Началното си образование Константин Стефанов получава в родния си град. През 1880г. Константин Стефанов постъпва в Американската гимназия в Самоков. Писмо в архивите на (American Board fo Commissioners of Foreign Missions) A.B.C.F.M, съхранявани в Харвардския университет се споменава Константин в този ранен период от живота му(25) . През 1889г. на шестнадесет години Константин пристига в Америка и в течение на три години работи във ферма близо до Кентърбъри, Канектикът. От 1892г. учи в Академия Monson (сега Академия Wilbraham & Monson). През 1896 г. е приет за студент в Йейлския университет. Получава бакалавърска степен през 1899, а магистърска пак там през 1901 г. През цялото време на следването си Константин Стефанов работи като кондуктор на нощен трамвай(26) . След завръщането си в Европа учи философия в Берлинския университет.
Веднага след пристигането си в Европа през 1901г. той се опитва да защити семейството си от гнева на турските власти, заради отвличането на мис Елена Стоун и сестра му Катерина Цилка. В Берлин Константин Стефанов по време на похищението използва всяко достъпно средство, включително пряко застъпничество на Джон Хай, държавния секретар на Теди Рузвелт. Неговото писмо от 1901 г. до Хай се съхранява в документите на Държавния департамент в Националния архив на САЩ (27). В това писмо Константин Стефанов описва тежкото положение на семейството на Катерина Цилка след нейното пленяване и моли за съдействие на Държавния Департамент на САЩ за облекчаване на положението на баща му Димитър Попстефанов в затвора в Банско, където е задържан след отвличането : “Той е арестуван, защото турските власти, притискани от легацията на САЩ, трябваше да арестуват някого”(28) и е принуждаван да свидетелства срещу американците в ролята им в “Аферата Мис Стоун”.
През 1902 г. се завръща в България и е извикан с писмо от д-р Татарчев и Христо Матов в София, където се среща с британския журналист Джон МакДоналд (29) от лондонския вестник Daily News. В през пролетта на 1903 г. Константин Стефанов е преводач на МакДоналд. В своите кореспонденции от Македония МакДоналд описва обиколките си с Константин Стефанов и неговото арестуване и хвърлянето му в затвора “по подозрение”. Кореспонденциите на МакДоналд публикувани по-късно през 1903 г. не изясняват точно как е успял да излезе от турския затвор, но през следващата година той пристига в САЩ, изпратен от ВМОРО. Пред кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс на 22 март 1904 г. Константин Стефанов, разказвайки за пребиваването си в затвора, заявява, че освобождаването му се дължи единствено на помощта на МакДоналд.
В САЩ Константин Стефанов се среща с д-р Шумков и Тонжоров – до тогава представители на ръководството в София. Тук се стига до конфликт, заради спор за пълномощията(30) , а според друг източник (31) поради неразбирателство между Стефанов и Шумков. В статията си “Из историята на българския емигрантски печат” Георги Тамбуев цитира Станислав Шумков според, когото Константин Стефанов е заявил, че е грък и че одобрява действията на гръцките андарти (32). Това е малко вероятно, като се има цялостната дейност на Константин Стефанов. Този конфликт изглежда е отзвук от конфликта между ВМОК и ВМОРО. Както и самият Шумков признава, ВМОК няма авторитет в Америка. Поради тези разногласия Станислав Шумков отсъства от лидерите на новоучредения комитет.
Вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904г. пише за председателя на Българо-американския македонски комитет :
“Константин Стефанов е един от водещите духове на революционния комитет. Както и другите, и той е млад мъж. Завършил Йейл, Стефанов е претърпял ужасни неща в турските затвори. Срещу него никога не е било повдигнато конкретно обвинение, но е бил хвърлен в затвора като заподозрян. От ужасния затвор, в който е бил хвърлен заедно с най-деградиралите престъпници, той не е имал никаква възможност за връзка с външния свят.
