Български интелектуалци, следващи и завършили американски университети, обединени в студентски дружества(1) , популяризират справедливата борба на македонските българи пред света, като търсят съдействието на политическия и културен елит на Стария континент и в Америка и се стремят актуалните събития засягащи българската национална кауза да намират точно отражение в пресата . Сред членовете на такива дружества е и д-р Станислав Шумков, роден 1875 в Крушево , завършил Пенсилванския университет, защитава докторска степен за Българското възраждане и Македонския въпрос. По препоръка на професорите си изнася над 2000 лекции в американски университети и църковни зали(2) .
Далеч от Балканите, в САЩ още през 1901 г. във връзка с отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун и спътничката й Катерина Попстефанова – Цилка извършено от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, общественото мнение разбира характера и целите на борбата на българите в останалите под османска власт земи. Обществеността там е информирана за положението на потиснатото българско население и следи внимателно развоя на събитията за вярното представяне, на които отново следят представители на македонските българи(3).
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание, а още повече неговото жестоко потушаване, предизвикват широк отзвук сред обществените кръгове на европейските сили. Независимо от политиката на съответните правителства, обществеността в Европа реагира на новините от районите, вдигнали се на въоръжена борба с вековния потисник. Многобройните кореспонденти информират за изгарянето на цели села, масовите убийства, грабежи, гонения , на които е подложено населението от страна на редовните войски, башибозука и други банди, с цел да бъде потушен и смазан бунта на българите.
Още с първите публикации в американския печат, отразяващи бойните действия, жертвите сред мирното население и трагедията на бежанците, Илинденско-Преображенското въстание предизвиква значителен отзвук. Обективни наблюдатели изнасят истината за българите. Джордж Уошбърн, директор на Робърт Колеж в Цариград, Алберт Сониксен, Федерик Мур и други допринасят американското общество да узнае за положението в Македония. С подобна задача са натоварени от ВМОРО д-р Станислав Шумков и Светозар Тонжоров(4) , които информират най-влиятелните вестници в Америка за събитията в Македония и запознават американското общество с етническия състав на тази област(5) .
Този широк отзвук на въстанието от 1903 г. сред американското общество създава предпоставки там да се създаде българо-американски обществен комитет с цел оказване на морална и материална подкрепа на пострадалото население, а също и подпомагане на продължаването на борбата на македонските българи за освобождение от османска власт.
През есента на 1903 г. в САЩ е поставено началото на общи действия на българите - емигранти от Македония и американската общественост. Инициативата е поета първоначално от студенти и емигранти в САЩ, обединени в дружество “Левски”. Основан е Двойният комитет, образуван от американски политици от Филаделфия и Ню Йорк. Този комитет издава прокламацията “Вик от Македония”. Тази прокламация е под изключителното емоционално въздействие на американските мисионери работили и работещи в Македония. Едновременно с това тя е подписана от ползващи се с авторитет политици.(6)
По-късно друг комитет е организиран по инициатива на ВМОРО и американския журналист Алберт Сониксен. За целта ЗП на ВМОРО изпраща в САЩ свой официален представител – Иван Радулов. На 26 декември 1903г. задграничните представители на ВМОРО Кирил Пърличев и Христо Матов изпращат писмо на разложкия войвода Иван (Йонко) Радулов с инструкции да замине за САЩ с цел събиране на средства за организацията:
“Радулов,
Паскалеву(7) , бех рекъл да ти пише да бъдеш готов за Америка. Времето-часът билет - дойде. Ще вървиш с един известен Д-р, който ще държи речи на англ., а па ти ще сбираш парите. Ще те представяме като войвода – поборник! Пашапорт, дрехи сичко земи си. Предай на Ушев делата, дорде дойде да те замести друг, наверно Карев, Крушевски началник.
Бъди войник. Не питай наширико. Тук човека. Тръгването ще бъде в сряда. Пашапортът напиши го за странство, ако не заминеш, тогава тук.
Не говори другиму
С поздрав Христо Матов
26/ХІІ 903
Следвай на другата страница!
