ГРАД БАНСКО „Вие тука сега съ свободата какъ сте....“ първа част

ГРАД БАНСКО „Вие тука сега съ свободата какъ сте....“ Светлана Дяконова - Арсен

Печат общий малих и великих Село Банско Разлог 1827

Печат на църковна-училищна община в Банско околия Разлог 1891-1894 г Банско винаги е играло централна роля в Разложката котловина е е било водещо сред селищата в района. За това проучването на историята на селището винаги е представлявало интерес. Като люлка на българското Възраждане най-голямо внимание е отделяно на този период. Денят на освобождението на Банско от турския гнет 5 октомври 1912 година е и денят на обявяването му за град. За да стане един от най-хубавите български градове Банско извървява достойно дългият път на развитие през вековете, като претърпява редица промени в административно и стопанско отношение. Единствената причина да не бъде обявен за град по време на османското владичество е, че в селището не е имало турско население, каквото е било изискването тогава. До скоро се считаше, че Банско е ново селише, образувано от махали, заселени от бежанци от османското нашествие и насилствената ислямизация, но все повече документи сочат, че селището е съществувало още преди завладяването на тези земи от турците. В историографията до сега по-голямо място са намерили изследванията относно църковното-административно място на селището, отколкото мястото му в икономическата структура на региона. Известни са опитите на проф. Иван Снегаров да изключи селището от границите на Самоковската епархия. Според него „Най-напред съшествува спор, дали Разлог е влизал в Самоковска епархия през времето на Паисий, т.е. през първата половина на 18 в.“ Той отрича меродавността на публикувания „Епархиалин поменик“ , защото бил препис от по-стар документ, т.е. на информацията за събитията от средата на 18 в. преписана от монасите през 90-те години на същия не може да се вярва, въпреки че между 1757г. и 1792 г. са минали само 35 години и може би е имало живи свидетели . Порф. Снегаров започва разглеждането на въпроса за административно-църковното място на областта Разлога още от далечния 11 в. и падането на части, а накрая и цяла България под Византийска власт. Той изказва мнение, че може би в тези времана Разлога, който до тогава се е числял към Велбъждката епархия (обхващала Велбъжд, Сътеска, Джерман, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог ), е изпаднал от последната - „ще да е бил откъснат от Велбъжската епархия и присъединен към някоя (?) съседна епархия във Византийската територия. Същото положение ще да е било и когато Велбъдж и околността му се е намирали под сръбска власт.“ Съседната епархи не е и Крупнишката според учения, т.е. той поставя под съмнение мястото на Разлога, в която и да е епархия. Това, което ще да е било според Снегаров, не е подкрепено с никакво доказателства. Следователно няма никакви данни, че Разлога не е бил във Велбъжската епархия и през 16 в., когато Дупнишко, Самоковско и Кюстендилско и Крупник минават към Ипекската патриаршия. По това време и Самоков се издига до митрополия, в чийто състав влизат Самоковска, Дупнишка и Радомирска околия т.е. част от диоцеза на Велбъжската . Най-интересното е, че самият Снегаров си противеречи, както ще видим, ако цитираме неговият капитален труд „История на Охридската архиепископия-патриаршия отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.)“ от 1932, където на страница 65 пише: „.....игуменътъ на Милешевския манастирь Макарий, навѣрно братъ на великия везиръ Мехмедъ Соколовичъ (1565—1579), е станалъ автокефаленъ ипекски архиепископъ, като е отнелъ отъ Охридската архиепископия всички сръбски епархии и българскитѣ скопска, морозвиздска, нишка и кюстендилска (заедно съ Разлогъ).“, а на стр. 157 -: „Отъ 1410 г. Охридскиятъ диоцезъ се разширилъ на североизтокъ. Отъ р. Струма (може би, подъ с. Крупникъ) границата е вървѣла на изтокъ и, обхващайки Разлогъ....“ т.е. все пак и според Снегаров Разлога не е в някоя друга съседна епархия – например Мелнишката, влизаща в диоцеза на Цариградската патриаршия. Според сръбски документални източници, българските земи влизащи в Ипекската патриаршия са Пирот, Ихтиман, Радомир и Самоков, по-натътък на юг по границата на някогашното десподство на Углеш, или Разлог, Неврокоп, Мелник, Петрич и Струмица. Ще добавим още, че в помениците на Ипекската патриаршия през 1664 г. се споменават заедно Самоков и Разлог. „Лист 110 Максим с Божията милост патриарх ипек. Пут от Самоков и от Разлога (7172 =1664)“ . Има още едно косвено доказателство за принадлежността на Банско към Ипекската патриаршия. Още с възстановяването ѝ патриарх Макарий издейства ферман за свободното изграждане на нови и обновяване на старите християнски храмове и манастири , което обяснява разширяването на старата гробишна църква във времена, когато в българскити земи това е забранено. И накрая, съществува ясно писмено доказателство, автентичен документ, кайто потвърждава принадлежността на Разложко към Самоковска епархия през 18 век. Този документ е от 1744 г. и се съхранява в Самоковския исторически музей. Това е требник от края на 17 в. и дописван и подвързан през 1744 г. В него е записано през тази същата година 1744 г. – 18 години преди завършването на История Славяно-болгарска „благочестиваго господина митрополита Мелентия самоковский и дупнички и разлошки и прочим.....“