Само когато случаят достига до ушите на лорд Лансдоун чрез посредничеството на комисаря МакДоналд, Стефанов е освободен след 6 месеца затворничество. Макар и това време да не изглежда дълго, условията са били така ужасяващи, че Стефанов все още не може да се възстанови от изтърпяното. Той е набит, с очи на ентусиаст и се счита за един от най-ценните членове на комитета.” (33)
Съгласно биографията му в Йейлския университет Константин Стефанов по-късно е ръководител на Българската изложба на изложението в Сейнт Луис през 1904 г. , но не е пристигнал навреме, за да бъде вписан в каталога на тази изложба. В края на 1904 г.той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Това е първото от няколко такива назначения.
Вестник “Мир” го предлага за най-добрия възможен кандидат за посланик на България в САЩ. През 1913 г. само дни след Букурещкия мирен договор Константин Стефанов изпраща писмо до свои приятели в Ню Йорк, в което защитава България от нападките на Сърбия, Гърция и Черна Гора, че тя е агресор в Междусъюзническата война.
“Обвиненията, че България е агресор в този военен конфликт, в който предишните съюзници се обърнаха срещу нея, са несправедливи и неверни.”
Информацията от писмото на Константин Стефанов е разпространена от Асошейтед прес и е публикувана от няколко вестника. (34)
През 1915 година е в мисията на България в Лондон, където дава интервю на кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, че България ще остане в най-лошия случай неутрална и няма да се присъедини към Германия срещу приятелска Англия. (35)
След Първата световна война и подписването на Ньойския договор Константин Стефанов е в Швейцария и отново работи в защита на каузата на България. Тогава написва и издава в Берн книгите: “The Bulgarian and the Anglo-Saxondom, Berne, Paul Haupt, 1918”; “The Question of Trace”, Berne, Paul Haupt, 1919; “We, the Macedonians” Berne, Paul Haupt, 1919; “Why France is Helping the Turks”, Current History, Vol: 16, July, 1922. pp. 655-657. , “Macedonia and the Peace Conference”, Independence macedonienne, Nov. 1, 1919, “Macedonian appeal to Paris” – апел на Съвета на македонските дружества в Швейцария към Парижката мирна конференция 1919 г. и други. (36)
През 1920 година води кореспонденция с Джордж Дейвис Херон(37) във връзка със съдбата на Македония.
Въпреки политическите и дипломатическите назначения по-голямата част от живота си проф. Константин Стефанов отдава на научна дейност. Той започва тридесетгодишната си академична кариера като лектор по английски език в историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет на 1 октомври 1906г. От 5 март 1923г. е избран за хоноруван доцент по английски език и литература в рамките на новоучредената специалност германистика. Пет години по-късно през 1928 г. в университета се създава самостоятелна специалност “английска филология”, чийто ръководител става дългогодишният преподавател доцент, а от 20 октомври 1935 г. професор Константин Стефанов. Той е основател и години наред води сам курсове по история на английския език, английска граматика и английска литература.
Константин Стефанов е член на Националното географско дружество във Вашингтон и дописен член на Централното бюро на Британските университети.
Работата на професор Константин Стефанов е разнопосочна и в голяма степен възрожденско-просветителска и едновременно с това новаторска.
Основни негови трудове са :
Англо-български речник С., Глобус, 1908, 1028, с 1064. Второ основно преработено и уголемено издание, 1929, Джобен англо-български речник. С. , Глобус, 1908, 312 с.
Второ издание 1920, 240с Трето поправено издание 1936, 262 с.
Англо-български разговорник. С. Глобус, 1908,61с.
Пълен българо-английски речник, С 1914, 902с.
Джобен способ за изучаване на английски език С., 1921, 61 с. и др. (38)
Съпруга на професор Константин Стефанов е Мария Цанова, дъщеря на възрожденеца Андреа Цанов. Нейни братя са Владимир Цанов и изтъкнатия американски философ Радослав Андреа Цанов.