Разбра, наверно знаеш в що се състои: отивате в Америка от името на представителството на вътр. организация с цел – събиране на пари. Докторът, който ще те придружава, е твърде добре познат в Америка и запознат с работите там; почвата за тая цел (събиране на пари) е подготвена от време. Значи вие ще правите в Америка това що прават Сарафов и Герджиков в Англия. Понеже писмото пишем набързо, стига ти за сега толкова, а повече тука като дойдеш.
Разбрахме се, нали?
До виждане ! К. Пърличев”
Това писмо се публикува за първи път. То се съхранява у частно лице. Съдържанието на същото, може би препис, е цитирано от Георги Генов в “Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка”(8) , като “ писмо от Декато (9) (вероятно Кирил Пърличев)”. Цитираният документ е от ЦПА, ф. К. Попатанасов, необр.” (10) Днес поради организационни трудности (преместване на архивните материали на бившия ЦПА, сега предадени на ЦДА, от сградата на Народното събрание, бивш Партиен дом, в друго хранилище) тези все още необработени документални масиви остават недостъпни за изследователите.
Това прави публикуването на оригинала още по-интересно.
Публикуваното писмо, проф. Румен Божков е получил в САЩ през 1965 г. от Карл Радулов - синът на Иван Радулов.
Както се вижда от цитирания документ, Иван Радулов пристига в САЩ в началото на 1904 г. “от името на представителството на вътр. организация” като пратеник на ВМОРО, а не на ВМОРО и ВМОК (11) и е избран в ръководството на съюза през март 1904 г. ( 27 март ), а не на 27 октомври 1903г. (12)
Факсимиле на писмото на Кирил Пърличев и Христо Матов до Иван Радулов. Оригиналът се съхранява у проф. д-р Румен Божков, племенник на Иван Радулов.(1)
Още на 23 март “Ню Йорк Таймс” на страница 16 съобщава за намеренията на американци и българи да създадат такъв комитет и го сравнява с Кубинската хунта, създадена преди няколко години, като неговата цел е борба с турския терор в областта.
Припомнят се също така и събитията от преди две години и половина, свързани с отвличането на мис Стоун и Катерина Цилка, подчертавайки че един от участниците Константин Стефанов е брат на госпожа Цилка.
Отбелязва се пристигането на Иван Радулов в Ню Йорк като специален агент на ВМОРО от София и се съобщава, че вечерта на 23 март той ще разкаже за плановете на комитета пред симпатизанти в Презвитерианската църква в Ист Ориндж , като се очакват и други оратори. Намеренията са да се съберат пари за покупка на оръжие за борба с турците и на второ място за подпомагане на бежанците от Македония. Иван Радулов разказва, че от 1 500(13) македонци в САЩ около едно трета са пристигнали през последните месеци, но въпреки малкият им брой пратеникът е уверен, че чрез сказки и апели ще могат да съберат средства за екипиране на 50 000 патриоти. Според него оръжията вероятно ще се закупят от Великобритания и ще се транспортират до Македония през България.
Радулов и Стефанов обясняват пред кореспондента на Ню Йорк Таймс, че борбата не е за независимост, а за елементарно гарантиране на живота, собствеността и домовете на населението на Македония, а Димитър Фурнаджиев заявява, че християнското население на Македония – българи, сърби и гърци ще бъде унищожено, ако в най-скоро време не получи помощ и областта ще се върне 500 години назад.
Според тази публикация Стефанов и Фурнаджиев(14) са изпели заедно побългарената в боен химн, популярна тогава песен “Йейлс Була” (15)
Началото на българо–американския македонски съюз се поставя на 27 март 1904 г. на събрание в ресторант в Ню Йорк. Седалището му е на адрес № 230 Изток – Осемнадесета улица.
За председател е избран Константин Стефанов, ковчежник Иван Радулов и секретар Алберт Сониксен (16). В изпълнителния комитет влизат Георги Терзиев, Иван Голдрейп, д-р Георги Чакалов (17) и Уолтър Иванс.