Требник от края на 17 в. и от 1744 г. л. 228 – бележка на II писач, дяк Негро Информация за село Банско научаваме от поредицата османски документи - тапу тахрир регистри от 1516 г. Пред-османската селищна система на Разлога е слабо засегната от завоеванието и има доста голямо население – около 10 хиляди души. За това говори и липсата в най-ранните османски регистри на мезри в района на Разлога . По това време село Банско е второто по големина след Мехомия в котловината Разлог, а град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия. Д-р Ами Буе направо отъждествява Разлог с Банско, като казва „може да се достигне през един висок прелез между тези две планини планинската река Белица, Разлог или Банишко“ . Банските търговци Ради Хаджи Вълчо, Георжи Хаджи Иконом, Илия Радон и Марко Хаджи Вълчо, когато се записват в данъчните регистри във Виена и в Нови Сад поставят равенство между топонимите Банско и Разлог. В кореспонденцията на Лазар Герман, семейството му и съдружниците му също се отъждествяват Банско и Разлог. В едно от тях той получава съвет по време на чумата и големите фалити през 1820 г. „да не излизаш от Разлога, вънка се е зарар“, докато самото писмо пък е адресирано до Ласко Голев в Банско. Банско е изцяло българско село е и наброява 364 домакинства, обслужвано е от двама свещеника и плаща данък 20790 акчета. До 1530 г. селището следва тенденцията на намаляване на населението в целия район и домакинствата намаляват с 50. Това е резултат от административните промени настъпили в статута на Разлога. Самоковската каза, към която спада и Разлога е извадена от състава на санджак Паша и е присъединена към Софийски санджак. По тава време седем села в разложко: Бачево, Голяма и Малка Белица, Годлево, Горно и Долно Драглище и Добърско са извадени от тимарската система и са придадени към огромния вакъв на джамията Сюлеймание. Поради това започва засилено преселение към тях от Мехомия, Баня и Банско. През 1570 г. в документите в Банско се появяват 5 мюсюлмански семейства, християнските са 295, а също така и 115 неженени християни. По това време се наблюдава упадък в селището, за което доказателство е и големия процeнт неженени мъже – 38 %. Това е показател, че жителите на населеното място не могат да се реализират. Същата тенденция се наблюдава и в Мехомия и в Баня и тя продължава и през 1596 г. Банско обаче успява да се пребори с постоянното намаление на населението, започнало през 20-те години на 16 в. и съумява да задържи и дори да увеличи населението си в края на века, когато наброява 411 християнски, с 19 % неженени и също 10 мюсюлмански домакинства. Приходът за хазната от Банско в края на 16 в. е 23 523 акчета. По същото това време село Добърско изживява своя апогей. Интересно е да се отбележи, че през 1525-1530 година наброява 102 къщи през 1570 година е 212 и през 1596 година отново е 102 къщи. Това нарастване и съответно намаление на населението два пъти съвпада с временния опадък на село Банско. Бихме могли да предположим, че в Добърско са се приместили някои от банските родове. Може би тук е обяснението за преданията за произхода на някои от старите бански фамилии като например Хадживълчеви или по-точно Баанови. От една страна в родовата памет е запазено, че произхаждат от Банско, а от друга страна има предания за това, че прадедите им са дошли от Добърско през Добринище, което до сега се считаше за противоречие, но в светлината на данните от поредицата цитирани османски документи - тапу тахрир регистри то може да бъде обяснено с вътрешната миграция в района. Такова макар и единично преселване е отразено и джелепкашанския регистър от 1567 г., където е записан „нов – 25 (овце) Радич Йован от с. Баниска (дн. Гр. Банско)“, отишъл да живее в село Бабяк . Като при това е останал християнин, независимо, че всички останали джелепи в това село са мохамедани. През разглеждания период Разлога и в това число и Банско са изправени пред сериозна криза, която се засилва и от климатични промени. По това време се наблюдава така наречения „малък ледников период”. Средните температури спадат с няколко градуса и прибирането на реколтата става проблематично за планинските селища, което води до слизане на населението в равнината или както е в района на Разлога преселване по южните склонове на Рила – т.