ГРАД БАНСКО „Вие тука сега съ свободата какъ сте....“ втора част

ГРАД БАНСКО „Вие тука сега съ свободата какъ сте....“

Голяма и активна е и протестантската община, която през 1901 година се състои от 66 семейства и 525 човека. Нейните членове са много образовани, тъй като имат възможност са помощта на американскити мисионери да учат както в американските колежи на територията на Османската империя, така и в САЩ. За състоянието на училището в Банско научаваме от отчета на главния даскал Гоце Делчев, придружаващ оставката му. „Съгласно решението на Банската черков[но] училищ[на] община курсът на обучението в Банското смесено училище през настоящата 1896 – 1897 учебна година се състои от : забавачница, първоначално и класно училище. За помещение на учениците служат черковно общинското здание, принадлежащо на Рилския монастир, но в настояще присвоено от черков[но] учил[ищната] община.“ Учители са: „1. Султана Кафеджийска ще ръководи (по назначение) забавачницата, ще ръ- ководи ученичките по ръкоделие. 2. К. Янев ръководител на П-ро отделение, преподавател по Всеобща история в I и П кл[ас] и География във II кл[ас]. 3. К. Кошоев ще ръководи I отделение, задължава се да преподава Закон Божи в 1У-то отделение и славяйски в I - II клас. 4. К. Чучулайн ще ръководи 111-то отд[еление], ще преподава черк[овно] пе- ние в I - II клас. 5. М. Решовалиев ръководител на IV отделение, преподавател по Зак[он] Бо- жи в I - II клас и География в I клас. Забел[ежка]. Всеки ръководител е в същото време и наставник на отделението си. 6. Г. Голев класен наставник на I кл[ас], преподавател по Аритметика, Гео- метрия и Геометрично] чертане, Ест[ествена] история, Рисуване, Краснописание и Гражданско пение в I и II кл[ас] и Краснописание в ГУ-то отделение. 7. Г. Делчев класен наставник на II кл[ас], преподава по български, френски езици и гимнастика в I и II кл[ас]. Преподаването по турски език остава на назначения от Мехомийския кайма- камин преподавател Сабри Енепов.“