Специалният пратеник на ЗП ВМОРО в САЩ е Иван (Йонко) Марков Радулов. За това че Йонко Радулов е основния, а и единствен представител - агент, както го наричат в статията на Ню Йорк Таймс от 23 март 1904 г, на ЗП на ВМОРО в САЩ, освен публикуваният тук документ свидетелства и неговото писмо от 4 юли 1904 г., където той препоръчва Алберт Сониксен на Димитър Стефанов(39) . От това писмо личи, че той е единствен представител на организацията в страната и въпреки че е оставен без средства, не може да се върне в България без изричното й разрешение. Също така от обратния адрес на това писмо става ясно, че Иван Радулов поддържа връзка със Светозар Тонжоров, което показва, че въпреки конфликтите, българите в САЩ продължават сътрудничеството си при отстояването на каузата на родината си.
Иван Радулов е роден в Банско 1876 г. в семейството на будни българи Марко и Елена Радулови . Майка му е от големия род Голеви - внучка на Лазар Герман – организатор и основен ктитор на градежа на църквата “Св. Троица” в Банско и брат на Михаил Герман – съветник на сръбския княз Милош Обренович (40).
Бащата на Иван – Марко Атанасов Радулов е имал доста земя и е бил търговец-кираджия, пътувал със стока от Солун и Сер до София, няколко пъти дори до Будапеща и Виена, опознавайки европейските нрави и свободолюбиви традиции през периода 1860-1875 г. е гледал да даде образование на децата си. Марко Радулов е държал ханове в Рилския манастир до 1914 г. и в Лъджене до 1918 г..Умира в Банско през 1938 г. почти на сто години. Имал е трима сина – Иван, Димитър и Лазар и пет дъщери – Мария, Райна, Елена, Данка и Шана.
Всички деца на Марко Радулов са получили много добро образование. Димитър учи две години в Солунската гимназиа, Лазар завършва гимназия в Горна Джумая, Райна завършва Солунската гимназия(41) , Елена също учи в Солунската девическа гимназия, а Шана завършва гимназия в Кюстендил.
Иван Радулов помага на баща си в стопанската работа в Банско, но особено влияние за ранното му свободолюбие оказва работата му в хана на баща му при Рилския манастир. През 1892г., когато е на 14 години, баща му го изпраща да учи в Американския Колеж в Самоков, където учи до 1896 г.
Завръщайки се в Банско през лятото на 1896 г., той е посветен от Гоце Делчев в дейността на ВМРО и е включен в местния комитет на Мингьо Тодев. Имайки връзки в Самоков той по препоръка на Гоце Делчев се връща там и започва работа в печатницата на колежа, като използва възможностите за печатане на позиви и листовки за разпространение в поробените от турците части на България. Това продължава три години, като все повече се включва в нелегалната дейност за освобождение на българите живеещи под турска власт в областта Македония.
Къщата на Марко Радулов, която се намира в горната част на Банско, тогава е граничела само с градини и ливади и е била предоставена за временни спирки на четници. Там са отсядали Яне Сандански, Христо Чернопеев и други. Тези връзки и знанието на Иван Радулов на английски език довеждат до включването му от Яне Сандански в отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун на 3 септември 1901 г. по пътя от Банско за Горна Джумая. Така той се намира се в групата, придружаваща мис Стоун при пленяването й. На 7 септември пристига в Самоков и съобщава за отвличането на мисионерката на американците в Самоков. Това научаваме от писмо от американския мисионер в Самоков Беърд със сведения за пленяването на мис Стоун и Катерина Цилка – 7 септември (25 август) 1901 г. “…….На 7 септември, точно след залез пристигнаха двама от нашите ученици от Банско . Те били заедно с мис Стоун, когато разбойниците пленили групата.” Двамата ученици са Иван Радулов и Петър Ушев. (42) След изтичане на първият месец от отвличането по заръка на Сандански Иван Радулов отива в Солун и София, за да следи развитието на въпроса с откупа, както и във връзка с друга революционна дейност на организацията.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Иван Радулов от юли до септември е ръководител в Разложкия край. В архива на Иван Михайлов Бележков (Попфилипов)(43) са запазени две телеграми изпратени му от Йонко Радулов от Самоков - едната от 7 юли 1903 г. в Лъжене, а другата от 14 септември в Баня, отнасящи се за изпращане на коне, вероятно необходими на въстаниците.
