малкият брат на Йонко Вапцаров Георги – тогава четиринадесет годишен, за когото Радулов се грижи. (50)
През 1918 г. Иван Радулов се жени за ирландка и има син Карл – починал през 1966 г. До смъртта си през 1942 г. той поддържа кореспонденция с родните си в България.(51)
НБКМ БИА – ф. 794, а.е. 5, л.19(6)
В писмото до Иван Радулов Кирил Пърличев и Христо Матов пишат, че той ще бъде съпровождан от един доктор, който познава добре Америка, ако се съди по публикацията във вестник Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904 г. това трябва да е д-р Яколов.:
“Д-р Яколов, член на българските запасняци, е друг силен член на комитета. Той се е сражавал във въстаническите чети няколко години и сега чувства, както и останалите патриоти, че е настъпил моментът за организирани действия срещу турците.”
В литературата съществува и друго мнение, че този “доктор” е Георги Чакалов. (52)
Като официален говорител, членът на ВМОРО д-р Яколов, както и протестантските пастори Н. Попов и В.Фурнаджиев обикалят българите емигранти в САЩ и усилията на комитета се увенчават с финансов успех. Събрани са към средата на 1904 г. само в Ню Йорк и Бостън 2000 долара. (53)
Д-р Станислав Шумков и Георги Чакалов в книгата си дават данни за още по-големи суми, събрани от американския народ.
“За чест на американския народ трябва да се обяви, че хиляди долари бяха изпратени в отговор на този “зов” и бездомните скиталци от Македония получиха много голяма помощ.” (54)
Българите - представители на ВМОРО в Ню Йорк, успяват със същата решимост, с която са се сражавали с оръжие, да продължат борбата за освобождение на Македония от турското потисничество и да завладеят сърцата на американските си приятели и поддръжници. Тези млади хора предизвикват възхищението на американската преса. На американската общественост са представени образовани млади хора, изоставили професиите си и кариерите си, за да се отдадат изцяло на борбата за освобождение на Отечеството си.
“Нито един от тях не е възрастен. Повечето от тях за завършили американски колежи – мъже, които биха заели високи постове в професиите си, за които са били обучавани, но те са били свидетели на кланетата на сънародниците си, на опожаряването на домовете им с всички отблъскващи ужаси на турската жестокост и са отдали живота си на спасяването на Македония.” (55)
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията , но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis (56) не може да се мисли за творчество .(57) Според него българите, които знаят, че каузата им е справедлива са убедени , че ще спечелят, но опитният журналист смята, че ролята на пропагандата е много важна. „В това отношение гърците и сърбите са по-хитри. Македонците мислят, че тяхната кауза е права и в края на краищата тя ще спечели. Това е една самоизмама. Ще спечели оная, която добие симпатията на другите народи.“ (58) В тази насока са усилията на приятеля на македонските българи, участвайки дейно в Българо-Американския Македонски комитет.
Дейността на Българо-Американския Македонски комитет се прекратява бързо. Както се вижда от писмото на Иван Радулов до Димитър Стефанов от 4 юли 1904 г. още в средата на годината той е останал сам в Ню Йорк и пише „Аз съм много отчаян понеже оставам самичък тук, а и съвършено без средства.” В по късната кореспонденция на Димитър Стефанов със САЩ се потвърждава, че Задграничното представителство на ВМОРО няма пълномощници „в този край за събиране на пари, и че издаванете разписки с лика на Борис Сарафов са фалшиви.”
Макар и с кратка история българо-американският македонски комитет изиграва своята роля в защитата на македонските българи, останали под властта на султана, като пропагандира в САЩ, превърнали се вече в световна сила, каузата на хилядите борещи се за справедливо решаване на Македонския въпрос.
Приложения
Писмо на Консантин Стефанив до Държавия секретар на САЩ Джон Хай
Constantine Stephanove letter to John Hay
October 18, 1901
To Hon John Hay
Secretary of State
Washington, D.C.
Dear Sir,
You undoubtedly have watched and followed the news of the pitiful plight of Miss Stone. But none have followed her case closer than I, for here capture by the brigands has rendered my home destitute. Mrs. Tzilka her companion is my sister educated by the missionaries at home and graduates of Moody’s Seminary and Presbyterian Hospital (N.Y.). In May 1900 she was married to Mr. Tzilka just graduated of U.T. Seminary by the president of the institution, Dr. G. Hall and the two immediately returned home to spread the gospel and help the needy in every way possible under the supervision of the missionaries. That same Mrs. Tzilka is responded by the papers to have been murdered by the brigands soon after the traveling groups of over twenty souls were held up by the bandits.
But the worse for our family is yet to come. My father, Pope Stephanove, an old man of sixty has been seized by the Turkish authorities at home, Bansko Macedonia, and has been compelled under torture to testify against the Americans to whom he has always [been] friendly and subservient and whose home was a welcome place for them always. I already fear for his life for the Turks have no mercy, as they use no consideration and judgment. He was arrested because the Turkish authorities pressed by the U.S. Legation had to arrest somebody. My father’s arrest has left my mother and a very young sister helpless at home.
Honorable Mr. Hay, you see what I am trying to show. Since this terrible calamity has been heaped upon our family, unfortunately, through the missionaries whom the Turks and Bulgarians hate to have them among them. May I not kindly ask your aid in behalf of my dear old father to so instruct the U.S. Legation that my father if not let free should be treated kindly and looked after until future investigations shall disclose the identity of the brigands and their associates? While I am perfectly sure that Turkish government and people to be free from any complicity with the crime of Miss Stone’s captivity, yet it is self-evident that the responsibility rest with them. They realize that fact, and how many innocent Christians will suffer on that account? But I am sure a word from you to the Turkish Legation at Washington in regard [to} my father’s plight will insure his life as it has been spared until now. Are not the testimonies of he American missionaries in his behalf potent to prove his innocence?
I enclose these clip, one from the sake of my identity and the other that of my father.
That all concerned in this sad affair shall remain eternally grateful to you and the President for such a favor you well can judge.
Your obedient Servant,
C.D. Stephanove
John Hay’s letter to Spencer F. Eddy
Department of State, Washington
No. 70. October 21, 1901
Spencer F. Eddy, Esquire,
Etc.etc.etc.
Constantinople.
Sir:
I enclose herewith for your information a copy of a letter from Mr. Constantine Demeter Stephanove, brother of Mrs. Tzilka, a fellow-captive of Miss Stone’s in which he requests the Department to use its good offices to obtain the release of father, Pope Stephanove, from ill treatment at the hands of the Turkish authorities at Bansko, Macedonia.
Mr. Stephanove states that his father has been compelled under torture to testify against American, to whom he has always had welcome in his home.