Султана Кафеджийска Жителите на Банско активно участват в борбите за църковна и национална независимост. Известни са подвизите на Терзи Никола, Благо Тодев, участието на хаджи Кандит в подготовката на Априлското въстание. След несправедлимвите решения на Берлинския конгрес банскалии отново се вдигат на борба. Дават големи жертви по време на Кресненско-Разложкото и Илинденското въстания. Героичните им усилия се увенчават с успех едва пред 1912 г. с избухването на Балканската война. Около 150 души от Банско са участниците в Македоно-Одринското опълчение . За участието на един от тях Иван Георгиев Сирлещов научаваме от едно писмо изпратено от Лазар Димитров Хадживълчев до Димитър Сирлещов: „София 9 януар 1913 гд. Митре, Научихме за вашъ Иванъ че е здравъ и добре до сега. Той есенеска отиде съ доброволците. Това вервамъ да знаете. Писмо както си го знаете нема да ни е писалъ, ама момчета дойдоха отъ тамъ казаха че го виждали. На васъ писалъ ли е или не е не знаеме, ама нали е живъ и зравъ ще ги чекаме вече скоро да си дойдат. Вие тука сега съ свободата какъ сте, хичъ не ни писахте нищо да знаеме какъ прекарахте тези неколко дена тогава.” Селището получава заслужено признание за своя принос към българската кауза. На 8 октомври 1912 г. е обявено за град с протокол, подписан от войводите Христо Чернопеев, Георги Занков, Г. Каролев, Пеьо Яворов, Таско Стоилов , А х.Стоилов, П. Добринович, М.Чаков и Й. Вапцаров. В Документа се казва: „Днес, 8 октомври 1912 год., след тържественото освещаване на националното българско знаме е издигането му над църковната кула, ние воеводите, заемащи от 5 того с частите си село Баско в очакване на българските войски, отговаряйки на едно всенародно желание в Разложко, изразено от присъствуващото население, тукашно о от околните села, навред прибегнали за защита тук като взехме предвид:1. Че Банско е най-големия български център в Разложко и превъзхожда повече от два пъти по численост българското население в полутурския град Мехомия, досегашен околийски център; 2. Че Банско, което е дало на българския народ Отца Паисия и Неофита Рилски, още от началото на националното възраждане е било несъкрушима крепост в Серския санджак и че то е станало централно огнище за тоя край през целия период на борбата, като е понасяло с примерна упоритост най-страшните жертви на освободителното дело; 4. Че Банско, поради своето географическо положение, е било и ще си остане естествен търговски и индустриален център за Разложко и за голяма част от съседните околии, РЕШИХМЕ: 1. Да се прогласи село Банско за град и околийски център на Разложко, 2. Да се ходатайства пред българското правителство за утвърждаването на това решение и 3. Да се възложи на общинското управление, предвид точка 2, да изпрати заверен препис с настоящето решение на г.г. министър председателя, министъра на вътрешните работи, началника на родопския отряд и председателя на Народното събрание. Войводи: Хр. Чернопеев, Г. Занков, Г. Каролев, П.К. Яворов, Таско Стоилов, А. Х.Василев, П. Добринович, М. Чаков, И. Вапцаров. Дългоочакваното и изстрадано освобождение е преломен момент в историята на Банско. Започват да се изграждат новите структури на местното управление. Това става на базата на традициите на възрожденската община. Протестанската община доброволно се влива в новата община на свободно банско . Оснавната фигура на местното самоуправление е кметът, който е председател на общинската тричленна комисия. На 14 октомври 1912 г. в читалище „Развитие“ се събират дванадесетте членове на градския общински съвет, които са назначени от щаба на Разложкия отряд на ген. Ст. Ковачев. Председател на това заседение е Георги Н. Хаджирадонов. За кмет е избран Асен Ив. Тодев, а за негови помощници Лазар Гълъбов и Борис Голев, по-късно заменен от Марко Ковачев. Първите задачи на общинската власт са поправка на пътищата и мобилизиране на колите и добитъка в услуга на войската. Общинската власт се стреми да установи ред и законност в околията и да се прекратят грабежите и беззаконията. Взети са и първите мерки за благоустройство на града – със заповед от 24 ноември 1912 г. се задължават банскалии да почистват улиците и вадите пред домовете си. Още в началото на управлението се полагат усилия за събиране на старите вземания на бившите ощини – православна и протестантска. На 7 декември е назначена пожарна команда. Кметството провежда избори за училищно и читалищно настоятелства. Първите три улици, които се наименуват от новата власт са „% октомври“, „Ген. Ковачев“ и „Пирин“. През учебната 1913/1914 г. в Банско е открит един гимнозиален клас и с това училището става първата непълна гимназия в окръга . На 15 апр. 1914 г. е взето решение за поставяне на газови фенери за осветяване улиците на града.

Асен Иванов Тодев – първият кмет на свободно Банско.