н. Припеците . За разлика от Мехомия Банско успява да преодолее кризата и да намери нови начини за препитание на населението си. Това става с увеличаване на количеството на стадата отглеждани от банскалии. В списъка на джелепкешаните (скотовъдци) от 1567 година намираме данни за тази им дейност. Там са описани двадесет и две имена на банскалии и броят на овцете, които плащат като данък беглик, който е общо за селището 980 глави. Размерът на данъка говори за добре развито скотовъдство – този данък се е плащал за около 5 000 овце . През следващия 17 в. Банско наброява 202 ханета (къщи) , като през 1675 г. намалява до 172, а през 1692 г. достигат до 136 . Банско е сред най-първите селища в търговията със Средна и Западна Европа за целия период на Ранното Възраждане до 30-те години на 19 в. Православните търговци, идващи от Балканите, са наричани гърци, въпреки че това понятие включва и сърби, българи, армъни, власи и др. Определяща е религията, която изповядват т.е. – “гръцка – неуниатска вяра”, което по никакъв начин не трябва да се възприема като гърчеене. От четирите фирми на банскалии записани във Виенския данъчен регистър от 1766 г. за три от тях като произход на собствениците или представителите им е записано „Разлога – кралство България”, а една „Разлога – Македония“. Марко хаджи Вълчов, който пребивава в Нови Сад от 1756 година е записан през 1771 г. с прислужника си Стоян Солон от Банско „Ex Bolgaria, Loco Razlog” , а прислужникът му Богдан Бойчо, роден в Белица – „Ex Macedonia, Loco Bellicha” . Прави впечатление, че банскалии без изключение посочват като свой произход българския, като анкетата на австрийските власти е правена в трето лице, т.е. записано е: търговецът „казва“ или декларира, че произхожда от „Кралство България“. По времето, когато в историческите и енциклопедични западноевропейски трудове България се споменава само като „старото разрушено царство” и българския народ като „стар” народ, който вече не съществува, още в самото начало на Възраждането банскалии са били с ясно национално самосъзнание. Това е документално свидетелство за средата, в която се формират възгледите на отец Паисий, намерили израз в неговата История. Не случайно родоначалникът на националното Възраждане са ражда в Банско. А написването на „История славянобългарска“ е закономерен резултат от будната среда на тези българи. Дори тук можем да намерим обяснение на оща една загадка на родоначалника на българското Възраждане. Знаем, че доста се спекулира с това, че Паисий сам е написал в своята История, че не е учил науки и книгата му е предназначена за проситте орачи и копачи, които да научат за славното минало на своя народ. Може би Паисий, произхождайки от търговски род в Банско е преценил, че хората от средата, от която произлиза имат вече тези знания и не пише за тях. Банскалии са сред първенците на търговските компании в Пеща, Земун Нови Сад, Виена и Белград. В края на 18 в. през 1791 г. започва строежа на т.н. гръцка църква „Успение Богородично“ в Будапеща и първи предстоятел на църковното настоятелство е Алекси Хаджиниколов Сирлещов от Банско. Той кани за изографисване на църквата Тома Вишанов – Молера. И сега иконите в тази църква, които са рисувани от единствения бароков български живописец, са гордост за унгарската столица. Търговците обикалят големите търговси центрове на Средна и Западна Европа. Донасят наред с нови стоки и занаяти и нови идеи. Роденият в Банско Неофит Рилски става патриарха на ново-българското образование. Лазар Герман, Марко Георгиевич и Пантелей Хаджистоилов са информаторите на Вук Караждич за написването на неговия додатък, първият речник, в който се включва българският език.