You will do what you can, in a kindly friendly way, to relive the position of Mr. Stephanove, senior.
I am Sir,
Your obedient servant
23 Ню Йорк Таймс, 23 март 2904 г.
24 От този род е Добробосанският и Щипски владика Серафим, бил преди това игумен на Рилския манастир под името Серпион, а също и брат му Йеротей, написал Рилската летопис. По-подробно за владиката Серафим и йеромонах Йеротей виж. Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009, стр. 237-247.
25 информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
26 Trolley conductor graduates from Yale, The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
27 информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm . 14.01.2009 г. Г-н Ричард Кохран е внук на брата на Константин Попстефанов – Иван.
28 Писмо на Константин Стефанов до Джон Хай, 18 октомври 1901г. Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
29 Макдоналд, Джон, политически кореспондент на английския вестник “Дейли нюз”; сътрудничил и на американския вестник “Ню Йорк таймс”, член на Балканския комитет, основан в Лондон.
30 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка.
31 Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”. Стр. 244.
32 Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие”1983 г., бр. 5, стр.54
33 Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г.” Дружина патриоти се подготвят за война. Македонски бунтовници, изпратени тук от Български революционен комитет, провеждат тайна среща в Ню Йорк” . Превод Мира Стефанова.
34 Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War
35 Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г. – “ No entente with Germani”
36 The Times, August 16 thq 1919, p. 6
37 Джордж Дейвис Херон (1862-1925). Пастор на Конгрешанската църква, христиансоциалист, неговите радикални възгледи са изразени в книгата му, “Камбанен звън за Евангелието (1892). По време на Първата световна война работи за мира като пратеник на президента Удроу Уилсън.
38 Други трудове на проф. Константин Стефанов: „Кийтс(1795-1821). Певец на красотата,”, „Критичски завой в историята на английския език – един англо-български паралел. ‘Educational Developments in Bulgaria’ in Education yearbook of The International Institute of Teachers College, Columbia University, 1924 , „Apotheosis of Labour in Bulgarian Folk-Lore and Folk – Song, Sofia 1932.
39 Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
40 За рода Голеви (Герман) виж по-подробно Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009
41 Илия Галчев, Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София 2005, стр. 326
42 Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С, стр. 186-187.
43 Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село Годлево. Син е на книжовника Михаил Попфилипов. В 1887 година завършва Солунската българска мъжка гимназия и една година е учител в родното си село. Учителства в Банско, Мехомия и Неврокоп. През 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия. В Неврокоп е член на околийския революционен комитет. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене. В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 - 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в село Годлево през 1944 година.
44 НБКМ БИА, Ф. 784, а.е. 15, л .1
45 Американските читатели са добре запознати с последиците от разгрома. Те за информирани за случващото се във всички засегнати райони. За въстаническите действия и кланетата в Мехомия съобщава The San Francisco Callq saturday, October 3, 1903 в Tturks and Insurgents Battle in Mountains and Inhabitants of Mehomia Perish in Massacre.
46 Никола Карев (1877-1905), роден е в град Крушево, днес Република Македония.През 1900 г. завършва гимназия в Битоля и се включва в редовете на ВМОРО, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 г. е учител. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903 г.), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. Но през 1905 г. отново навлиза с чета във Вардарска Македония. Войводата пада убит при едно сражение край кратовското село Райчани, днес Република Македония
47 Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904г . Превод Мира Стефанова.
48 Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2. Писмо (№15) на Иван Радулов до Димитър Стефанов.
49 Иван Радулов се връща за кратко в Родината си през 1910 г., а не през 1905 г., както предполага Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка.
50 Спомени на Йордана Николова Радулова (Проданичина), съпруга на Лазар Марков Радулов, публикувани в „Никола Вапцаров – Спомени за поета и революционера по случай 70 години от рождението му” София 1979, стр. 21.
51 Сведенията за живота на Иван (Йонко) Радулов са любезно предоставени на 18.01.2009 г. от племенника му проф. др. Румен Д. Божков, сестрин син на Йонко Радулов. Същите той е получил от майка си Щана и вуйчо си Митар (Димитър) (сестра и брат на Иван Радулов)
52 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка; Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка т. 1, стр. 42.
53 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
54 Станислав Шумков, Георги Чакалов, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване, Орбел 2005 С.стр. 109.
55 Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904г . Превод Мира Стефанова.
56 Горко на победените
57 М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 112, стр. 2
58 Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1
Литература:
Банско Книжовен център – Живот и дело на проф. Константин Стефанов – Гочо Чакалов
Живот, отдаден на науката и хората 110 години от рождението на проф. Константин Стефанов – Пиринско дело 1983г. – Йордан Ушев
Проф. Константин Стефанов – в. Обзор бр. 70-72, 1936 г.
Интернет сайт на г-н Ричард Кохран
Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
Артър Смит, Спомени от Македония
Национално освободителното движение на македонските и българи 1878-1944, Македонски научен институт – София 1997
Алберт Сониксен, Изповедта на един македонски четник, трето преработено и допълнено издание , С. 1983
Зверствата при потушаването на Илинденско-преображенското въстание, Сборник от публикации в Американския печат, съставители Йордан Николов, Никола Б. Вапцаров
Първа евангелска църква в България, основана 1868 година в Банско , Борис Кожухаров, С. 1998
История на Българската емиграция в Северна Америка, Веселин Трайков, Университетско издателства “Св. Климент Охридски”С.1993
САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г. , доц. Трендафил Митев, Македонски преглед , 1998 , бр. 2
Вътрешна Македоно-одринска революционна организация, войводи и ръководители (1893-1934) Биографично-библиографски справочник, Борис Й. Николов, С. 2001
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ , Канада и Австралия , Веселин Трайков, Трендафил Митев , София Македонски институт 1995
36 години във ВМРО спомени на Кирил Пърличев, съставител и редактор Кирил Пърличев , Веда – МЖ , С. 1999
Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”
Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г
Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г
Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С
Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие” 1983 г. кн. 5
Илия Галчев, Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София 2005
Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1
Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII
The San Francisco Call, Monday July 8 1901
Band of Patriots preparing for War – New York World March, 26, 1904
Macedonian Student Goes Through Yale By Running A Trolley Car – 1902
The Miss Stone Affair author, Teresa Carpenter. 2004. Publisher: Simon & Schuster Adult Publishing Group
Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918
The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
The Times, August 16 the 1919, p. 6
George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978
Bulgarian and the Russian Revolution, Albert Sonnichsen, Oct.14, 1917q The Ogden Examiner.
петък, 16 май 2014 г.