„Телеграма за господин Ив. Бележков в Лъжене. Подадена от Самоков на 7 юли 1903 г. Лъжене - Иван Бележков, Прати колкото коне имате там веднага. Радулов.” На гърба на телеграмата е черновата на отговора. „Самоков, ученика Радулов не чакайте коне. Нямаме. Не чакайте от нас такива.” (44)
Свидетел е на кланета от 27 септември 1903 г. в Разложко. След разгрома (45) на въстанието той заедно с няколко четници се укриват в Лъджене (България), където баща му има хан-хотел, но към края на годината се връща в Банско, където го заварва решението на ВМОРО от 26 декември 1903 г. да замине за Америка за пропагандиране каузата на българите в Македония и събиране на средства за въоръжаване на ново въстание. Като разложки началник той е инструктиран да предаде делата на “Ушев дорде дойде друг, наверно Карев(46) – Крушовски началник”.
След пристигането си в Ню Йорк Иван Радулов, като представител на ЗП на ВМОРО, в края на март 1904 г. взима участие в учредяването на Българо-американския македонски комитет. За него вестник Ню Йорк Уърлд в броя си от 26 март 1904 г. пише:
“Може би най-забележителната фигура между патриотите е Иван Радулов, тих, замислен 28-годишен мъж. Той изглежда значително по-възрастен. Видял е неща, които издълбават бръчки по лицата. Радулов е боец, чист и простодушен. Трудно е да го накараш да се открие. Попитайте го дали е участвал в борбата. “О, в известна степен – да”, отговаря той с широка усмивка. Радулов е бил свидетел на Разложкото клане от 27 септември миналата година, когато турците заклаха и малтретираха над хиляда жени и деца.
Избягал, предрешен като жена
Предрешен като жена, заедно със своя братовчедка, чийто съпруг и деца са били убити пред очите й, избягват в Балкана и се присъединяват към една от четническите групи, които обикалят мрачните планински проходи и нападат турските потисници, когато се разкрие възможност.
Не е необичайно за жените да нарамят пушка като част от тези неорганизирани групи. Г-н Радулов споделя, че тези жени са отчаяни бойци. Те не се страхуват от смъртта. Единственото им желание е да отмъстят за ужасните страдания , причинени от турската войска.
Турците са се научили от дълъг опит да уважават тези групи и рядко се осмеляват да предизвикат съдбата, като ги пресрещат на тяхна територия по набраздените планински склонове на Балкана. Частите, сформирани от турците за военни кампании срещу бунтовниците, са ужасяващите башибузук – нередовна армия – която, по кръвожадността и жестокостта си надминават дори и войниците от редовната турска армия.
Разбира се, македонците нямат артилерия. ..........................
Когато са притиснати, патриотите хвърлят бомбите си в средата на редиците на врага, и, макар че и самите те загиват, убиват и няколко от враговете си.
Нуждаят се от оръжия и амуниции
Г-н Радулов твърди, че Македония може да организира армия от 50 000 сражаващи се патриоти тази есен, болшинството от които са добри стрелци. Всичко, от които се нуждае комитетът, са средства за оръжия и амуниции. След като се снабдят с тях, няма да им е трудно да ги прекарат контрабандно в Македония през България.”