Разписка от 1827 г. за заем от общината на с. Банско, подписано от коджабашията Лазар Герман. Още през 1827 година има данни за дейност на селска община в Банско, когато „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър Сирлещов сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Грман като коджабашия и от петима свидетели . След приемането на протестанството от част от житилите на Банско се образуват две отделни общини, които имат свои кметове – коджабашии - представители на населението пред турските власти. В Държавния архив в Благоевград се съхраняват нафузки регистри на двете общини, съставени съответно около 1900 г. от Йонко Чучулаин за православната и Димитър Фурнаджиев за протестантската община . И двете общини развиват както религиозна така и просветна дейност.

Страница от нафузкия регистър на православната община в село Банско

Българско килийно училище С развитие на занаятите с селището се създават и еснафи (руфети) по изискванията на османското законодателство. Данни за дейността на табашкия еснаф намираме в търговско писмо, съхранявано във фонда на Неофит Рилски в Народната библиотека. То се отнася за цените на кожите и регулацията на дейността на табаци в Банско и отношенията им с представители на други еснафи. За съжаление кондиката на този еснаф не е намерена поне за сега.

Писмо от Панделеймон Хаджиниколов (Панде Сирлещов) до Димитър Янули – търговец на кожи от Велико Търново 1855 г. НБКМ БИА ф. II А, а.е.4632 Черковните тефтери на църковна-училищна община на църквата “Св. Троица“ в Банско са водени стриктно от епитропите и секретарите. От 1884 г. до 1891 г. свещенник е Георги Захариев Колчагов, епитроп е Лазар Георгиев Сирлещов, председател на общината е Теодор Ив. Хаджирадонов , секретар Костадин Н. Тодев и членове: братя Мл. Загорчини, братя Дим. Адживълчове, Георги Лазаров Тодев, Георги Лаз. Даскарев, Димитър Мих. Милинов, Димитър Мих. Адживаканов, Костодин Георгиев Хаджирусков, Минко Кр. Чучулаин . През следващия период от 15 септември 1891 г. до 15 септември 1894 г. епитроп е Иван Др. Хаджирадонов, председател свещенник Иван Захов, подпредседател Вишан Сим. Молеров, касиер Лазар К. Сирлещов, секретар Иван Чучулаин, таксилдар Георги Г. Голев, и членове: Георги Лазаров Попатанасов, Марко Мл. Загорчин, Димитър Ан. Велянов, Костадин Г. Дурчов, хаджи Иван Хаджирадонов . В документите на общината са описани приходите както от църковните обреди, така и от имотите притежание на църковната община. През 186 г. от имотите на общината “Голем вакъв ливада, Точилото, армане, Топилото, Палиев мюлк – 2 ливади в Широка ливада и 2 ленища в Конешица, Калегерското – 2 ливади, нива - 1 в Цървено бърдо, нива - 1 в Улиците, неработени ниви 2 в Лесича могила, селски торак в село“ са получени общо 1286 гроша. Приходи получават и от подаръци – “шервета Липевски, шамия пискюлия, женска кошуля купечка, кошуля тукашна, шерве копринено“ и др. Разходите са по поддръждката както на храма, така и на училището. През 1885 г. са платени 40 гроша на зографа от Банско Михалко Голев за работа. През 1888/1889 г. общо 536,20 гроша са “платени на дулгере за обща работа на училището и църквата: Глига Доюв, Бикяре, Юнка Тренчов Пелтеко, Юван Л. Глушкав, Никола Л. Глушков, Никола Дрънков, Коце Дуцин.“ През 1892/1893 год. някои от разходите на църковно-училищната община са: “за камбана на училището – 28 гр.; за дърва за училището; на дедо Глигата Доюв за училището – 95 гр.; на Георче Пн. Бизев за полилей леяне 25; за ринене на сняг църквата и училището 17,20 гр.; за Глобусо дадени във Филибе – 57,20 гр. ; на Глигата Доюв за Гимнастиката на училището и дърво – 16гр. ; 9 кандила от Солун-65 гр.“ През 1893/1894 г. на Димитър Сирлещов Зографа „за баданя на църквата и други поправки 111 гр.....на Митър Зорафо за миене на темплото“, а за училището са купени христоматии и книги за 295 гр. по случай Св.Св. Кирил и Митодий. Банскалии дават своя принос от 100 гр. и за българската църква “Св. Стефан“ в Цариград.