Създаване на българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904г. Светлана Дяконова - Арсен. - първа част
Български интелектуалци, следващи и завършили американски университети, обединени в студентски дружества(1) , популяризират справедливата борба на македонските българи пред света, като търсят съдействието на политическия и културен елит на Стария континент и в Америка и се стремят актуалните събития засягащи българската национална кауза да намират точно отражение в пресата . Сред членовете на такива дружества е и д-р Станислав Шумков, роден 1875 в Крушево , завършил Пенсилванския университет, защитава докторска степен за Българското възраждане и Македонския въпрос. По препоръка на професорите си изнася над 2000 лекции в американски университети и църковни зали(2) .
Далеч от Балканите, в САЩ още през 1901 г. във връзка с отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун и спътничката й Катерина Попстефанова – Цилка извършено от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, общественото мнение разбира характера и целите на борбата на българите в останалите под османска власт земи. Обществеността там е информирана за положението на потиснатото българско население и следи внимателно развоя на събитията за вярното представяне, на които отново следят представители на македонските българи(3).
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание, а още повече неговото жестоко потушаване, предизвикват широк отзвук сред обществените кръгове на европейските сили. Независимо от политиката на съответните правителства, обществеността в Европа реагира на новините от районите, вдигнали се на въоръжена борба с вековния потисник. Многобройните кореспонденти информират за изгарянето на цели села, масовите убийства, грабежи, гонения , на които е подложено населението от страна на редовните войски, башибозука и други банди, с цел да бъде потушен и смазан бунта на българите.
Още с първите публикации в американския печат, отразяващи бойните действия, жертвите сред мирното население и трагедията на бежанците, Илинденско-Преображенското въстание предизвиква значителен отзвук. Обективни наблюдатели изнасят истината за българите. Джордж Уошбърн, директор на Робърт Колеж в Цариград, Алберт Сониксен, Федерик Мур и други допринасят американското общество да узнае за положението в Македония. С подобна задача са натоварени от ВМОРО д-р Станислав Шумков и Светозар Тонжоров(4) , които информират най-влиятелните вестници в Америка за събитията в Македония и запознават американското общество с етническия състав на тази област(5) .
Този широк отзвук на въстанието от 1903 г. сред американското общество създава предпоставки там да се създаде българо-американски обществен комитет с цел оказване на морална и материална подкрепа на пострадалото население, а също и подпомагане на продължаването на борбата на македонските българи за освобождение от османска власт.
През есента на 1903 г. в САЩ е поставено началото на общи действия на българите - емигранти от Македония и американската общественост. Инициативата е поета първоначално от студенти и емигранти в САЩ, обединени в дружество “Левски”. Основан е Двойният комитет, образуван от американски политици от Филаделфия и Ню Йорк. Този комитет издава прокламацията “Вик от Македония”. Тази прокламация е под изключителното емоционално въздействие на американските мисионери работили и работещи в Македония. Едновременно с това тя е подписана от ползващи се с авторитет политици.(6)
По-късно друг комитет е организиран по инициатива на ВМОРО и американския журналист Алберт Сониксен. За целта ЗП на ВМОРО изпраща в САЩ свой официален представител – Иван Радулов. На 26 декември 1903г. задграничните представители на ВМОРО Кирил Пърличев и Христо Матов изпращат писмо на разложкия войвода Иван (Йонко) Радулов с инструкции да замине за САЩ с цел събиране на средства за организацията:
“Радулов,
Паскалеву(7) , бех рекъл да ти пише да бъдеш готов за Америка. Времето-часът билет - дойде. Ще вървиш с един известен Д-р, който ще държи речи на англ., а па ти ще сбираш парите. Ще те представяме като войвода – поборник! Пашапорт, дрехи сичко земи си. Предай на Ушев делата, дорде дойде да те замести друг, наверно Карев, Крушевски началник.
Бъди войник. Не питай наширико. Тук човека. Тръгването ще бъде в сряда. Пашапортът напиши го за странство, ако не заминеш, тогава тук.
Не говори другиму
С поздрав Христо Матов
26/ХІІ 903
Следвай на другата страница!
Разбра, наверно знаеш в що се състои: отивате в Америка от името на представителството на вътр. организация с цел – събиране на пари. Докторът, който ще те придружава, е твърде добре познат в Америка и запознат с работите там; почвата за тая цел (събиране на пари) е подготвена от време. Значи вие ще правите в Америка това що прават Сарафов и Герджиков в Англия. Понеже писмото пишем набързо, стига ти за сега толкова, а повече тука като дойдеш.
Разбрахме се, нали?
До виждане ! К. Пърличев”
Това писмо се публикува за първи път. То се съхранява у частно лице. Съдържанието на същото, може би препис, е цитирано от Георги Генов в “Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка”(8) , като “ писмо от Декато (9) (вероятно Кирил Пърличев)”. Цитираният документ е от ЦПА, ф. К. Попатанасов, необр.” (10) Днес поради организационни трудности (преместване на архивните материали на бившия ЦПА, сега предадени на ЦДА, от сградата на Народното събрание, бивш Партиен дом, в друго хранилище) тези все още необработени документални масиви остават недостъпни за изследователите.
Това прави публикуването на оригинала още по-интересно.
Публикуваното писмо, проф. Румен Божков е получил в САЩ през 1965 г. от Карл Радулов - синът на Иван Радулов.
Както се вижда от цитирания документ, Иван Радулов пристига в САЩ в началото на 1904 г. “от името на представителството на вътр. организация” като пратеник на ВМОРО, а не на ВМОРО и ВМОК (11) и е избран в ръководството на съюза през март 1904 г. ( 27 март ), а не на 27 октомври 1903г. (12)
Факсимиле на писмото на Кирил Пърличев и Христо Матов до Иван Радулов. Оригиналът се съхранява у проф. д-р Румен Божков, племенник на Иван Радулов.(1)
Още на 23 март “Ню Йорк Таймс” на страница 16 съобщава за намеренията на американци и българи да създадат такъв комитет и го сравнява с Кубинската хунта, създадена преди няколко години, като неговата цел е борба с турския терор в областта.
Припомнят се също така и събитията от преди две години и половина, свързани с отвличането на мис Стоун и Катерина Цилка, подчертавайки че един от участниците Константин Стефанов е брат на госпожа Цилка.
Отбелязва се пристигането на Иван Радулов в Ню Йорк като специален агент на ВМОРО от София и се съобщава, че вечерта на 23 март той ще разкаже за плановете на комитета пред симпатизанти в Презвитерианската църква в Ист Ориндж , като се очакват и други оратори. Намеренията са да се съберат пари за покупка на оръжие за борба с турците и на второ място за подпомагане на бежанците от Македония. Иван Радулов разказва, че от 1 500(13) македонци в САЩ около едно трета са пристигнали през последните месеци, но въпреки малкият им брой пратеникът е уверен, че чрез сказки и апели ще могат да съберат средства за екипиране на 50 000 патриоти. Според него оръжията вероятно ще се закупят от Великобритания и ще се транспортират до Македония през България.