28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс (3)
В броя от 28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава на 3 страница за учредяването предишния ден на българо-американския македонски комитет. В статията се казва, че председателят Константин Стефанов е получил писмо от сенатор Хоар , в което се казва, че македонската петиция е подадена в сената на САЩ(18) . С тази петиция се иска съдействието на Съединените щати, Англия, Франция и Италия за прилагането на предписанията на Берлинския конгрес от 1878 г., където на Македония се гарантират хуманно управление и защита от насилия. Положителното отношение на американския президент само по себе си е окуражително за македонците и е в посока на това Великобритания да поеме инициативата за ускоряване на реформите в областта. (19)
В същата статия е публикувано и възвание до американския народ, издадено от новосъздадения българо-американски македонски съюз:
“Нашата мисия в тази страна е да изложим пред американския народ истинската причина за сегашното плачевно състояние в Македония и да молим неговата морална и материална подкрепа в нашата борба за поносимо съществуване. Ние не сме тук за поощряване политическите интереси на амбициозни държавници – македонците страдаха достатъчно дълго от интригите на различни пропаганди, подстрекавани от егоистичната политика на чуждестранни сили - а само да представим македонците, които се борят за неприкосновеността на техните домове.
Дълги години молби и апели не допринесоха нищо , а в някои случаи даже послужиха за влошаване отношението на нашите потисници. Никаква надежда не е останала, освен прибягването до оръжие и до самоотбрана. Всеки борец в Македония е човек, докаран до отчаяние от безчинствата извършвани над членовете на неговото семейство или от опожаряването на покрива над главата му. Ние не можем за дълго да понасяме алчността на бирниците, корупцията на гражданските чиновници и отказа дори от най-елементарното участие в управлението. Но когато нашите домове, нашите училища и нашите черкви са обърнати на казарми за бруталната и разюздана турска войска, ние сме тласнати към безнадеждност и предпочитане ужасите с край, отколкото на ужасите без край.
Нашата кауза сега най-вече е запазване неприкосновеността на нашия дом. Ние ще продължаваме борбата за тази кауза и в нашите усилия да браним нашите майки и сестри, ние молим подкрепата на целия цивилизован свят и чистосърдечно вярваме, че имаме право на симпатиите на тази велика република, която някога беше заявила на Лайош Кошут – унгарския поет, че съдбините на човечеството са нейни. “
Българските патриоти от поробена Македония издигат глас против стремежите на балканските държави и несправедливите кроежи на Великите сили за разделянето и окончателната подялбата на провинцията. Също така те призовават американската общественост да съдейства пред правителствата на страните подписали Берлинския договор да поемат своята отговорност за положението на изстрадалите българи в Македония, където не са изпълнени по никакъв начин клаузите на същия и в следствие, на което неизпълнение избухва и бива жестоко потушено Илинденско-Преображенското въстание. Македонските българи се борят за постигане на политическа свобода, осигурена чрез автономен статут(20) на областта, очертаващ се като единствено възможния път за свободното й развитие и ненакърнимост на границите й , гарантиран от Великите сили.
Съществува приемственост между Двойния комитет и новосъздадения. Този комитет може да бъде срещнат и като Български революционен комитет, както това става в съобщение на Държавния департамент.
На 6 май турският посланик в САЩ протестира срещу това, че е допуснато неговото създаване(21). В този документ, разпратен до американските дипломатически мисии на Балканите, е посочено, че комитетът има постоянна квартира в Ню Йорк, както и основната му цел да запознава общественото мнение със същността на българската кауза в Македония. Друга негова задача е да събира помощи за пострадалите от турските погроми, да подпомага с морални и материални средства продължаването на освободителната борба и да популяризира ролята на ВМОРО.
Самото име на комитета не оставя никакво съмнение, че е създаден за оказване на помощ на пострадалите българи в областта, а не на някакво друго население.
Константин Стефанов и Иван Радулов 1904г. Ню Йорк (4)(22)
1 Първото българско сдружение в САЩ е студентското дружество “България”, учредено по инициатива на братя Балабанови в Ню Йорк през 1890г. , Веселин Трайков, История на Българската емиграция в Северна Америка стр. 140
2 Shoomkoff , S. The Future of the Balkan States. Philadelphia Bradley bros, 1897) . Виж Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг” стр. 241-245
3 Във в. Борба № 9 , 1 юни 1902г. д-р Ст. Шумков в качеството си на специален агент на ВМОК в Северна Америка отговорно заявява , че последния не е причастен в пленяването на мис Стоун. . Виж Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг” стр.243
4 Светозар Иванов Тонджоров е вторият българин завършил Харвард. Той е син на Иван Алексиев Тонжоров – първият евангелски пастор в Банско и внук на свещеника Тонжоров, посечен е в Батак през 1876 г.