(47)
В продължение на повече от година Иван Радулов работи за събиране на средства и за разясняване тежката съдба на българите, останали извън пределите на свободна България под турска власт. Самият той изпитва неволите на емигрантския живот, но остава верен на каузата и въпреки трудностите търси връзка и указания от ЗП на ВМОРО в България. Когато препоръчва журналиста Алберт Сониксен на другарите си в България и Македония, той отново допринася за популяризирането на каузата на македонските българи в Америка. (48)
В следващите години Иван Радулов работи като ватман по трамваите в Ню Хавен и Масачузец. През 1910 г. (49) се връща за няколко месеца в България, но неговия роден край е все още под турско робство. Неговият по-малък брат Димитър е преследван от турците и затова на връщане в Америка го взима със себе си. След убийството на баща му Никола и брат му Цветко Проданичини с него заминава за Америка и по-малкият брат на Йонко Вапцаров Георги – тогава четиринадесет годишен, за когото Радулов се грижи. (50)
През 1918 г. Иван Радулов се жени за ирландка и има син Карл – починал през 1966 г. До смъртта си през 1942 г. той поддържа кореспонденция с родните си в България.(51)
НБКМ БИА – ф. 794, а.е. 5, л.19(6)
В писмото до Иван Радулов Кирил Пърличев и Христо Матов пишат, че той ще бъде съпровождан от един доктор, който познава добре Америка, ако се съди по публикацията във вестник Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904 г. това трябва да е д-р Яколов.:
“Д-р Яколов, член на българските запасняци, е друг силен член на комитета. Той се е сражавал във въстаническите чети няколко години и сега чувства, както и останалите патриоти, че е настъпил моментът за организирани действия срещу турците.”
В литературата съществува и друго мнение, че този “доктор” е Георги Чакалов. (52)
Като официален говорител, членът на ВМОРО д-р Яколов, както и протестантските пастори Н. Попов и В.Фурнаджиев обикалят българите емигранти в САЩ и усилията на комитета се увенчават с финансов успех. Събрани са към средата на 1904 г. само в Ню Йорк и Бостън 2000 долара. (53)
Д-р Станислав Шумков и Георги Чакалов в книгата си дават данни за още по-големи суми, събрани от американския народ.
“За чест на американския народ трябва да се обяви, че хиляди долари бяха изпратени в отговор на този “зов” и бездомните скиталци от Македония получиха много голяма помощ.” (54)
Българите - представители на ВМОРО в Ню Йорк, успяват със същата решимост, с която са се сражавали с оръжие, да продължат борбата за освобождение на Македония от турското потисничество и да завладеят сърцата на американските си приятели и поддръжници. Тези млади хора предизвикват възхищението на американската преса. На американската общественост са представени образовани млади хора, изоставили професиите си и кариерите си, за да се отдадат изцяло на борбата за освобождение на Отечеството си.
“Нито един от тях не е възрастен. Повечето от тях за завършили американски колежи – мъже, които биха заели високи постове в професиите си, за които са били обучавани, но те са били свидетели на кланетата на сънародниците си, на опожаряването на домовете им с всички отблъскващи ужаси на турската жестокост и са отдали живота си на спасяването на Македония.” (55)
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията , но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis (56) не може да се мисли за творчество .(57) Според него българите, които знаят, че каузата им е справедлива са убедени , че ще спечелят, но опитният журналист смята, че ролята на пропагандата е много важна. „В това отношение гърците и сърбите са по-хитри. Македонците мислят, че тяхната кауза е права и в края на краищата тя ще спечели. Това е една самоизмама. Ще спечели оная, която добие симпатията на другите народи.“ (58) В тази насока са усилията на приятеля на македонските българи, участвайки дейно в Българо-Американския Македонски комитет.
Дейността на Българо-Американския Македонски комитет се прекратява бързо. Както се вижда от писмото на Иван Радулов до Димитър Стефанов от 4 юли 1904 г. още в средата на годината той е останал сам в Ню Йорк и пише „Аз съм много отчаян понеже оставам самичък тук, а и съвършено без средства.” В по късната кореспонденция на Димитър Стефанов със САЩ се потвърждава, че Задграничното представителство на ВМОРО няма пълномощници „в този край за събиране на пари, и че издаванете разписки с лика на Борис Сарафов са фалшиви.”