Радулов и Стефанов обясняват пред кореспондента на Ню Йорк Таймс, че борбата не е за независимост, а за елементарно гарантиране на живота, собствеността и домовете на населението на Македония, а Димитър Фурнаджиев заявява, че християнското население на Македония – българи, сърби и гърци ще бъде унищожено, ако в най-скоро време не получи помощ и областта ще се върне 500 години назад.
Според тази публикация Стефанов и Фурнаджиев(14) са изпели заедно побългарената в боен химн, популярна тогава песен “Йейлс Була” (15)
Началото на българо–американския македонски съюз се поставя на 27 март 1904 г. на събрание в ресторант в Ню Йорк. Седалището му е на адрес № 230 Изток – Осемнадесета улица.
За председател е избран Константин Стефанов, ковчежник Иван Радулов и секретар Алберт Сониксен (16). В изпълнителния комитет влизат Георги Терзиев, Иван Голдрейп, д-р Георги Чакалов (17) и Уолтър Иванс.
28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс (3)
В броя от 28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава на 3 страница за учредяването предишния ден на българо-американския македонски комитет. В статията се казва, че председателят Константин Стефанов е получил писмо от сенатор Хоар , в което се казва, че македонската петиция е подадена в сената на САЩ(18) . С тази петиция се иска съдействието на Съединените щати, Англия, Франция и Италия за прилагането на предписанията на Берлинския конгрес от 1878 г., където на Македония се гарантират хуманно управление и защита от насилия. Положителното отношение на американския президент само по себе си е окуражително за македонците и е в посока на това Великобритания да поеме инициативата за ускоряване на реформите в областта. (19)
В същата статия е публикувано и възвание до американския народ, издадено от новосъздадения българо-американски македонски съюз:
“Нашата мисия в тази страна е да изложим пред американския народ истинската причина за сегашното плачевно състояние в Македония и да молим неговата морална и материална подкрепа в нашата борба за поносимо съществуване. Ние не сме тук за поощряване политическите интереси на амбициозни държавници – македонците страдаха достатъчно дълго от интригите на различни пропаганди, подстрекавани от егоистичната политика на чуждестранни сили - а само да представим македонците, които се борят за неприкосновеността на техните домове.
Дълги години молби и апели не допринесоха нищо , а в някои случаи даже послужиха за влошаване отношението на нашите потисници. Никаква надежда не е останала, освен прибягването до оръжие и до самоотбрана. Всеки борец в Македония е човек, докаран до отчаяние от безчинствата извършвани над членовете на неговото семейство или от опожаряването на покрива над главата му. Ние не можем за дълго да понасяме алчността на бирниците, корупцията на гражданските чиновници и отказа дори от най-елементарното участие в управлението. Но когато нашите домове, нашите училища и нашите черкви са обърнати на казарми за бруталната и разюздана турска войска, ние сме тласнати към безнадеждност и предпочитане ужасите с край, отколкото на ужасите без край.
Нашата кауза сега най-вече е запазване неприкосновеността на нашия дом. Ние ще продължаваме борбата за тази кауза и в нашите усилия да браним нашите майки и сестри, ние молим подкрепата на целия цивилизован свят и чистосърдечно вярваме, че имаме право на симпатиите на тази велика република, която някога беше заявила на Лайош Кошут – унгарския поет, че съдбините на човечеството са нейни. “
Българските патриоти от поробена Македония издигат глас против стремежите на балканските държави и несправедливите кроежи на Великите сили за разделянето и окончателната подялбата на провинцията. Също така те призовават американската общественост да съдейства пред правителствата на страните подписали Берлинския договор да поемат своята отговорност за положението на изстрадалите българи в Македония, където не са изпълнени по никакъв начин клаузите на същия и в следствие, на което неизпълнение избухва и бива жестоко потушено Илинденско-Преображенското въстание. Македонските българи се борят за постигане на политическа свобода, осигурена чрез автономен статут(20) на областта, очертаващ се като единствено възможния път за свободното й развитие и ненакърнимост на границите й , гарантиран от Великите сили.
Съществува приемственост между Двойния комитет и новосъздадения. Този комитет може да бъде срещнат и като Български революционен комитет, както това става в съобщение на Държавния департамент.
На 6 май турският посланик в САЩ протестира срещу това, че е допуснато неговото създаване(21). В този документ, разпратен до американските дипломатически мисии на Балканите, е посочено, че комитетът има постоянна квартира в Ню Йорк, както и основната му цел да запознава общественото мнение със същността на българската кауза в Македония. Друга негова задача е да събира помощи за пострадалите от турските погроми, да подпомага с морални и материални средства продължаването на освободителната борба и да популяризира ролята на ВМОРО.
Самото име на комитета не оставя никакво съмнение, че е създаден за оказване на помощ на пострадалите българи в областта, а не на някакво друго население.
Константин Стефанов и Иван Радулов 1904г. Ню Йорк (4)(22)
1 Първото българско сдружение в САЩ е студентското дружество “България”, учредено по инициатива на братя Балабанови в Ню Йорк през 1890г. , Веселин Трайков, История на Българската емиграция в Северна Америка стр. 140
2 Shoomkoff , S. The Future of the Balkan States. Philadelphia Bradley bros, 1897) . Виж Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг” стр. 241-245
3 Във в. Борба № 9 , 1 юни 1902г. д-р Ст. Шумков в качеството си на специален агент на ВМОК в Северна Америка отговорно заявява , че последния не е причастен в пленяването на мис Стоун. . Виж Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг” стр.243
4 Светозар Иванов Тонджоров е вторият българин завършил Харвард. Той е син на Иван Алексиев Тонжоров – първият евангелски пастор в Банско и внук на свещеника Тонжоров, посечен е в Батак през 1876 г.
5 За възгледите на тези българи относно етническия състав и положението на подтиснатото население можем да съдим от книгата на Станислав Шумков и Георги Чакалов “The Macedonian Problem and it’s Proper Solution”, Philadelfia, 1904, излязла и на български език през 2005, София ИК “Орбел”, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване.
6 Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
7 Тодор Паскалев (23.07.1870, с. Старчища, Неврокопско – неизв.) Член на Скопския ОРК. Учител. Завършва българската гимназия в Солун и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1895). Член на ВМОРО от 1897 г. От. 1898 до 1902 г. е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие. След май 1903 г. е пунктов ръководител в Самоков. ОТ 1904 г. до 1908 г. е член на Солунския РК. Секретар е на Българската митрополия в Скопие, а през 1912 г. е избран за депутат на турския парламент в Цариград.
8 Списание Исторически архив
9 Декато – неправилно разчетен подписът на Христо Матов. Г-н Христо М. Матов, племенник на Христо Матов, потвърди пред мен (С.Д.) на 18.02.2009г. в София, че писмото е написано с почерка на чичо му и това е неговия подпис.
10 Същото копие е цитирано във връзка с д-р Георги Чакалов и неговата роля в комитета и от д-р Иван Гаждев в История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 42
11 За отношението на Иван Радулов към ВМОК виж Документи за Македоно-одринското националноосвободително движение от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев. Писмо № 15 Писмо на Ив. Радулов до Д.Стефанов, с което препоръчва американския журналист Алберт Сониксен и настоява той да не се среща с “генералите” – Исторически преглед 1962г. кн. 2.
12 Трендафил Митев , “САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г.” Македонски преглед , 1998г. кн. 2стр. 39.
13 Списъците на имиграционните власти в САЩ на “българи, сърби и черногорци” нарастват от 204 души през 1900 г. на 6.500 през 1903 г. , 4.500 – 1904 г., над 5.800 през 1905 г. Едва през 1920 г. се води статистика отделно за българи. George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978 pp. 212-216
14 Димитър Фурнаджиев през 1907-1911 г. пастор в Пловдив.
15 Yele’s ‘Boola” song, 1901 Allan M. Hirsh,
16 Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901) След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години.
17 Д-р Георги Чакалов, роден в Самоков през 1867 г. . Учи в Американския колеж в града, усвоява печатарството. През 1887 г. заминава за САЩ, за да учи медицина. Записва Бриджстоунския колеж за стари езици и работи нощем като словослагател във филаделфийския ежедневник “Филаделфия инкуайърър”, за да се издържа. Спечелва една от четирите стипендии в Пенсилванския университет и следва медицина. Той е същият Чакалов, който е преводач и гид на Алеко, описан от него в “До Чикаго и назад”. Препоръчан за личен лекар на богатия хотелиер Хардинг има шанс да се запознае с Тиодор Рузвелт, което е от полза при връчването на петицията в Държавния департамент на САЩ. Работи като лекар в родината си. Умира през 1960 г. По неиздадените спомени на Георги Чакалов – Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 39-43
18 Станислав Шумков и д-р Георги Чакалов правят няколко посещения в Държавния департамент на САЩ и са приети от президента Теди Рузвелт и държавния секретар Хай, на когото връчват петицията и спечелват симпатии за борбата на българите в Македония. Получават уверения за морална подкрепа на исканията за изпълнение на чл. 23 от Берлинския конгрес. Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918, стр. 327.
19 Пак там.
20 Член 23 на Берлинския договор предвижда да бъде приложен органичният устав от 1868 г. на остров Крит и с някои изменения за всички части на Европейска Турция, за които няма предвидени специални клаузи. Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII, стр. 283
21 Андрей Пантев, Българският въпрос в САЩ, стр. 133
22 Снимката е предоставена от проф. д-р Румен Божков. Публикува се за пръв път.
събота, 10 май 2014 г.
ГРАД БАНСКО „Вие тука сега съ свободата какъ сте....“ трета част
ГРАД БАНСКО
„Вие тука сега съ свободата какъ сте....“
Светлана Дяконова - Арсен
На 20 март 1926 г. Градския общински съвет – Банско взима решение за построяване на основно училище.
Вече повече от сто години град Банско е свободно и развиващо се селище, преди години селскостопански и промишлен град, а сега един от най-големите български курорти.
Протоколи от заседанията на Градски общински съвет Банско, съхранявани в ДА Благевград ф. 26К.:
1. Протокол от заседание на Градския общинския съвет – Банско с решение за избиране на кмет в освободения град Банско. 14 окт. 1912 г.
2. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за наименуване на улици в чест на освободителите и назначаване на пожарна команда. 7 дек. 1912 г.
3. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за създаване на милиция. 15 септ. 1913 г.
4. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за поставяне на газови фенери за осветяване улиците на града. 15 апр. 1914 г.
5. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за изпращане на молба до Народно събрание за узаконяване на Банско за град. 21 февр. 1915 г.
6. Протокол от заседание на Градския общински съвет и Градската общинска тричленна комисия – Банско с решение за укрепване бреговете на р. Глазне. 18 ян. 1920 г.
7. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за организиране отбиването на трудовата повинност. 17 март 1924 г.
8. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за прокарване на шосето Банско – Предел чрез трудова повинност. 25 март 1924 г.
9. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за свикване на извънредна трудова повинност за направа на пътя Банско – Предел след неговото трасиране. 21 април 1924 г.
10. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за откриване на дърводелско училище в града. 20 юни 1924 г.
11. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за приемане на благоустройствен правилник на града и за бюджета на общината. 23 септ. 1924 г.
12. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за приемане бюджета на общината. 30 окт. 1924 г.
13. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за провеждане на референдум за отчуждаване на общинска мера за аеродрум. 27 окт. 1924 г.
14. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за построяване на електроцентрала. 9 юни 1925 г.
15. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за построяване на основно училище. 20 март 1926 г.
16. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за тържествено откриване на електрическата централа. 7 юни 1926 г.
17. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за организиране работата за временната трудова повинност. 31 юли 1926 г.
18. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне работата за временната трудова повинност. 30 юли 1927 г.
19. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне пазарните цени на недвижимите имоти. 20 окт. 1926 г.
20. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне място за построяване на първоначално училище. 12 юни 1927 г.
21. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за прокарване на главната градска улица. 28 окт. 1928 г.
22. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за прокарване на главната градска улица. 8 дек. 1927 г.
23. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за приемане на проект за създаване на главен градски площад. 30 апр. 1928 г.
24. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за приемане бюджета на общината. 20 апр. 1929 г.
25. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне работата за извършване с трудова повинност. 31 юли 1929 г.
26. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне работата за извършване с трудова повинност. 30 юли 1930 г.
27. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за сливане на Женския стопански професионален курс с Допълнителното земеделско училище в града. 4 окт. 1929 г.
28. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за откриване на главната улица. 10 окт. 1929 г.
29. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за откриване на общинска аптека. 21 март 1931 г.
30. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за поставяне паметна плоча на загиналите в Илинденското въстание. 26 авг. 1931 г.
31. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за отпускане на дървен материал за построяване на хижа „Дамяница”. 22 апр. 1932 г.
32. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за организиране на трудовата повинност. 30 юли 1932 г.
33. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне работата за трудовата повинност. 30 окт. 1933 г.
34. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне на индустриален квартал по плана на града. 24 дек. 1932 г.
35. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне място за строеж на Допълнително земеделско училище в града. 21 юни 1933 г.
36. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за учредяване на стопанско предприятие „Автомобилно съобщение” към общината. 14 юли 1933 г.
37. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за провеждане на временната трудова повинност. 10 окт. 1934 г.
38. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за организиране провеждането на временната трудова повинност. 15 дек. 1935 г.
39. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне цените на горските продукти. 9 септ. 1935 г.
40. Протокол от заседанието на Градския общински съвет – Банско с решение за откриване на нови улици. 2 ноем. 1935 г.
41. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за назначаване на комисия за определяне място за паметник на загиналите във войните жители на Банско. 23 ноем. 1939 г.
42. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за сключване на безлихвен заем за направа на горски пътища. 12 юни 1940 г.
43. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за разширяване на водопроводната мрежа. 2 март 1944 г.
44. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за укрепване брега на р. Глазне. 1 апр. 1944 г.
45. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за откриване на родилен дом. 18 септ. 1945 г.
46. Протокол от заседание на Градския общински съвет– Банско с решение за определяне работата за извършване с временна трудова повинност. 18 май 1938 г.
47. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне работата за извършване с временна трудова повинност. 30 ноем. 1938 г.
48. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за сключване договор с Популярна банка за разширение на електрическата централа. 25 авг. 1938 г.
49. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за изграждане на подпорна стена на р. Глазне. 31 март 1939 г.
50. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за определяне място за строеж на училище. 20 май 1939 г.
51. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за прокарване на горски път от м. „Шилигарника” до местността „Изворите“ и хижа „Бандерица“. 7 юли 1939 г.
52. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за телефонизиране на хижа „Бъндерица“. 18 септ. 1939 г.
53. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за сключване на безлихвен заем с Българска земеделска и кооперативна банка (БЗКБ) за построяване на горски пътища. 1 септ. 1941 г.
54. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за павиране на главната улица. 4 септ. 1941 г.
55. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за организиране провеждането на временна трудова повинност. 3 ян. 1942 г.
56. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за организиране провеждането на временна трудова повинност. 26 дек. 1942 г.
57. Протокол от заседание на Градския общински съвет – Банско с решение за отпускане парична помощ за пострадалото от наводнение население във Видинския край. 18 юни 1942 г.
Източници
Иван Снегаров, За родното място на Паисий Хилендарски, В Паисий Хилендарски и неговата епоха, С. 1962 , стр. 415
Михаил Ковачев, Епархиален поменик С 1942
Димитър Хадживълчев, Банско е родното място на Паисий Хилиндарски, Църковен вестник год. 68, бр. 22, 1.08.1967 г. стр. 3
Според грамотата на византийския император Василий II от 1019 г.
Иван Снегаров, За родното място..... стр. 416
Пак там, стр. 416-417
Гласник Белград 1856 , кн. VIII, О границама, докле се е простирала область негдашнег Печског Патриархата, стр.129
Гласник Белград 1875, кн. XLII, Српски поменици 15-18 века од Стојьна Наваконића, стр. 8
Румяна Радкова, Българската интелигенция през Възраждането, С 1986, стр. 80
Аксиния Джурова, Вася Велинова, Опис на ръкописите от Самоков, С 2002 стр. 20 и таблица 4.
Пак там
Григор Бойков, Съдбата на разложката котловина в условията на османска власт (16-19в.)В: Гребенаров Ал., Разлог, история традиции, памет, Благоевград 2009
Мезра – пустеещо село. Христо Гандев, Българската народност през 15 век, Демографско и етнографско изследване, С 1989 стр. 45
Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр 398
БИА НБКМ ф.653, оп.1, а.е.1, л.2
Петър Петров, По следите на насилието т.I, С 1987г, стр. 227
Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959
; Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С 1977; Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С 1977
НБКМБИА, ф. 653, а.е.4
Тефтер за нафузето от Буга и Глазне махала в Банско 1901 г., присъствал Ив. Д. Чучулаин 1901 VIII. – Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 2.; Нафузки регистър(на протестантите) Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 5.; Държавен архив Благоевград, ЕП 88.
В. Српска зора, илустрован лист за за забаву и поуку – 1878 г., св. 4, стр. 73
Тодор Хаджирадов – изработил часовника на камбанарията в Банско.
Черковен тефтер за дохода и разхода на черквата “Св. Троица“ в Банско от преди 6 ¾ години, т.е. от 1884 май 1 до 1891 год. Йенуари 24, Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 3
Тефтер за дохода и разхода на черкваат “Св. Троица“ от 1891 год. септ. 15 до 1894 септ. 15, Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 6
Черковен тефтер за дохода .............
Пак там.
Пак там.
Тефтер за дохода и разхода на черкваат “Св. Троица“ от 1891 год. септ. 15 до 1894 септ. 15, Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 6
Черковен тефтер за 1899 год. 15 септ. До март 1900 Банско Епитроп Ив. Д. Коюв, , Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 7.
Нафузки регистър(на протестантите) Държавен архив Благоевград, ф. 232, оп.1, а.е. 5.
Писмо на Г.Д елчев до Неврокжпскша български митрополит Иларион, Банско, 1 ноември 1896г. Ез архива на Г. Делчев
Пак там.
Македоно-Одринско опълчение 1912-1913г. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив”, издание на ГУ на архивите при МС – дирекция „Централен военен архив”, С. 2006
Писмо от кореспонденцията на братя Хадживълчеви и Димитър Г. Сирлещов.
Костадин Г. Молеров, История на Банско, М. Попстефанов, Г. Колчагов, съставители, 1998 стр. 14
ДА Благоевград, фонд 26K, опис 1, а.е. 12, лист 3-4
Полина Цокова, Установяване и функциониране на мествана власт в градовете Банско и Мехомия (Наблюдения върху административните актове на кметовете 1912-1915г.), сп. Македонски преглед, кн. 2, 2004 стр. 77-79
ДА Благоевград, фонд 26K, опис 1, а.е. 12, лист 20-21
ДА Благоевград , фонд 26K, опис 1, а.е. 12, лист 94-95
ДА Благоевград , фонд 26K, опис 1, а.е. 13, лист 59-61, а.е. 14 лист 1-4; Снимка архив на архив на Наркооп “Славянка”
ДА Благоевград, фонд 26K, опис 1, а.е. 13, лист 88-89; снимка личен архив на Асен Радонов.