Лазар Иванов Гълъбов Поради водещото си място в районна, като свободен български град през 1914 година Банско продължава да се бори да запази тези позиции. В Петиция до 17-тото Обикновено НС живеещите в София банскалии призовават народните представители да признаят мястото на града в старата и новата история на България „Като най-згоден център за околия в Разлог“. В петицията отново се доказва по безспорен начин ролята и мястото на град Банско както в исторически план, така и за развитието на новоосвободените територии. „Всеизвестно е, че всеки народ живее и се гордее с сегашното, а още повече с миналото на своето отечество о своя народ, от които черпи сила. Доблестното минало на родното му място е капитал – залог за неговото бъдеще. Водими от горните съображения, ние , Бански граждани, живущи в Столицата, едно като българи и друго, като синове на тоя кът, считаме за свой най-свещен дълг да подкрепим правата кауза в петицията, подадена от Банските граждани до Народното Събрание в тая сесия и да обърнем благосклонното внимание на Почитаемото Народно Представителство да прецени е да даде заслуженото на град Банско, като се определи за околийски център в Разлог.“ В полза на тази петиция се изтъкват предимствата на селището „В географическо, в климатично, в духовно и политическо и в економическо и търговско отношение.“ Жителите на „Банско (са) 6693 ж. , чисти българи, без да се смятат големият брой емигранти в България, Румъния, Америка и другаде“, докато Мехомия по това време наброява „4 167 ж., заедно с временно пребиваещите бежанци на брой 1 100 души.“ Но най-много се набляга на ролята на града през целия период на националното ни Възраждане, в образованието, просветата и икономическото развитие: „Банско е играл видна роля в миналото и сега в духовно и политическо отношение. Достатъчно е да се спомене, че той е дал Отец Паиси, Неофит Рилски, епископ Младенов, сега в Рим, известния в Разлога стар учител, съвременник на Неофита, даскал Никола п. Филипов, и цяла редица други видни деятели – свещеници, евангелски пастири, директори на училища, учители, офицери, чиновници и пр. Банско е бил най-главният революционен център в Източно Македония...... Той е крепил националния дух не само в Разлога, но и почти в целия Солунски вилает. Банско е чисто български край – ..... никога не допускал гръцки владика и сръбска пропаганда................. Само в Софийския Университет сега следват 15 студенти и студентки от Банско, когато от Мехомия не е имало и сега няма нито един студент........“ „Банско е бил и търговски център в Разлога. В миналото той е водил търговия с Турция, Румъния, Австрия и другаде. Благодарение на голямата и постоянна водно сила Банско има много фабрики за разни дървени, кожени, калаени, железарски, пиринчени и др. изделия. Тука е единствената валцова мелница – фабрика, която може самичка да продоволствува цялата околия. Всички села са тясно свързани икономически с Банско. В него има големи магазини за индустриални, манифактурни и др. Стоки. В Банско има близо два пъти повече къщи от Мехомия, много от които са модерни и солидни, и годни както за правителствени учреждения, така и за чиновническия и офицерски персонал.“ Петицията завършва: „Въз основа на гореизложените данни ние се надяваме, че и без да изброяваме други факти за в полза на Банско, Народното Представителство ще вземе под внимание преимуществата му пред всички останали селища в Разлога, и ще удовлетвори справедливата ни молба- да се провъзгласи Банско за околийски град в Разложка околия. С отлични почитания: Братя Иванови, търговци и индустриалци; Братя х. Вълчеви, търговци фабрикант; Георги Лазаров, търговец-железар; Георги К. Голев, народен представител; Милуш Ив. Х. Вълчев, народен представител; Константин Стефанов, лектор в университета, автор; Иван Петканчин, книжовник, дългогод. гимн. учит. и директор; Георги Разлогов, дългогод. директор и гимн. учител; Дим. Н. Фурнаджиев, пастир при I Еванг. Черква ; Богдана Б. Касърова, притежателка на Придворната Книжарница; Лазар Лазаров, търговец; Никола Тодев, търговец на тютюн и крупен земевладелец; Благой Тодев, търговец; Александър Чучулайн, академист, автор; Лазар Велеганов, фабрикант-леяр на камбани и др.; Димитър П. Младенов, офицер; Никола Разлогов, съдия; Димитър Г. Голев, съдия; Димитър Лазаров, фабрикант и търговец; Георги х. Ваканов, търговец-ангросист на житни храни; Ив. Дунин, механик; Марко Попов, пастир; Димитър Молеров, гимн.учител, литератор; Димитър Велянов, търговец; Никола Георгиев, фабрикант; Петър Младенов, търговец; Никола Ив. Х. Вълчев, финансист; Никола Л. Вълчев, офицер; Г.Дъгарадинов, секретар на Г-н Ив. Ев. Гешов; Атанас Загорски, търговец на чай; Благой Велеганов, фабрикант-леяр на камбани и др.; Г. Павлов, търговец; Марко Младенов, търговец; Атанас Николов, търговец; Крум Маденов, гимназиален учител; Миле Иванов, търговец-предприемач; Иван Томов, началник трен; Георги Арабаджиев, бивш дирек.на кибр.фабр.в Костенец; Иван х.Ваканов, търговец; Алекс. Младенов, търговец; Марко Петканчин, фабрикант; Павел Н. Павлов, търговец, месар; Братя Николови, търговци; Коце Голев, механик; Петър Георгиев, чиновник; Лазар х. Ваканов, търговец; Георги и Филип Чакърови, железничари; Георги Костов, търговец; Васил Захариев, търговец; Милуш Цаков; Миле Везюв, железничар; Костадин Гълабов, месар; Т. Димитров, чиновник. Студентска група: Паскал Николов, юрист; Велян Д. Велянов, юрист; Рада Ив. Петканчин, юрист; Димитър х. Вълчев, юрист; Иван Д. Попв, юрист; Иван Георгиев, юрист; Аспарух Чучулайн, литер.; Р.х.Радонова, математ.; Г.Колчагов, математ.; Г. Даутов, истор.; Магда Даутева, истор.; Кат. Михайлова, истор.; Благодат Попова, филос.; Богдана Гюрова, филос.“

На 21 февруари 1915 г. е взето решение на заседение на Градския общински съвет за изпращане на молба до Народно събрание за узаконяване на Банско за град.

На заседание на Градския общински съвет на 9 юни 1925 в Банско е решено да се построи електроцентрала, която е открита през 1927 г.