Макар и с кратка история българо-американският македонски комитет изиграва своята роля в защитата на македонските българи, останали под властта на султана, като пропагандира в САЩ, превърнали се вече в световна сила, каузата на хилядите борещи се за справедливо решаване на Македонския въпрос.
Приложения
Писмо на Консантин Стефанив до Държавия секретар на САЩ Джон Хай
Constantine Stephanove letter to John Hay
October 18, 1901
To Hon John Hay
Secretary of State
Washington, D.C.
Dear Sir,
You undoubtedly have watched and followed the news of the pitiful plight of Miss Stone. But none have followed her case closer than I, for here capture by the brigands has rendered my home destitute. Mrs. Tzilka her companion is my sister educated by the missionaries at home and graduates of Moody’s Seminary and Presbyterian Hospital (N.Y.). In May 1900 she was married to Mr. Tzilka just graduated of U.T. Seminary by the president of the institution, Dr. G. Hall and the two immediately returned home to spread the gospel and help the needy in every way possible under the supervision of the missionaries. That same Mrs. Tzilka is responded by the papers to have been murdered by the brigands soon after the traveling groups of over twenty souls were held up by the bandits.
But the worse for our family is yet to come. My father, Pope Stephanove, an old man of sixty has been seized by the Turkish authorities at home, Bansko Macedonia, and has been compelled under torture to testify against the Americans to whom he has always [been] friendly and subservient and whose home was a welcome place for them always. I already fear for his life for the Turks have no mercy, as they use no consideration and judgment. He was arrested because the Turkish authorities pressed by the U.S. Legation had to arrest somebody. My father’s arrest has left my mother and a very young sister helpless at home.
Honorable Mr. Hay, you see what I am trying to show. Since this terrible calamity has been heaped upon our family, unfortunately, through the missionaries whom the Turks and Bulgarians hate to have them among them. May I not kindly ask your aid in behalf of my dear old father to so instruct the U.S. Legation that my father if not let free should be treated kindly and looked after until future investigations shall disclose the identity of the brigands and their associates? While I am perfectly sure that Turkish government and people to be free from any complicity with the crime of Miss Stone’s captivity, yet it is self-evident that the responsibility rest with them. They realize that fact, and how many innocent Christians will suffer on that account? But I am sure a word from you to the Turkish Legation at Washington in regard [to} my father’s plight will insure his life as it has been spared until now. Are not the testimonies of he American missionaries in his behalf potent to prove his innocence?
I enclose these clip, one from the sake of my identity and the other that of my father.
That all concerned in this sad affair shall remain eternally grateful to you and the President for such a favor you well can judge.
Your obedient Servant,
C.D. Stephanove
John Hay’s letter to Spencer F. Eddy
Department of State, Washington
No. 70. October 21, 1901
Spencer F. Eddy, Esquire,
Etc.etc.etc.
Constantinople.
Sir:
I enclose herewith for your information a copy of a letter from Mr. Constantine Demeter Stephanove, brother of Mrs. Tzilka, a fellow-captive of Miss Stone’s in which he requests the Department to use its good offices to obtain the release of father, Pope Stephanove, from ill treatment at the hands of the Turkish authorities at Bansko, Macedonia.
Mr. Stephanove states that his father has been compelled under torture to testify against American, to whom he has always had welcome in his home.
You will do what you can, in a kindly friendly way, to relive the position of Mr. Stephanove, senior.
I am Sir,
Your obedient servant
23 Ню Йорк Таймс, 23 март 2904 г.
24 От този род е Добробосанският и Щипски владика Серафим, бил преди това игумен на Рилския манастир под името Серпион, а също и брат му Йеротей, написал Рилската летопис. По-подробно за владиката Серафим и йеромонах Йеротей виж. Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009, стр. 237-247.
25 информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
26 Trolley conductor graduates from Yale, The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
27 информация е от интернет сайта на Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm . 14.01.2009 г. Г-н Ричард Кохран е внук на брата на Константин Попстефанов – Иван.
28 Писмо на Константин Стефанов до Джон Хай, 18 октомври 1901г. Richard Cochran http://library.ferris.edu/~cochranr/index.htm 14.01.09 г.
29 Макдоналд, Джон, политически кореспондент на английския вестник “Дейли нюз”; сътрудничил и на американския вестник “Ню Йорк таймс”, член на Балканския комитет, основан в Лондон.
30 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка.
31 Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”. Стр. 244.
32 Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие”1983 г., бр. 5, стр.54
33 Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г.” Дружина патриоти се подготвят за война. Македонски бунтовници, изпратени тук от Български революционен комитет, провеждат тайна среща в Ню Йорк” . Превод Мира Стефанова.
34 Sep. 6 1913, Middleton Dayly Times-press, Stephanove writes of the Balkan War. Sep. 11, 1913, The Lowell Sun - Deffends the bulgarian troops – Professor Stephanove Says Bulgaria Was Not the Aggressor in the Latest Balkan War
35 Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г. – “ No entente with Germani”
36 The Times, August 16 thq 1919, p. 6
37 Джордж Дейвис Херон (1862-1925). Пастор на Конгрешанската църква, христиансоциалист, неговите радикални възгледи са изразени в книгата му, “Камбанен звън за Евангелието (1892). По време на Първата световна война работи за мира като пратеник на президента Удроу Уилсън.
38 Други трудове на проф. Константин Стефанов: „Кийтс(1795-1821). Певец на красотата,”, „Критичски завой в историята на английския език – един англо-български паралел. ‘Educational Developments in Bulgaria’ in Education yearbook of The International Institute of Teachers College, Columbia University, 1924 , „Apotheosis of Labour in Bulgarian Folk-Lore and Folk – Song, Sofia 1932.
39 Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
40 За рода Голеви (Герман) виж по-подробно Екатерина Бояджиева, Банско през възраждането Събития и личности, София 2009
41 Илия Галчев, Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София 2005, стр. 326
42 Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С, стр. 186-187.
43 Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село Годлево. Син е на книжовника Михаил Попфилипов. В 1887 година завършва Солунската българска мъжка гимназия и една година е учител в родното си село. Учителства в Банско, Мехомия и Неврокоп. През 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия. В Неврокоп е член на околийския революционен комитет. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене. В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 - 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в село Годлево през 1944 година.
44 НБКМ БИА, Ф. 784, а.е. 15, л .1
45 Американските читатели са добре запознати с последиците от разгрома. Те за информирани за случващото се във всички засегнати райони. За въстаническите действия и кланетата в Мехомия съобщава The San Francisco Callq saturday, October 3, 1903 в Tturks and Insurgents Battle in Mountains and Inhabitants of Mehomia Perish in Massacre.
46 Никола Карев (1877-1905), роден е в град Крушево, днес Република Македония.През 1900 г. завършва гимназия в Битоля и се включва в редовете на ВМОРО, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 г. е учител. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903 г.), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. Но през 1905 г. отново навлиза с чета във Вардарска Македония. Войводата пада убит при едно сражение край кратовското село Райчани, днес Република Македония
47 Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904г . Превод Мира Стефанова.
48 Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2. Писмо (№15) на Иван Радулов до Димитър Стефанов.
49 Иван Радулов се връща за кратко в Родината си през 1910 г., а не през 1905 г., както предполага Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка.
50 Спомени на Йордана Николова Радулова (Проданичина), съпруга на Лазар Марков Радулов, публикувани в „Никола Вапцаров – Спомени за поета и революционера по случай 70 години от рождението му” София 1979, стр. 21.
51 Сведенията за живота на Иван (Йонко) Радулов са любезно предоставени на 18.01.2009 г. от племенника му проф. др. Румен Д. Божков, сестрин син на Йонко Радулов. Същите той е получил от майка си Щана и вуйчо си Митар (Димитър) (сестра и брат на Иван Радулов)
52 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка; Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка т. 1, стр. 42.