ГРАД БАНСКО „Вие тука сега съ свободата какъ сте....“ втора част
ГРАД БАНСКО
„Вие тука сега съ свободата какъ сте....“
Голяма и активна е и протестантската община, която през 1901 година се състои от 66 семейства и 525 човека. Нейните членове са много образовани, тъй като имат възможност са помощта на американскити мисионери да учат както в американските колежи на територията на Османската империя, така и в САЩ.
За състоянието на училището в Банско научаваме от отчета на главния даскал Гоце Делчев, придружаващ оставката му.
„Съгласно решението на Банската черков[но] училищ[на] община курсът на обучението в Банското смесено училище през настоящата 1896 – 1897 учебна година се състои от : забавачница, първоначално и класно училище. За помещение на учениците служат черковно общинското здание, принадлежащо на Рилския монастир, но в настояще присвоено от черков[но] учил[ищната] община.“
Учители са:
„1. Султана Кафеджийска ще ръководи (по назначение) забавачницата, ще ръ-
ководи ученичките по ръкоделие.
2. К. Янев ръководител на П-ро отделение, преподавател по Всеобща
история в I и П кл[ас] и География във II кл[ас].
3. К. Кошоев ще ръководи I отделение, задължава се да преподава Закон
Божи в 1У-то отделение и славяйски в I - II клас.
4. К. Чучулайн ще ръководи 111-то отд[еление], ще преподава черк[овно] пе-
ние в I - II клас.
5. М. Решовалиев ръководител на IV отделение, преподавател по Зак[он] Бо-
жи в I - II клас и География в I клас.
Забел[ежка]. Всеки ръководител е в същото време и наставник на
отделението си.
6. Г. Голев класен наставник на I кл[ас], преподавател по Аритметика, Гео-
метрия и Геометрично] чертане, Ест[ествена] история, Рисуване, Краснописание
и Гражданско пение в I и II кл[ас] и Краснописание в ГУ-то отделение.
7. Г. Делчев класен наставник на II кл[ас], преподава по български, френски
езици и гимнастика в I и II кл[ас].
Преподаването по турски език остава на назначения от Мехомийския кайма-
камин преподавател Сабри Енепов.“
Султана Кафеджийска
Жителите на Банско активно участват в борбите за църковна и национална независимост. Известни са подвизите на Терзи Никола, Благо Тодев, участието на хаджи Кандит в подготовката на Априлското въстание. След несправедлимвите решения на Берлинския конгрес банскалии отново се вдигат на борба. Дават големи жертви по време на Кресненско-Разложкото и Илинденското въстания. Героичните им усилия се увенчават с успех едва пред 1912 г. с избухването на Балканската война. Около 150 души от Банско са участниците в Македоно-Одринското опълчение . За участието на един от тях Иван Георгиев Сирлещов научаваме от едно писмо изпратено от Лазар Димитров Хадживълчев до Димитър Сирлещов:
„София 9 януар 1913 гд. Митре, Научихме за вашъ Иванъ че е здравъ и добре до сега. Той есенеска отиде съ доброволците. Това вервамъ да знаете. Писмо както си го знаете нема да ни е писалъ, ама момчета дойдоха отъ тамъ казаха че го виждали. На васъ писалъ ли е или не е не знаеме, ама нали е живъ и зравъ ще ги чекаме вече скоро да си дойдат. Вие тука сега съ свободата какъ сте, хичъ не ни писахте нищо да знаеме какъ прекарахте тези неколко дена тогава.”
Селището получава заслужено признание за своя принос към българската кауза. На 8 октомври 1912 г. е обявено за град с протокол, подписан от войводите Христо Чернопеев, Георги Занков, Г. Каролев, Пеьо Яворов, Таско Стоилов , А х.Стоилов, П. Добринович, М.Чаков и Й. Вапцаров. В Документа се казва:
„Днес, 8 октомври 1912 год., след тържественото освещаване на националното българско знаме е издигането му над църковната кула, ние воеводите, заемащи от 5 того с частите си село Баско в очакване на българските войски, отговаряйки на едно всенародно желание в Разложко, изразено от присъствуващото население, тукашно о от околните села, навред прибегнали за защита тук като взехме предвид:1. Че Банско е най-големия български център в Разложко и превъзхожда повече от два пъти по численост българското население в полутурския град Мехомия, досегашен околийски център; 2. Че Банско, което е дало на българския народ Отца Паисия и Неофита Рилски, още от началото на националното възраждане е било несъкрушима крепост в Серския санджак и че то е станало централно огнище за тоя край през целия период на борбата, като е понасяло с примерна упоритост най-страшните жертви на освободителното дело; 4. Че Банско, поради своето географическо положение, е било и ще си остане естествен търговски и индустриален център за Разложко и за голяма част от съседните околии,
РЕШИХМЕ:
1. Да се прогласи село Банско за град и околийски център на Разложко, 2. Да се ходатайства пред българското правителство за утвърждаването на това решение и 3. Да се възложи на общинското управление, предвид точка 2, да изпрати заверен препис с настоящето решение на г.г. министър председателя, министъра на вътрешните работи, началника на родопския отряд и председателя на Народното събрание.
Войводи:
Хр. Чернопеев, Г. Занков, Г. Каролев, П.К. Яворов, Таско Стоилов, А. Х.Василев, П. Добринович, М. Чаков, И. Вапцаров.
Дългоочакваното и изстрадано освобождение е преломен момент в историята на Банско. Започват да се изграждат новите структури на местното управление. Това става на базата на традициите на възрожденската община. Протестанската община доброволно се влива в новата община на свободно банско . Оснавната фигура на местното самоуправление е кметът, който е председател на общинската тричленна комисия. На 14 октомври 1912 г. в читалище „Развитие“ се събират дванадесетте членове на градския общински съвет, които са назначени от щаба на Разложкия отряд на ген. Ст. Ковачев. Председател на това заседение е Георги Н. Хаджирадонов. За кмет е избран Асен Ив. Тодев, а за негови помощници Лазар Гълъбов и Борис Голев, по-късно заменен от Марко Ковачев. Първите задачи на общинската власт са поправка на пътищата и мобилизиране на колите и добитъка в услуга на войската. Общинската власт се стреми да установи ред и законност в околията и да се прекратят грабежите и беззаконията. Взети са и първите мерки за благоустройство на града – със заповед от 24 ноември 1912 г. се задължават банскалии да почистват улиците и вадите пред домовете си. Още в началото на управлението се полагат усилия за събиране на старите вземания на бившите ощини – православна и протестантска. На 7 декември е назначена пожарна команда. Кметството провежда избори за училищно и читалищно настоятелства. Първите три улици, които се наименуват от новата власт са „% октомври“, „Ген. Ковачев“ и „Пирин“. През учебната 1913/1914 г. в Банско е открит един гимнозиален клас и с това училището става първата непълна гимназия в окръга . На 15 апр. 1914 г. е взето решение за поставяне на газови фенери за осветяване улиците на града.
