Алберт Сониксен

Алберт Сониксен
Светлана Даконова - Арсен
Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. (Ten Months a Captive Among Filipinos: Being a Narrative of Adventure and Observation During Imprisonment on the Island of Luzon, P.I.By Albert Sonnichsen Published by C. Scribner's Sons, 1901). След Илинденско-Преображенското въстание Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи, за което е препоръчан от Иван Радулов. С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си “Изповедта на един македонски четник”, Алберт Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонците, като винаги подчертава българския им произход. Сониксен казва на Емили Г. Балч (пацифистка и нобелова лауреатка за мир за 1946 г.) “Надявам се Вие не правите никаква расова разлика между българите и македонците….. Различията между българите от България и тези от Македония са чисто политически. Много от тях, регистрирани като гърци, само заради религията, бидейки славяни по раса и език.” През 1909 г. е експерт по въпросите на българите в имигрантската комисия на САЩ. Сониксен познава не само Македония, но също и историята и политиката на България. По време на Първата Световна война пише анализи за американската преса във връзка с участието на страната на Централните сили. В статията си “България и Руската революция” отбелязва, че армията на Фердинанд не може да помогне на Прусия, защото не иска да се бие за друго освен за свободна Македония. В тази статия Сониксен прави и ретроспекция за американския читател на Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война и поведението на Великите сили. Подчертава решаващото участие на македонските българи в обществено-политическия живот на страната. Критикува твърдото нежелание на Сърбия и Гърция за създаване на свободна Македония за цялото й население. В навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи на американската делегация. Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години.
Алберт Сониксен пише за дейците на македонското освебедително двежиние, с които поддържа дългогодишни връзки. „Македонската интелигенция можеше да стане мощен фактор в раздвижване на идеалите на цивилизацията , но тя е принудена да се бори, да чезне в борбата, а преживелите да правят всичко да срутят сградата на тиранията. Само така може да се тури края на едно насилие, даже когато то е санкционерано от аеропага на силните и когато то се унищожи, пътят на идеалите към цивилизацията е открит. До дето съществува режимът на Vae victis не може да се мисли за творчество . Според него българите, които знаят, че каузата им е справедлива са убедени , че ще спечелят, но опитният журналист смята, че ролята на пропагандата е много важна. „В това отношение гърците и сърбите са по-хитри. Македонците мислят, че тяхната кауза е права и в края на краищата тя ще спечели. Това е една самоизмама. Ще спечели оная, която добие симпатията на другите народи.“ (Алберт Сониксон, Какво мислят в Америка за Македония, в. Македония 1927 г. бр. 175, стр.1)