53 Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
54 Станислав Шумков, Георги Чакалов, Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване, Орбел 2005 С.стр. 109.
55 Ню Йорк Уърлд брой от 26 март 1904г . Превод Мира Стефанова.
56 Горко на победените
57 М.А. Мавродиев, Един неуморим борец за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 112, стр. 2
58 Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1
Литература:
Банско Книжовен център – Живот и дело на проф. Константин Стефанов – Гочо Чакалов
Живот, отдаден на науката и хората 110 години от рождението на проф. Константин Стефанов – Пиринско дело 1983г. – Йордан Ушев
Проф. Константин Стефанов – в. Обзор бр. 70-72, 1936 г.
Интернет сайт на г-н Ричард Кохран
Документи за македоно-одринското национално освободително движени е от архива на Димитър Стефанов – Константин Пантев – сп. Исторически преглед 1962г. – кн. 2.
Артър Смит, Спомени от Македония
Национално освободителното движение на македонските и българи 1878-1944, Македонски научен институт – София 1997
Алберт Сониксен, Изповедта на един македонски четник, трето преработено и допълнено издание , С. 1983
Зверствата при потушаването на Илинденско-преображенското въстание, Сборник от публикации в Американския печат, съставители Йордан Николов, Никола Б. Вапцаров
Първа евангелска църква в България, основана 1868 година в Банско , Борис Кожухаров, С. 1998
История на Българската емиграция в Северна Америка, Веселин Трайков, Университетско издателства “Св. Климент Охридски”С.1993
САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919г. , доц. Трендафил Митев, Македонски преглед , 1998 , бр. 2
Вътрешна Македоно-одринска революционна организация, войводи и ръководители (1893-1934) Биографично-библиографски справочник, Борис Й. Николов, С. 2001
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ , Канада и Австралия , Веселин Трайков, Трендафил Митев , София Македонски институт 1995
36 години във ВМРО спомени на Кирил Пърличев, съставител и редактор Кирил Пърличев , Веда – МЖ , С. 1999
Георги Генов, Първи стъпки на Македонското освободително движение в Америка
Д-р Иван Гаджев, История на българската емиграция в Северна Америка – поглед отвътре 1860-1944, ИК “Гутенберг”
Пантев, Андрей, Българският въпрос в САЩ 1876-1903, Спецкурс-лекции, ВУ”Кирил и Методий”, В.Търново 1984 г.
Ню Йорк Уърлд 26 март 1904г
Ню Йорк таймс – 25 септември 1915г
Пандев, Константин, Вапцарова Мая, “Аферата “Мис Стоун” спомени, документи и материали”, изд. На ОФ, 1983, С
Георги Тамбуев, “Из историята на българския емигрантски печат”, сп. “Родолюбие” 1983 г. кн. 5
Илия Галчев, Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София 2005
Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1
Affaires etrangeres. Documents diplomatiques. Affaires D’Orient. Congres de Berlin. 1878, Paris. Imprimerie nationale M DCCC LXXVIII
The San Francisco Call, Monday July 8 1901
Band of Patriots preparing for War – New York World March, 26, 1904
Macedonian Student Goes Through Yale By Running A Trolley Car – 1902
The Miss Stone Affair author, Teresa Carpenter. 2004. Publisher: Simon & Schuster Adult Publishing Group
Constantine Stephanove, The Bulgarians and the Anglo-Saxondom Berne, Paul Haupt, 1918
The San Francisco Call, monday , July 8, 1901
The Times, August 16 the 1919, p. 6
George J. Prpic, South Slavic Immigrarion in America (The Immigrant Heritage of America Series), John Caroll Univrsity, Twayne Publishers. 1978
Bulgarian and the Russian Revolution, Albert Sonnichsen, Oct.14, 1917q The Ogden Examiner.
Браво Светлана!
ОтговорИзтриване