Асен Иванов Тодев – първият кмет на свободно Банско.
Лазар Иванов Гълъбов
Поради водещото си място в районна, като свободен български град през 1914 година Банско продължава да се бори да запази тези позиции. В Петиция до 17-тото Обикновено НС живеещите в София банскалии призовават народните представители да признаят мястото на града в старата и новата история на България „Като най-згоден център за околия в Разлог“.
В петицията отново се доказва по безспорен начин ролята и мястото на град Банско както в исторически план, така и за развитието на новоосвободените територии.
„Всеизвестно е, че всеки народ живее и се гордее с сегашното, а още повече с миналото на своето отечество о своя народ, от които черпи сила. Доблестното минало на родното му място е капитал – залог за неговото бъдеще. Водими от горните съображения, ние , Бански граждани, живущи в Столицата, едно като българи и друго, като синове на тоя кът, считаме за свой най-свещен дълг да подкрепим правата кауза в петицията, подадена от Банските граждани до Народното Събрание в тая сесия и да обърнем благосклонното внимание на Почитаемото Народно Представителство да прецени е да даде заслуженото на град Банско, като се определи за околийски център в Разлог.“
В полза на тази петиция се изтъкват предимствата на селището „В географическо, в климатично, в духовно и политическо и в економическо и търговско отношение.“ Жителите на „Банско (са) 6693 ж. , чисти българи, без да се смятат големият брой емигранти в България, Румъния, Америка и другаде“, докато Мехомия по това време наброява „4 167 ж., заедно с временно пребиваещите бежанци на брой 1 100 души.“ Но най-много се набляга на ролята на града през целия период на националното ни Възраждане, в образованието, просветата и икономическото развитие:
„Банско е играл видна роля в миналото и сега в духовно и политическо отношение. Достатъчно е да се спомене, че той е дал Отец Паиси, Неофит Рилски, епископ Младенов, сега в Рим, известния в Разлога стар учител, съвременник на Неофита, даскал Никола п. Филипов, и цяла редица други видни деятели – свещеници, евангелски пастири, директори на училища, учители, офицери, чиновници и пр. Банско е бил най-главният революционен център в Източно Македония...... Той е крепил националния дух не само в Разлога, но и почти в целия Солунски вилает. Банско е чисто български край – ..... никога не допускал гръцки владика и сръбска пропаганда................. Само в Софийския Университет сега следват 15 студенти и студентки от Банско, когато от Мехомия не е имало и сега няма нито един студент........“
„Банско е бил и търговски център в Разлога. В миналото той е водил търговия с Турция, Румъния, Австрия и другаде. Благодарение на голямата и постоянна водно сила Банско има много фабрики за разни дървени, кожени, калаени, железарски, пиринчени и др. изделия. Тука е единствената валцова мелница – фабрика, която може самичка да продоволствува цялата околия. Всички села са тясно свързани икономически с Банско. В него има големи магазини за индустриални, манифактурни и др. Стоки.
В Банско има близо два пъти повече къщи от Мехомия, много от които са модерни и солидни, и годни както за правителствени учреждения, така и за чиновническия и офицерски персонал.“
Петицията завършва:
„Въз основа на гореизложените данни ние се надяваме, че и без да изброяваме други факти за в полза на Банско, Народното Представителство ще вземе под внимание преимуществата му пред всички останали селища в Разлога, и ще удовлетвори справедливата ни молба- да се провъзгласи Банско за околийски град в Разложка околия.
С отлични почитания:
Братя Иванови, търговци и индустриалци; Братя х. Вълчеви, търговци фабрикант; Георги Лазаров, търговец-железар; Георги К. Голев, народен представител; Милуш Ив. Х. Вълчев, народен представител; Константин Стефанов, лектор в университета, автор; Иван Петканчин, книжовник, дългогод. гимн. учит. и директор; Георги Разлогов, дългогод. директор и гимн. учител; Дим. Н. Фурнаджиев, пастир при I Еванг. Черква ; Богдана Б. Касърова, притежателка на Придворната Книжарница; Лазар Лазаров, търговец; Никола Тодев, търговец на тютюн и крупен земевладелец; Благой Тодев, търговец; Александър Чучулайн, академист, автор; Лазар Велеганов, фабрикант-леяр на камбани и др.; Димитър П. Младенов, офицер; Никола Разлогов, съдия; Димитър Г. Голев, съдия; Димитър Лазаров, фабрикант и търговец; Георги х. Ваканов, търговец-ангросист на житни храни; Ив. Дунин, механик; Марко Попов, пастир; Димитър Молеров, гимн.учител, литератор; Димитър Велянов, търговец; Никола Георгиев, фабрикант; Петър Младенов, търговец; Никола Ив. Х. Вълчев, финансист; Никола Л. Вълчев, офицер; Г.Дъгарадинов, секретар на Г-н Ив. Ев. Гешов; Атанас Загорски, търговец на чай; Благой Велеганов, фабрикант-леяр на камбани и др.; Г. Павлов, търговец; Марко Младенов, търговец; Атанас Николов, търговец; Крум Маденов, гимназиален учител; Миле Иванов, търговец-предприемач; Иван Томов, началник трен; Георги Арабаджиев, бивш дирек.на кибр.фабр.в Костенец; Иван х.Ваканов, търговец; Алекс. Младенов, търговец; Марко Петканчин, фабрикант; Павел Н. Павлов, търговец, месар; Братя Николови, търговци; Коце Голев, механик; Петър Георгиев, чиновник; Лазар х. Ваканов, търговец; Георги и Филип Чакърови, железничари; Георги Костов, търговец; Васил Захариев, търговец; Милуш Цаков; Миле Везюв, железничар; Костадин Гълабов, месар; Т. Димитров, чиновник.
Студентска група:
Паскал Николов, юрист; Велян Д. Велянов, юрист; Рада Ив. Петканчин, юрист; Димитър х. Вълчев, юрист; Иван Д. Попв, юрист; Иван Георгиев, юрист; Аспарух Чучулайн, литер.; Р.х.Радонова, математ.; Г.Колчагов, математ.; Г. Даутов, истор.; Магда Даутева, истор.; Кат. Михайлова, истор.; Благодат Попова, филос.; Богдана Гюрова, филос.“
На 21 февруари 1915 г. е взето решение на заседение на Градския общински съвет за изпращане на молба до Народно събрание за узаконяване на Банско за град.
На заседание на Градския общински съвет на 9 юни 1925 в Банско е решено да се построи електроцентрала, която е открита през 1927 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