5 За възгледите на тези българи относно етническия състав и положението на подтиснатото население можем да съдим от книгата на Станислав Шумков и Георги Чакалов “The Macedonian Problem and it’s Proper Solution”, Philadelfia, 1904, излязла и на български език през 2005, София ИК “Орбел”, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване.
6 Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
7 Тодор Паскалев (23.07.1870, с. Старчища, Неврокопско – неизв.) Член на Скопския ОРК. Учител. Завършва българската гимназия в Солун и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1895). Член на ВМОРО от 1897 г. От. 1898 до 1902 г. е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие. След май 1903 г. е пунктов ръководител в Самоков. ОТ 1904 г. до 1908 г. е член на Солунския РК. Секретар е на Българската митрополия в Скопие, а през 1912 г. е избран за депутат на турския парламент в Цариград.
8 Списание Исторически архив
9 Декато – неправилно разчетен подписът на Христо Матов. Г-н Христо М. Матов, племенник на Христо Матов, потвърди пред мен (С.Д.) на 18.02.2009г. в София, че писмото е написано с почерка на чичо му и това е неговия подпис.
10 Същото копие е цитирано във връзка с д-р Георги Чакалов и неговата роля в комитета и от д-р Иван Гаждев в История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 42
11 За отношението на Иван Радулов към ВМОК виж Документи за Македоно-одринското националноосвободително движение от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев. Писмо № 15 Писмо на Ив. Радулов до Д.Стефанов, с което препоръчва американския журналист Алберт Сониксен и настоява той да не се среща с “генералите” – Исторически преглед 1962г. кн. 2.
12 Трендафил Митев , “САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г.” Македонски преглед , 1998г. кн. 2стр. 39.
13 Списъците на имиграционните власти в САЩ на “българи, сърби и черногорци” нарастват от 204 души през 1900 г. на 6.500 през 1903 г. , 4.500 – 1904 г., над 5.800 през 1905 г. Едва през 1920 г. се води статистика отделно за българи. George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978 pp. 212-216
14 Димитър Фурнаджиев през 1907-1911 г. пастор в Пловдив.
15 Yele’s ‘Boola” song, 1901 Allan M. Hirsh,
16 Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901) След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години.
17 Д-р Георги Чакалов, роден в Самоков през 1867 г. . Учи в Американския колеж в града, усвоява печатарството. През 1887 г. заминава за САЩ, за да учи медицина. Записва Бриджстоунския колеж за стари езици и работи нощем като словослагател във филаделфийския ежедневник “Филаделфия инкуайърър”, за да се издържа. Спечелва една от четирите стипендии в Пенсилванския университет и следва медицина. Той е същият Чакалов, който е преводач и гид на Алеко, описан от него в “До Чикаго и назад”. Препоръчан за личен лекар на богатия хотелиер Хардинг има шанс да се запознае с Тиодор Рузвелт, което е от полза при връчването на петицията в Държавния департамент на САЩ. Работи като лекар в родината си. Умира през 1960 г. По неиздадените спомени на Георги Чакалов – Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка, том 1, стр. 39-43
18 Станислав Шумков и д-р Георги Чакалов правят няколко посещения в Държавния департамент на САЩ и са приети от президента Теди Рузвелт и държавния секретар Хай, на когото връчват петицията и спечелват симпатии за борбата на българите в Македония. Получават уверения за морална подкрепа на исканията за изпълнение на чл. 23 от Берлинския конгрес. Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918, стр. 327.
19 Пак там.
20 Член 23 на Берлинския договор предвижда да бъде приложен органичният устав от 1868 г. на остров Крит и с някои изменения за всички части на Европейска Турция, за които няма предвидени специални клаузи. Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII, стр. 283
21 Андрей Пантев, Българският въпрос в САЩ, стр. 133
22 Снимката е предоставена от проф. д-р Румен Божков. Публикува се за пръв път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар